За шест години печалбата на болниците се е увеличила 6 пъти
За шест години облагата на лечебните заведения се е нараснала шесткратно, в същото време загубата им е мощно волатилна, сочат резултатите от разбора: " Финансово положение на българските лечебни заведения: Приходи и разноски, активи и пасиви на държавните и общински лечебни заведения " на Института за пазарна стопанска система (ИПИ).
Проучването обгръща 68 са държавни и 121 - общински лечебни заведения, като на този стадий в него не е наранена активността на частните лечебни заведения.
В края на 2021 година облагата на лечебните заведения доближава 68 млн. лева през 2021 година, като близо 2/3 от нея е в лечебните заведения с преобладаващо държавна благосъстоятелност. Положителен финансов резултат e реализират 72% от държавните и общинските лечебни заведения - общо в 132 лечебни заведения.
" Общото повишение на облагата в лечебните заведения след 2018 година е ускорено, което евентуално свидетелства за положителното ръководство в тях и по-доброто финансиране по време на коронавирус рецесията и след нея ", написа в разбора.
С най-голяма облага е най-голямата държавна болница в страната - УМБАЛ " Св. Георги ", Пловдив (9 млн. лева.),
а от общинските - МБАЛ " Княгиня Клементина ", София (1,3 млн. лева.). В съпоставяне с 2015 година финансовото положение на лечебните заведения се усъвършенства - тогава на облага са били 52% от държавните и 43% от общинските лечебни заведения. Икономистите са на мнение, че евентуално финансирането на дейностите свързани с лекуване ковид-19 е било релативно високо на фона на спомагателните разноски по реализирането му.
В същото време загубата на лечебните заведения през 2015-2021 година е мощно волатилна и до момента в който при започване на интервала понижава за няколко следващи години, през 2020 година и 2021 година се покачва до към 40 млн. лева годишно.
Около 90% от загубата е генерирана в лечебните заведения с преобладаващо държавна благосъстоятелност - това е обяснимо, защото те са доста по-големи като размер на активността.
От всички лечебни заведения една трета през 2021 година завършват счетоводната година на загуба (28%).
Болниците на загуба са тези, които са изпитали по-големи усложнения през последните две години от коронавирус рецесията. Най-голяма загуба за 2021 година от държавните лечебни заведения осъществя МБАЛ " Лозенец ", София - 18 млн. лева.6, а от общинските - СБАЛО " Св. Мина " (678 хиляди лева.).
Приходите на лечебните заведения в страната се удвояват
Общите доходи по докладите на лечебните заведения доближават близо 3 милиарда лева през 2021 година, като 70% от тях са в лечебните заведения с преобладаващо държавна благосъстоятелност. Спрямо 2015 година те нарастват съвсем двойно, като процентното нарастване в общинските лечебни заведения е малко по-високо. Ясно се вижда високият растеж на общите доходи след старта на пандемията от ковид-19 през 2020 и изключително 2021 година.
Ръстът на общите доходи е движен главно от нарастване на приходите от съществена активност - това е присъщата на лечебните заведения активност по диагностика и лекуване на болести, регистрирана като чисти доходи от продажба на услуги, директно заплащани от пациентите и от здравноосигурителни сдружения, ако лечебното заведение е сключило контракт с такива; както и финансирания от НЗОК по формата на заплащания за клиничните пътеки. Под формата на " други доходи "
лечебните заведения получават заплащания за наеми на пространства, заплащания за продажби на активи, смяна в запасите и други.
Финансовите доходи на лечебните заведения обаче са мощно лимитирани. Общият им размер за 2021 година за държавните лечебни заведения е 6 млн. лева, а на общинските - към 430 хиляди лв.. Това са най-много доходи от лихви на депозити в банки, които са напълно дребни, както и доходи от валутни разлики, амортизация на финансови активи и дивиденти и други.
Държавните лечебни заведения с най-големи доходи от оперативна активност за 2021 година са:
От ИПИ означават, че
за общинските лечебни заведения водещи по доходи за 2021 година са петте огромни онкологични центъра.
Тези медицински заведения ръководят забележителен брой личен състав и услуги, които правят, като при тях сериозен фактор за размера на доходи са и високите цени на медикаментите за онкологичните болести, които през реимбурсацията от касата и надлежно заплащанията към доставчиците повишават и общото равнище на приходите и разноските на центровете.
Разходите за личен състав са с максимален дял в докладите на лечебните заведения
Те доближават 1,5 милиарда лв. през 2021 година
и съставляват към 53% от общите разноски на всички лечебни заведения.
За целия интервал (2015-2021 година) повишаването им е съвсем двойно. Големите лечебни заведения - най-много държавните академични такива - са и предстоящо с най-високи разноски за личен състав. Важно е да отбележим, че повишаването на разноските за интервала се форсира както в общинските, по този начин и в държавните лечебни заведения, като за 2021 година разноските за хонорари са се нараснали с 32% в държавните и 37% в общинските лечебни заведения по отношение на миналата година.
Разходите за първични материали, материали и външни услуги на държавните и общинските лечебни заведения доближават 1,2 милиарда лева през 2021 година, като 71% са в лечебните заведения с преобладаващо държавна благосъстоятелност. В тези разноски се включват, с изключение на типичните разноски за електрическа енергия, вода, консумативи, и характерните за лечебните заведения разноски за медикаменти, медицински консумативи и произведения, импланти, храна и други.
