Приказката за Слънчев бряг, която завърши със Слънчака
За " Слънчев бряг " е невероятно да се приказва без страст. За едни той е младостта, която няма да се върне, за други – изгубеното чувство за море. За трети – знак на незаконния Преход. А за четвърти е просто " Слънчака ", място, на което отиваш да търсиш алкохолни и други завършения.
Но за " Слънчев бряг " би трябвало да се приказва без страст. Или най-малко да се направи опит за подобен диалог. Защото единствено по този метод може да се разбере по какъв начин стигнахме до тук. И какво бихме могли да създадем, с цел да подобрим ситуацията. Ако желаеме, несъмнено. Ако настоящето ни устройва, толкоз по-добре, няма смисъл да се напъваме.
Уплътняване на пространството
Първото чувство е като че ли нещо те задушава. Тия надвиснали здания, тия тесни улици, тия хотели, наблъскани един до различен. И хора, хора, хора. Единственото необятно пространство е плажът. Зад него се издига стена от бетон под формата на хотели. Тук-таме са оставени тесни пътеки сред постройките, по които тълпите туристи пъплят от и към плажа. Толкова!
Зад постройките на първа линия има улица. Тя е доста значима, тъй като разделя новото от остарялото, изток от запад. Това разделяне е основно за нашата история. След малко ще ви опиша за какво.
Годината е 1956. На посещаване в България идва руският водач Никита Хрушчов, споделя в един от задочните си репортажи писателят Георги Марков. Впечатлен от хубостта на Черноморието, той поучава тукашните приятели да печелят от туризъм. Те никак не се мотаят и запретват ръкави. Само две години по-късно курортът " Слънчев бряг " стартира да действа. Първият хотел се споделя " Калина ", а първият регистриран екскурзиант е чехът Франтишек Силвестър.
Другарите и господата
Годината е 2025 година Хотел " Калина " още е тук, само че единствено като име. Сградата е друга, по-нова, по-висока, по-модерна, с басейн в двора. В него се топят пи(с)кливи дечурлига, а от колоните гърми гласът на аниматор, който се пробва да ги забавлява. През това време родителите почиват. Да живее ол инклузивът!
И от тогавашния " Слънчев бряг " е останало единствено името. Ако питате мен, тоя курорт напълно умерено може да се прекръсти на " Сергиен бряг ". Защото тук сергиите завладяват всяко по-широко местенце. Шапки, парцалки, джунджурии. Татуировки и плитки през няколко крачки. Явно тия услуги се харесват на туристите. И павилиончета с папагали. Заповядайте за фотография! Застават юноша и момиче. Фотографът режисира позата. За него папагалът е на ръката, за нея – на главата. Птицата почва да рови с човка из косата ѝ. Тя героичен устоя, след това приглажда прическа с ръце. Ред е на семейство с деца. Тоя път птицата е на главата на таткото. Той сякаш се радва, но клетият папагал се подхлъзна, май го одра с ноктите си и се приземи на рамото му. Таткото направи физиономия напълно не за фотография. Ама карай, значимото е да е радостно.
Крайбрежната алея. Очевидно замислена да е необятна, само че затрупана със сергии от двете страни, т.е. стеснена по бизнес съображения. Естетиката тук не е тематика. Първо, въпрос на позиция е кое е красиво. И, второ, би трябвало да се изкарват пари. Погледнати в профил разкривените от вятъра сенници на тия сергии припомнят на ориенталски битпазар, а не на курорт. Следобед, когато слънцето се обърне, продавачите завиват стоката си с чаршафи и кърпи, с цел да я пазят от избеляване. И в този момент си представете морския бриз, който подмята чаршафите, а отдолу под тях надничат шапки, тениски и чанти-диагоналки. В дъното седят отегчени от живота и тежкото съществуване на продавачи младежи и си цъкат в телефоните.
Крайбрежната е мястото, на което се смесват хора, транспортни средства и миризми. От шахтите ухае на социална тоалетна, от морето - на море, от туристите - на плажно масло, бира и пот. Хвърчат нагоре-надолу хора, качени на електрически тротинетки и триколки. Има ги чартърен. Народът се вози и се радва.
Алеята е пешеходна и по нея може да се върви, не да се сяда. Пейки съвсем няма, а там където въпреки всичко съществуват, са обградени от петна, може би пристигнали от мазнотията на изядени тук дюнери и гироси, може би от друго. Не дръзвам да предсказвам. Запознати с нощния живот тук са ми казвали, че в 5 сутринта кофите преливат, а хората повръщат където намерят. Но стига клишета.
Социализъм и демокрация
Десетилетия наред " Слънчев бряг " се развива като характерен социалистически курорт. Иначе казано – строи се, само че подредено, с някаква концепция и идея – тук ще бъде това, там – това, задачата е еди-каква си. Друг е въпросът дали е била вярна. Важното е, че най-малко я е имало.
Идва обаче 10 ноември и всичко се трансформира. Няколко години тази част от имуществото на " Балкантурист " е в изключително състояние – хем е още държавна, хем е дадена под наем/за прилагане на частни лица или бъдещите притежатели. В един миг се схваща, че по този начин повече не може. Създава се сдружението " Слънчев бряг " АД, което става притежател на всички активи в курорта, т.е. хотели, улици, инфраструктура. През него стартира и приватизацията. В рамките на няколко години хотелите сменят собствеността си. Така " Слънчев бряг " АД остава притежател единствено на инфраструктура. Иначе казано – на всичко, което не генерира доходи, само че изисква големи разноски за поддръжка.
