Лозен: Селото на германските пенсионери в България
За тях България е финален излаз: в село Лозен край Велико Търново живеят немски пенсионери, за които България е избавление от бедността. Списание " Щерн " предлага просторен репортаж за новия им живот в страната , заяви.
Все повече възрастни хора в Германия не могат да водят естествен живот с пенсиите, които получават. Според Федералната статистическа работа броят на пенсионерите, застрашени от беднотия, е достигнал нов връх през 2024 година: към 3,5 милиона души на възраст над 65 години са в тази категория - растеж от 300 000 души. От години нараства и броят на възрастните хора, които са принудени да разчитат на държавно подкрепяне, защото пенсиите им не покриват главните разноски за живот.
На този декор от ден на ден немски пенсионери се преселват в чужбина, написа в обширна обява по тематиката списание „ Щерн “. Сред най-популярните дестинации за емиграция са Австрия, Швейцария и Испания, само че в последно време все по-привлекателни стават и страни като Унгария, Полша и Тайланд. Дори България, считана за най-бедната страна в Европейски Съюз, притегля немските пенсионери с ниските разноски за прехрана, показва изданието.
" Трудно се живее с 2000 евро пенсия в Германия "
В просторен репортаж от село Лозен, област Велико Търново, репортерът на „ Щерн “ Руне Вайхерт ни среща с немски пенсионери, които са се преселили в България, тъй като приходите им в Германия им стигали единствено едвам оцелеят физически. Хайнц на 68 година и Криста на 71 година са пристигнали от Вупертал в немската провинция Северен Рейн-Вестфалия. Всеки от тях получава по към 1 000 евро пенсия, което не стига за порядъчен живот на старини в Германия.
Един ден Криста видяла по малкия екран репортаж за общественост от възрастни германци, които се радват на живота си в България. Това разпалило любознанието на двойката, те изчели всичко, което разкрили като информация в интернет, а по-късно отпътували за България, с цел да проучат нещата на място.
Там стигнали до извода, че в България могат да живеят, без да им се постанова да се лимитират прекомерно доста. В началото на тази година Криста и Хайнц се преместили в България.
Много от къщите в селото са изоставени и порутени
Лозен е заспало селце в северната част на страната, сгушено сред зелени хълмове и прашни полета. До най-близкия огромен град може да се стигне за три четвърти час с кола. Варна е на два часа път. Много от къщите в селото са изоставени и порутени, каквато е и публичната постройка на центъра. Селският магазин предлага непретенциозен подбор от артикули.
До доктор, болница или по-голям супермаркет би трябвало да се пътува няколко километра. Пътищата са в неприятно положение, в случай че въобще са асфалтирани. За доста германци това вероятно е въплъщение на стереотипния облик на източноевропейския селски живот, разяснява изданието.
" Пенсионерско благополучие "
Зад плана стои Йордан Миланов, на 47 години, ветеринар по специалност. През 2003 година той отпътувал за Германия, където обаче не му признали дипломата на ветеринарен доктор. Затова почнал работа в заведение за хранене в Мюнхен. Един репортаж за изселващи се възрастни германци му подсказал концепцията.
През 2022 година той се върнал в родното си село Лозен, купил няколко изоставени къщи, ремонтирал ги и ги дал чартърен. На уеб страницата на плана той се популяризира със слогана " Живей на ниска цена, наслаждавай се на живота и пести пари! ".
В момента са приключени 10 къщи, в които живеят 19 души. До няколко седмици ще приключи ремонтът на още няколко, а през идната година ще бъдат ремонтирани и нови, споделя Миланов пред репортера на „ Щерн “.
Къщите са с бяла мазилка и оферират единствено най-необходимото: дневна с кухненски бокс, дребна спалня, баня и градина. Наемът е сред 490 и 640 евро на месец, плюс режийните разноски. Миланов обаче не е единствено хазяин – той оказва помощ на немските си съседи във всичко, да вземем за пример да поддържат връзка с управляващите или с превод.
Разходите за живот в България са ниски
В Лозен Криста и Хайнц живеят с пенсиите си по-добре, в сравнение с в Германия. Застраховка, храна, бензин, цигари - всичко е два пъти по-евтино, в сравнение с в Германия . „ Тук единствено маслото и кафето се считат за ‚луксозни стоки‘ ", показва Криста. А Хайнц прибавя, че тъкмо по този начин постоянно си е представял живота на старини – да прекарва времето си с хора като него и да не му се постанова да работи, с цел да свързва двата края.
