Валерия Велева: Столетницата си намери водача
„ За трети път през днешния ден ще смъква шапка - на химна на България, на героите на България и на вас, скъпи социалисти!
Изричайки тези думи на 29 юли, водачът на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова си смъкна шапката и се поклони доземи пред почервенялата от флагове Историческа поляна под връх Бузлуджа.
В този момент 60 000 души изригнаха в мощни аплодисменти. Въздухът безусловно потрепери. Гледката е впечатляваща, чувството - неповторимо. Пек, горещина и... 60 000 вперени в водача си, попиват всяка негова дума и реагират непринудено - от душа и сърце. Каквото и да бе поискала в този момент Корнелия Нинова - тези 60 000 възторжени лица, млади и остарели, щяха да ѝ го дадат. Това е някаква магическа връзка сред партия и водач, която съм виждала единствено тук, на Бузлуджа.
Всеки ръководител в Българска социалистическа партия знае - конгресът го избира, само че Бузлуджа го утвърждава. Там е огромният изпит. Ако „ човешкото море " на „ Бузлуджа " те припознае като лидер, партията е твоя.
За левите Бузлуджа е като храм. Там си споделят всичко. Там се изповядват. Там се зареждат. От там потеглят посланията към партията и обществото.
„ Този връх висок е " и от там се вижда кой е в първите редици на Българска социалистическа партия, кой е до водача, кой е измежду редовите социалисти на поляната, кой е „ бегал "...
Бузлуджа-2017 не направи изключение в това отношение.
Нинова произнесе конгресно слово. Неписано, само че ясно структурирано, с съответни послания и прочувствен заряд. Като едногодишен доклад пред тези, които са я избрали. Призна победи, призна загуби, призна вътрешно-партийни раздори, не скри неточности. И изиска поддръжка за смяната, която прави в Българска социалистическа партия, и за онази, която желае да направи в страната.
Всъщност Нинова се прицели по-далеч - изиска от Бузлуджа избор на доверие. Точно, когато вътрешно-партийната съпротива се пробва да оспори водачеството ѝ, да я изгони колкото се може „ по-раншко " от „ Позитано " 20, ръководителят изиска доверие от редовите членове на партията.
И го получи.
„ Искам да ви благодаря за това, че ми повярвахте и ме последвахте, макар несъгласията ни, макар раздорите ни, да стартираме смяната от себе си "...
В този миг е обикновено наблюдаващ като мен да се обърне и да потърси измежду множеството съперниците ѝ - тези, които посяха раздорите в партията откакто тя стана водач.
Нямаше го Михаил Миков.
Нямаше го Янаки Стоилов,
Нямаше го Георги Божинов.
Нямаше го Димитър Дъбов.
И Георги Гергов го нямаше дори.
Разказваха, че пловдивският лидер на социалистите, член на Националния съвет на Българска социалистическа партия, минал сутринта, поклонил се на Шипка и... зарязал Бузлуджа.
Мишо Миков пък ремонтирал покрива на майка си в Кула.
За Дюбов и Янаки - не разбрах.
Чух имитация: „ Те я бойкотират! ".
Това, несъмнено, е нелепост!
Бузлуджа не е на Нинова.
На Бузлуджа се върви, поради вътрешното чувство за съпричастност с една идея; с хора, които я споделят и които се назовават един другиму „ другарю ", без значение, че могат да имат и вътрешни несъгласия.
На Бузлуджа през 1997 година видях сваления от лидерския пост в Българска социалистическа партия Жан Виденов и новоизбрания Георги Първанов. В лявата част на поляната утешаваха Виденов, в дясната - приветстваха Първанов. Никой от тях не претендираше за владичество над страстта на социалистите. Сякаш в душата на партията имаше място за всеки - и за грешника, и за праведника.
Днес съперниците на Нинова не събраха храброст да се изправят очи в очи с редовите социалсти, да потърсят от тях поддръжка за офанзивите си против ръководителя, за своите визии, за тезите си. Може би се притесняваха от освиркване, от гневни реплики, може би допускаха, че партията няма да е благослонна към тях и към това, което вършат... Не знам. Можем единствено да гадаем.
Фактът обаче, че ги нямаше на Бузлуджа е индикативен за тях.
Българска социалистическа партия доста пъти е била лъгана от своите водачи, доста пъти е била излъчена, доста пъти е била разпъвана на кръст от лидерските им упоритости и стремления за персонални облаги.
Сега евентуално нямаше да елементарни. Още повече, че следващият вътрешно-партиен скандал, запален от съперниците на Нинова, избуя до устрема „ коалиция Българска социалистическа партия - ГЕРБ ".
