За всеки, който гледа към по-зрелите си години с трепет

За всеки, който гледа към по-зрелите си години с боязън и оптимизъм, сър Антъни Хопкинс е ентусиазъм. Той е на 79 и е по-щастлив от всеки път. Това се дължи на комбинация от няколко неща: връзката със брачната половинка му от 15 години, Стела, която го предизвиква да поддържа форма и да се насочи към изобразяване и класическа композиция; успокояването на вътрешния му огън; и неговата работа.

Хопкинс обича да работи. Голяма част от самочувствието и енергичността му идват точно от актьорството.  " О, да, работата ме крепи. Работата ми даде сила ", казва той и по никакъв метод не обмисля да забави темпото.

" Идвам от потомство, в което мъжете са били мъже ", 

споделя Хопкинс.  " Няма нищо меко или нежно в тези от нас, които сме израснали в Уелс. Това има негативна страна, тъй като не сме доста положителни в приемането на обич или в даването й. Ние не го разбираме. "

Хопкинс постоянно употребява предишното си, с цел да откри пътя си към героя, в чийто облик се превъплъщава. Малки случки от всекидневието, същински хора, които е срещал в живота си. Когато се превъплъщава в ужасяващи облици - като Ханибал Лектър или Робърт Форд в поредицата " Западен свят " - той извършва ролята си с вещината на човек, добре познаващ този свят, наблягайки на техния злокобен надзор.

Сълзите му идват елементарно, изключително когато приказва за усърдие, напреднала възраст, неустрашимост. Баща му, Дик е бил пекар, корав, удобен мъж. Хопкинс си спомня, че с напредването на възрастта дребните неща от ден на ден са разстройвали татко му, " като да вземем за пример, в случай че направи неточност с колата си, щеше да се разплаче. "   " Към края на живота си той пиеше и беше непредсказуем. Никога не демонстрираше принуждение,

само че получаваше неочаквани пристъпи на яд и по-късно изпадаше в дълбоки депресии.

Обърна се против майка ми, обърна се против мен. Бях задоволително възрастен, тъй че това не ме притесняваше. Не говорихме доста преди да почине. Той ме обиди за нещо. Разбрах го, можех да го схвана и си помислих: " Какъв ужасяващ, уединен смут за хората в края на живота им. "

Хопкинс няма връзка с щерка си Абигейл, от първия си брак.  " Приех го преди години. Това е неин избор и тя би трябвало да живее живота си. Казвам на младежите: " Ако родителите ви основават проблеми, изнесете се. " Трябва да се откажете. Не е нужно да убивате родителите си, просто си тръгнете. "

Когато за първи път се включва в театъра, в края на 50-те години на предишния век, Хопкинс е театрален управител, обикалящ северните градове, срещащ се със " остарели, разрушени, алкохолизирани, прелестни " водевилни комедианти, които са работили по време на войната, беседва със театрални служащи, които знаят техниката на втурване на завесата за комедия (бързо) и за покруса (много бавно). След това се причислява към Националния спектакъл по времето на Оливие и Гилгуд, където става известно е много припрян да реализира по този начин стремежи триумф.  " Имах елементи без реплики, дребни функции и Бог знае още какво, и бях доста неудовлетворен, тъй като желаех да бъда по-голям. Така че отидох при кастинг шефа и споделих:

" С кого би трябвало да спиш, с цел да получиш роля тук? "

Бях там единствено три седмици! "

Директорът е сюрпризиран от сходна реакция, само че го загатва на Оливие, който му дава роля на човек от ИРА в " Джуно и разплатата ". Сега Хопкинс знае, че високомерието му е било неуместно, само че той е бил припрян да стигне до действието и към момента е.  " Мисля, че просто би трябвало да вървите напред в живота си. Всички ще умрем един ден и това е страховит мотиватор ", казва той.

