Инвестор: Не се изненадвайте от думите на Ердоган за Русия. Той отдавна е взел страна
За Турция НАТО и страните в него може да са всевъзможни в спокойно време, само че когато става въпрос за война на едно море разстояние картината на сигурност доста се трансформира.
Изказванията на турския президент Реджеп Ердоган от последните дни може би са били непредвидени за някои. Държавният глава, който неведнъж е атакувал НАТО и съдружниците си, неведнъж за сметка на Русия, прикани за по-решителни действия и повече неотстъпчивост от страна на алианса, сочи разбор на.
Ердоган обаче като че ли бързо е не запомнил, че точно неговото държание бе един (от многото) фактори за отслабването на НАТО от вътрешната страна, за същата тази липса на единение, за която президентът загатва в последните си изявления.
Въпреки че самата Анкара бе застрашена от наказания, Ердоган не пожела да се откаже от съветските противоракетни системи С-400, които купи от Русия.
„ Приключихме въпроса за С-400, подписахме договорка с руснаците и ще стартираме взаимно произвеждане “, уточни президентът в телевизионно интервю от 2019 година, пренебрегвайки опасенията на съдружниците, че по този метод може да бъдат застрашени оперативните качества на алианса.
Ако НАТО в действителност беше толкоз съдбоносен, колкото на Ердоган в този момент му се желае, може би Турция в действителност щеше да е обект на строги наказания или даже на по-крайни ограничения от страна на пакта. Дали Ердоган демонстрира неотстъпчивост в миг на невиждана от десетилетия рецесия за Европа точно тъй като знае, че нищо повече не може (и няма) да се направи?
Независимо от отговора на този въпрос още един извод може да бъде изработен и той може би приказва още повече за характера и политиката на турския водач: когато опре ножът до кокала, няма място за бунтарстване, независими политики, разединение и обещания „ в рубли “.
Усилията на Ердоган да внася ужас в алианса единствено допреди няколко месеца не са на куче, което лае, само че не хапе, а на куче, което в никакъв случай не е имало желание да ухапе който и да е било.
Независимо от сравненията сред Путин и Ердоган и търсени, или не прилики в политиките и персоналния им жанр двамата държавни водачи са на разнообразни позиции по редица тематики, които мъчно биха могли да бъдат сближени даже и в лицето на евентуален общ зложелател или кратковременен интерес. Сирия, Либия и Нагорни Карабах са единствено част от образците за разликите сред Турция и Русия, които с съвсем никакво количество преференциални покупко-продажби и комфортни съюзи не могат да бъдат преодолени.
Въпреки всичко, което може да се каже за Ердоган, той остава един от най-обиграните и умели политици в Европа през днешния ден и дружно с Турция от дълго време е взел страна в по своята същина двуполюсния свят от края на 90-те години, в който живеем. Нека не забравяме и че самият Ердоган пристигна на власт със мощна прозападна платформа, фокусирана и върху участието в Европейски Съюз.
За Турция НАТО и страните в него може да са всевъзможни в спокойно време, само че когато става въпрос за война на едно море разстояние картината на сигурност доста се трансформира.
В края на предходната седмица турският министър на външните работи Мевлют Чавушоглу окачестви като война събитията в Украйна и съобщи, че страната му ще приложи Конвенцията от Монтрьо, която контролира режима на прекосяване през проливите Босфора и Дарданелите.
И все пак казано дотук, може би няма да е напълно вярно да приемем позицията на турския водач като предпочитание един път вечно да „ зарови томахавката “. Той ловко си оставя отворена малка врата за нови хитрости. Говорителят на Ердоган Ибрахим Калън по-рано акцентира, че възможни западни наказания против Русия поради Украйна няма да решат казуса, а е по-добре да бъдат изслушани и разбрани стратегическите терзания на другата страна, представен от проправителствения в. Daily Sabah. Също както през 2014 година със глобите за Крим.
