САЩ не могат да нанесат стратегическо поражение на Русия
За задачите на съветската специфична военна интервенция (СВО), а точно денацификация и демилитаризация на Украйна, е писано и говорено доста, както и за това, че година и половина след началото ѝ те не са реализирани. Целите на Съединени американски щати също са известни, само че дано ги припомня. Отначало беше декларирано, че задачата е стратегическо проваляне на Русия. След година стана ясно, че това е непостижимо и тя беше изменена – икономическо и военно изтощение на страната, вследствие на което би трябвало да се основат условия за вътрешно напрежение и промяна на властта в Кремъл. За да се разбере, че Съединени американски щати не могат да реализират задачите си в провокираната от тях война в Украйна, е належащо да се наблюдава, въпреки и в резюме, нейното развиване и дейностите на страните, участващи в нея.
Руската СВО стартира с изпреварващ удар по готовата за нахлуване в Донбас 120-хилядна формация на украинските въоръжени сили (ВСУ), чиято концепция бе очистване на ДНР и ЛНР и преместване на бойните дейности на съветска територия. СВО стартира на 24 февруари 2022 година със план за реализиране на бърз резултат посредством завладяване на забележителна украинска територия, като се разчита и на промяна на държавното и военно управление на Украйна на основата на съществуващи несъгласия в тях. За малко време са превзети 20% от територията на страната, а десантни елементи са към Киев. Украинският президент се изнася в Лвов. Въпреки че осем години се води революция в Донбас, ВСУ се оказаха неготови за война с Русия. В резултат стартират договаряния за спокойно споразумяване на спора.
На 28 февруари 2022 година двете страни се срещат в Белорус, след което следват още две срещи също на нейна територия. В процеса се намесва и някогашният канцлер на Германия Герхард Шрьодер, по самодейност на неотдавна назначения нов министър на защитата на Украйна Рустем Умеров, тогава участник в договарянията. Срещата сред двамата е в Истанбул, след която Герхард Шрьодер се среща в Москва с Владимир Путин. В същото време в Турция се организира и среща сред министрите на външните работи на Русия и Украйна, а Герхард Шрьодер организира втора среща с Рустем Умеров в турския мегаполис. Резултат от интензивните срещи е парафиране на авансово спокойно съглашение. Един от поетите в него съветски задължения е евакуиране на войските, заели покрайнините на Киев, което се реализира като знак на благосклонност. В този миг наподобява, че съветският план ще успее и спорът ще завърши с спокойно съглашение..
От парафираното авансово спокойно съглашение извънредно недоволни са Съединени американски щати и Англия, тъй като то осуетява проекта им за погром на Русия. След него, като най-малко, тя би трябвало да остане неутрална по отношение на Китай, а като най-много да стане техен съдружник в идната битка с него. Не е ясно по какъв начин Съединени американски щати и Англия са въздействали на украинския президент и с какви причини са го убедили, че ВСУ може да победи съветската войска, само че в Киев отхвърлят постигнатото съглашение.
Започва втори стадий на СВО, по време на който Съединени американски щати афишират, че на Русия би трябвало да се нанесе стратегическо проваляне. САЩ/НАТО стартират огромни доставки на въоръжение на ВСУ и непрестанно обезпечават разследваща информация в действително време. Украинската система за Противовъздушна отбрана получава информация от Пентагона и, защото неговите средства фиксират всяко политане на съветски бойни самолети, то множеството сигнали за въздушна паника се подават от него – украинците единствено включват сирените. Същевременно Пентагонът стартира интензивно да взе участие в планирането на бойните интервенции.
До 25 август т.г. Съединени американски щати са дали на ВСУ помощ в размер на повече от 46 милиарда $. Тези средства не отиват в Украйна, а с тях те зареждат личния си ВПК за произвеждане на ново въоръжение. С него се заменя остарялото, предоставяно на ВСУ, т.е. на процедура
Съединени американски щати развиват военно-промишления си комплекс и засилват индустрията си, а украинските бойци умират с по-старото американското оръжие за американските ползи, свързани с Русия.
