Новите хора в променящия се свят
За умножаването на различността като един от дребното способи за първокласен скок в развиването
Светът се трансформира. Може би по-бързо, в сравнение с ни се желае. Често в напълно незнайни направления и сигурно по сложни за предугаждане способи. Хората, които вършат нашия свят, към този момент са разнообразни. Те имат разнообразни усещания и настройки, образуват разнообразни полезности, вървят към развиване и себеутвърждаване, разнообразни от това, което множеството от нас до момента са считали за общоприета и одобрена мярка за персонална реализация и триумф. Новите хора в стремглаво изменящ се свят имат други упования и държание, тъй като техните движещи сили са основани на усещания, настройки и полезности, които занапред ще разкриваме и разбираме в дълбочина. Докато изцяло осмислим и окончателно приемем, че към този момент нищо няма „ да бъде като преди “ и хората няма по какъв начин „ да бъдат същите “.
Хората през днешния ден
Няма изключително значение по какъв начин ги назоваваме – генерация Z, потомство Millennials или друго, в безсмислените си старания да сложим етикет на особеното и по-малко познатото. Не е от голяма важност и че те, новите хора, не могат (а и не искат) да рецитират с възторг Ботев наизуст, че не постоянно отличават Стайнбек от Хемингуей, че се случва да изтърван по някоя запетая в комплицирано изречение и считат вярно/добре главно в Excel. Не е изключително значимо, че все по-често одобряват ортодоксалното обучение като ненужна тежест, а опциите за професионален прогрес в „ корпоративна среда с високи стандарти на работа и одобрени кариерни пътеки на развиване “ за тях са празен тон, зад който костюмирани и скучни „ лелки “ и „ чичковци “ се пробват нескопосано да прикрият безцветно всекидневие и форматиране по шаблон, именувайки го с гръмкото факсимиле „ организационна просвета “. Дори е без основна значителност, че имат постоянно неразбираеми показа и разнообразни от общоприетите правила за отдаденост, преданост и дисциплинираност.
По-важното е, че новите хора носят в себе си неща, които ги вършат все по-„ сполучливи “ в изменящата се действителност. Те са смайващо адаптивни. Не толкоз, тъй като бързо и съответно съумяват да се ориентират, впишат и интегрират във всяка среда (макар че, в случай че желаят, могат и това), а тъй като се стремят, упорстват и постоянно съумяват да приспособяват средата към личните си упования и настройки. Взискателни и безкомпромисни по отношение на желанията и стремежите си, те са свободни в изразяването на себе си и смели в фантазиите си, което ги прави по-малко оцеляващи и повече спечелили. Те са сериозни и неприемащи нищо за даденост. Случва се да имат досадния на пръв взор блян сами да откриват топлата вода, и то по метод, друг от одобрените просветителни способи и форми за научаване. Докато го вършат, постоянно съумяват да стигнат до неутъпкани и непознати места, до нетрадиционни открития и решения надалеч оттатък качествата и свойствата на водата. Което от своя страна също може да наподобява досадно и мъчно за ръководство, тъй като всеки ден слага на тестване с изключение на нервите ни, и признатите за даденост правила и действителности, в които сме привикнали да работим и съществуваме. С други думи разрушава се статукво. И въпреки всички в един глас да твърдим какъв брой хубаво е това, се случва да се дразним и даже да жигосваме ежедневните прояви на битка със статуквото. Може би това е, тъй като натежалият от времето ни поглед при пръв взор вижда единствено конфликт и колизия и е некадърен незабавно да надзърне оттатък, с цел да разпознае новата друга сила и да я канализира в съзидателна посока.