Нели (истинското ѝ име е друго – бел. ред.) също е била привлечена в България от по-ниските разноски за живот. Години наред е работила в бранша на грижите за заболели и възрастни хора, само че получила бърнаут и се пенсионирала предварително. Пенсията ѝ по болест е близо 1000 евро. Освен нея получавала и дребна държавна помощ за наема. " Нещата в Германия се влошаваха за мен от година на година. Просто парите не ми стигаха “, споделя тя пред „ Щерн “ и прецизира, че след заплащането на всички разноски, от пенсията са ѝ оставали всичко на всичко 170 евро. Ако бях останала в Германия, щеше да ми се наложи да пребивавам под някой мост дружно с кучетата ми. Бях обезверена “, добавя 64-годишната жена.
После в интернет прочела за плана на Миланов, пристигнала в Лозен пробно и се влюбила в селото и общността. И решила да остане. Но освен по финансови аргументи: Лозен изпълнявал желанието ѝ за живот в общественост - нещо, което доста ѝ липсвало у дома: " Това, което също ме накара да напусна Германия, беше тази самотност, тази обществена безчувственост. Начинът, по който се отнасят към хората " , споделя тя.
" Простичкият живот в България те заземява "
" Този простоват метод на живот те прави по-земен, имаш връзка с действителността ", споделя Нели, която не желае да се връща в Германия. " За мен тази фаза е завършила “ , споделя тя пред „ Щерн “. Криста и Хайнц също не изпитват огромна носталгия по Германия. " Тя в действителност не ни липсва ", споделят те. Само тъмният ръжен самун, с който са привикнали в Германия, малко им липсва от време на време.
„ Разочарованието, безпомощността, горчивината и гневът, насъбрани към Германия, в която са живели и работили десетилетия наред, се усеща във всяко изречение на изселниците. Толкова по-щастливи се усещат от новия си живот в България. Намерили са нови другари и са разкрили нова общественост ", се споделя още в репортажа на „ Щерн “ от великотърновското село Лозен.
Все повече възрастни хора в Германия не могат да водят естествен живот с пенсиите, които получават. Според Федералната статистическа работа броят на пенсионерите, застрашени от беднотия, е достигнал нов връх през 2024 година: към 3,5 милиона души на възраст над 65 години са в тази категория - растеж от 300 000 души. От години нараства и броят на възрастните хора, които са принудени да разчитат на държавно подкрепяне, защото пенсиите им не покриват главните разноски за живот.
На този декор от ден на ден немски пенсионери се преселват в чужбина, написа в обширна обява по тематиката списание „ Щерн “. Сред най-популярните дестинации за емиграция са Австрия, Швейцария и Испания, само че в последно време все по-привлекателни стават и страни като Унгария, Полша и Тайланд. Дори България, считана за най-бедната страна в Европейски Съюз, притегля немските пенсионери с ниските разноски за прехрана, показва изданието.
" Трудно се живее с 2000 евро пенсия в Германия "
В просторен репортаж от село Лозен, област Велико Търново, репортерът на „ Щерн “ Руне Вайхерт ни среща с немски пенсионери, които са се преселили в България, тъй като приходите им в Германия им стигали единствено едвам оцелеят физически. Хайнц на 68 година и Криста на 71 година са пристигнали от Вупертал в немската провинция Северен Рейн-Вестфалия. Всеки от тях получава по към 1 000 евро пенсия, което не стига за порядъчен живот на старини в Германия.
Един ден Криста видяла по малкия екран репортаж за общественост от възрастни германци, които се радват на живота си в България. Това разпалило любознанието на двойката, те изчели всичко, което разкрили като информация в интернет, а по-късно отпътували за България, с цел да проучат нещата на място.
Там стигнали до извода, че в България могат да живеят, без да им се постанова да се лимитират прекомерно доста. В началото на тази година Криста и Хайнц се преместили в България.