„ След изборите пристигна изкушението да се съюзим с ГЕРБ. Благодаря ви за онази основна за социалистите мъдрост, която държи на идеология и на стратегия, а не на персоналното облагодетелстване на стотина души в партията ". Нинова изстреля тези думи пред смълчаната поляна и за момент застана в очакване. Осмислила какво чува, поляната ѝ отговори с бурни ръполяскания.
Противниците на Нинова в партията би трябвало добре да разчетат този сигнал.
Самозалъгват се, че са способни да лишават водачеството ѝ, че могат да отслабят въздействието ѝ в партията, че е допустимо да засенчат тази прочувствена връзка, която към този момент е построена сред нея и елементарните социалисти.
Бузлуджа сподели това. Трябва да отидеш там, с цел да го видиш.
И тук не става въпрос за изсмукан разбор пред компютър. Тук става дума за работа на терен, където всичко е пред очите ти.
Нито един от тези, които обикалят структурите и претендират за маршалския скиптър в Българска социалистическа партия, няма харизмата на Нинова. Поляната под Бузруджа щеше да я раздра от спонтанната си обич.
Просто Българска социалистическа партия си откри лидера.
Нинова може да позволява неточности, може да е внезапна, може постоянно да е подтискащо преобладаваща, може да е прекомерно импулсивна или убийствено енергична - за всичко може да я подлагат на критика, само че Нинова е приет от партията си водач. Хората това харесват в нея - твърдия жанр, ясната позиция, безкомпромистността към ръководещите, кардиналната опозиционност. Опитите да я компрометират, да я пришият към греховете на прехода, няма да дадат действителен плод, единствено ще вредят на партията.
Реално видяно в Българска социалистическа партия към този момент всичко зависи от нея във връзка с политики, решения, действие и ефикасност. На мнозина това може да не харесва, само че я си спомнете какво представляваше Българска социалистическа партия и парламентарната ѝ група по времето на Михаил Миков - аморфна, безлична, безидейна, подготвена за едното намигане на Борисов. А на „ Позитано " всеки си правеше, каквото си желае. Бяха трансформирали най-после коридорите на соццентралата в склад за „ Социалистическо питие ".
Нинова отряза всичко това от раз. Концентрира власт, получи въздействие, събра доверие и това ще има дисциплиниращ резултат за партията.
Който и да скочи в този момент против нея, просто няма късмет!
Такава е действителността.
Другото са заболели упоритости.
Източник: Епицентър
Изричайки тези думи на 29 юли, водачът на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова си смъкна шапката и се поклони доземи пред почервенялата от флагове Историческа поляна под връх Бузлуджа.
В този момент 60 000 души изригнаха в мощни аплодисменти. Въздухът безусловно потрепери. Гледката е впечатляваща, чувството - неповторимо. Пек, горещина и... 60 000 вперени в водача си, попиват всяка негова дума и реагират непринудено - от душа и сърце. Каквото и да бе поискала в този момент Корнелия Нинова - тези 60 000 възторжени лица, млади и остарели, щяха да ѝ го дадат. Това е някаква магическа връзка сред партия и водач, която съм виждала единствено тук, на Бузлуджа.
Всеки ръководител в Българска социалистическа партия знае - конгресът го избира, само че Бузлуджа го утвърждава. Там е огромният изпит. Ако „ човешкото море " на „ Бузлуджа " те припознае като лидер, партията е твоя.
За левите Бузлуджа е като храм. Там си споделят всичко. Там се изповядват. Там се зареждат. От там потеглят посланията към партията и обществото.
„ Този връх висок е " и от там се вижда кой е в първите редици на Българска социалистическа партия, кой е до водача, кой е измежду редовите социалисти на поляната, кой е „ бегал "...
Бузлуджа-2017 не направи изключение в това отношение.
Нинова произнесе конгресно слово. Неписано, само че ясно структурирано, с съответни послания и прочувствен заряд. Като едногодишен доклад пред тези, които са я избрали. Призна победи, призна загуби, призна вътрешно-партийни раздори, не скри неточности. И изиска поддръжка за смяната, която прави в Българска социалистическа партия, и за онази, която желае да направи в страната.
Всъщност Нинова се прицели по-далеч - изиска от Бузлуджа избор на доверие. Точно, когато вътрешно-партийната съпротива се пробва да оспори водачеството ѝ, да я изгони колкото се може „ по-раншко " от „ Позитано " 20, ръководителят изиска доверие от редовите членове на партията.
И го получи.
„ Искам да ви благодаря за това, че ми повярвахте и ме последвахте, макар несъгласията ни, макар раздорите ни, да стартираме смяната от себе си "...
