За топяща се България индексът на човешкото развитие на ООН

За топяща се България показателят на човешкото развиване на Организация на обединените нации към този момент е показател на човешкото закъснение. Данните за 2021 година бяха оповестени предходната седмица и какво се оказа? Оказа се, че единствено за една година страната ни е слязла от подозрително почетното 56-о място до извънредно съмнителното 68-о място. Това е най-резкият спад за всички години на прехода. Досега спадът в класацията беше равномерен, към 6 пункта за цели 31 години, само че не щеш ли в този момент сме се сринали с цели 12 пункта единствено за 1 година, написа 24 часа. Оказва се, че по своето човешко развиване мястото ни не е в Европа. Тук ни бият всички като се изключи Украйна и Северна Македония. Бие ни даже бедна Албания. 33 години преход – 33 години закъснение. Пряката причина за този срив е внезапният спад в предстоящата дълготрайност на живота – от 75,1 години през 2019 година, до 71,8 години през 2021 година Само за две години българинът е изгубил 3,3 години живот. Виновникът е коронавирус рецесията. У нас бяха регистрирани най-високите равнища на коронавирусна смъртност в света. За сведение, в много по-бедната Албания предстоящата дълготрайност на живота през 2021 година е била 76.5 години, с близо 5 години по висока. Но сравнението с по-богатите страни е убийствено. Швейцарците се чака да живеят приблизително 84 години, а жителите на Хонг конг – 85,5 години. Сред първите 40 страни съвсем всички живеят приблизително над 80 години! Поуката е, че българинът би трябвало да спре да пуши, да пие домашна шльоковица и повече да спортува. И на първо място – да се пресели на запад, на изток, на север или на юг. Ето и сравнението с нашите съседки и в някогашните соц. страни. Гърция – 80,1 години. Чехия – 77,7 години. Полша – 76,6 години. Хърватия – 77,6 години. Словакия – 74,9, Унгария 74,5, Черна гора – 76, Румъния – 74,2, Сърбия – 74,2.  Основният извод е, че българското опазване на здравето се оказа нездравословно за здравето. То не устоя коронавирусния стрестест, срина се. Ваксините закъсняха. Разбра се, че инфектираният от коронавирус елементарен човек не може да получи каквато и да било действителна помощ, преди да го одобряват предсмъртно в болничното заведение. В същото време за опазването на здравето в бюджета се отделят десетки пъти повече пари, в сравнение с преди здравната промяна, без да броим заплащанията от джоба на пациента. Те също са най-високите в Европа. А резултатът е най-трагичен. Бие ни даже Северна Корея със 73,3 години предстояща житейска дълготрайност. Но това е обяснимо, защото там не дебелеят и наложително вършат гимнастика всяка заран в 6. Правим ли си верните политически заключения? Не. От избори на избори и все тая. Всяко зло за положително, ще кажат някои министри на финансите. Как ще заплащам пенсиите, в случай че българите стартират да живеят колкото швейцарците? Но стига за дълголетието, то е болна тематика. Индексът на човешкото развиване се пресмята от още 2 съставния елемент – годините в учебно заведение и брутния народен приход (БНД) на калпак. И двете подлежат на свободно креативно тълкувание. БНД не е същото като Брутният вътрешен продукт (брутен вътрешен продукт). Цитирам обяснението в Националния статистически институт: “Брутният народен приход може да бъде изчислен и като от цената на Брутният вътрешен продукт се извади примитивен приход, платим от резидентните единици на нерезидентните единици, плюс примитивен приход, предстоящ за приемане от резидентни единици от “Останал свят ”. С други думи, остава основаното от българските компании. Не би било зле да го знаем. Но няма по какъв начин, защото никой не може да каже кои български компании са в действителност непознати и кои непознати не са български – всички регистрации минават през офшорки, с цел да крият налози. Например съветска компания ли е “Лукойл ”? Чисто юридически тя няма нищо общо с Русия с изключение на петрола. А медиаторите, през които Кирил Петков купуваше газ от “Газпром ”? Юридически не знаят и дума на съветски, само че в действителност са на хората към Путин, без това няма по какъв начин да си медиатор на “Газпром ”. И по този начин, Разузнавателна служба на ФРГ на България за 2020 година съгласно националната статистика е 117 669 милиона лв., или почти 17 хиляди лв. на човек от популацията. Но в Индекса за човешкото развиване на Организация на обединените нации се дава към 23 хиляди $. Как 17 хиляди лв. става на 23 хиляди $? Прилага се така наречен “паритет на покупателната дарба ” (ППС). От този изравнителен показател излиза, че в България левът купува 2-3 пъти повече, в сравнение с в цялото останало човечество. Силно се колебая, защото съм чел подозренията на някои от най-сериозните международни икономисти. Просто няма по какъв начин изчисляването на “покупателната дарба ” да се държи настрани от политиката, а у нас тя може да фалшифицира и Библията, да не приказваме за софтуера на едни машини. Ползата от потреблението на ППС е, че по-бедните страни наподобяват по-малко небогати, а богатите наподобяват по-малко богати. Така чувството за неравноправие се притъпява, което прави ударите на глобализацията малко по-поносими. Всички сходни световни показатели имат доста неналичия. По-конкретно в този липсва може би най-важният съставен елемент - степента на неравенството.През годините се опитваха да му прикачат какви ли не фешън финтифлюшки – я въглеродния двуокис, я джендърокрацията, само че не и това. А в действителност неравенството е в директна корелация, множеството отрицателни обществени феномени, като домашното принуждение, престъпността, разводите, ниската дълготрайност на живота. И в нашия случай – с това дали преходът от комунизъм към капитализъм е триумф, или злополука. Както знаем, България е страната с най-високо неравноправие в Европа. Нормално е да сме в Третия свят в показателя на човешкото развиване. Но дано го сравним с по този начин наречения “индекс на щастието ”. (https://countryeconomy. com/ demography/ world- happiness- index). В него България е на трагичното 85-о място, напряко в четвъртия и петия свят. По през целия ден си скубем косите от мирова тъга, до момента в който прилежаща Румъния блаженства на 28-о място, Гърция е номер 58, Сърбия е 43. Всички те са доста по-егалитарни и по-щастливи. А Чехия, най-егалитарната постсоциалистическата страна, напряко купонясва с номер 18 в класацията! Какъвто и показател да погледнем, изводът е еднакъв – на 10 ноември взехме неправилния завой. Крайно време е да сменим коренно посоката, да завием с икономическата политика към моделите на Чехия, Полша, Унгария.