Така Съединени американски щати постановат на Русия водене на война с Украйна, почистват остарялото си въоръжение, предавайки го на ВСУ, финансират произвеждане на ново и употребяват Украйна като полигон за инспекция на своите схващания за водене на модерна война. Тази политика не е изненада, а обичайната за Съединени американски щати, които с подопечните си постъпват по този начин, че в никакъв случай да не губят. След време, тези, които пазят ползите им, би трябвало да се избавят независимо, доколкото могат. На Украйна се отпускат и заеми, които след време тя ще би трябвало да връща, а в случай че не може, ще се разплаща с активите си, т.е. страната може да бъде изкупена на безценица. В медиите се появи информация, че
лихвите по заемите, отпуснати от Европейски Съюз, ще се поемат от страните-членки – сумата, която ще поеме България е 13.7 млн. евро.
Оказаната помощ, качествата на украинските бойци и грешките на съветското командване разрешиха на ВСУ през 2022 година да реализират триумф в Харковска и Херсонска области. Той обаче напълно не е задоволителен, с цел да се приказва за стратегическо проваляне на Русия.
Русия също се оказа неготова за продължителна война със мощен съперник, освен това интензивно подпомаган от САЩ/НАТО. Нейната неточност е, че стартира СВО с незадоволителна сухопътна формация и не употребява преимуществото на Военновъздушни сили за очистване още при започване на украинската авиация и система за Противовъздушна отбрана. СВО наложи редица смени във висшия команден състав и сподели съществуване на основни проблеми във въоръжените сили, в системата за готовност, във ВПК и в обезпечаване с нови оръжия. Въпреки от дълго време обрисувалата се роля на БЛА, не са взети ограничения за всеобщото им произвеждане и внедряване във войските.
Тези и други проблеми постановиха взимане на енергични ограничения за превъзмогването им. ВПК беше наведен във военно състояние, а забележителна част от стопанската система се приспособи за действие в изискванията на всевъзможни наказания, наложени от Съединени американски щати, Европейски Съюз и други страни. Това трябваше да се направи, тъй като от дълго време е потвърдена истината, че
победител в една война е стопанската система, а не оръжията – те са единствено средство, което осъществя опциите на стопанската система.
Превъзходството на ВСУ в персонален състав, достигащо до 5-7 пъти на обособени сектори от фронта, беше обезщетено с частична готовност, почнала прочее прекомерно късно. Убедили се в неефективността на бригадните бойни групи, Генерален щаб ги преструктурира в дивизии и възприема тактичност на дейна защита. През февруари т.г. войсковата Противовъздушна отбрана още веднъж беше подчинена на Главното командване на Въздушно-космическите сили, с което се възвърне централизираното ръководство на всички сили и средства за Противовъздушна отбрана. Предприетите промени и стабилизацията на 1000-километровия фронт към края на м.г. принудиха САЩ/НАТО да не помнят за стратегическо проваляне на Русия и да заложат на нейното икономическо и военно изтощение. В отговор на това
Русия одобри тактика на постепенно и методично изтощение капацитета на ВСУ, а дружно с него и този на НАТО,
като по едно и също време дозирано употребява бойните благоприятни условия на войските и резервира персоналния състав. Така не се дава мотив на САЩ/НАТО за директна интервенция и се изчаква настоящите в тях политически процеси да наложат смяна в тяхната политика.
Същевременно Русия бързо да поправи позволените пропуски. Започна рационализация на редица мостри бойна техника, посочили незадоволителна бойна успеваемост, както и изпробване с нови. За първи път свърхзвуковият изстребител-бомбардировач Су-34 е употребен като притежател на ракетата от „ Кинжал ”, което внезапно усилва опциите за потребление на този ракетен комплекс, чийто притежател до момента са единствено малобройните МиГ-31К. С потребление за тази цел на стотиците Су-34 ударният капацитет на Военновъздушни сили става грозящ както за ВСУ, по този начин и за НАТО. Привеждат се в подготвеност и оръжия, намиращи се на склад. Например към намиращата се на въоръжение една бригада, въоръжена с 203 мм САУ и 240 мм минохвъргачка, се развръщат още пет въоръжени със същите артилерийски системи. Това е положително решение, защото употребяваната до момента артилерия не демонстрира добра успеваемост в контрабатарейната битка с натовските 155 мм гаубици.