В този миг е обикновено наблюдаващ като мен да се обърне и да потърси измежду множеството съперниците ѝ - тези, които посяха раздорите в партията откакто тя стана водач.
Нямаше го Михаил Миков.
Нямаше го Янаки Стоилов,
Нямаше го Георги Божинов.
Нямаше го Димитър Дъбов.
И Георги Гергов го нямаше дори.
Разказваха, че пловдивският лидер на социалистите, член на Националния съвет на Българска социалистическа партия, минал сутринта, поклонил се на Шипка и... зарязал Бузлуджа.
Мишо Миков пък ремонтирал покрива на майка си в Кула.
За Дюбов и Янаки - не разбрах.
Чух имитация: „ Те я бойкотират! ".
Това, несъмнено, е нелепост!
Бузлуджа не е на Нинова.
На Бузлуджа се върви, поради вътрешното чувство за съпричастност с една идея; с хора, които я споделят и които се назовават един другиму „ другарю ", без значение, че могат да имат и вътрешни несъгласия.
На Бузлуджа през 1997 година видях сваления от лидерския пост в Българска социалистическа партия Жан Виденов и новоизбрания Георги Първанов. В лявата част на поляната утешаваха Виденов, в дясната - приветстваха Първанов. Никой от тях не претендираше за владичество над страстта на социалистите. Сякаш в душата на партията имаше място за всеки - и за грешника, и за праведника.
Днес съперниците на Нинова не събраха храброст да се изправят очи в очи с редовите социалсти, да потърсят от тях поддръжка за офанзивите си против ръководителя, за своите визии, за тезите си. Може би се притесняваха от освиркване, от гневни реплики, може би допускаха, че партията няма да е благослонна към тях и към това, което вършат... Не знам. Можем единствено да гадаем.
Фактът обаче, че ги нямаше на Бузлуджа е индикативен за тях.
Българска социалистическа партия доста пъти е била лъгана от своите водачи, доста пъти е била излъчена, доста пъти е била разпъвана на кръст от лидерските им упоритости и стремления за персонални облаги.
Сега евентуално нямаше да елементарни. Още повече, че следващият вътрешно-партиен скандал, запален от съперниците на Нинова, избуя до устрема „ коалиция Българска социалистическа партия - ГЕРБ ".
„ След изборите пристигна изкушението да се съюзим с ГЕРБ. Благодаря ви за онази основна за социалистите мъдрост, която държи на идеология и на стратегия, а не на персоналното облагодетелстване на стотина души в партията ". Нинова изстреля тези думи пред смълчаната поляна и за момент застана в очакване. Осмислила какво чува, поляната ѝ отговори с бурни ръполяскания.
Противниците на Нинова в партията би трябвало добре да разчетат този сигнал.
Самозалъгват се, че са способни да лишават водачеството ѝ, че могат да отслабят въздействието ѝ в партията, че е допустимо да засенчат тази прочувствена връзка, която към този момент е построена сред нея и елементарните социалисти.
Бузлуджа сподели това. Трябва да отидеш там, с цел да го видиш.
И тук не става въпрос за изсмукан разбор пред компютър. Тук става дума за работа на терен, където всичко е пред очите ти.
Нито един от тези, които обикалят структурите и претендират за маршалския скиптър в Българска социалистическа партия, няма харизмата на Нинова. Поляната под Бузруджа щеше да я раздра от спонтанната си обич.
Просто Българска социалистическа партия си откри лидера.
Нинова може да позволява неточности, може да е внезапна, може постоянно да е подтискащо преобладаваща, може да е прекомерно импулсивна или убийствено енергична - за всичко може да я подлагат на критика, само че Нинова е приет от партията си водач. Хората това харесват в нея - твърдия жанр, ясната позиция, безкомпромистността към ръководещите, кардиналната опозиционност. Опитите да я компрометират, да я пришият към греховете на прехода, няма да дадат действителен плод, единствено ще вредят на партията.
Реално видяно в Българска социалистическа партия към този момент всичко зависи от нея във връзка с политики, решения, действие и ефикасност. На мнозина това може да не харесва, само че я си спомнете какво представляваше Българска социалистическа партия и парламентарната ѝ група по времето на Михаил Миков - аморфна, безлична, безидейна, подготвена за едното намигане на Борисов. А на „ Позитано " всеки си правеше, каквото си желае. Бяха трансформирали най-после коридорите на соццентралата в склад за „ Социалистическо питие ".
Нинова отряза всичко това от раз. Концентрира власт, получи въздействие, събра доверие и това ще има дисциплиниращ резултат за партията.
Който и да скочи в този момент против нея, просто няма късмет!
Такава е действителността.
Другото са заболели упоритости.
Източник: Епицентър
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