Второто издание на Drang nach Osten и нашите задачи
За външната политика на Русия в новите интернационалните условия
Конфронтацията сред Русия и Запада, която беше ясно маркирана през февруари 2022 година, също възобновява погледа ни за събитията в Европа – в по този начин наречения Стар свят. Тук, в Европа (по-точно в западната част на континентална Европа), две международни войни от 20-ти век се раждат, отлежават и избухват.
Ако приказваме за Втората международна война, грандиозните борби, почнали в Западна Европа, обгърнаха и Източна Европа, в това число тогавашните руски беларуски, украински, молдовски, литовски, латвийски, естонски републики, РСФСР. Едва когато Втората международна война обхвана Англия и Съединени американски щати, тези две страни бяха принудени да основат антихитлеристка коалиция дружно със Съветския съюз, техния идеологически съперник. Сталин го назова Англо-съветско-американския съюз.
От момента на безусловната капитулация през 1945 година на Германия и по-късно на Япония, до окончателния разпад на Съюз на съветските социалистически републики през 1991 година, всички съществени членове на антихитлеристката коалиция, в това число Съединени американски щати и Англия, признаха решаващия принос за Победата във войната на Червената войска. Сега пристигнаха други времена и въпреки всичко ние твърдо помним: единствено с помощта на Великата победа и принуждаването на агресорите към безусловна капитулация в продължение на 77 години, мирът в Европа и Североизточна Азия беше непокътнат.
Под нежното прикритие на мира зрееха силите на една нова война. Дивият капитализъм, който опустоши републиките от някогашния Съюз на съветските социалистически републики, размени социалистическата система; предполагаше се, че „ нова Русия “ ще се подчинява също на „ разпоредбите “ на непознатата цивилизация. Не се получи обаче.
На 22 февруари 2014 година в Украйна се организира подкрепян от Запада националистически държавен прелом, съпроводен с всеобщо ликвидиране на хора в Киев. Световната общественост си затвори очите за убийствата (лъжата за „ небесната сотня “ беше преглътната), само че отговорът на това беше обединяването на Крим с Руската федерация, което беше стъпка от световноисторическо значение.
Втората стъпка беше преходът на Русия към отбраната (не на думи, а на дела) на дискриминираното съветско и рускоезично население в източната част на някогашната Украинска ССР.
А груповият Запад продължи да „ развива” Украйна. Не на последно място имаме поради създаването на най-голямото находище на шистови въглеводороди в Европа, по-специално в региона Юзовская в Източна Украйна, която обгръща ДНР и ЛНР, както и Харковска област. Присвояването на тези изкопаеми запаси би разрешило на Запада да „ еманципира “ Европа от съветския газ.
На света ще бъдат показани неопровержими доказателства, че почналата на 24 февруари 2022 година специфична военна интервенция (СВО) на въоръжените сили на Руската федерация в Украйна е била единствено няколко дни преди нахлуването на украинската войска в територия на ДНР, ЛНР и Руската федерация.
Целите на СВО са избрани сбито – демилитаризация и денацификация. В рамките на новата външна политика на Русия тези избрания би трябвало да бъдат (и ще бъдат) разширени. Въпросът за времето за реализиране на тези цели остава открит, само че към този момент е реализиран забележителен прогрес към възобновяване на територията на ДНР и ЛНР в рамките на някогашните Донецки и Лугански райони на Украйна. Правят се първите стъпки към демилитаризация и денацификация на Херсон и Херсонска област и е належащо да се приказва за това доста по-подробно, в сравнение с в този момент.
Западът, който на стадия на подготовката на СВO съобщи на висок глас, че няма желание да се меси в назряващия спор, в този момент усилва намесата си. Обичайната машинация, на която Западът е толкоз необикновено великодушен. Много страни вземат участие в доставките на оръжия и военна техника на ръководещия украински режим.
И тук неоспорим водач е Полша, която се готви да „ отхапе” западната част от Украйна с град Лвов, който преди този момент при започване на Втората международна война беше полски. Има и други кандидати за територията на отслабената Украйна. Сергей Лавров дефинира тези дейности като " хибридна война ", " прокси война ".
Стара Европа (Западна Европа) води нещата до продължителна война в източната и северната част на континентална Европа. До такава война, която съгласно западните стратези, ще изчерпи източноевропейските, източнославянските страни. Елемент от проекта е привличането на териториите на Швеция и Финландия в „ сферата на отговорност “ на Северноатлантическия боен блок. И, несъмнено, Украйна.