В театъра се среща с актьорите Ърнест Милтън, Доналд Улфит и Пол Скофийлд.  " Когато бях в Националния спектакъл преди толкоз години, знаех, че имам нещо в себе си, само че нямах дисциплината. Имах уелски характер и нямах този механизъм за " напасване ". Дерек Джакоби, който е прелестен, го имаше, само че аз не. Бих се борил, бих се бунтувал. Помислих си: " Е, аз не числя се тук. "

И в продължение на съвсем 50 години по-късно имах това чувство, че не числя се на никое място, че съм отшелник. Нямах другари, които да са артисти ",

споделя Хопкинс. Спомня си за прелестните връзки, които са основали с сътрудника му Иън Маккелън, до момента в който си партнират в " The Dresser ".  " Изведнъж се почувствах като вкъщи си, като че ли тази липса на принадлежност беше напълно във въображението ми, напълно в моята суетност ", обяснява артистът.

Той постоянно се е наричал отшелник, а да бъде новобранец се е трансформирало в негова основна характерност.

Въпреки носталгията си Хопкинс ненавижда театъра. През 1973 година той напуща Националния, с цел да се реалокира в Ел Ей. Последната театрална пиеса, в която взе участие, е " Мадам Бътерфлай ", в Уест Енд през 1989 година, която се оказва същинско изтезание за него. 

Хопкинс не понася да бъде непроизводителен и да работи без ясна цел; това го подлудява. Дейвид Хеър един път споделя на Хопкинс, че в никакъв случай не е срещал някой толкоз сърдит:  " И това беше, когато стопирах да пия! "  Отказва алкохола през 1975 година и за известно време се пробва да успокои личността си. Майка му обаче му споделя, че това не работи.  " Тя съобщи: " Защо просто не бъдеш копелето, което в действителност си? Знам какъв си, ти си страшилище. " Отговорих: " Да. " Тогава тя добави: " Добре, тогава бъди страшилище. "

" Но гневът, вие стартирате да го канализирате.

Много се веселя, че съм пияч - това е огромен подарък, тъй като където и да отида, бездната ме следва.

Имате вулканичен яд и това е гориво. Ракетно гориво. Но, несъмнено, може да те раздра на части и да те убие. Така последователно, с годините, се научих да не сервилнича на хората. Вече нямам манталитет. Ставам припрян, само че се пробвам да не осъждам. Опитвам се да пребивавам и да оставя животът да си върви. Не влизам в разногласия, не давам мнение и мисля, че в случай че го извършите, тогава гневът най-сетне стартира да се трансформира в блян ", изяснява носителят на " Оскар ".

Сега, в случай че не играе, той рисува или свири на пиано. Издаде албум с типичен композиции, Composer, изпълнени от Симфоничния оркестър на град Бирмингам през 2011 година, който беше добре признат.  " Хопкинс написа със забележителен нюх и убеденост ", казва един критик. Започва да рисува по поръчка на Стела, която вижда по какъв начин украсява сюжетите си. Той преглежда репликите си към 250 пъти, до момента в който успее да ги рецитира даже в съня си. Всеки път, когато ги чете, той рисува драскулки върху сюжета си и драскулките, които стартират като дребни кръстове, стават извънредно огромни, покривайки цялото празно пространство. След като вижда това Стела даже го кара да нарисува дребни дарове за гостите на сватбата им.

" Тя сподели: " Е, в случай че не се получат, никой няма да те прати в пандиза ", спомня си той. Разбира се, никой не го направи, тъй като картините му са въздействащи и и се продават за хиляди долари. Те са експресионистични, цялостни с ярки цветове, " южноамерикански цветове, тъй като Стела е колумбийка ".
Със брачната половинка му събират бездомни котки и кучета, а с цел да поддържа спокойствието си заобикаля новините и политиката.
Ако не е ангажиран, поръчва книги онлайн и ги изпраща на другари, или гледа остарели филми и телевизия на своя iPad. Оказва се извънреден почитател на сериала " В обувките на Сатаната " и даже написа прелестно писмо до Брайън Кранстън, възхвалявайки актьорската му игра.

Хопкинс знае, че всички можем да бъдем ужасни и всички можем да бъдем положителни. Славата и властта нямат нищо общо с това.  " Срещам младежи и те желаят да играят и желаят да бъдат известни, а аз им споделям, че когато стигнат до върха на дървото, горе няма нищо. Повечето от това са нелепости, множеството от това е неистина. Приеми живота подобен, какъвто е. Просто бъди признателен, че си жив. "