Внедряването на нови оръжия постановат потребление на нови форми и способи за водене на бойните дейности.
Това изключително важи за разследващите и ударни БЛА, като първите радикално трансформираха бойното потребление на полевата артилерия, а вторите се трансфораха в мощно огнево средство за поразяване на обекти както на фронта, по този начин и на значими инфраструктурни в тила. Вече се основават специфични подразделения с вертолети за битка с БЛА и се внедряват леки портативни лазерни и електронни средства със същата цел. Твърде дейно се употребяват и средствата за РЕБ за противопоставяне на БЛА, на доставените високоточни снаряди и ракети на ВСУ, за заглушаване на свързочната му система и на средствата за ръководство на високоточните оръжия.
В хода на противоборството САЩ-Русия настъпват и значими политически промени. НАТО реши да одобри Швеция и Финландия за свои членове, на което през юни т.г. Русия отговори с решение за създаване на два нови военни окръга, общовойскова войска, корпус и Азовски военно-морски регион. Към началото на септември т.г. към този момент са развърнати армейски корпус и пет танкови полка, като три армейски корпуса се преобразуват в общовойскови армии, а две бригади в дивизии. За комплектоване на тези формирования са готови 3800 единици бойна техника и към този момент са признати към 300 000 професионални бойци.
Съединени американски щати насърчават Полша за огромно въоръжаване и за подготовка на възможен съюз сред Полша, Украйна и Литва, ориентиран против Русия. В отговор тя предприе стъпки за доближаване с КНДР, доказано на срещата сред водачите на двете страни в космодрума „ Восточный ”. Това е
първата стъпка към образуване към този момент на неофициален съюз сред Русия, КНДР и Китай.
Той е отговор на създавания от Съединени американски щати, Япония и Република Корея. Военното съдействие сред Русия и КНДР има значение и за войната в Украйна, тъй като ще затвърди нежеланието на НАТО за директен конфликт с Русия. Впрочем то ще охлади и желанието на Полша да има по-активна роля във войната с Русия – надали във Варшава ще бъдат във екстаз от възможна среща с бойци от КНДР.
Походът на антантата „ Рамщайн ” против Русия изисква предприемане на ответни дейности. Такива не закъсняха в Африка и даже в Латинска Америка – през август президентът на Никарагуа позволи основаване на съветска военна база, в това число за разполагане и на крилати ракети. Изграждането на такава база в Латинска Америка за повторно след Карибската рецесия ще сътвори неприятно чувство в Съединени американски щати, т.е. такова, каквото те основават на Русия.
Няколко страни в Африка отхвърлиха неоколониалната политика, да вземем за пример на Франция, с което основават стопански проблеми и на Европейски Съюз. Има признаци, да вземем за пример визитата на военачалник Сергей Суровикин в Алжир и на военачалник Юнус-Бек Евкуров в Либия, които демонстрират, че в Африка се разпростира въоръжено опълчване сред страните, следени от Запада, и отхвърлилите неоколониализма. Ролята на Русия в него по никакъв начин не е второстепенна, което значи, че
войната в Украйна е единствено епизод от зараждащата се към този момент световна битка на планетата за нов международен ред.