Помните ли това разделяне изток/запад отпреди няколко абзаца? Време е да обясня за какво е толкоз значимо. Днешният " Слънчев бряг " има две зони. Всичко покрай морето, т.е. строеното в онази част, която се развива през социализма, е изток. Всичко новопостроено по-далече от брега е зона запад. Границата сред тях е главната улица на комплекса. Тя си няма име, само че всички я знаят, тъй като оттова минава целият трафик.
Границата изток/запад не е мисловна, а действителна и се пада на осевата линия на въпросната улица. Съвсем съществено, това е една улица с двама притежатели. Платното откъм морето е на " Слънчев бряг " АД, а другото – на община Несебър.
И като стана дума за локална власт, би трябвало да се обяснят още някои значими елементи. След раздържавяването на комплекса стартира правене на обстоен организационен проект от общината. Междувременно в западната зона, където по това време има обрасли с шубраци земи, тече реставрация. Та притежателите си връщат парцелите, а общината изготвя проекта. Кой и с каква концепция е определил, че би трябвало да се строи това, което виждаме през днешния ден, май към този момент няма значение. Но стартира да се лее бетон. И в източната, и в западната зона. При безмълвното единодушие или най-вече тихото мрънкане на забърканите и засегнатите.
Това са зверски времена, в които всеки си прави каквото си желае. Или по-точно – по-дивашки от днешните. В късо време хотелите се умножават и уголемяват. В играта се включват и огромни туроператори, което в допълнение подтиква строителството. Ако някой ти подсигурява поток от задгранични туристи, за какво да не направиш допустимо най-голямата леглова база?
Но не става единствено с туристи, би трябвало и ум. А той май липсва. Поради което през днешния ден " Слънчев бряг " няма зелени площи, няма естествени улици, няма паркинги, няма свободни пространства. Концпецията за тротоарите е сходна на софийската. Нещо изпотрошено, изтърбушено, гадно за гледане. Коли паркират на входа на хотелите, безусловно. Или зурла в зурла. Ами в случай че на някой му се наложи да излезе? Да прескача другия!
Ол инклузивът е Бог
В " Слънчев бряг " се молят на господ Ол инклузив. Метафорично, несъмнено. Но действително всички зависят от този тип туризъм. Това носи сигурност за клиента, тъй като, един път платил, той към този момент не се тормози за цените в кръчмата вечер или какво ще закусва. За десетина дни неговият живот се изчерпва в три яденета дневно и дълго лежане на плажа. Вечер може и разходка по алеята, в случай че му се бута с всички останали. Защото на крайбрежната е " тълпа като у Пловдив на Металика ", както споделяха Ъпсурт, когато Ицо Хазарта беше стихотворец, а не евродепутат.
Така хотелите си образуват затворени мини общности, които ядат в техните заведения за хранене, почиват на техните шезлонги и се топят в техните басейни. За външни хора е неразрешено, има дори табели със съответните инструкции в тази посока.
Ол инклузивът си има своята цена. Тази тактика притегля туристи, които не желаят да заплащат нищо повече от това, което към този момент са платили. Това значи, че с цел да излезе сметката, би трябвало да има количество. Вероятно по тази причина в комплекса няма доста външни заведения за хранене. След като не можеш да измъкнеш още някой лев от екскурзианта за храна, остават ти сергиите, заниманията и питейните заведения. Парцалче тук, папагалче там. Виенско колело и влакче.
" Слънчев бряг " е строен с концепцията за чартърни полети. Бургаското летище е единствено на 30 километра, което значи, че сваляш туристите там, товариш ги на рейс и ги караш в хотела, а след това – назад. Чиста работа! И не ти трябват паркинги.
Но идва 2020 година, а с нея и коронавирус. И всичко се трансформира, тъй като чартъри просто няма. Тогава се появяват колите. Не че и по-рано не ги е имало, само че в изискванията на коронавирус броят им се усилва неимоверно. Тази наклонност е ненапълно в действие и през днешния ден. В резултат комплексът се задъхва от паркирали съвсем една върху друга коли. В западната част сякаш е малко по-подредено, само че в източната, където в случай че не си на първа линия, от прозореца на хотела си виждаш различен хотел, ситуацията е тежко.
Чичовци и деца на море
Въпреки имиджа на празненство дестинация (да гърмим на " Слънчака " ) " Слънчев бряг " е и фамилен курорт. По улиците, по хотелските басейни се виждат тълпи от дечурлига. Забавленията за тях в някои хотели (аниматор, музика и игри) стартират още към 10 сутринта и не престават до късна вечер.
И когато музиката за дребните спре, стартира тази за огромните. Ако излезеш вечер на алеята, ще ти се наложи да споделиш разходката си с още няколко хиляди души. Около светещия в розово-лилаво-зелено-жълто лунапарк вилнеят невръстни жители със задача да изпразнят родителските джобове.
С напредването на вечерта на дребните хлапетии им падат батериите, до момента в който по-големите занапред набират скорост. Нощта е млада. Семействата се запътват към хотелите, младежите – към питейните заведения и нощните заведения. Чувал съм, че и някои чичаци нямат срещу празненствата на плажа, само че не съм проверявал персонално дали на тия мероприятия се позволяват попрецъфтели купонджии.
От работен курорти до парадайс за пенсионери: Румънското Черноморие 35 години след комунизма
Alexandra Nistor and Ștefania Gheorghe (HotNews.ro)
Тридесет и пет години след рухването на комунизма в миналото оживените черноморски курорти на Румъния притеглят все по-малко туристи. Година след година хотелиерите от южното румънско Черноморие споделят, че губят клиенти за сметка на България и Гърция. Въпреки това има група от хора, които остават правилни на румънското крайбрежие, а един курорт даже претърпява същинско възобновление.
