С панихида в местността Бальов дол бе почетена паметта на избитите от комунистите русенски интелектуалци
За трета поредна година през днешния ден в местността Бальов дол сред селата Щръклево и Нисово отец Стефан Стефанов от храма „ Свети Николай Чудотворец “ отслужи панихида в памет на избитите от комунистическия режим русенски интелектуалци.
На поклонението участва и регионалният шеф на Русе Драгомир Драганов „ Днес сме се събрали тук, с цел да сведем глави пред паметта на тези, които станаха жертви на тоталитарния комунистически режим, интервал, белязан от невиждани по свирепост репресии. Това бяха хора, които имаха смелостта да мислят друго, да имат вяра в свободата, в правото на индивида да показва себе си, да живее почтено и почтено. Днес сме тук, с цел да изречем на глас това, което десетилетия наред беше премълчавано, изтривано, изопачавано – че в България беше осъществено закононарушение против личния народ “, съобщи Драганов. Той уточни още, че ко желаеме да сме почтени пред историята, би трябвало да спрем да замитаме, да омаловажаваме и да забравяме. „ Паметта за жертвите не е минало. Тя е морална граница – чертата, която ни споделя кое е възможно и кое в никакъв случай не трябва да се повтаря “, добави още регионалният шеф.
Панихидата бе проведена от Международно сдружение „ Елиас Канети “ и Държавна организация „ Архиви “, като този път „ за Бог да елементарни “ на присъстващите бяха раздадени дребни сладки с вишна и ореховки, направени по рецепта на Тонка Обретенова от 1912 година. Именно измежду хората, починали от патроните на новата национална власт, са внучката на Баба Тонка и щерка на опълченеца Никола Обретенов – Тонка Обретенова и брачна половинка ѝ Нико Просеничков, шеф на Мъжката гимназия в Русе.
„ Всяка година се причисляват от ден на ден младежи към тази самодейност. Все отново това е задачата на нашата работа като историци – да остане паметта за тези събития такава каквато е, без операции и идеологически декорации. За честните и почетени хора би трябвало да се знае, би трябвало да разкажем историята още веднъж такава каквато и да е, не за да отмъщаваме. Паметта е значима, с цел да можем да градим бъдещето си, другояче сме дърво без корен. Грешките доста постоянно се повтарят в историята, постоянно не желаеме да се учим от тях, само че задачата е да описваме историята и да пазим паметта “, уточни един от „ моторите “ на самодейностите в памет на избитите от репресивния режим доктор Веселина Антонова.
По думите на отец Стефан самото наименование „ Народен съд “ звучи извънредно неуместно и цинично. „ Самият факт, че се намираме толкоз надалеч от града в тази пуста околност ни служи за образец, докарали са ги тук тези, които следва да разстрелят в тъмна доба и тъмна гора, което демонстрира, че те са съзнавали, че правят нещо нечовешко, тъй като в случай че съдът е национален, той се реализира от народа пред народа. Народът, в случай че съди той не се крие, а тук в тази гора скрито са докарали едни почтени хора и Тонка Обретенова е може би най-емблематичният облик на почтените хора. Това не е никакъв съд – това е било разстрел без съд и закон и нормално се споделя, че е имало политически принуда. Политическото тук е на доста назад във времето. Злобни, злостни, нападателни, зли хора обличат своето зло в политически одежди, с цел да правят разпра над едни хора, които са им неуместни по някаква причина, в това число и политическа, само че освен “, акцентира още отец Стефан. Той показа, че най-трагичното е, че тази завист след това се увлича в цялата власт, завладява я и продължава да се прави същото, върху труповете на тези, които е избила. „ И до през днешния ден си представяме политическият живот, спор и терен по този метод със завист и ненавист. Само дето нямаме през днешния ден тези, които постъпват по този метод, нямат опция да разстрелват да докарат тук 20 – 30 индивида и да ги разстрелят “, уточни още отец Стефан и сподели, че единствено молитвата и вярата може да ни накара вътре в себе си да усетим потребността от светлина, добрина и човечност.
„ Както сподели отец Стефан съдът е един за хората – това е Божият съд. Това, което се е случило никога не е съд, това е разпра от злобни, отмъстителни хора, нарушители бих споделила, тъй като убиват без съд и присъда, по персонални съображения и подбуди. Дори да има някакъв политически детайл, той в действителност не е определящият “, съобщи общинският консултант от Съюз на демократичните сили Елеонора Николова. „ Това е едно доста тежко закононарушение във връзка с цялото ни общество и ние всички сме неверни, тъй като толкоз години по-късно тук няма даже паметна плоча. Знаем какво се е случило с наследниците на Райна Княгиня, с наследниците на Баба Тонка и доста други, прекършена е нашата нация, нашата интелектуална, военна, икономическа мощност и по тази причина в този момент се намираме в такава обърканост “, разяснява още Елеонора Николова.
