За 57% от българите най-полезен им е английският, за 10% - руският
За своите деца участниците показват още веднъж преди всичко избора на британски език (81 на 100 у нас и 85 % в останалата част на ЕС), а съветският е със 7 на 100 у нас и два % в другите страни от Европейски Съюз, осведоми Българска телеграфна агенция.
Най-често жителите на Европейски Съюз декларират, че познанията по непознат език им служат за работа в друга страна (51 на сто), за намиране на по-добра работа (42-43 на сто), с цел да схващат хора от други култури (41 на 100 у нас и 45 на 100 в ЕС). Разлики се следят в количеството на отговорите, че това е належащо при пътешестване за отмора в чужбина (42 на 100 в Европейски Съюз и 31 на 100 у нас), при работни пътувания (40 на 100 в Европейски Съюз и 31 на 100 у нас), за учене в чужбина (30 на 100 у нас и 37 на 100 в ЕС).
Всеки трети българин и съвсем половината (47 на сто) от останалите в Европейски Съюз прецизират, че могат да водят диалог на британски. Общо 14 на 100 у нас и три % от останалите в Европейски Съюз могат да беседват на съветски, пет % - на немски (10 на 100 в ЕС), три % - на френски (11 на 100 в ЕС).
Най-често европейците употребяват непознат език онлайн и за гледане на филми, като всеки втори в Европейски Съюз (всеки трети у нас) приказва на непознат език, когато отива на отмора в чужбина. Почти двойна е разликата в броя на българите, които употребяват непознат език за четене на книги и вести (15 на 100 по отношение на 28 на 100 в ЕС) и за учене (7 на 100 против 12 % в ЕС).
Мнозинството (71 на 100 у нас и 60 на 100 в ЕС) декларират, че не употребяват машинен превод. За 39 на 100 от българите няма задоволителна причина да се учи непознат език, а 28 на 100 споделят, че нямат време за това. Всеки пети у нас декларира, че ученето на език е прекомерно скъпо.
Европейците признават цената на проучването на езици, декларира по този мотив еврокомисарят за нововъведенията, научните проучвания, културата, образованието и младежта Илиана Иванова, представена в известие на Европейска комисия. По нейните думи ученето на езици е значимо за взаимното съгласие.
(БТА)
Най-често жителите на Европейски Съюз декларират, че познанията по непознат език им служат за работа в друга страна (51 на сто), за намиране на по-добра работа (42-43 на сто), с цел да схващат хора от други култури (41 на 100 у нас и 45 на 100 в ЕС). Разлики се следят в количеството на отговорите, че това е належащо при пътешестване за отмора в чужбина (42 на 100 в Европейски Съюз и 31 на 100 у нас), при работни пътувания (40 на 100 в Европейски Съюз и 31 на 100 у нас), за учене в чужбина (30 на 100 у нас и 37 на 100 в ЕС).
Всеки трети българин и съвсем половината (47 на сто) от останалите в Европейски Съюз прецизират, че могат да водят диалог на британски. Общо 14 на 100 у нас и три % от останалите в Европейски Съюз могат да беседват на съветски, пет % - на немски (10 на 100 в ЕС), три % - на френски (11 на 100 в ЕС).
Най-често европейците употребяват непознат език онлайн и за гледане на филми, като всеки втори в Европейски Съюз (всеки трети у нас) приказва на непознат език, когато отива на отмора в чужбина. Почти двойна е разликата в броя на българите, които употребяват непознат език за четене на книги и вести (15 на 100 по отношение на 28 на 100 в ЕС) и за учене (7 на 100 против 12 % в ЕС).
Мнозинството (71 на 100 у нас и 60 на 100 в ЕС) декларират, че не употребяват машинен превод. За 39 на 100 от българите няма задоволителна причина да се учи непознат език, а 28 на 100 споделят, че нямат време за това. Всеки пети у нас декларира, че ученето на език е прекомерно скъпо.
Европейците признават цената на проучването на езици, декларира по този мотив еврокомисарят за нововъведенията, научните проучвания, културата, образованието и младежта Илиана Иванова, представена в известие на Европейска комисия. По нейните думи ученето на езици е значимо за взаимното съгласие.
(БТА)
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