В средата на юли в курортите " Сатурн ", " Венера " и " Юпитер ", плажовете опустяват след 18:00 ч. Вечер туристите се разхождат, наслаждавайки се на музика онлайн, дребни увеселителни паркове и няколко магазинчета за сувенири. Това е картината, която ще видите, до момента в който се разхождате из курортите. Улиците не са препълнени, а множеството туристи са пенсионери.
Във Венера и Сатурн можете да се повозите на файтон. Едно пътешестване от 3 километра коства 20 евро, само че кочияшът, обезпокоен, споделя, че даже намаляването на цената до 16 евро не оказва помощ на бизнеса: " Тази година има по-малко туристи, тъй като хората нямат пари ".
В южните курорти има " друг вид екскурзиант ", споделя Белгин Мемедали, шеф на хотел " Капитол " в Юпитер, който управлява обекта от над 14 години. Той има поради пенсионери и фамилии с деца. Според него тези туристи избират " Сатурн ", " Венера ", " Юпитер " и " Олимп " поради спокойствието и ол инклузив офертите.
В момента на румънското Черноморие има 55 ол инлузив хотела, споделя Траян Бадулеску, представител на Националната асоциация на туристическите организации (ANAT). " Хората смятаха, че ол инклузивът е единствено за българи и турци, само че в този момент процъфтява и тук ".
Преди повече от 35 години южното крайбрежие е било цялостно с туристи от цялата страна – и даже от чужбина. " Всички курорти процъфтяваха по време на комунизма ", споделя Лучиан Никита, представител на кметството на Мангалия. Повечето курорти са били основани за всеобщ туризъм, осигурявайки идентични услуги за всеки румънски екскурзиант, без значение от настаняването му.
" Нептун " и " Олимп " са били непокътнати за чиновници на комунистическата партия и задгранични туристи, известни с вилите на Чаушеску, които съществуват и до през днешния ден. " Венера " и " Сатурн " са били работен курорти. " Юпитер " е бил " наличен както за румънци, по този начин и за доста туристи от Източния блок ", с помощта на по-ниските цени.
На въпрос какво се е трансформирало след рухването на диктатурата, Лучиан Никита споделя, че не може да твърди дали крайбрежието е по-добро или по-лошо през днешния ден, само че " съгласно мен конкуренцията е нещо положително, тъй като в този момент всеки оператор би трябвало да се бори, с цел да притегли клиенти ". Преди 1989 година пазарна конкуренция не е съществувала.
Разногласия за живота на море по време на комунизма
Говорителят на ANAT вижда посткомунистическите промени като позитивни. Той приказва за разширението на плажовете и модернизацията на хотелите. Въпреки това той е неудовлетворен, че румънци към този момент не работят в туристическия бранш.
" Изживях хубавата част на комунизма. Имахме работа, нямаше безпорядък, нямаше опиати. Младите хора знаеха по какъв начин да се забавляват. В хотели като " Хора ", " Балада ", " Сирет " имаше нощни заведения на 14-ия етаж ", споделя Сюлиман, пенсионер, който ръководи паркингите на три хотела в " Сатурн ".
Докато беседва с нас, той постоянно стопира, с цел да се ръкува с хора, които го поздравяват. " Беше красиво тогава ", споделя той, сочейки близките хотели.
Кристина, жена на към 50 години, посещава румънското крайбрежие от четиригодишна. Сега е обезпокоена от приватизираните плажове:
" Всеки курорт има своя сексапил, само че в този момент всички са приватизирани и оградени. Не ти е разрешено да се придвижваш от един плаж на различен. Ако го направиш, те третират като нахалник. Преди можехме свободно да се разхождаме от плаж на плаж ".
" Седяхме на хавлия и беше по-добре. Сега шезлонгите са комфортни, само че тогава бяхме щастливи на пясъка ", прибавя нейният брачен партньор.
Костика, 67-годишен пенсионер, също отбелязва разлики. " Това, което се промени след комунизма, не ми харесва: хотелите, издигнати по време на комунизма, са изоставени, а се строят нови. Те в западен жанр, само че качеството не е високо. Тогава всичко беше на място за туристите, а туристите бяха образовани ".
Той въпреки всичко счита, че плажовете са по-добре поддържани в този момент, а курортите са по-чисти: " Светът върви към цивилизация, което евентуално няма да доживея да видя изцяло, защото към този момент съм на 67 години ".
Във " Венера ", двама пенсионери са на отмора с внука си. Те идват на море от 50 години и са претърпели както комунистическите " славни дни ", по този начин и сегашното. Нито един от тях не има вяра, че нещата са били по-добри по време на комунизма, само че са съгласни, че ваканциите са по-скъпи в този момент.
" Идвахме на море с 1000 леи... пазарих в Констанца... Имаше красиви неща за пазаруване. Можеше да намериш всичко ", споделя 68-годишната Антоанета, която в миналото е получавала ваучери за отмора от профсъюза.
" Беше чисто, доста по-тихо. Всяка вечер ходехме на зрелище. Имаше Летен спектакъл в Мамая. Там ходехме. Тогава курортът не беше бляскав като в този момент ", спомня си тя.
" Олимп ": Частично възобновление
" Олимп " е по-малък курорт, където 90% от парцелите са частна благосъстоятелност ", изяснява Никита от кметството на Мангалия. Градът е асфалтирал единствения основен път, само че " има доста частни вложители, които се грижат за парцелите си и те наподобяват ужасно ". Той споделя, че " Олимп " е привлякъл най-съществените вложения в последно време, в това число нови курорти.
22-годишният Влад посещава Олимп със фамилията си всяка година от 2020 година Открили курорта " Медитеранео " и от този момент се връщат. Той удостоверява, че курортът се е развил доста от този момент.
