Японският Шиндлер спасява 6000 евреи напук на Хитлер
За триумфът на злото е належащо единствено бездействието на положителните хора, най-малко в това вярваше Едмунд Бърк. Във всеки времеви интервал, можем да видим, че някои от тези представители на положителното, се оказват доста по-адекватни от доста други и има рационално пояснение за всичко това. Япония до някаква доста сериозна сметка може да се счита за изключително несъответстващ сътрудник по време на Втората Световна война.
Ако разгледате нейното присъединяване, тя води свое частно стълкновение и въобще не се интересува от Европа, не е подкрепила безусловно никой от своите сътрудници като цяло води доста по-стари борби, в сравнение с всички останали. Омразата на страната към Съединени американски щати идва благодарение на Руско-японската война, в която Манджурия е предадена на руснаците. Същевременно можем да видим, че самите японци не са и. Те организират, пътуват с цялостен кортеж дами за армията и постоянно правят зверства, на които просто няма отговор и рационално пояснение.
Същевременно са извънредно безупречни. Какво тъкмо прави Япония по време на Втората Световна война, с изключение на да уголемява териториите си в Азия, е доста комплициран въпрос. Тежките загуби на Червената войска по това време се дължат напълно на страха на Сталин, че не е несъмнено по кое време японската войска ще направи своя поход през Азия. Едва по-късно Рихард Зорге ще съобщи, че сходни маневри не се чакат и армията има намерение да тръгне в друга посока. Интересен факт е, че до момента в който японците би трябвало да се считат за съдружници на Хитлер, не всички са съгласни по отношение на неговият антисемитизъм. Сред тези имена е и Чиуне Сугихара.
На 13 юли 1986 година японецът умира безшумно в болничното заведение. Медицинските сестри не знаят, че старецът е оказал помощ за спасяването на повече от 6000 евреи, тъй като и той като доста други хора по света, не схваща новата полуда и фикс идея. Пренебрегвайки японското законодателство, заповедите на Хитлер и доста други, той взема решение да тръгне против всички и да рискува своя личен живот, както и този на фамилията си. Ако се чудите за какво никой не помни и не признава неговите заслуги, спомнете си за България и дългите обвинявания във фашизъм. Нека не забравяме, че Борис III е изиграл една изключително специфична роля в балансирането на силите, до момента в който мнозина са хранили илюзорните фантазии, че ще бъдат избавени, в това число и Вапцаров, който копнеел страната да се причисли към Съюз на съветските социалистически републики, въпреки и сходна маневра в миг на немска окупация да разреши само и единствено проливането на кръв. Да се върнем обаче на Сугихара.
В началото на Втората Световна война, той работи във Външно министерство на Япония. Като млад е научил съветски език, само че в същото време знае китайски, британски, френски и немски език. През август 1939 година със старта на войната, той идва в столицата на Литва, с цел да служи като консул на Япония. Една заран през юли 1940 година група полски евреи, които бягат от Германия, откакто огромното гонение е почнало, обкръжават японското посолство. Сугихара вижда наличието им и пита какво се е случило. Негови чиновници оповестяват, че бежанците желаят да получат директни визи, с цел да продължат към Япония, в случай че страната е съгласна да ги одобри. В този интервал един от сигурните способи за избавление е качването на трен през целия Съюз на съветските социалистически републики и пътуването с транспортен съд до Япония, изключително откакто страната няма сходни апетити за гонения.
Сугихара се съветва с японския външен министър по тематиката и получава отговор – бежанците не са квалифицирани да получат виза. Освен това му е напомнено, че двете страни партнират в този спор, затова това няма да се гледа с доста положително око. И до момента в който международната полуда продължава да се развихря, японецът взема решение, че заповедите не са съответни и срещу всички нареждания, стартира да подпечатва документите на всеки, който реши да се яви пред консулството. Много по-късно японецът ще показа, че това е бил въпрос на хуманизъм и въобще не се вълнувал, че може да бъде уволнен от толкоз влиятелния си пост. За интервала от 31 юли до 28 август, посланикът прекарвал по 18 часа дневно в обработването на документи, подпечатвайки към 300 визи дневно, повече от нормата, която се пуска на месец.
Много скоро и други евреи схващат, че има вяра и стартират да се събират пред посолството. Някои се пробват да се прередят, прескачат оградите, подготвени са на принуждение, само че Чугихара излязъл на двора, с цел да заяви, че до момента в който е на тази позиция, всеки ще получи документи. Дори когато е отзован, консулът продължавал да седи на гарата и да подписва визи. Когато идва време да потегля, от прозореца на купето подава японския щемпел и лист с бланки за тези, които не е съумял да попълни собственоръчно. На множеството се е разписал и оставя шанса на всеки да попълни своите документи и да се опита да избяга. Според информацията, консулът е подписал повече от 2140 визи.
Японският министър-председател посещава дома на посланика в Литва
Законът разрешавал на всеки собственик на бланка да вземе със себе си и фамилията си, затова още няколко хиляди души са съумели да избягат по-далече от лагерите на гибелта. През 1947 година Сугихара се отдръпва от политиката на страната с дребна пенсия. Някои настояват, че е бил уволнен и охулен за неподчинението си. Единственото, което съумява да работи е преводач. С укрепването на японската стопанска система, получава работа в дребна компания за експорт и работи най-вече с Москва. Трябва да обърнем внимание и на още един факт, Сигухара, както и неговото семейство, в никакъв случай не приказват за случилото се, те не се пробват да привлекат вниманието и не се считат за герои, тяхното дело е обикновено и предстоящо да се случи, затова потребността от почести и популярност, били изцяло непотребни.
През 1969 година историята стартира да се разкрива. Израелски посланик изисква от японското държавно управление да потърси един съответен човек, за който се знае, че е оказал помощ за спасяването му, откакто подписал фамилна виза за пътешестване до Япония. В следствие и доста други оживели стартират да търсят Сугихара. Всички те дават показания за делата на тогавашния японски консул. Показанията им са събрани в израелския мемориал Яд Вашем. През 1985 година техният избавител получава най-високата респект от същия институт, а след гибелта му доста други празнувания и почитания не престават да се случват. Създаден е парк в негова чест, който носи името „ Планината на човечеството “ в родния му град Яоцу.
Интересен факт, е че локалните поданици го вършат независимо и не търсят никакво финансиране. Домът му в Литва е непокътнат като монумент. През 2000 година ОН чества и награждава 65 дипломата от 22 страни, които са рискували своята кариера, с цел да оказват помощ на повече евреи да избягат от страната, измежду тях несъмнено е и Сугихара. От това дело и съгласно статистическите калкулации, през днешния ден към 100 000 души са обвързани с тези 6000, които съумяват да избягат. Години откакто събитието се е случило, публицист пита какво е стимулирало японецът да пренебрегне заповедите. Той дава отговор семпло:
„ Те бяха човешки същества, които имаха потребност от помощ. веселя се, че открих силите, с цел да взема това решение и да им оказа помощ. “
