Спомени от соца: Вечерите край лагерния бригадирски огън бяха незабравими
За студентските бригади по време на соца се носят митове и е говорено доста. Но наред с тях имаше и средношколски, които бяха неизменима част от образователното време през есента и продължаваха по две седмици, написа socbg.com.
За разлика от студентите, учениците нормално работеха наоколо до родните си места, нощуваха в домовете си, а на полето нормално ги извозваха с рейсове. Имаше, несъмнено, и някои изключения и от време на време бригадите бяха на по-отдалечени места. Никога няма да не помни безкрайното Софийско поле, цялостно с праз, моркови и картофи.
Една есен бригадата на моето учебно заведение беше в Карабунар за гроздобера. Бяхме настанени в бараки в относително положителни условия, храната беше превъзходна. По през целия ден прекарвахме на полето в безкрайните лозови масиви. Обяда ни го караха там и се хранехме в особено построена трапезария, която се използваше и за подбиране на гроздето, което се отправяше за вътрешния пазар. Останалата част отиваше във винпромите.
Още помня гроздовия мирис, лепкавия сок по ръцете. Есента беше топла и по през целия ден на слънцето хванахме загар, като че ли сме изкарали второ море. Незабравими бяха вечерите край лагерния огън и забавите към него.
Имахме уредба, по която звучеше музика, която харесвахме освен ние, само че и нашите учители. Случи се по този начин, че бяха ни изпратили с младите преподаватели в учебното заведение и мисля, че те се забавляваха и купонясваха дружно с нас. Един ярък спомен от ранната ми младост, който ще помня с наслада постоянно.
За разлика от студентите, учениците нормално работеха наоколо до родните си места, нощуваха в домовете си, а на полето нормално ги извозваха с рейсове. Имаше, несъмнено, и някои изключения и от време на време бригадите бяха на по-отдалечени места. Никога няма да не помни безкрайното Софийско поле, цялостно с праз, моркови и картофи.
Една есен бригадата на моето учебно заведение беше в Карабунар за гроздобера. Бяхме настанени в бараки в относително положителни условия, храната беше превъзходна. По през целия ден прекарвахме на полето в безкрайните лозови масиви. Обяда ни го караха там и се хранехме в особено построена трапезария, която се използваше и за подбиране на гроздето, което се отправяше за вътрешния пазар. Останалата част отиваше във винпромите.
Още помня гроздовия мирис, лепкавия сок по ръцете. Есента беше топла и по през целия ден на слънцето хванахме загар, като че ли сме изкарали второ море. Незабравими бяха вечерите край лагерния огън и забавите към него.
Имахме уредба, по която звучеше музика, която харесвахме освен ние, само че и нашите учители. Случи се по този начин, че бяха ни изпратили с младите преподаватели в учебното заведение и мисля, че те се забавляваха и купонясваха дружно с нас. Един ярък спомен от ранната ми младост, който ще помня с наслада постоянно.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