Корпоративните печалби пазят американската икономика от рецесията
За ушите на мнозина терминът „ ценова мощ “ е мръсна дума. За хората от левия политически набор той извиква облици на алчни корпорации, които злоупотребяват с господството си на пазара, с цел да постановат по-високи цени. За икономистите асоциацията е с призрака на " лепкавата инфлация ", при която фирмите покачват цените, с цел да покрият по-високите си разноски. Но, от друга позиция, силата на ценообразуването не е кой знае какъв проблем - тя разрешава на компаниите да устоят навръх този вид инфлационен напън, който изпитват сега. Това е самобитен " амортисьор " за стопанската система, който предотвратява риска от криза, написа The Economist.
Последните няколко седмици сложиха ценообразуването в светлината на прожекторите в Съединените щати. Според последните настоящи данни корпоративните облаги след облагане с налози са достигнали 12.1% от брутния вътрешен артикул на Съединени американски щати през второто тримесечие, което е най-високото им равнище най-малко от 40-те години на предишния век.
Когато фирмите оповестиха резултатите си за второто тримесечие, доста от техните мениджъри означиха точно опцията да покачват цените като избавление от по-високите разноски за заплати и първични материали.
Веригата за бързо хранене Chipotle акцентира, че е продавала по-скъпи сандвичи и други хранителни артикули на своята относително заможна потребителска база. Шефът на Hilton пък се похвали, че откакто е повишил внезапно цените на стаите, на фона на мощното търсене, хотелската верига е подготвена за " най-печелившото лято в своята вековна история ". Ръководството на софтуерния колос IBM заяви, че компанията най-сетне „ стартира да улавя действителността на по-високите разноски в ценообразуването ".
Комбинираният резултат от всички тези самостоятелни корпоративни решения е изумителен. Близо три четвърти от фирмите в необятния борсов показател S&P 500 надминаха прогнозите за облагите през второто тримесечие. Като цяло техните маржове на облага са почти 12% - малко по-ниски в съпоставяне със същото тримесечие на предходната година, само че към момента над петгодишната им междинна стойност от 11%. Това оказва помощ да се изясни възходът на финансовите пазари, който стартира в средата на юни. Освен това е и следващото доказателство, че макар всички мрачни прогнози, американската стопанска система е в относително добра форма и не е в криза.
Евентуалното стесняване на маржовете на облага би било сигурен знак за спад в бизнес цикъла. Изправени пред по-слаби финансови резултати, компаниите са принудени да намерят способи за понижаване на разноските, които постоянно включват редуциране на служащи. Когато задоволително огромен брой прибегнат до сходни ограничения, това се трансформира в спънка за останалата част от стопанската система. И назад - постоянните маржове допускат липса на подобен напън за понижаване на разноските. По този метод корпоративните резултати от последните няколко месеца са по-скоро на страната на устойчивостта и оптимизма.
Защо обаче фирмите в Съединени американски щати се оправят толкоз добре? Не е изненадващо, че тези от енергийния бранш са отпред на групата, облагодетелствайки се от скока на цените на петрола и природния газ, последвал нахлуването на Русия в Украйна през февруари. Приходите на фирмите в S&P 500, в това число на енергийните компании, са нарастнали с близо 14% през второто тримесечие спрямо миналата година. Ако се изключат енергийните компании обаче, приходите са нарастнали с едвам 9%, съгласно данните на FactSet, представени от The Economist.
Независимо от това, даже като се вземе поради превъзходството на енергийния бранш, рентабилността е впечатляваща. Част от обяснението е, че американските компании имат по-голяма пазарна мощност, в сравнение с преди няколко десетилетия, което обезпечава по-голяма непоклатимост на облагите им. По-слабото използване на антимонополните закони през годините, както и връщането към мащаба на огромните софтуерни платформи оказват помощ за това.
И въпреки всичко стабилността на финансовите резултати през миналата година се свежда до нещо доста по-основно: устойчивостта на балансите както на потребителите, по този начин и на фирмите. В номинално изражение крайното търсене е много над наклонността отпреди пандемията, подхранвано и от солидните държавни тласъци.
Въпросът е какъв брой дълго може да продължи тази обнадеждаваща наклонност. Песимизмът нараства, до момента в който Федералният запас покачва лихвените проценти, с цел да се бори с инфлацията. Някои компании към този момент редуцират капиталовите си проекти, което може да се отрази и на наемането на нови чиновници.
Но всичко това се прави от позиция на забележителна мощ. Икономистът на Jefferies Анета Марковска отбелязва, че Фед в последна сметка може да бъде заставен да провокира криза, с цел да ограничи инфлацията, само че прибавя, че централните банкери ще би трябвало да се приготвят за сериозна борба, точно заради устойчивостта на корпоративните облаги.