" В началото пътищата не бяха положителни, само че курортът се усъвършенства доста сред 2020 и 2024 година Това, което най-вече ми хареса, бяха дребните, интимни плажове. Никога не съм имал възприятието, че е препълнено. Цените са положителни, а морето постоянно е чисто. Почти няма талази и има спасители ", споделя Влад.
В " Олимп " се чува музика от курорта, която се пуска и на плажа. Групи от хора се разхождат из курорта, всички ориентирани към едно и също място: " Амфитеатър ", имайки поради три хотела, които образуват сърцето на атмосферата в курорта.
Най-големият минус на южните курорти: " Няма младежи "
Като младеж Влад също търси нощен живот на морето. Освен представленията във " Фениция Блу Вю ", той споделя, че в региона няма нощен живот. " Можете да намерите всевъзможен вид заведения за хранене, само че не и нощен живот. Трябваше да пътуваме до Костинещи. Тук е доста умерено – отлично за фамилии, не и за младежи ".
Тази липса на нощен живот – спрямо Мамая, Костинещи или Вама Веке – е главната причина младежите да пропущат южните курорти, споделя шефът на хотел " Капитол " в Юпитер.
" За страдание, в региона няма нощен клуб. Имахме обещания от локалните управляващи, че това може да се промени. Може би повече фестивали или зони за развлечение в бъдеще. Но сега множеството ни посетители са хора, които търсят мир и успокоение ".
Габриела, шеф на хотел с над 20 години опит в туризма, е на същото мнение: главният проблем е неналичието на нощен живот за младите гости.
И двамата хотелиери обаче акцентират музикалния фестивал " Beach, Please! ", който е привлякъл както млади, по този начин и задгранични туристи на морето. Проведен в Костинещи, той е събрал над 150 000 участници, доста от които са отседнали в околните курорти.
Но една седмица юношески туризъм не е задоволителна. Сюлиман, пенсионерът, който работи на морето от 1972 година, е почнал като пазач. " Тогава южните курорти бяха цялостни с чужденци, туризмът процъфтяваше и всичко беше на ниска цена. Сега хората се опасяват да се хранят на открито. Румънският туризъм е изгубил усета си ".
" Младите хора липсват. Продължавам да ги диря, само че не ги виждам. Само възрастни хора ", заключава той тъжно.
С кепче и чувал
В седем сутринта централната улица е зарината с отпадъци. Снощи едни младежи раздаваха брошурки на непосредствен аквапарк, а в този момент рекламната им акция се търкаля наред с фасове и бутилки.
Двама младежи от личния състав на близкия магазин си бият дузпи с топка, направена от найлон и тиксо. За врата им служи затворената дюнерджийница насреща. Оня, дето бие дузпите, е Кристияно Роналдо, несъмнено. Другият не разбрах кой е. Забавляват се и се радват като деца. Задълбочено разискват по какъв начин да си създадат топката по-хубава. Аре стига, че имат каса и магазин да оправят!
Бригада дами с униформени тениски, метли и лопати методично събира мизерията. До към 10 часа би трябвало да е готово, че народът ще се разщъка.
На плажа други отговорници по чистотата подреждат шезлонги и ровят из пясъка с кепчета. Това е комай единственият ефикасен способ за ръчно почистване. Гребваш боклука заедно с пясъка, изтръскваш и прибираш бутилки и хартийки в чувала. Личи си, че са опитни. Постигнали са съвсем машинизация на придвижванията и са бързи. Няма време, ония ол инклузива, дето не вървят по нощни заведения, още от 8 сутринта се стичат към плажа.
Чистотата е един от главните проблеми в " Слънчев бряг ". И през нея могат да бъдат обяснени доста безумия. Както бе упоменато, сдружението " Слънчев бряг " АД дава отговор за инфраструктурата. Но сметосъбирането е обвързване на община Несебър. Бизнесът си заплаща такса боклук на кметството. То пък сякаш нещо чисти, но като погледнеш положението на кофите, усетиш ароматите, които се носят оттова, и се огледаш в близост, виждаш, че има още доста какво да се желае. Местната власт събира боклука, само че не чисти алеята. Резултатът е, че най-популярното място за разходки има тип на немит лигавник.
Изобщо спорът бизнес-кметство е сериозен. В остарялата част на комплекса, т.е. източната, локалната власт не желае да поддържа и ремонтира, тъй като инфраструктурата не е нейна благосъстоятелност. От друга страна обаче с удоволствие прибира и такси и налози от бизнеса. " Слънчев бряг " АД пък няма задоволително средства, а и няма от кое място да ги генерира. Хотелите са от дълго време продадени и са останали единствено скъпоструващите алеи.
Това е голям проблем, който не трябва да се подминава. " Слънчев бряг " е с преимуществена държавна благосъстоятелност, само че има и доста миноритарни притежатели, т.е. процесът по взимане на решения не е най-лесният. Ако въпреки всичко на тази територия с разграничена благосъстоятелност и разхвърляни отговорности, се случва нещо положително, то е с огромни страдания.
За финал
Ситуацията в " Слънчев бряг " е такава, каквато е. Да, застроено е. Да, пренаселено е. Не, не наподобява добре. Но за всичко това си има причина. Историята на комплекса е история на българския туризъм. Започнала за комунистическият режим да се печели долари от западните туристи и траяла с безредно развиване и хищническо строителство в годините на Прехода.
По тематиката " Слънчев бряг " са се излели тонове бетон и тонове мрънкане. И въпреки всичко стотици хиляди хора не престават да го избират. Има и положителни вести. Широката и дълга няколко километра плажна линия си е тук. И май към този момент няма къде да се строи.
