Да си помечтаем пак за здравна реформа!
За вас неистина, но за мен е истина, че в България в 21 век към момента има лечебни заведения, които отхвърлят да дават информация по телефона на околните на пациенти. В тази горчива истина се убедих от първо лице в болница „ Рахила Ангелова ” в Перник.
Бързам да уточня, че това не е единственото публично здравно заведение, в което се практикува тази порочна процедура, която е в жестоко нарушаване на правата на пациентите и гази едно към гьотере разпореждания в Закона за здравето.
Също по този начин ще напомня, че последните години бюджетните ни пари за здраве бяха увеличени почти от 800 млн. на 6 млрд лева. Лошо няма, тъй като от здравето на индивида по-важно няма. Обаче ще е вярно непрекъснато да питаме: кое и по какъв начин се е подобрило във действието на здравната ни система?
Нека в резюме да ви опиша по какъв начин ориста ме прати в лечебницата в тогавашния миньорски град, където неотдавна по неотложност и с направление се наложи да закарат майка ми. Какво беше изумлението ми, когато отидах там и помолих лекарката на промяна да ми каже най-малко какво се случва с мама, тъй като стана ясно, че няма да ме пуснат при нея. Жената, която очевидно по някакви аргументи е загърбила Хипократовата клетва, жестоко и безапелационно разгласи, че сведения се давали единствено в дните за рандеву. Плахо попитах може ли да се обадя по телефона, тъй като не пребивавам в този град. По телефон не давали информация. Точка.
Не бях единствена, посечена от дамата в бяла престилка и не беше персонално. Стотици са нуждаещите се от здравна помощ в тази област, които ежедневно се сблъскват с такова отношение. Сигурна съм даже, че това не се случва единствено в този район.
Но това едва ли е разтуха за някого. Защото в годините обратно бяха закрити десетки здравни заведения в страната, оставиха единични публични и налични за множеството българи лечебни заведения, в които с тях се отнасят не почтително, от време на време даже унизително.
Мои близки и познати и преди ми бяха разказвали за сходни случаи, само че в столични т.нар.здравници. Оказва се, че не са единични изключения, а непрекъсната процедура за някои лекари и лечебни заведения. Особено по време на коронакризата. Дори има не един и два случая, когато околните са имали контакт с болните, когато са ги закарали там и след това, когато са ги повикали да си вземат ковчезите!
Попитах един прочут и почитан лекар за какво се прави по този начин и не е ли жестоко по отношение на околните на болните, които се тревожат и желаят да знаят какво се случва. Той простичко сподели: „ Така е, не даваме информация за болните по телефона. Но хората ще привикнат и на това ”.
Замълчах, обезсърчена от неналичието на състрадание, от безразличието и цинизма. От обстоятелството, че у нас постоянно и за всичко „ привикването ” му е майката.
Реших да попитам за мнение и един дълготраен доктор, почитан експерт и началник в опазването на здравето – проф. Младен Григоров. „ Според мен, хората би трябвало да бъдат осведомени както персонално, по този начин и по телефона. Ако толкоз някои сътрудници се притесняват, че някой може да се показа за непосредствен на пациент, само че не е, какво толкоз пък ужасно има в това?! Най-важно е хората да знаят в какво положение са лекуваните заболели. Лекарите са морално длъжни, с изключение на по закон, да осведомят за положението на болните ”.
Да, но не, както споделяше наскоро Петко Бочаров. И сега една щерка, емигрирала в Норвегия, по неотложност е пристигнала и чака, плаче и се моли пред вратите на болница, в която е опериран нейният татко. Ваксиниран бил с три дози, но инфектиран по време на интервенцията с Ковид/!/, само че нея не я позволяват да го види, не й дават информация по какъв начин е и представете си по какъв начин се усеща тази българка!?
Дружно пък можем да си представим, не, да помечтаем каква ли щеше да е дълго лелеяната и неслучваща се здравна промяна!? Засега това е просто единствено една фантазия.