Предизвикателствата
Изправени пред феномена на новите хора в изменящия се свят, тези от нас, които се считат за „ потвърдени експерти в работата с хора “, нерядко и първосигнално позволяваме една и съща дребна, само че определяща тактиката и планирането ни неточност: желаеме наложително да оценим, да съпоставим, да сложим на кантар, да разсъждаваме дълго и мъдро кое в действителност е по-добре – нашето „ преди “ или нашето „ в този момент “ в ръководството на хора. Понякога даже стигаме до крайности, като се опитваме да върнем и наместим сегашното и бъдещето в рамката на носталгично щастливото ни и познато „ преди “. Зациклянето в тази посока е мъчително познато и постоянно с предупреден край. Защото простата истина е известна на всички, въпреки да е сложна за приемане: обстановката е такава, каквато е, без значение по какъв начин я оценяваме и виждаме през призмата на построения във времето работен стандарт. Подхождането с оценка към всяка нова/променяща се обстановка, включително и към тази на трудовия пазар, е излишно и контрапродуктивно губене на скъпа сила и на скъпо време. Светът продължава да се трансформира без грам приемливост към постепенната еволюция на настройките ни към него. В този забързан, изострено конкурентен и неподреден свят всички сме изправени пред предизвикването да търсим, намираме и привличаме хора. Такива, които да ни обезпечат развиване или просто опция да продължим да бъдем на пазара, в мозъците и сърцата на нашите клиенти, сътрудници и на всички, които разчитат на нас. От основна значимост е да приемем, че хората, които търсим, откриваме и привличаме, са новите хора от изменящия се свят (други няма/почти няма) и те са разнообразни. Приемането е наложително и наподобява елементарно, само че в действителност е най-трудната част. Когато приемем, следва по-лесната част – да се нареждаме във усещанията на тези нови хора. Да заемем място в мислите им, да създадем позитивна настройка към себе си и те да виждат в нашата организация територия, на която техните полезности ще срещнат схващане и съпричастност. За задачата е нужно единствено всекидневно да слушаме, чуваме и виждаме отвън клишетата, с цел да вникваме във усещанията, настройките и полезностите на новите хора. Без оценка, с приемане, схващане, самообладание и неизменност. И най-важното – с твърдата увереност, че разликата в действителност постоянно е за положително, тъй като е в основата на развиването. И че в актуалния свят за триумфа на всяка организация умножаването на различността е скъпо, защото все по-често е нужно не просто развиване, а първокласен скок в по-малко познатото или напряко в незнайното като един от дребното способи за отделяне на метри преди конкуренцията.
Опитът
Все още няма сигурни предписания за това какво възприемат за позитивно и чакат новите хора на работното си място. На одобрените мениджъри, понесли на плещите си товара на насъбраните в света преди познания и опит, ни следва дълъг път към осмисляне на всички аспекти на сполучливото позициониране на работодателя в променения и изменящ се свят. Може да споделим единствено прагматичен и изведен от практиката опит на Fibank – за какво ние въпреки всичко съумяваме да имаме неповторими хора в неповторим екип. Противно на немалка част от мненията за хората от новия друг вид, това не са главно и най-много удобните условия на труд, високото заплащане и отличните придобивки. Опитът ни демонстрира, че сполучливото позициониране на работодателски бранд минава през основаване на условия за угаждане на други, по-ключови упования. Новите хора обичат нещата да се случват бързо, оперативно, гъвкаво и без изкуствени/бюрократични бариери във вътрешната връзка. Те търсят непосреден резултат от напъните си – тук и в този момент. Затова за тях е значимо да работят при условия, в които решенията и дейностите зависят оптимално от тях самите. Имат потребност от бързо и всекидневно самопризнание за резултатите и напъните си. От значително значение за тях е да бъдат част от екип, в който пътят от персоналната самодейност до реализацията й в работата е бърз и къс. Искат да работят на място, което им дава свободата да бъдат себе си, колкото и друга да е тяхната характерност. Желаят да са неповторими персони, по тази причина търсят работна среда, която поддържа и предизвиква другите. Материалното е значимо за новите хора, само че дълготрайно по-важно за тях е да намират смисъла. Това е главната причина да избират място, на което да работят с идея, а освен за реализиране на висок бизнес и персонален резултат. Искат да се гордеят със личните си достижения и търсят развиване в организация, която на дело цени и предизвиква персоналната самодейност, като приема както позитивните, по този начин и всички останали прояви на различността и проактивността. И не без значение – за положително или неприятно, новите хора, които в действителност са нашите деца, сякаш наподобяват статусни. Желаят да бъдат част от нещо сполучливо, потвърдило във времето повече от един път ресурса си за справяне и напредък. А може би в действителност търсят провокации и същински достижения, които асоциират с сполучлив и позитивно позициониран във усещанията на клиентите бизнес.
Според нашия опит във Fibank най-работещата тактика за позициониране на работодателската марка се гради върху работна среда, която проектираме с визията за това какво всеки от нас чака и желае за фамилията и децата си, през днешния ден и в този момент, на следващия ден и в бъдеще. Ако си го представим по този начин, основаването на атрактивна и мотивираща среда и одобряването на положителен работодателски бранд наподобява по-лесно и с повече шансове за триумф. Защото за най-хубавите работодатели, както и за най-хубавите фамилии, постоянно и преди всичко стои най-важното – опцията да имаме вяра и разчитаме един на различен, като деликатно пазим и ценим удоволствието от времето си дружно.
