За трансформацията на аграрните елементи. Истина е, че Елизабет Първа,

За трансформацията на аграрните детайли. Истина е, че Елизабет Първа, кралица на Англия, може би се е къпала веднъж годишно или дори по-рядко.

Това важи и за доста други европейски монарси през времената преди XIX век, когато хигиената навлиза в бита на европейците дружно с развиването на науката и разбирането за инфекциозните заболявания.

Впрочем отбягването на баните през тогавашните чумни епохи и епидемии може и да е било самобитна защитна мярка против болестите и дори демонстрация на някакъв инстинкт за самозапазване.

Подигравките на тематика къпане, от които българи се засягат, обаче са нелепи.

Не е това въпросът, от който налетите с яд ченгета от Държавна сигурност като Хладилния Васил Василев или „ учен “ Иван Гранитски могат да извадят своите антизападни дивиденти и да въодушевят своите антизападни футболни агитки от „ Люлин “ или „ Банишора “.

По-скоро въпросът е за дълбоката хтонична българска тиня, от която извира омразата към културата и към европейската цивилизация.

Тя е бездънен слой дори отпреди Александър Стамболийски и се възражда постоянно под някаква компания в българското общество. Когато бяхме деца, в новоустроеното общество на комунистите, този глинен слой беше показан най-типично от тези простаци полицаи, които по детски тогава наричахме „ мицове “.

Покойният ни другар Джони Пенков най-добре имитираше селския им говедарски акцент и интонация, пригодена за кряскане след стадото, с която ни преследваха, арестуваха и тормозеха за музиката, танците или облеклото ни. Разломът в нашия народ сред тези пластове е неизпълним, тъй като има евентуално биологична основа.

Става дума за обособени човешки разновидности даже във физически образ, да не приказваме за нрав.

Всяка фотография още от края на XIX век до през днешния ден на старите градски семейства и метода, по който тогава са изглеждали, съпоставена с партизанските монументи, с потурите, дебелите крайници с дребни глави, тантурести антропоиди с пушки или автомат в ръка, цялата безизразна тъпотия лъхаща от цяла поредност членове на Политбюро и изключително Тодор Живков, вкупом с неговия диалект, демонстрират тази разлика, тази непреодолима културна бездна, която лъсна пред Народния спектакъл.

Чувството, което движи гнева на Глината, се назовава Ресантиман, злоба към по-издигнатия от теб човек.

Това е било културната причина и за Стамболийските безчинства и за чудовищните изстъпления след Девети септември. Омраза към по-културния, към „ западния “ човек. Мицовете доста го мразеха този западен човек, завиждаха му, мразеха дори британския език, модата им, превъзходството им.

Беше изключително обратно, когато мицове обясняваха на градски младежи, по какъв начин ще ги вкарат в Белене, с цел да научат „ по какъв начин се изкарва хлябът “.

Самите те го изкарваха, несъмнено, с палки и бичове, стоварвани по гърбовете на „ гражданята “, на интелигенцията, която ненавиждаха. Разбира се, още по-противно става всичко, когато за протестиращи носители на „ нашата достоверна “ просвета се показват ченгета и глиноподобни човеци от „ Съюза на писателите ” или капиталисти като Хладилника и „ интелектуалци “ като Гранитски.

Това са трансформираните земеделски детайли, заместили унищожената или прогонена интелигенция или бизнес, чиито места са заели с принуждение. Те още веднъж прибягват до него, и то пред националния спектакъл.

Толкова знаят… За тези с пряпорците и с недъгавия си псевдопатриотизъм ще кажа единствено, че наличието им там е просто една срамна подигравка, която може да въодушеви единствено малоумните.

Автор: Любомир Канов, filternews

Позицията в този коментар отразява персоналното мнение на създателя и може да се различава от тази на SafeNews