Тази публикация е основана в границите на, европейска самодейност, която поддържа трансграничното журналистическо съдействие. По нея са работили: Самуил Димитров (Mediapool, България), Alexandra Nistor, Ștefania Gheorghe (Hotnews, Румъния).
Но за " Слънчев бряг " би трябвало да се приказва без страст. Или най-малко да се направи опит за подобен диалог. Защото единствено по този метод може да се разбере по какъв начин стигнахме до тук. И какво бихме могли да създадем, с цел да подобрим ситуацията. Ако желаеме, несъмнено. Ако настоящето ни устройва, толкоз по-добре, няма смисъл да се напъваме.
Уплътняване на пространството
Първото чувство е като че ли нещо те задушава. Тия надвиснали здания, тия тесни улици, тия хотели, наблъскани един до различен. И хора, хора, хора. Единственото необятно пространство е плажът. Зад него се издига стена от бетон под формата на хотели. Тук-таме са оставени тесни пътеки сред постройките, по които тълпите туристи пъплят от и към плажа. Толкова!
Зад постройките на първа линия има улица. Тя е доста значима, тъй като разделя новото от остарялото, изток от запад. Това разделяне е основно за нашата история. След малко ще ви опиша за какво.
Годината е 1956. На посещаване в България идва руският водач Никита Хрушчов, споделя в един от задочните си репортажи писателят Георги Марков. Впечатлен от хубостта на Черноморието, той поучава тукашните приятели да печелят от туризъм. Те никак не се мотаят и запретват ръкави. Само две години по-късно курортът " Слънчев бряг " стартира да действа. Първият хотел се споделя " Калина ", а първият регистриран екскурзиант е чехът Франтишек Силвестър.
Другарите и господата
Годината е 2025 година Хотел " Калина " още е тук, само че единствено като име. Сградата е друга, по-нова, по-висока, по-модерна, с басейн в двора. В него се топят пи(с)кливи дечурлига, а от колоните гърми гласът на аниматор, който се пробва да ги забавлява. През това време родителите почиват. Да живее ол инклузивът!
И от тогавашния " Слънчев бряг " е останало единствено името. Ако питате мен, тоя курорт напълно умерено може да се прекръсти на " Сергиен бряг ". Защото тук сергиите завладяват всяко по-широко местенце. Шапки, парцалки, джунджурии. Татуировки и плитки през няколко крачки. Явно тия услуги се харесват на туристите. И павилиончета с папагали. Заповядайте за фотография! Застават юноша и момиче. Фотографът режисира позата. За него папагалът е на ръката, за нея – на главата. Птицата почва да рови с човка из косата ѝ. Тя героичен устоя, след това приглажда прическа с ръце. Ред е на семейство с деца. Тоя път птицата е на главата на таткото. Той сякаш се радва, но клетият папагал се подхлъзна, май го одра с ноктите си и се приземи на рамото му. Таткото направи физиономия напълно не за фотография. Ама карай, значимото е да е радостно.
Крайбрежната алея. Очевидно замислена да е необятна, само че затрупана със сергии от двете страни, т.е. стеснена по бизнес съображения. Естетиката тук не е тематика. Първо, въпрос на позиция е кое е красиво. И, второ, би трябвало да се изкарват пари. Погледнати в профил разкривените от вятъра сенници на тия сергии припомнят на ориенталски битпазар, а не на курорт. Следобед, когато слънцето се обърне, продавачите завиват стоката си с чаршафи и кърпи, с цел да я пазят от избеляване. И в този момент си представете морския бриз, който подмята чаршафите, а отдолу под тях надничат шапки, тениски и чанти-диагоналки. В дъното седят отегчени от живота и тежкото съществуване на продавачи младежи и си цъкат в телефоните.
Крайбрежната е мястото, на което се смесват хора, транспортни средства и миризми. От шахтите ухае на социална тоалетна, от морето - на море, от туристите - на плажно масло, бира и пот. Хвърчат нагоре-надолу хора, качени на електрически тротинетки и триколки. Има ги чартърен. Народът се вози и се радва.
Алеята е пешеходна и по нея може да се върви, не да се сяда. Пейки съвсем няма, а там където въпреки всичко съществуват, са обградени от петна, може би пристигнали от мазнотията на изядени тук дюнери и гироси, може би от друго. Не дръзвам да предсказвам. Запознати с нощния живот тук са ми казвали, че в 5 сутринта кофите преливат, а хората повръщат където намерят. Но стига клишета.
Социализъм и демокрация
Десетилетия наред " Слънчев бряг " се развива като характерен социалистически курорт. Иначе казано – строи се, само че подредено, с някаква концепция и идея – тук ще бъде това, там – това, задачата е еди-каква си. Друг е въпросът дали е била вярна. Важното е, че най-малко я е имало.
Идва обаче 10 ноември и всичко се трансформира. Няколко години тази част от имуществото на " Балкантурист " е в изключително състояние – хем е още държавна, хем е дадена под наем/за прилагане на частни лица или бъдещите притежатели. В един миг се схваща, че по този начин повече не може. Създава се сдружението " Слънчев бряг " АД, което става притежател на всички активи в курорта, т.е. хотели, улици, инфраструктура. През него стартира и приватизацията. В рамките на няколко години хотелите сменят собствеността си. Така " Слънчев бряг " АД остава притежател единствено на инфраструктура. Иначе казано – на всичко, което не генерира доходи, само че изисква големи разноски за поддръжка.
Помните ли това разделяне изток/запад отпреди няколко абзаца? Време е да обясня за какво е толкоз значимо. Днешният " Слънчев бряг " има две зони. Всичко покрай морето, т.е. строеното в онази част, която се развива през социализма, е изток. Всичко новопостроено по-далече от брега е зона запад. Границата сред тях е главната улица на комплекса. Тя си няма име, само че всички я знаят, тъй като оттова минава целият трафик.