„ Това е стопанска система със силата на Майк Тайсън. Много по-мощна е, в сравнение с си мислите, и ще бъдат нужни доста старания, с цел да бъде свалена на земята ", споделя Марковска.
Последните няколко седмици сложиха ценообразуването в светлината на прожекторите в Съединените щати. Според последните настоящи данни корпоративните облаги след облагане с налози са достигнали 12.1% от брутния вътрешен артикул на Съединени американски щати през второто тримесечие, което е най-високото им равнище най-малко от 40-те години на предишния век.
Когато фирмите оповестиха резултатите си за второто тримесечие, доста от техните мениджъри означиха точно опцията да покачват цените като избавление от по-високите разноски за заплати и първични материали.
Веригата за бързо хранене Chipotle акцентира, че е продавала по-скъпи сандвичи и други хранителни артикули на своята относително заможна потребителска база. Шефът на Hilton пък се похвали, че откакто е повишил внезапно цените на стаите, на фона на мощното търсене, хотелската верига е подготвена за " най-печелившото лято в своята вековна история ". Ръководството на софтуерния колос IBM заяви, че компанията най-сетне „ стартира да улавя действителността на по-високите разноски в ценообразуването ".
Комбинираният резултат от всички тези самостоятелни корпоративни решения е изумителен. Близо три четвърти от фирмите в необятния борсов показател S&P 500 надминаха прогнозите за облагите през второто тримесечие. Като цяло техните маржове на облага са почти 12% - малко по-ниски в съпоставяне със същото тримесечие на предходната година, само че към момента над петгодишната им междинна стойност от 11%. Това оказва помощ да се изясни възходът на финансовите пазари, който стартира в средата на юни. Освен това е и следващото доказателство, че макар всички мрачни прогнози, американската стопанска система е в относително добра форма и не е в криза.
Евентуалното стесняване на маржовете на облага би било сигурен знак за спад в бизнес цикъла. Изправени пред по-слаби финансови резултати, компаниите са принудени да намерят способи за понижаване на разноските, които постоянно включват редуциране на служащи. Когато задоволително огромен брой прибегнат до сходни ограничения, това се трансформира в спънка за останалата част от стопанската система. И назад - постоянните маржове допускат липса на подобен напън за понижаване на разноските. По този метод корпоративните резултати от последните няколко месеца са по-скоро на страната на устойчивостта и оптимизма.
Защо обаче фирмите в Съединени американски щати се оправят толкоз добре? Не е изненадващо, че тези от енергийния бранш са отпред на групата, облагодетелствайки се от скока на цените на петрола и природния газ, последвал нахлуването на Русия в Украйна през февруари. Приходите на фирмите в S&P 500, в това число на енергийните компании, са нарастнали с близо 14% през второто тримесечие спрямо миналата година. Ако се изключат енергийните компании обаче, приходите са нарастнали с едвам 9%, съгласно данните на FactSet, представени от The Economist.
Независимо от това, даже като се вземе поради превъзходството на енергийния бранш, рентабилността е впечатляваща. Част от обяснението е, че американските компании имат по-голяма пазарна мощност, в сравнение с преди няколко десетилетия, което обезпечава по-голяма непоклатимост на облагите им. По-слабото използване на антимонополните закони през годините, както и връщането към мащаба на огромните софтуерни платформи оказват помощ за това.
И въпреки всичко стабилността на финансовите резултати през миналата година се свежда до нещо доста по-основно: устойчивостта на балансите както на потребителите, по този начин и на фирмите. В номинално изражение крайното търсене е много над наклонността отпреди пандемията, подхранвано и от солидните държавни тласъци.
Въпросът е какъв брой дълго може да продължи тази обнадеждаваща наклонност. Песимизмът нараства, до момента в който Федералният запас покачва лихвените проценти, с цел да се бори с инфлацията. Някои компании към този момент редуцират капиталовите си проекти, което може да се отрази и на наемането на нови чиновници.
Но всичко това се прави от позиция на забележителна мощ. Икономистът на Jefferies Анета Марковска отбелязва, че Фед в последна сметка може да бъде заставен да провокира криза, с цел да ограничи инфлацията, само че прибавя, че централните банкери ще би трябвало да се приготвят за сериозна борба, точно заради устойчивостта на корпоративните облаги.
„ Това е стопанска система със силата на Майк Тайсън. Много по-мощна е, в сравнение с си мислите, и ще бъдат нужни доста старания, с цел да бъде свалена на земята ", споделя Марковска.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