Много от къщите в селото са изоставени и порутени
Лозен е заспало селце в северната част на страната, сгушено сред зелени хълмове и прашни полета. До най-близкия огромен град може да се стигне за три четвърти час с кола. Варна е на два часа път. Много от къщите в селото са изоставени и порутени, каквато е и публичната постройка на центъра. Селският магазин предлага непретенциозен подбор от артикули.
До доктор, болница или по-голям супермаркет би трябвало да се пътува няколко километра. Пътищата са в неприятно положение, в случай че въобще са асфалтирани. За доста германци това вероятно е въплъщение на стереотипния облик на източноевропейския селски живот, разяснява изданието.
" Пенсионерско благополучие "
Зад плана стои Йордан Миланов, на 47 години, ветеринар по специалност. През 2003 година той отпътувал за Германия, където обаче не му признали дипломата на ветеринарен доктор. Затова почнал работа в заведение за хранене в Мюнхен. Един репортаж за изселващи се възрастни германци му подсказал концепцията.
През 2022 година той се върнал в родното си село Лозен, купил няколко изоставени къщи, ремонтирал ги и ги дал чартърен. На уеб страницата на плана той се популяризира със слогана " Живей на ниска цена, наслаждавай се на живота и пести пари! ".
В момента са приключени 10 къщи, в които живеят 19 души. До няколко седмици ще приключи ремонтът на още няколко, а през идната година ще бъдат ремонтирани и нови, споделя Миланов пред репортера на „ Щерн “.
Къщите са с бяла мазилка и оферират единствено най-необходимото: дневна с кухненски бокс, дребна спалня, баня и градина. Наемът е сред 490 и 640 евро на месец, плюс режийните разноски. Миланов обаче не е единствено хазяин – той оказва помощ на немските си съседи във всичко, да вземем за пример да поддържат връзка с управляващите или с превод.
Разходите за живот в България са ниски
В Лозен Криста и Хайнц живеят с пенсиите си по-добре, в сравнение с в Германия. Застраховка, храна, бензин, цигари - всичко е два пъти по-евтино, в сравнение с в Германия . „ Тук единствено маслото и кафето се считат за ‚луксозни стоки‘ ", показва Криста. А Хайнц прибавя, че тъкмо по този начин постоянно си е представял живота на старини – да прекарва времето си с хора като него и да не му се постанова да работи, с цел да свързва двата края.
Нели (истинското ѝ име е друго – бел. ред.) също е била привлечена в България от по-ниските разноски за живот. Години наред е работила в бранша на грижите за заболели и възрастни хора, само че получила бърнаут и се пенсионирала предварително. Пенсията ѝ по болест е близо 1000 евро. Освен нея получавала и дребна държавна помощ за наема. " Нещата в Германия се влошаваха за мен от година на година. Просто парите не ми стигаха “, споделя тя пред „ Щерн “ и прецизира, че след заплащането на всички разноски, от пенсията са ѝ оставали всичко на всичко 170 евро. Ако бях останала в Германия, щеше да ми се наложи да пребивавам под някой мост дружно с кучетата ми. Бях обезверена “, добавя 64-годишната жена.
После в интернет прочела за плана на Миланов, пристигнала в Лозен пробно и се влюбила в селото и общността. И решила да остане. Но освен по финансови аргументи: Лозен изпълнявал желанието ѝ за живот в общественост - нещо, което доста ѝ липсвало у дома: " Това, което също ме накара да напусна Германия, беше тази самотност, тази обществена безчувственост. Начинът, по който се отнасят към хората " , споделя тя.
" Простичкият живот в България те заземява "
" Този простоват метод на живот те прави по-земен, имаш връзка с действителността ", споделя Нели, която не желае да се връща в Германия. " За мен тази фаза е завършила “ , споделя тя пред „ Щерн “. Криста и Хайнц също не изпитват огромна носталгия по Германия. " Тя в действителност не ни липсва ", споделят те. Само тъмният ръжен самун, с който са привикнали в Германия, малко им липсва от време на време.
„ Разочарованието, безпомощността, горчивината и гневът, насъбрани към Германия, в която са живели и работили десетилетия наред, се усеща във всяко изречение на изселниците. Толкова по-щастливи се усещат от новия си живот в България. Намерили са нови другари и са разкрили нова общественост ", се споделя още в репортажа на „ Щерн “ от великотърновското село Лозен.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