„ През последните години има смяна, само че тя не е задоволителна, длъжни сме да помним какво е било и сме длъжни да не го позволяваме още веднъж. Както сподели и отец Стефан в този момент също има език на омразата, тъй че би трябвало да отстраняваме тези процеси доколкото можем и се надявам след 1 януари 2026 година да намалеят напреженията в българското общество “, съобщи ръководителят на Общинската конструкция на Съюз на демократичните сили Станимир Станчев, който е районен координатор на партията за Северен централен регион, а също и член на Националния изпълнителен съвет на Съюз на демократичните сили. „ Ние съвременниците имаме да даваме още доста на хората, на които им е лишен живота за нашата независимост и народна власт “, добави Станчев. „ Всеки един от нас би трябвало да даде своя дан и демократичната общественост се стараем да го вършим. В модерни условия има хора, които пишат записки за делата на убийците от този режим и даже освен това те претендират и се хвалят с това “, сподели още Станимир Станчев.
„ За първи път идва тук, грубо е, знаех, че в този регион се е случило това нещо. Трудно е, колкото да се въздържам. Жестоко време е било и неприятни хора са били “, показа Боян Балкански – внук на убитите Тонка и Нико Просеничкови. „ Не не помня жертвите, цялостен живот съм си носил това, че съм второкласен човек, не бях одобряван за естествен човек до пенсионирането си, до тогава усещах неприятният лъх на наследството. Човек би трябвало да е добър и да прости, аз не мога персонално да простя на убийците “, показа още той.
На място към този момент е подложен незабравим знак, с цел да се знае, че преди 80 години там са осъществени сходни жестокости. „ Паметният знак е с QR-код и със следния надпис: „ В памет на почтено починалите тук след 9 септември 1944 година. В тази околност при започване на ноември 1944 година без съд и присъда са убити Тонка Николова Обретенова, внучка на Баба Тонка, както и брачният партньор й Нико Просеничков, шеф на Мъжката гимназия в Русе, и други уважавани русенски жители “, написа на знака.
На поклонението участва и регионалният шеф на Русе Драгомир Драганов „ Днес сме се събрали тук, с цел да сведем глави пред паметта на тези, които станаха жертви на тоталитарния комунистически режим, интервал, белязан от невиждани по свирепост репресии. Това бяха хора, които имаха смелостта да мислят друго, да имат вяра в свободата, в правото на индивида да показва себе си, да живее почтено и почтено. Днес сме тук, с цел да изречем на глас това, което десетилетия наред беше премълчавано, изтривано, изопачавано – че в България беше осъществено закононарушение против личния народ “, съобщи Драганов. Той уточни още, че ко желаеме да сме почтени пред историята, би трябвало да спрем да замитаме, да омаловажаваме и да забравяме. „ Паметта за жертвите не е минало. Тя е морална граница – чертата, която ни споделя кое е възможно и кое в никакъв случай не трябва да се повтаря “, добави още регионалният шеф.
Панихидата бе проведена от Международно сдружение „ Елиас Канети “ и Държавна организация „ Архиви “, като този път „ за Бог да елементарни “ на присъстващите бяха раздадени дребни сладки с вишна и ореховки, направени по рецепта на Тонка Обретенова от 1912 година. Именно измежду хората, починали от патроните на новата национална власт, са внучката на Баба Тонка и щерка на опълченеца Никола Обретенов – Тонка Обретенова и брачна половинка ѝ Нико Просеничков, шеф на Мъжката гимназия в Русе.
„ Всяка година се причисляват от ден на ден младежи към тази самодейност. Все отново това е задачата на нашата работа като историци – да остане паметта за тези събития такава каквато е, без операции и идеологически декорации. За честните и почетени хора би трябвало да се знае, би трябвало да разкажем историята още веднъж такава каквато и да е, не за да отмъщаваме. Паметта е значима, с цел да можем да градим бъдещето си, другояче сме дърво без корен. Грешките доста постоянно се повтарят в историята, постоянно не желаеме да се учим от тях, само че задачата е да описваме историята и да пазим паметта “, уточни един от „ моторите “ на самодейностите в памет на избитите от репресивния режим доктор Веселина Антонова.