Друг детайл е основаването на осведомителни шумови резултати за опцията и вероятността от световна нуклеарна война. Американците се надяват, че нуклеарната война няма да ги стигне оттатък двата океана. А на „ източния боен огън “ ще могат добре да си сгреят ръцете, укрепвайки разтърсената си стопанска система с нови огромни поръчки за военно-промишлените комплекси на своите страни.
В тази светлина неотдавнашното отдръпване на Англия, втората англосаксонска (ядрена) мощ, от Европейския съюз стартира да се вижда в нова светлина. Може да се каже, че това е тип застраховка против привличането на Англия непосредствено в плануваната война на Изток като второ издание на Drang nach Osten.
Руската дипломация и съветската външна политика са изправени пред най-трудната задача да осуетят тези проекти, да подсигуряват, че дилемите, предоставени на СВО, се извършват на външния фронт, че се стопират доставките на въоръжение и военна техника за Украйна от Запада и принуждават сегашният украински режим към мир при нашите условия. И за това не са нужни никакви " медиатори " и " гаранти " от Запада. Първо, тъй като Западът в връзките си с Русия, е постоянно „ недоговороспособен “; второ, в постсъветския свят има проблеми, които не се нуждаят и могат да бъдат решени без „ помощ “ извън.
Един от ключовете към триумфа на Русия по сложния път, почнал на 24 февруари 2022 година, е от дълго време назрялата смяна в икономическия курс на страната. В новите условия Русия най-сетне би трябвало да образува самодостатъчна стопанска система, която да й разреши да бъде снабдена както със средства за ползване (вече се крещи за проблемите с храната), по този начин и със модерни средства за произвеждане за развиване на най-богатите естествени запаси в света в интерес на хората.
А също и да се създаде нов външнополитически курс, ориентиран (на първо място!) към дълготрайно добросъседство и съдействие с най-близките съседи на Руската федерация – някогашните руски републики. Това е в действителност стратегическа задача. Неговото решение ще изисква работа на повече от едно потомство.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, тъй като има заплаха да ни блокират във Facebook поради позициите ни:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Конфронтацията сред Русия и Запада, която беше ясно маркирана през февруари 2022 година, също възобновява погледа ни за събитията в Европа – в по този начин наречения Стар свят. Тук, в Европа (по-точно в западната част на континентална Европа), две международни войни от 20-ти век се раждат, отлежават и избухват.
Ако приказваме за Втората международна война, грандиозните борби, почнали в Западна Европа, обгърнаха и Източна Европа, в това число тогавашните руски беларуски, украински, молдовски, литовски, латвийски, естонски републики, РСФСР. Едва когато Втората международна война обхвана Англия и Съединени американски щати, тези две страни бяха принудени да основат антихитлеристка коалиция дружно със Съветския съюз, техния идеологически съперник. Сталин го назова Англо-съветско-американския съюз.
От момента на безусловната капитулация през 1945 година на Германия и по-късно на Япония, до окончателния разпад на Съюз на съветските социалистически републики през 1991 година, всички съществени членове на антихитлеристката коалиция, в това число Съединени американски щати и Англия, признаха решаващия принос за Победата във войната на Червената войска. Сега пристигнаха други времена и въпреки всичко ние твърдо помним: единствено с помощта на Великата победа и принуждаването на агресорите към безусловна капитулация в продължение на 77 години, мирът в Европа и Североизточна Азия беше непокътнат.
Под нежното прикритие на мира зрееха силите на една нова война. Дивият капитализъм, който опустоши републиките от някогашния Съюз на съветските социалистически републики, размени социалистическата система; предполагаше се, че „ нова Русия “ ще се подчинява също на „ разпоредбите “ на непознатата цивилизация. Не се получи обаче.
На 22 февруари 2014 година в Украйна се организира подкрепян от Запада националистически държавен прелом, съпроводен с всеобщо ликвидиране на хора в Киев. Световната общественост си затвори очите за убийствата (лъжата за „ небесната сотня “ беше преглътната), само че отговорът на това беше обединяването на Крим с Руската федерация, което беше стъпка от световноисторическо значение.
Втората стъпка беше преходът на Русия към отбраната (не на думи, а на дела) на дискриминираното съветско и рускоезично население в източната част на някогашната Украинска ССР.