Проучването обгръща 68 са държавни и 121 - общински лечебни заведения, като на този стадий в него не е наранена активността на частните лечебни заведения.
В края на 2021 година облагата на лечебните заведения доближава 68 млн. лева през 2021 година, като близо 2/3 от нея е в лечебните заведения с преобладаващо държавна благосъстоятелност. Положителен финансов резултат e реализират 72% от държавните и общинските лечебни заведения - общо в 132 лечебни заведения.
" Общото повишение на облагата в лечебните заведения след 2018 година е ускорено, което евентуално свидетелства за положителното ръководство в тях и по-доброто финансиране по време на коронавирус рецесията и след нея ", написа в разбора.
С най-голяма облага е най-голямата държавна болница в страната - УМБАЛ " Св. Георги ", Пловдив (9 млн. лева.),
а от общинските - МБАЛ " Княгиня Клементина ", София (1,3 млн. лева.). В съпоставяне с 2015 година финансовото положение на лечебните заведения се усъвършенства - тогава на облага са били 52% от държавните и 43% от общинските лечебни заведения. Икономистите са на мнение, че евентуално финансирането на дейностите свързани с лекуване ковид-19 е било релативно високо на фона на спомагателните разноски по реализирането му.
В същото време загубата на лечебните заведения през 2015-2021 година е мощно волатилна и до момента в който при започване на интервала понижава за няколко следващи години, през 2020 година и 2021 година се покачва до към 40 млн. лева годишно.
Около 90% от загубата е генерирана в лечебните заведения с преобладаващо държавна благосъстоятелност - това е обяснимо, защото те са доста по-големи като размер на активността.
От всички лечебни заведения една трета през 2021 година завършват счетоводната година на загуба (28%).
Болниците на загуба са тези, които са изпитали по-големи усложнения през последните две години от коронавирус рецесията. Най-голяма загуба за 2021 година от държавните лечебни заведения осъществя МБАЛ " Лозенец ", София - 18 млн. лева.6, а от общинските - СБАЛО " Св. Мина " (678 хиляди лева.).
Приходите на лечебните заведения в страната се удвояват
Общите доходи по докладите на лечебните заведения доближават близо 3 милиарда лева през 2021 година, като 70% от тях са в лечебните заведения с преобладаващо държавна благосъстоятелност. Спрямо 2015 година те нарастват съвсем двойно, като процентното нарастване в общинските лечебни заведения е малко по-високо. Ясно се вижда високият растеж на общите доходи след старта на пандемията от ковид-19 през 2020 и изключително 2021 година.
Ръстът на общите доходи е движен главно от нарастване на приходите от съществена активност - това е присъщата на лечебните заведения активност по диагностика и лекуване на болести, регистрирана като чисти доходи от продажба на услуги, директно заплащани от пациентите и от здравноосигурителни сдружения, ако лечебното заведение е сключило контракт с такива; както и финансирания от НЗОК по формата на заплащания за клиничните пътеки. Под формата на " други доходи "
лечебните заведения получават заплащания за наеми на пространства, заплащания за продажби на активи, смяна в запасите и други.
Финансовите доходи на лечебните заведения обаче са мощно лимитирани. Общият им размер за 2021 година за държавните лечебни заведения е 6 млн. лева, а на общинските - към 430 хиляди лв.. Това са най-много доходи от лихви на депозити в банки, които са напълно дребни, както и доходи от валутни разлики, амортизация на финансови активи и дивиденти и други.
Държавните лечебни заведения с най-големи доходи от оперативна активност за 2021 година са:
От ИПИ означават, че
за общинските лечебни заведения водещи по доходи за 2021 година са петте огромни онкологични центъра.
Тези медицински заведения ръководят забележителен брой личен състав и услуги, които правят, като при тях сериозен фактор за размера на доходи са и високите цени на медикаментите за онкологичните болести, които през реимбурсацията от касата и надлежно заплащанията към доставчиците повишават и общото равнище на приходите и разноските на центровете.
Разходите за личен състав са с максимален дял в докладите на лечебните заведения
Те доближават 1,5 милиарда лв. през 2021 година
и съставляват към 53% от общите разноски на всички лечебни заведения.
За целия интервал (2015-2021 година) повишаването им е съвсем двойно. Големите лечебни заведения - най-много държавните академични такива - са и предстоящо с най-високи разноски за личен състав. Важно е да отбележим, че повишаването на разноските за интервала се форсира както в общинските, по този начин и в държавните лечебни заведения, като за 2021 година разноските за хонорари са се нараснали с 32% в държавните и 37% в общинските лечебни заведения по отношение на миналата година.
Разходите за първични материали, материали и външни услуги на държавните и общинските лечебни заведения доближават 1,2 милиарда лева през 2021 година, като 71% са в лечебните заведения с преобладаващо държавна благосъстоятелност. В тези разноски се включват, с изключение на типичните разноски за електрическа енергия, вода, консумативи, и характерните за лечебните заведения разноски за медикаменти, медицински консумативи и произведения, импланти, храна и други.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