Границата изток/запад не е мисловна, а действителна и се пада на осевата линия на въпросната улица. Съвсем съществено, това е една улица с двама притежатели. Платното откъм морето е на " Слънчев бряг " АД, а другото – на община Несебър.
И като стана дума за локална власт, би трябвало да се обяснят още някои значими елементи. След раздържавяването на комплекса стартира правене на обстоен организационен проект от общината. Междувременно в западната зона, където по това време има обрасли с шубраци земи, тече реставрация. Та притежателите си връщат парцелите, а общината изготвя проекта. Кой и с каква концепция е определил, че би трябвало да се строи това, което виждаме през днешния ден, май към този момент няма значение. Но стартира да се лее бетон. И в източната, и в западната зона. При безмълвното единодушие или най-вече тихото мрънкане на забърканите и засегнатите.
Това са зверски времена, в които всеки си прави каквото си желае. Или по-точно – по-дивашки от днешните. В късо време хотелите се умножават и уголемяват. В играта се включват и огромни туроператори, което в допълнение подтиква строителството. Ако някой ти подсигурява поток от задгранични туристи, за какво да не направиш допустимо най-голямата леглова база?
Но не става единствено с туристи, би трябвало и ум. А той май липсва. Поради което през днешния ден " Слънчев бряг " няма зелени площи, няма естествени улици, няма паркинги, няма свободни пространства. Концпецията за тротоарите е сходна на софийската. Нещо изпотрошено, изтърбушено, гадно за гледане. Коли паркират на входа на хотелите, безусловно. Или зурла в зурла. Ами в случай че на някой му се наложи да излезе? Да прескача другия!
Ол инклузивът е Бог
В " Слънчев бряг " се молят на господ Ол инклузив. Метафорично, несъмнено. Но действително всички зависят от този тип туризъм. Това носи сигурност за клиента, тъй като, един път платил, той към този момент не се тормози за цените в кръчмата вечер или какво ще закусва. За десетина дни неговият живот се изчерпва в три яденета дневно и дълго лежане на плажа. Вечер може и разходка по алеята, в случай че му се бута с всички останали. Защото на крайбрежната е " тълпа като у Пловдив на Металика ", както споделяха Ъпсурт, когато Ицо Хазарта беше стихотворец, а не евродепутат.
Така хотелите си образуват затворени мини общности, които ядат в техните заведения за хранене, почиват на техните шезлонги и се топят в техните басейни. За външни хора е неразрешено, има дори табели със съответните инструкции в тази посока.
Ол инклузивът си има своята цена. Тази тактика притегля туристи, които не желаят да заплащат нищо повече от това, което към този момент са платили. Това значи, че с цел да излезе сметката, би трябвало да има количество. Вероятно по тази причина в комплекса няма доста външни заведения за хранене. След като не можеш да измъкнеш още някой лев от екскурзианта за храна, остават ти сергиите, заниманията и питейните заведения. Парцалче тук, папагалче там. Виенско колело и влакче.
" Слънчев бряг " е строен с концепцията за чартърни полети. Бургаското летище е единствено на 30 километра, което значи, че сваляш туристите там, товариш ги на рейс и ги караш в хотела, а след това – назад. Чиста работа! И не ти трябват паркинги.
Но идва 2020 година, а с нея и коронавирус. И всичко се трансформира, тъй като чартъри просто няма. Тогава се появяват колите. Не че и по-рано не ги е имало, само че в изискванията на коронавирус броят им се усилва неимоверно. Тази наклонност е ненапълно в действие и през днешния ден. В резултат комплексът се задъхва от паркирали съвсем една върху друга коли. В западната част сякаш е малко по-подредено, само че в източната, където в случай че не си на първа линия, от прозореца на хотела си виждаш различен хотел, ситуацията е тежко.
Чичовци и деца на море
Въпреки имиджа на празненство дестинация (да гърмим на " Слънчака " ) " Слънчев бряг " е и фамилен курорт. По улиците, по хотелските басейни се виждат тълпи от дечурлига. Забавленията за тях в някои хотели (аниматор, музика и игри) стартират още към 10 сутринта и не престават до късна вечер.
И когато музиката за дребните спре, стартира тази за огромните. Ако излезеш вечер на алеята, ще ти се наложи да споделиш разходката си с още няколко хиляди души. Около светещия в розово-лилаво-зелено-жълто лунапарк вилнеят невръстни жители със задача да изпразнят родителските джобове.
С напредването на вечерта на дребните хлапетии им падат батериите, до момента в който по-големите занапред набират скорост. Нощта е млада. Семействата се запътват към хотелите, младежите – към питейните заведения и нощните заведения. Чувал съм, че и някои чичаци нямат срещу празненствата на плажа, само че не съм проверявал персонално дали на тия мероприятия се позволяват попрецъфтели купонджии.
От работен курорти до парадайс за пенсионери: Румънското Черноморие 35 години след комунизма
Alexandra Nistor and Ștefania Gheorghe (HotNews.ro)
Тридесет и пет години след рухването на комунизма в миналото оживените черноморски курорти на Румъния притеглят все по-малко туристи. Година след година хотелиерите от южното румънско Черноморие споделят, че губят клиенти за сметка на България и Гърция. Въпреки това има група от хора, които остават правилни на румънското крайбрежие, а един курорт даже претърпява същинско възобновление.
В средата на юли в курортите " Сатурн ", " Венера " и " Юпитер ", плажовете опустяват след 18:00 ч. Вечер туристите се разхождат, наслаждавайки се на музика онлайн, дребни увеселителни паркове и няколко магазинчета за сувенири. Това е картината, която ще видите, до момента в който се разхождате из курортите. Улиците не са препълнени, а множеството туристи са пенсионери.