Приведеното дотук демонстрира, че след година и половина СВО задачата на Съединени американски щати не е реализирана. Нещо повече. Русия укрепва и посредством осъществяване на съществени вътрешни промени. Известно е, че през 90-те години на ХХ век беше ѝ наложен, посредством отгледаната от Запада финансово- икономическа демократична каста, западен модел на развиване на стопанската система. Той изисква нейното развиване да става единствено с вложения от Запада, като обществената сфера ще се финансира от продажбите на първични материали. Съвместните дейности сред МВФ и СБ и съветската демократична каста десетилетия наред не позволяваха никаква смяна. Едва през актуалната година съветският президент разгласи нов модел на икономическо развиване – финансиране посредством лични финансови запаси. Яростната реакция на Запада е обяснима – Русия се измъква от хватката му и поема развиването на стопанската система по личен модел. Това става посредством точно на СВО, посочила същинската същина и обслужващата роля на съветските либерали.
Не по-различна е ролята и на нашите либерали, които прецизно следват икономическата политика на Европейски Съюз.
Тя не позволява държавно присъединяване в стопанската система, като развиването ѝ трябва да се базира единствено на вложения извън. Това е обезпечена икономическа взаимозависимост на страната, обезпечено закъснение на науката и стопанската система и обезпечено бетониране бедността на преобладаващата част от популацията.
В тази конюнктура, вместо търсене на вид за възстановяване на икономическия модел, при започване на септември беше оповестено писмо, подписано от няколко светли български мозъци. Те предложиха участието на България в Европейски Съюз и НАТО да бъде написано в Конституцията и по този начин вредния модел за икономическо развиване да се направи необратим. Освен това да се забрани осъществяване на референдуми за овакантяване на евроатлантическите структури. Последното е отлично измислена формула за народна власт без наличието на демоса, т.е. на народа!
Има още един миг. Навярно тези наши светли мозъци са не запомнили, че на този свят „ всичко тече, всичко се трансформира ”. Значи изцяло е допустимо в недалечно бъдеще да се открият нови благоприятни условия за развиване на страната. Дори единствено от тази позиция е неприемливо, тъй като е нездравословно, да закрепостиш народа си към каквато и да е интернационална конструкция. Нима не е по-достойно да си членуваме, където сме почнали, да се държим почтено като суверена страна и да отстояваме икономическите си ползи. Или създателите му не желаят да сме такава, опасяват се народът да не изправи могъща снага и заради това бързат да го обвържат с конституционна верига.
Наскоро прозвуча и една превъзходна мисъл – да сменим рожданата дата на страната си, тъй като съветската посланичка госпожа Метрофанова споделила нещо си. Много ми хареса тази чудесна логичност и по тази причина предлагам да сменим и името на страната. Защо да се споделя „ България ”, откакто прабългарите са минали и през безбрежните съветски простори? Този факт е задоволителен тези светли наши мозъци да измислят и ново име на страната. Всички тези недомислия се оферират от хора, които не се интересуват от проблемите, вълнуващи хората и разтръсващи към този момент страната.
Може би си мислят, че по този начин ще оказват помощ на Съединени американски щати да реализират задачата си, която прочее била и наша. Това обаче може да стане единствено в случай че 3-милионната войска на НАТО директно се намеси във войната, само че при изискване, че тя не прерасне в нуклеарна. Във Вашингтон доста добре знаят, че в случай че се намесят, войната ще стане тъкмо такава и в нея ще изгорят и те, т.е. тогава също няма да реализират задачата си. Затова няма да позволен такова развиване на конфликта и ще търсят порядъчен вид за излизане от него. Най-вероятно за сметка на тези, които най-настървено им оказват помощ.
Западът към този момент схваща, че с течение на времето съветската войска от ден на ден укрепва и става все по-силна, стопанската система не рухва, а се развива, народът на Русия не желае майдан и поддържа политиката на президента и държавното управление. В конфликта със Запада Русия към момента не е почнала същинската борба – тя ще стартира тогава, когато я принудят още веднъж да прозвучи апела „ Ставай страна огромная ”. Вече дори и без него, Западът стартира да демонстрира несигурност и нерешителност, тъй като усеща, че вследствие на този конфликт, рано или късно, ще загуби престиж и въздействие и ще получи крупни политически и стопански проблеми.