А, да не не помни – когато попитахме за опцията да употребяваме частна кола за спешна помощ, с цел да си вземем мама от приличната на военновременен санитарен пункт болница, общително ни осведомиха, че водачите били заети – щели да вървят на събор в някакво близко село...
Бързам да уточня, че това не е единственото публично здравно заведение, в което се практикува тази порочна процедура, която е в жестоко нарушаване на правата на пациентите и гази едно към гьотере разпореждания в Закона за здравето.
Също по този начин ще напомня, че последните години бюджетните ни пари за здраве бяха увеличени почти от 800 млн. на 6 млрд лева. Лошо няма, тъй като от здравето на индивида по-важно няма. Обаче ще е вярно непрекъснато да питаме: кое и по какъв начин се е подобрило във действието на здравната ни система?
Нека в резюме да ви опиша по какъв начин ориста ме прати в лечебницата в тогавашния миньорски град, където неотдавна по неотложност и с направление се наложи да закарат майка ми. Какво беше изумлението ми, когато отидах там и помолих лекарката на промяна да ми каже най-малко какво се случва с мама, тъй като стана ясно, че няма да ме пуснат при нея. Жената, която очевидно по някакви аргументи е загърбила Хипократовата клетва, жестоко и безапелационно разгласи, че сведения се давали единствено в дните за рандеву. Плахо попитах може ли да се обадя по телефона, тъй като не пребивавам в този град. По телефон не давали информация. Точка.
Не бях единствена, посечена от дамата в бяла престилка и не беше персонално. Стотици са нуждаещите се от здравна помощ в тази област, които ежедневно се сблъскват с такова отношение. Сигурна съм даже, че това не се случва единствено в този район.
Но това едва ли е разтуха за някого. Защото в годините обратно бяха закрити десетки здравни заведения в страната, оставиха единични публични и налични за множеството българи лечебни заведения, в които с тях се отнасят не почтително, от време на време даже унизително.
Мои близки и познати и преди ми бяха разказвали за сходни случаи, само че в столични т.нар.здравници. Оказва се, че не са единични изключения, а непрекъсната процедура за някои лекари и лечебни заведения. Особено по време на коронакризата. Дори има не един и два случая, когато околните са имали контакт с болните, когато са ги закарали там и след това, когато са ги повикали да си вземат ковчезите!
Попитах един прочут и почитан лекар за какво се прави по този начин и не е ли жестоко по отношение на околните на болните, които се тревожат и желаят да знаят какво се случва. Той простичко сподели: „ Така е, не даваме информация за болните по телефона. Но хората ще привикнат и на това ”.
Замълчах, обезсърчена от неналичието на състрадание, от безразличието и цинизма. От обстоятелството, че у нас постоянно и за всичко „ привикването ” му е майката.
Реших да попитам за мнение и един дълготраен доктор, почитан експерт и началник в опазването на здравето – проф. Младен Григоров. „ Според мен, хората би трябвало да бъдат осведомени както персонално, по този начин и по телефона. Ако толкоз някои сътрудници се притесняват, че някой може да се показа за непосредствен на пациент, само че не е, какво толкоз пък ужасно има в това?! Най-важно е хората да знаят в какво положение са лекуваните заболели. Лекарите са морално длъжни, с изключение на по закон, да осведомят за положението на болните ”.
Да, но не, както споделяше наскоро Петко Бочаров. И сега една щерка, емигрирала в Норвегия, по неотложност е пристигнала и чака, плаче и се моли пред вратите на болница, в която е опериран нейният татко. Ваксиниран бил с три дози, но инфектиран по време на интервенцията с Ковид/!/, само че нея не я позволяват да го види, не й дават информация по какъв начин е и представете си по какъв начин се усеща тази българка!?
Дружно пък можем да си представим, не, да помечтаем каква ли щеше да е дълго лелеяната и неслучваща се здравна промяна!? Засега това е просто единствено една фантазия.
А, да не не помни – когато попитахме за опцията да употребяваме частна кола за спешна помощ, с цел да си вземем мама от приличната на военновременен санитарен пункт болница, общително ни осведомиха, че водачите били заети – щели да вървят на събор в някакво близко село...
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