Ето я тайната на суперсилата на шимпанзетата
За свръхсилата на шимпанзетата стартира да се приказва през 20-те години на предишния век. Според някои изследвания, тези наши далечни маймунски родственици са в пъти по-силни от хората, а биолог на име Джон Бауман даже стига до умозаключение, че възрастно шимпанзе е четири до осем пъти по-силно от възрастен човек.
Но от къде идва тази разлика в силите?
Сега американски учени настояват, че са разкрили тази повода. Според доктор Матю О`Нийл от Университета в Аризона и екипът му, тя се дължи на разлики в мускулната архитектура на шимпанзетата и на хората. Резултатите от проучванията им бяха оповестени неотдавна в списание Proceedings of the National Academy of Sciences (PNAS), издавано от Национална академия на науките на Съединени американски щати.
Учените разкрили, че вид мускулни нишки, участващи при осъществяването на мощните и бързи придвижвания, при шимпанзетата имат по-големи размери, в сравнение с при хората.
След редица изследвания, измервания и проби екипът стига до заключението, че няма разлика в главните свойства на мускулите при шимпанзетата и при хората. Но тогава биомеханикът Брайан Умбъргър от Масачузетския университет Амхърст, който е част от екипа на О`Нийл, открива, че умереното преимущество в интерес на шимпанзетата не се дължи на по-силни мускулни нишки, а на друга комбинация от мускулни нишки, които образуват мускулите им.
След това изобретение екипът стартира да прави съпоставяне на мускулите, с цел да разбере по какъв начин се разпределят типовете мускулни нишки. С това свое проучване те откриват, че и тук има разлики, като шимпанзетата имат по-дълги мускулни нишки от хората.
Умбъргър отбелязва, че преимуществото на шимпанзетата в динамичната мощ и мощност идва от световните характерности на всички мускули, а не на вътрешните свойства на клетките, от които са построени тези мускули.
Но еволюционният биолог Алън Уокър, професор в университета в Пен, счита, че мускулите могат да бъдат единствено част от цялата картина.
В публикация, оповестена в априлския брой на сп. Current Anthropology, Уокър твърди, че хората може би нямат силата на шимпанзетата, тъй като нашите нервни системи упражняват по-голям надзор над нашите мускули. Фината моторика при индивида му пречи да прояви голямата мощ, която имат шимпанзетата, само че в същото време ни разрешава да изпълняваме деликатни, прецизни и неповторими задания, присъщи за нас.
Но от къде идва тази разлика в силите?
Сега американски учени настояват, че са разкрили тази повода. Според доктор Матю О`Нийл от Университета в Аризона и екипът му, тя се дължи на разлики в мускулната архитектура на шимпанзетата и на хората. Резултатите от проучванията им бяха оповестени неотдавна в списание Proceedings of the National Academy of Sciences (PNAS), издавано от Национална академия на науките на Съединени американски щати.
Учените разкрили, че вид мускулни нишки, участващи при осъществяването на мощните и бързи придвижвания, при шимпанзетата имат по-големи размери, в сравнение с при хората.
След редица изследвания, измервания и проби екипът стига до заключението, че няма разлика в главните свойства на мускулите при шимпанзетата и при хората. Но тогава биомеханикът Брайан Умбъргър от Масачузетския университет Амхърст, който е част от екипа на О`Нийл, открива, че умереното преимущество в интерес на шимпанзетата не се дължи на по-силни мускулни нишки, а на друга комбинация от мускулни нишки, които образуват мускулите им.
След това изобретение екипът стартира да прави съпоставяне на мускулите, с цел да разбере по какъв начин се разпределят типовете мускулни нишки. С това свое проучване те откриват, че и тук има разлики, като шимпанзетата имат по-дълги мускулни нишки от хората.
Умбъргър отбелязва, че преимуществото на шимпанзетата в динамичната мощ и мощност идва от световните характерности на всички мускули, а не на вътрешните свойства на клетките, от които са построени тези мускули.
Но еволюционният биолог Алън Уокър, професор в университета в Пен, счита, че мускулите могат да бъдат единствено част от цялата картина.
В публикация, оповестена в априлския брой на сп. Current Anthropology, Уокър твърди, че хората може би нямат силата на шимпанзетата, тъй като нашите нервни системи упражняват по-голям надзор над нашите мускули. Фината моторика при индивида му пречи да прояви голямата мощ, която имат шимпанзетата, само че в същото време ни разрешава да изпълняваме деликатни, прецизни и неповторими задания, присъщи за нас.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