По думите на отец Стефан самото наименование „ Народен съд “ звучи извънредно неуместно и цинично. „ Самият факт, че се намираме толкоз надалеч от града в тази пуста околност ни служи за образец, докарали са ги тук тези, които следва да разстрелят в тъмна доба и тъмна гора, което демонстрира, че те са съзнавали, че правят нещо нечовешко, тъй като в случай че съдът е национален, той се реализира от народа пред народа. Народът, в случай че съди той не се крие, а тук в тази гора скрито са докарали едни почтени хора и Тонка Обретенова е може би най-емблематичният облик на почтените хора. Това не е никакъв съд – това е било разстрел без съд и закон и нормално се споделя, че е имало политически принуда. Политическото тук е на доста назад във времето. Злобни, злостни, нападателни, зли хора обличат своето зло в политически одежди, с цел да правят разпра над едни хора, които са им неуместни по някаква причина, в това число и политическа, само че освен “, акцентира още отец Стефан. Той показа, че най-трагичното е, че тази завист след това се увлича в цялата власт, завладява я и продължава да се прави същото, върху труповете на тези, които е избила. „ И до през днешния ден си представяме политическият живот, спор и терен по този метод със завист и ненавист. Само дето нямаме през днешния ден тези, които постъпват по този метод, нямат опция да разстрелват да докарат тук 20 – 30 индивида и да ги разстрелят “, уточни още отец Стефан и сподели, че единствено молитвата и вярата може да ни накара вътре в себе си да усетим потребността от светлина, добрина и човечност.
„ Както сподели отец Стефан съдът е един за хората – това е Божият съд. Това, което се е случило никога не е съд, това е разпра от злобни, отмъстителни хора, нарушители бих споделила, тъй като убиват без съд и присъда, по персонални съображения и подбуди. Дори да има някакъв политически детайл, той в действителност не е определящият “, съобщи общинският консултант от Съюз на демократичните сили Елеонора Николова. „ Това е едно доста тежко закононарушение във връзка с цялото ни общество и ние всички сме неверни, тъй като толкоз години по-късно тук няма даже паметна плоча. Знаем какво се е случило с наследниците на Райна Княгиня, с наследниците на Баба Тонка и доста други, прекършена е нашата нация, нашата интелектуална, военна, икономическа мощност и по тази причина в този момент се намираме в такава обърканост “, разяснява още Елеонора Николова.
„ През последните години има смяна, само че тя не е задоволителна, длъжни сме да помним какво е било и сме длъжни да не го позволяваме още веднъж. Както сподели и отец Стефан в този момент също има език на омразата, тъй че би трябвало да отстраняваме тези процеси доколкото можем и се надявам след 1 януари 2026 година да намалеят напреженията в българското общество “, съобщи ръководителят на Общинската конструкция на Съюз на демократичните сили Станимир Станчев, който е районен координатор на партията за Северен централен регион, а също и член на Националния изпълнителен съвет на Съюз на демократичните сили. „ Ние съвременниците имаме да даваме още доста на хората, на които им е лишен живота за нашата независимост и народна власт “, добави Станчев. „ Всеки един от нас би трябвало да даде своя дан и демократичната общественост се стараем да го вършим. В модерни условия има хора, които пишат записки за делата на убийците от този режим и даже освен това те претендират и се хвалят с това “, сподели още Станимир Станчев.
„ За първи път идва тук, грубо е, знаех, че в този регион се е случило това нещо. Трудно е, колкото да се въздържам. Жестоко време е било и неприятни хора са били “, показа Боян Балкански – внук на убитите Тонка и Нико Просеничкови. „ Не не помня жертвите, цялостен живот съм си носил това, че съм второкласен човек, не бях одобряван за естествен човек до пенсионирането си, до тогава усещах неприятният лъх на наследството. Човек би трябвало да е добър и да прости, аз не мога персонално да простя на убийците “, показа още той.
На място към този момент е подложен незабравим знак, с цел да се знае, че преди 80 години там са осъществени сходни жестокости. „ Паметният знак е с QR-код и със следния надпис: „ В памет на почтено починалите тук след 9 септември 1944 година. В тази околност при започване на ноември 1944 година без съд и присъда са убити Тонка Николова Обретенова, внучка на Баба Тонка, както и брачният партньор й Нико Просеничков, шеф на Мъжката гимназия в Русе, и други уважавани русенски жители “, написа на знака.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