Във Венера и Сатурн можете да се повозите на файтон. Едно пътешестване от 3 километра коства 20 евро, само че кочияшът, обезпокоен, споделя, че даже намаляването на цената до 16 евро не оказва помощ на бизнеса: " Тази година има по-малко туристи, тъй като хората нямат пари ".
В южните курорти има " друг вид екскурзиант ", споделя Белгин Мемедали, шеф на хотел " Капитол " в Юпитер, който управлява обекта от над 14 години. Той има поради пенсионери и фамилии с деца. Според него тези туристи избират " Сатурн ", " Венера ", " Юпитер " и " Олимп " поради спокойствието и ол инклузив офертите.
В момента на румънското Черноморие има 55 ол инлузив хотела, споделя Траян Бадулеску, представител на Националната асоциация на туристическите организации (ANAT). " Хората смятаха, че ол инклузивът е единствено за българи и турци, само че в този момент процъфтява и тук ".
Преди повече от 35 години южното крайбрежие е било цялостно с туристи от цялата страна – и даже от чужбина. " Всички курорти процъфтяваха по време на комунизма ", споделя Лучиан Никита, представител на кметството на Мангалия. Повечето курорти са били основани за всеобщ туризъм, осигурявайки идентични услуги за всеки румънски екскурзиант, без значение от настаняването му.
" Нептун " и " Олимп " са били непокътнати за чиновници на комунистическата партия и задгранични туристи, известни с вилите на Чаушеску, които съществуват и до през днешния ден. " Венера " и " Сатурн " са били работен курорти. " Юпитер " е бил " наличен както за румънци, по този начин и за доста туристи от Източния блок ", с помощта на по-ниските цени.
На въпрос какво се е трансформирало след рухването на диктатурата, Лучиан Никита споделя, че не може да твърди дали крайбрежието е по-добро или по-лошо през днешния ден, само че " съгласно мен конкуренцията е нещо положително, тъй като в този момент всеки оператор би трябвало да се бори, с цел да притегли клиенти ". Преди 1989 година пазарна конкуренция не е съществувала.
Разногласия за живота на море по време на комунизма
Говорителят на ANAT вижда посткомунистическите промени като позитивни. Той приказва за разширението на плажовете и модернизацията на хотелите. Въпреки това той е неудовлетворен, че румънци към този момент не работят в туристическия бранш.
" Изживях хубавата част на комунизма. Имахме работа, нямаше безпорядък, нямаше опиати. Младите хора знаеха по какъв начин да се забавляват. В хотели като " Хора ", " Балада ", " Сирет " имаше нощни заведения на 14-ия етаж ", споделя Сюлиман, пенсионер, който ръководи паркингите на три хотела в " Сатурн ".
Докато беседва с нас, той постоянно стопира, с цел да се ръкува с хора, които го поздравяват. " Беше красиво тогава ", споделя той, сочейки близките хотели.
Кристина, жена на към 50 години, посещава румънското крайбрежие от четиригодишна. Сега е обезпокоена от приватизираните плажове:
" Всеки курорт има своя сексапил, само че в този момент всички са приватизирани и оградени. Не ти е разрешено да се придвижваш от един плаж на различен. Ако го направиш, те третират като нахалник. Преди можехме свободно да се разхождаме от плаж на плаж ".
" Седяхме на хавлия и беше по-добре. Сега шезлонгите са комфортни, само че тогава бяхме щастливи на пясъка ", прибавя нейният брачен партньор.
Костика, 67-годишен пенсионер, също отбелязва разлики. " Това, което се промени след комунизма, не ми харесва: хотелите, издигнати по време на комунизма, са изоставени, а се строят нови. Те в западен жанр, само че качеството не е високо. Тогава всичко беше на място за туристите, а туристите бяха образовани ".
Той въпреки всичко счита, че плажовете са по-добре поддържани в този момент, а курортите са по-чисти: " Светът върви към цивилизация, което евентуално няма да доживея да видя изцяло, защото към този момент съм на 67 години ".
Във " Венера ", двама пенсионери са на отмора с внука си. Те идват на море от 50 години и са претърпели както комунистическите " славни дни ", по този начин и сегашното. Нито един от тях не има вяра, че нещата са били по-добри по време на комунизма, само че са съгласни, че ваканциите са по-скъпи в този момент.
" Идвахме на море с 1000 леи... пазарих в Констанца... Имаше красиви неща за пазаруване. Можеше да намериш всичко ", споделя 68-годишната Антоанета, която в миналото е получавала ваучери за отмора от профсъюза.
" Беше чисто, доста по-тихо. Всяка вечер ходехме на зрелище. Имаше Летен спектакъл в Мамая. Там ходехме. Тогава курортът не беше бляскав като в този момент ", спомня си тя.
" Олимп ": Частично възобновление
" Олимп " е по-малък курорт, където 90% от парцелите са частна благосъстоятелност ", изяснява Никита от кметството на Мангалия. Градът е асфалтирал единствения основен път, само че " има доста частни вложители, които се грижат за парцелите си и те наподобяват ужасно ". Той споделя, че " Олимп " е привлякъл най-съществените вложения в последно време, в това число нови курорти.
22-годишният Влад посещава Олимп със фамилията си всяка година от 2020 година Открили курорта " Медитеранео " и от този момент се връщат. Той удостоверява, че курортът се е развил доста от този момент.
" В началото пътищата не бяха положителни, само че курортът се усъвършенства доста сред 2020 и 2024 година Това, което най-вече ми хареса, бяха дребните, интимни плажове. Никога не съм имал възприятието, че е препълнено. Цените са положителни, а морето постоянно е чисто. Почти няма талази и има спасители ", споделя Влад.
