За това, че СССР са започнали Втората световна заедно с

За това, че Съюз на съветските социалистически републики са почнали Втората международна дружно с Хитлер, сме говорили. Войната стартира 1939 година с поделянето на Полша, а не 1941 година с интервенция „ Барбароса “.

Тоест, „ асвабадителите “ първо са нападнали дружно с Хитлер, след това чак – откакто той ги прецакал – решили да станат асвабадители; и до ден сегашен врякат, че целия свят би трябвало да им е признателен. Че и се вършат на ударени: все едно други не са воювали против нацистите – все едно сами са победили. За ленд-лийза от Съединени американски щати – ни дума.

За Рибентроп—Молотов също не дават дума да се издума.

Но… говорили сме за това.

За съветското лицемерие сме говорили. За българските потребни иди*ти – също. Няма да се повтаряме тъкмо днеска. Друг път.

За през днешния ден имаме друга тематика. Понеже е 9 май и пространството се изпълни с превъзбудени сталинисти, да споменем „ заслугите “ на мустакатия водач на сесесèре.

Когато войната свършва през 1945 година, алената войска е извоювала успеха, само че безчет руски бойци се оказват вкарани в затвори в личната си страна. Страната, която вярвали, че пазят.

При режима на Сталин, завръщането от нацистки плен можело да значи арест, заточение или гибел. Посланието е ясно: оцеляването е подозрително; а и щом си оживял, значи не си се бил до гибел, значи си се предал на врага. Предател!

Връзката на Йосиф Сталин със личните му въоръжени сили не е почивала на доверие. Дълго преди нахлуването на Хитлер през 1941 година, Сталин е унищожил висшето командване на Червената войска по време на Голямата чистка. Хиляди опитни офицери са задържани, изтезавани и екзекутирани по измислени обвинявания в измяна. Това оставя армията отслабена и уплашена точно сега, в който е най-необходима.

Първите моменти след „ Барбароса “ съставляват една доста жалка картинка на алената войска. И без помощта на ленд-лийза от американците (както и Сталин си е признал) Съюз на съветските социалистически републики е бил изгубен.

Но параноята на Сталин не стопира дотук. През август 1941 година, до момента в който немските войски настъпват със застрашителна скорост, той издава Заповед № 270, която афишира, че всеки пълководец или политически офицер, който се съобщи, би трябвало да бъде считан за изменник.

Семействата им също подлежат на наказване. Считани са за фамилии на дезертьори и са били подлагани на жестоки репресии. От бойците се очаквало да се бият до гибел, а тези, които попаднат в плен, автоматизирано се заклеймявали като дезертьори или… шпиони.

Логиката може и да е била извратена, само че пък за сметка на това е била прилагана безпощадно: по-добре да умреш, в сравнение с да бъдеш покорен. А, в случай че си оживял, значи си отговорен.

Над 5 милиона руски бойци са пленени от нацистите по време на Втората международна война. Условията, които са изтърпели, са измежду най-жестоките в историята на войната: апетит, заболявания, насилствен труд и всеобщи изтезания са лишили живота на близо 3 милиона от тях.

Но тези, които се добрали назад до Съюз на съветските социалистически републики (дали посредством бягство, освобождение или репатриране), по никакъв начин не били посрещнати с радост… Никак… Посрещнати са с разпити, съмнения и постоянно втори лагер.

Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) (демек, тайната полиция – „ бащата “ на КГБ), имала заповед да ревизира всички репатрирани бойци. Мнозина били неотложно упрекнати в колаборационизъм, изменничество или „ замърсяване от непознато въздействие “.

„ Замърсяване от непознато въздействие “…?? Тоест, наказани, единствено тъй като са видели живота отвън руските граници.

Особено злокобно място бил Филтрационен лагер № 283 на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР), където се обработвали завърналите се военнопленници. Около 233 000 от тях били изпратени в системата на ГУЛаг след по този начин наречени „ следствия “ – нормално официални и с предупреден излаз. Общо взето: Да се събудиш от един призрачен сън, с цел да попаднеш в различен.

ГУЛаг е редуциране от „ Главно ръководство на лагерите “ – гигантска мрежа от трудови лагери, публикувана из целия Съюз на съветските социалистически републики. Макар и да е съществувала преди войната, системата се е разраснала доста по време и след нея. Затворниците били подлагани на уморителен труд в мини, гори и строителни обекти. Храната била нищожна, подслонът – беден, а насилието – просто ежедневна норма. Не по-различно от лагерите на Хитлер.

Но през днешния ден руснаците доста желаят да им се благодари, че освободили Аушвиц. А техните безчет копия на Аушвиц? За тях не дават дума да се издума. Или споделят, че е неистина и не са съществували. А Сталин е „ воин “.

За някогашните военнопленници иронията била ужасяваща: избягали от пъкъла на Хитлер, единствено с цел да бъдат погълнати от пъкъла на Сталин. „ Престъпленията “ им били неуместни: че не са оказали опозиция при пленяване и са към момента живи; или че са научили немски.

Генерал Андрей Власов, който в началото се сражавал безстрашно при отбраната на Москва, бил покорен от германците и по-късно оглавил сътрудничеща на нацистите войска. Случаят му станал нарицателен – сякаш доказателство (според режима), че пленяването постоянно крие идеологическа болест.

И надлежно Сталин решил, че всички са като Власов.

Днес руснаците, Путин, Захарова, Медведев и другите от кремълската натрупа не стопират да приказват хем за героите от войната, хем за великия Сталин и „ делата му “. Пък то, в случай че събереш двете, се оказва, че „ делата “ на мустакатия били да избива точно същите тия герои от същата тая война. Тия, дето отишли да умират за него. Ама… не ги е позор!—не умрели.

Също по този начин и бойци, които се отдръпнали без заповед, откъснати от подразделенията си, били обявявани за „ врагове на народа “.

Доктрината на Сталин за груповата виновност подсигурила, че и фамилиите на „ предателите “ ще страдат. Съпруги и деца били заклеймявани, лишавани от обучение или работа, а от време на време и заточвани. Или резултата „ виновност по асоциация “.

Държавата отричала или омаловажавала тези репресии (та до ден сегашен, както виждате). Съветските военни филми възпяват храбростта и жертвоготовността, само че в никакъв случай не са показвали боец, който се връща от плен, с цел да бъде задържан на гарата и пратен в ГУЛаг. Нали? Историята неведнъж е пренаписана в оная страна, а неуместните истини – погребвани.

Та до ден сегашен.

Войната на Сталин против личните му бойци обаче е била повече от морално закононарушение, била е и страхотна стратегическа неточност. Криминализирането на това да се предадеш е довело до самоубийства на бойното поле, само че и до друго. До това да се крият неуспехите и да се маскира действителната картина.

Червената войска побеждава в последна сметка, само че посредством числено превъзходство и безчовечен жертви, не с помощта на политиката на Сталин. В доста връзки, успеха е макар него. Ако не е разполагал с толкоз доста човешки запас (който да хвърля в огъня, без да му мисли), в случай че е бил водач на друга страна с по-малка войска, Сталин в никакъв случай не би могъл да има триумфи.

Единствената му „ тактичност “ е добре познатата съветска тактичност: ние ще хвърляме против вас живи хора, да ги избивате, до момента в който не ви свършат мунициите; след това ние сме спечелили. Имаме повече пушечно месо, в сравнение с вие патрони. И не ни пука за него.