А груповият Запад продължи да „ развива” Украйна. Не на последно място имаме поради създаването на най-голямото находище на шистови въглеводороди в Европа, по-специално в региона Юзовская в Източна Украйна, която обгръща ДНР и ЛНР, както и Харковска област. Присвояването на тези изкопаеми запаси би разрешило на Запада да „ еманципира “ Европа от съветския газ.
На света ще бъдат показани неопровержими доказателства, че почналата на 24 февруари 2022 година специфична военна интервенция (СВО) на въоръжените сили на Руската федерация в Украйна е била единствено няколко дни преди нахлуването на украинската войска в територия на ДНР, ЛНР и Руската федерация.
Целите на СВО са избрани сбито – демилитаризация и денацификация. В рамките на новата външна политика на Русия тези избрания би трябвало да бъдат (и ще бъдат) разширени. Въпросът за времето за реализиране на тези цели остава открит, само че към този момент е реализиран забележителен прогрес към възобновяване на територията на ДНР и ЛНР в рамките на някогашните Донецки и Лугански райони на Украйна. Правят се първите стъпки към демилитаризация и денацификация на Херсон и Херсонска област и е належащо да се приказва за това доста по-подробно, в сравнение с в този момент.
Западът, който на стадия на подготовката на СВO съобщи на висок глас, че няма желание да се меси в назряващия спор, в този момент усилва намесата си. Обичайната машинация, на която Западът е толкоз необикновено великодушен. Много страни вземат участие в доставките на оръжия и военна техника на ръководещия украински режим.
И тук неоспорим водач е Полша, която се готви да „ отхапе” западната част от Украйна с град Лвов, който преди този момент при започване на Втората международна война беше полски. Има и други кандидати за територията на отслабената Украйна. Сергей Лавров дефинира тези дейности като " хибридна война ", " прокси война ".
Стара Европа (Западна Европа) води нещата до продължителна война в източната и северната част на континентална Европа. До такава война, която съгласно западните стратези, ще изчерпи източноевропейските, източнославянските страни. Елемент от проекта е привличането на териториите на Швеция и Финландия в „ сферата на отговорност “ на Северноатлантическия боен блок. И, несъмнено, Украйна.
Друг детайл е основаването на осведомителни шумови резултати за опцията и вероятността от световна нуклеарна война. Американците се надяват, че нуклеарната война няма да ги стигне оттатък двата океана. А на „ източния боен огън “ ще могат добре да си сгреят ръцете, укрепвайки разтърсената си стопанска система с нови огромни поръчки за военно-промишлените комплекси на своите страни.
В тази светлина неотдавнашното отдръпване на Англия, втората англосаксонска (ядрена) мощ, от Европейския съюз стартира да се вижда в нова светлина. Може да се каже, че това е тип застраховка против привличането на Англия непосредствено в плануваната война на Изток като второ издание на Drang nach Osten.
Руската дипломация и съветската външна политика са изправени пред най-трудната задача да осуетят тези проекти, да подсигуряват, че дилемите, предоставени на СВО, се извършват на външния фронт, че се стопират доставките на въоръжение и военна техника за Украйна от Запада и принуждават сегашният украински режим към мир при нашите условия. И за това не са нужни никакви " медиатори " и " гаранти " от Запада. Първо, тъй като Западът в връзките си с Русия, е постоянно „ недоговороспособен “; второ, в постсъветския свят има проблеми, които не се нуждаят и могат да бъдат решени без „ помощ “ извън.
Един от ключовете към триумфа на Русия по сложния път, почнал на 24 февруари 2022 година, е от дълго време назрялата смяна в икономическия курс на страната. В новите условия Русия най-сетне би трябвало да образува самодостатъчна стопанска система, която да й разреши да бъде снабдена както със средства за ползване (вече се крещи за проблемите с храната), по този начин и със модерни средства за произвеждане за развиване на най-богатите естествени запаси в света в интерес на хората.
А също и да се създаде нов външнополитически курс, ориентиран (на първо място!) към дълготрайно добросъседство и съдействие с най-близките съседи на Руската федерация – някогашните руски републики. Това е в действителност стратегическа задача. Неговото решение ще изисква работа на повече от едно потомство.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, тъй като има заплаха да ни блокират във Facebook поради позициите ни:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