Въпросът е докога лицемерието на турския водач ще може да минава сред капките. И като стана дума за двуличие – докога останалите европейски водачи ще вървят на пръсти към президента, надявайки се ползата на общата европейска сигурност да не му разклати феса.
Изказванията на турския президент Реджеп Ердоган от последните дни може би са били непредвидени за някои. Държавният глава, който неведнъж е атакувал НАТО и съдружниците си, неведнъж за сметка на Русия, прикани за по-решителни действия и повече неотстъпчивост от страна на алианса, сочи разбор на.
Ердоган обаче като че ли бързо е не запомнил, че точно неговото държание бе един (от многото) фактори за отслабването на НАТО от вътрешната страна, за същата тази липса на единение, за която президентът загатва в последните си изявления.
Въпреки че самата Анкара бе застрашена от наказания, Ердоган не пожела да се откаже от съветските противоракетни системи С-400, които купи от Русия.
„ Приключихме въпроса за С-400, подписахме договорка с руснаците и ще стартираме взаимно произвеждане “, уточни президентът в телевизионно интервю от 2019 година, пренебрегвайки опасенията на съдружниците, че по този метод може да бъдат застрашени оперативните качества на алианса.
Ако НАТО в действителност беше толкоз съдбоносен, колкото на Ердоган в този момент му се желае, може би Турция в действителност щеше да е обект на строги наказания или даже на по-крайни ограничения от страна на пакта. Дали Ердоган демонстрира неотстъпчивост в миг на невиждана от десетилетия рецесия за Европа точно тъй като знае, че нищо повече не може (и няма) да се направи?
Независимо от отговора на този въпрос още един извод може да бъде изработен и той може би приказва още повече за характера и политиката на турския водач: когато опре ножът до кокала, няма място за бунтарстване, независими политики, разединение и обещания „ в рубли “.
Усилията на Ердоган да внася ужас в алианса единствено допреди няколко месеца не са на куче, което лае, само че не хапе, а на куче, което в никакъв случай не е имало желание да ухапе който и да е било.
Независимо от сравненията сред Путин и Ердоган и търсени, или не прилики в политиките и персоналния им жанр двамата държавни водачи са на разнообразни позиции по редица тематики, които мъчно биха могли да бъдат сближени даже и в лицето на евентуален общ зложелател или кратковременен интерес. Сирия, Либия и Нагорни Карабах са единствено част от образците за разликите сред Турция и Русия, които с съвсем никакво количество преференциални покупко-продажби и комфортни съюзи не могат да бъдат преодолени.
Въпреки всичко, което може да се каже за Ердоган, той остава един от най-обиграните и умели политици в Европа през днешния ден и дружно с Турция от дълго време е взел страна в по своята същина двуполюсния свят от края на 90-те години, в който живеем. Нека не забравяме и че самият Ердоган пристигна на власт със мощна прозападна платформа, фокусирана и върху участието в Европейски Съюз.
За Турция НАТО и страните в него може да са всевъзможни в спокойно време, само че когато става въпрос за война на едно море разстояние картината на сигурност доста се трансформира.
В края на предходната седмица турският министър на външните работи Мевлют Чавушоглу окачестви като война събитията в Украйна и съобщи, че страната му ще приложи Конвенцията от Монтрьо, която контролира режима на прекосяване през проливите Босфора и Дарданелите.
И все пак казано дотук, може би няма да е напълно вярно да приемем позицията на турския водач като предпочитание един път вечно да „ зарови томахавката “. Той ловко си оставя отворена малка врата за нови хитрости. Говорителят на Ердоган Ибрахим Калън по-рано акцентира, че възможни западни наказания против Русия поради Украйна няма да решат казуса, а е по-добре да бъдат изслушани и разбрани стратегическите терзания на другата страна, представен от проправителствения в. Daily Sabah. Също както през 2014 година със глобите за Крим.
Въпросът е докога лицемерието на турския водач ще може да минава сред капките. И като стана дума за двуличие – докога останалите европейски водачи ще вървят на пръсти към президента, надявайки се ползата на общата европейска сигурност да не му разклати феса.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