В " Олимп " се чува музика от курорта, която се пуска и на плажа. Групи от хора се разхождат из курорта, всички ориентирани към едно и също място: " Амфитеатър ", имайки поради три хотела, които образуват сърцето на атмосферата в курорта.
Най-големият минус на южните курорти: " Няма младежи "
Като младеж Влад също търси нощен живот на морето. Освен представленията във " Фениция Блу Вю ", той споделя, че в региона няма нощен живот. " Можете да намерите всевъзможен вид заведения за хранене, само че не и нощен живот. Трябваше да пътуваме до Костинещи. Тук е доста умерено – отлично за фамилии, не и за младежи ".
Тази липса на нощен живот – спрямо Мамая, Костинещи или Вама Веке – е главната причина младежите да пропущат южните курорти, споделя шефът на хотел " Капитол " в Юпитер.
" За страдание, в региона няма нощен клуб. Имахме обещания от локалните управляващи, че това може да се промени. Може би повече фестивали или зони за развлечение в бъдеще. Но сега множеството ни посетители са хора, които търсят мир и успокоение ".
Габриела, шеф на хотел с над 20 години опит в туризма, е на същото мнение: главният проблем е неналичието на нощен живот за младите гости.
И двамата хотелиери обаче акцентират музикалния фестивал " Beach, Please! ", който е привлякъл както млади, по този начин и задгранични туристи на морето. Проведен в Костинещи, той е събрал над 150 000 участници, доста от които са отседнали в околните курорти.
Но една седмица юношески туризъм не е задоволителна. Сюлиман, пенсионерът, който работи на морето от 1972 година, е почнал като пазач. " Тогава южните курорти бяха цялостни с чужденци, туризмът процъфтяваше и всичко беше на ниска цена. Сега хората се опасяват да се хранят на открито. Румънският туризъм е изгубил усета си ".
" Младите хора липсват. Продължавам да ги диря, само че не ги виждам. Само възрастни хора ", заключава той тъжно.
С кепче и чувал
В седем сутринта централната улица е зарината с отпадъци. Снощи едни младежи раздаваха брошурки на непосредствен аквапарк, а в този момент рекламната им акция се търкаля наред с фасове и бутилки.
Двама младежи от личния състав на близкия магазин си бият дузпи с топка, направена от найлон и тиксо. За врата им служи затворената дюнерджийница насреща. Оня, дето бие дузпите, е Кристияно Роналдо, несъмнено. Другият не разбрах кой е. Забавляват се и се радват като деца. Задълбочено разискват по какъв начин да си създадат топката по-хубава. Аре стига, че имат каса и магазин да оправят!
Бригада дами с униформени тениски, метли и лопати методично събира мизерията. До към 10 часа би трябвало да е готово, че народът ще се разщъка.
На плажа други отговорници по чистотата подреждат шезлонги и ровят из пясъка с кепчета. Това е комай единственият ефикасен способ за ръчно почистване. Гребваш боклука заедно с пясъка, изтръскваш и прибираш бутилки и хартийки в чувала. Личи си, че са опитни. Постигнали са съвсем машинизация на придвижванията и са бързи. Няма време, ония ол инклузива, дето не вървят по нощни заведения, още от 8 сутринта се стичат към плажа.
Чистотата е един от главните проблеми в " Слънчев бряг ". И през нея могат да бъдат обяснени доста безумия. Както бе упоменато, сдружението " Слънчев бряг " АД дава отговор за инфраструктурата. Но сметосъбирането е обвързване на община Несебър. Бизнесът си заплаща такса боклук на кметството. То пък сякаш нещо чисти, но като погледнеш положението на кофите, усетиш ароматите, които се носят оттова, и се огледаш в близост, виждаш, че има още доста какво да се желае. Местната власт събира боклука, само че не чисти алеята. Резултатът е, че най-популярното място за разходки има тип на немит лигавник.
Изобщо спорът бизнес-кметство е сериозен. В остарялата част на комплекса, т.е. източната, локалната власт не желае да поддържа и ремонтира, тъй като инфраструктурата не е нейна благосъстоятелност. От друга страна обаче с удоволствие прибира и такси и налози от бизнеса. " Слънчев бряг " АД пък няма задоволително средства, а и няма от кое място да ги генерира. Хотелите са от дълго време продадени и са останали единствено скъпоструващите алеи.
Това е голям проблем, който не трябва да се подминава. " Слънчев бряг " е с преимуществена държавна благосъстоятелност, само че има и доста миноритарни притежатели, т.е. процесът по взимане на решения не е най-лесният. Ако въпреки всичко на тази територия с разграничена благосъстоятелност и разхвърляни отговорности, се случва нещо положително, то е с огромни страдания.
За финал
Ситуацията в " Слънчев бряг " е такава, каквато е. Да, застроено е. Да, пренаселено е. Не, не наподобява добре. Но за всичко това си има причина. Историята на комплекса е история на българския туризъм. Започнала за комунистическият режим да се печели долари от западните туристи и траяла с безредно развиване и хищническо строителство в годините на Прехода.
По тематиката " Слънчев бряг " са се излели тонове бетон и тонове мрънкане. И въпреки всичко стотици хиляди хора не престават да го избират. Има и положителни вести. Широката и дълга няколко километра плажна линия си е тук. И май към този момент няма къде да се строи.
Тази публикация е основана в границите на, европейска самодейност, която поддържа трансграничното журналистическо съдействие. По нея са работили: Самуил Димитров (Mediapool, България), Alexandra Nistor, Ștefania Gheorghe (Hotnews, Румъния).
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