Роси Кузманова-Тонева. Статията е оповестена в бр. 03/2022 на сп. " Мениджър "
Светът се трансформира. Може би по-бързо, в сравнение с ни се желае. Често в напълно незнайни направления и сигурно по сложни за предугаждане способи. Хората, които вършат нашия свят, към този момент са разнообразни. Те имат разнообразни усещания и настройки, образуват разнообразни полезности, вървят към развиване и себеутвърждаване, разнообразни от това, което множеството от нас до момента са считали за общоприета и одобрена мярка за персонална реализация и триумф. Новите хора в стремглаво изменящ се свят имат други упования и държание, тъй като техните движещи сили са основани на усещания, настройки и полезности, които занапред ще разкриваме и разбираме в дълбочина. Докато изцяло осмислим и окончателно приемем, че към този момент нищо няма „ да бъде като преди “ и хората няма по какъв начин „ да бъдат същите “.
Хората през днешния ден
Няма изключително значение по какъв начин ги назоваваме – генерация Z, потомство Millennials или друго, в безсмислените си старания да сложим етикет на особеното и по-малко познатото. Не е от голяма важност и че те, новите хора, не могат (а и не искат) да рецитират с възторг Ботев наизуст, че не постоянно отличават Стайнбек от Хемингуей, че се случва да изтърван по някоя запетая в комплицирано изречение и считат вярно/добре главно в Excel. Не е изключително значимо, че все по-често одобряват ортодоксалното обучение като ненужна тежест, а опциите за професионален прогрес в „ корпоративна среда с високи стандарти на работа и одобрени кариерни пътеки на развиване “ за тях са празен тон, зад който костюмирани и скучни „ лелки “ и „ чичковци “ се пробват нескопосано да прикрият безцветно всекидневие и форматиране по шаблон, именувайки го с гръмкото факсимиле „ организационна просвета “. Дори е без основна значителност, че имат постоянно неразбираеми показа и разнообразни от общоприетите правила за отдаденост, преданост и дисциплинираност.
По-важното е, че новите хора носят в себе си неща, които ги вършат все по-„ сполучливи “ в изменящата се действителност. Те са смайващо адаптивни. Не толкоз, тъй като бързо и съответно съумяват да се ориентират, впишат и интегрират във всяка среда (макар че, в случай че желаят, могат и това), а тъй като се стремят, упорстват и постоянно съумяват да приспособяват средата към личните си упования и настройки. Взискателни и безкомпромисни по отношение на желанията и стремежите си, те са свободни в изразяването на себе си и смели в фантазиите си, което ги прави по-малко оцеляващи и повече спечелили. Те са сериозни и неприемащи нищо за даденост. Случва се да имат досадния на пръв взор блян сами да откриват топлата вода, и то по метод, друг от одобрените просветителни способи и форми за научаване. Докато го вършат, постоянно съумяват да стигнат до неутъпкани и непознати места, до нетрадиционни открития и решения надалеч оттатък качествата и свойствата на водата. Което от своя страна също може да наподобява досадно и мъчно за ръководство, тъй като всеки ден слага на тестване с изключение на нервите ни, и признатите за даденост правила и действителности, в които сме привикнали да работим и съществуваме. С други думи разрушава се статукво. И въпреки всички в един глас да твърдим какъв брой хубаво е това, се случва да се дразним и даже да жигосваме ежедневните прояви на битка със статуквото. Може би това е, тъй като натежалият от времето ни поглед при пръв взор вижда единствено конфликт и колизия и е некадърен незабавно да надзърне оттатък, с цел да разпознае новата друга сила и да я канализира в съзидателна посока.
Предизвикателствата
Изправени пред феномена на новите хора в изменящия се свят, тези от нас, които се считат за „ потвърдени експерти в работата с хора “, нерядко и първосигнално позволяваме една и съща дребна, само че определяща тактиката и планирането ни неточност: желаеме наложително да оценим, да съпоставим, да сложим на кантар, да разсъждаваме дълго и мъдро кое в действителност е по-добре – нашето „ преди “ или нашето „ в този момент “ в ръководството на хора. Понякога даже стигаме до крайности, като се опитваме да върнем и наместим сегашното и бъдещето в рамката на носталгично щастливото ни и познато „ преди “. Зациклянето в тази посока е мъчително познато и постоянно с предупреден край. Защото простата истина е известна на всички, въпреки да е сложна за приемане: обстановката е такава, каквато е, без значение по какъв начин я оценяваме и виждаме през призмата на построения във времето работен стандарт. Подхождането с оценка към всяка нова/променяща се обстановка, включително и към тази на трудовия пазар, е излишно и контрапродуктивно губене на скъпа сила и на скъпо време. Светът продължава да се трансформира без грам приемливост към постепенната еволюция на настройките ни към него. В този забързан, изострено конкурентен и неподреден свят всички сме изправени пред предизвикването да търсим, намираме и привличаме хора. Такива, които да ни обезпечат развиване или просто опция да продължим да бъдем на пазара, в мозъците и сърцата на нашите клиенти, сътрудници и на всички, които разчитат на нас. От основна значимост е да приемем, че хората, които търсим, откриваме и привличаме, са новите хора от изменящия се свят (други няма/почти няма) и те са разнообразни. Приемането е наложително и наподобява елементарно, само че в действителност е най-трудната част. Когато приемем, следва по-лесната част – да се нареждаме във усещанията на тези нови хора. Да заемем място в мислите им, да създадем позитивна настройка към себе си и те да виждат в нашата организация територия, на която техните полезности ще срещнат схващане и съпричастност. За задачата е нужно единствено всекидневно да слушаме, чуваме и виждаме отвън клишетата, с цел да вникваме във усещанията, настройките и полезностите на новите хора. Без оценка, с приемане, схващане, самообладание и неизменност. И най-важното – с твърдата увереност, че разликата в действителност постоянно е за положително, тъй като е в основата на развиването. И че в актуалния свят за триумфа на всяка организация умножаването на различността е скъпо, защото все по-често е нужно не просто развиване, а първокласен скок в по-малко познатото или напряко в незнайното като един от дребното способи за отделяне на метри преди конкуренцията.
Опитът
Все още няма сигурни предписания за това какво възприемат за позитивно и чакат новите хора на работното си място. На одобрените мениджъри, понесли на плещите си товара на насъбраните в света преди познания и опит, ни следва дълъг път към осмисляне на всички аспекти на сполучливото позициониране на работодателя в променения и изменящ се свят. Може да споделим единствено прагматичен и изведен от практиката опит на Fibank – за какво ние въпреки всичко съумяваме да имаме неповторими хора в неповторим екип. Противно на немалка част от мненията за хората от новия друг вид, това не са главно и най-много удобните условия на труд, високото заплащане и отличните придобивки. Опитът ни демонстрира, че сполучливото позициониране на работодателски бранд минава през основаване на условия за угаждане на други, по-ключови упования. Новите хора обичат нещата да се случват бързо, оперативно, гъвкаво и без изкуствени/бюрократични бариери във вътрешната връзка. Те търсят непосреден резултат от напъните си – тук и в този момент. Затова за тях е значимо да работят при условия, в които решенията и дейностите зависят оптимално от тях самите. Имат потребност от бързо и всекидневно самопризнание за резултатите и напъните си. От значително значение за тях е да бъдат част от екип, в който пътят от персоналната самодейност до реализацията й в работата е бърз и къс. Искат да работят на място, което им дава свободата да бъдат себе си, колкото и друга да е тяхната характерност. Желаят да са неповторими персони, по тази причина търсят работна среда, която поддържа и предизвиква другите. Материалното е значимо за новите хора, само че дълготрайно по-важно за тях е да намират смисъла. Това е главната причина да избират място, на което да работят с идея, а освен за реализиране на висок бизнес и персонален резултат. Искат да се гордеят със личните си достижения и търсят развиване в организация, която на дело цени и предизвиква персоналната самодейност, като приема както позитивните, по този начин и всички останали прояви на различността и проактивността. И не без значение – за положително или неприятно, новите хора, които в действителност са нашите деца, сякаш наподобяват статусни. Желаят да бъдат част от нещо сполучливо, потвърдило във времето повече от един път ресурса си за справяне и напредък. А може би в действителност търсят провокации и същински достижения, които асоциират с сполучлив и позитивно позициониран във усещанията на клиентите бизнес.
Според нашия опит във Fibank най-работещата тактика за позициониране на работодателската марка се гради върху работна среда, която проектираме с визията за това какво всеки от нас чака и желае за фамилията и децата си, през днешния ден и в този момент, на следващия ден и в бъдеще. Ако си го представим по този начин, основаването на атрактивна и мотивираща среда и одобряването на положителен работодателски бранд наподобява по-лесно и с повече шансове за триумф. Защото за най-хубавите работодатели, както и за най-хубавите фамилии, постоянно и преди всичко стои най-важното – опцията да имаме вяра и разчитаме един на различен, като деликатно пазим и ценим удоволствието от времето си дружно.
Роси Кузманова-Тонева. Статията е оповестена в бр. 03/2022 на сп. " Мениджър "
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