Благодаря, благославям те, пускам те
За тези думи и тяхната същина, споделя Михаела Петрова.
По време на откриването на новия център “Мандала ”, имаше проява на най-разнообразни практики, които ме окрилиха, че от ден на ден хора са склонни да осмислят себе си по метод, който внася у тях по-голямо схващане за същинската им същина. Много от тях бяха свързани с музика, с танцуване, със основаване на мандали от цветя , с осъзнаване какъв брой голямо е въздействието на предците ни, за което изобщо не си даваме сметка.
И разнообразни способи да менажираме този извънредно богат вътрешен живот, който съществува подсъзнателно във всеки един от нас. С всичките му капацитети и ограничавания. Но и с все по-ясното схващане, че всеки демонстрира една дребна част от общото. И затова нищо не е прекомерно персонално, макар че, когато пристигна твоят ред да го преживееш, то минава през фокуса на самостоятелната интерпретация. И точно тази интерпретация внася ново схващане в груповото схващане . Затова е значимо персоналното ни прекарване да еволюира.
По време на една от тези практики, Деви – йога инструктор, терапевт и една същинска модерна Богиня, направи забавно комбиниране сред йога и танц към Мандалата от цветя. Една част от това занятие включваше миг , в който всеки си избира първо прочут, с който да танцува единствено с допрени длани и взор в очите, а по-късно с някой чужд. Общото в двата случая – дали общуваш с прочут или чужд беше, че откакто сте потанцували дружно, се разделяте с думите: “ Благодаря ти. Благославям те. Пускам те. ”
За първи път правех упражнението с благодарността и освобождението в тази интерпретация. В основата си това е хавайски способ за справяне с всевъзможни нехармонични обстановки в живота ни. С неудовлетворяващи и конфликтни връзки, с страсти, които ни носят цялата гама от страсти – терзание, позор, неустановеност, яд, виновност. С заболявания, експанзия, мощна негативност, произшествия, които ни карат за закрещим “Защо на мен? ”. С тези неща, които от време на време ни държат будни под завивките и за които споделяме – “нещо не мога да дремя ”. 
Оригиналната техника се назовава “хоопонопоно ” и в общи линии се практикува по следния метод – когато човек осъзнае, че изпитва отрицателна страст към хора и обстановки, би трябвало да се концентрира в себе си оптимално добре, до момента в който съумее доста откровено и от цялото си сърце да почувства и каже думите: “Съжалявам! Моля те, елементарни ми! Обичам те! Благодаря ти! “. Практикува се и във вид: “Благодаря! Прости! Прощавам! Освобождавам те ”.
На доста хора тази техника им е сложна, тъй като когато се усещат мъчително засегнати, афектирани или са капсулирали всички тези страсти с дебелата обвивка на безразличието, не виждат някаква причина те да “съжаляват ” и да желаят амнистия. Но откакто имаш някакво прекарване, постоянно има причина за него, а методът, по който го претърпяваме, нормално е опитността, която сме поискали да преживеем. Техниката хоонопонопоно, не се интересува от задълбочаване в аргументите . Има ли проблем, има причина. Дошъл ли му е падежът, пристигнал е и моментът на избавление. Прошката и любовта са трансформиращи сили. Ако се споделят с равнодушие, не работи. Важно е да се почувстват. Тогава настава избавление от повода за прекарването, което ни гнети. 
Харесах практиката, която Деви направи с думите “Благодаря! Благославям те! Пускам те! ”, тъй като тя е нещо като една стъпка напред.
Хоопонопоно се употребява за страсти, които към този момент са в нас поради досегашни прекарвания. Или на езика на теорията за кармата – за изчистване на карма. Докато новите думи, които научих, по-скоро работят директно, във всяко едно наше в този момент, с цел да не се основават аргументи след това да би трябвало да се съжалява или прости.
Наистина ми олекна, като си предствих, че до момента в който общуваш с който и да е – като се стартира от най-близките: дете, брачен партньор, родители, другари, любим…, въображаемо можеш да си представиш това другарство като танц, който танцувате само и единствено сега на общуването си. И какъв брой драми и упования, и възприятие, че си неразбираем, незачитан, необичан, нещо “недотам, както ти се желае ” бихме си спестявали, в случай че вършим по този начин. Докато си приказваме, вършим обич, споделяме обичани занимания, места, филми , храна, спорт, пътешествия дружно, се осъществим с възприятието, което символизират думите: “Благодаря, възвеличавам те, пущам те ”. 
И в случай че си мислите, че тогава не бихте създавали здрави връзки, лъжете се. Те ще бъдат хиляди пъти по-здрави, тъй като освобождават от взаимозависимост и последователно биха основали табиет да се свързваме, както би трябвало – поради насладата и благословията на общуването посред ни. Тогава то по един напълно натурален, а не напънат, метод, би могло да бъде съзидателно .
“Благодаря, възвеличавам те, пущам те ” са думи, с които преди всичко ценим себе си и затова – всеки, който изберем за сътрудник в своя танц – както в персоналния, по този начин и в професионалния живот. Ако сте измежду тези, на които към този момент им е писнало от играта, в която се основават връзки на взаимозависимост, може да пробвате тази хубост на другарство.
Дори като опит. Просто за многообразие.
