За шапката и благодарността
За шапката.
Има един прекрасен виц за един мъж, който избавил давещо се момче, рискувайки си живота. И майката на момчето намерила героя. И го попитала къде е шапката на момчето?
Често чувам за тази шапка. В обстановки, когато би трябвало да застанем на колене и да благодарим на Господ Бог. И спасителите. Но всичките ни мисли са за шапката.
Дъщерята на една жена заболяла тежко. Тежка болест. Не желая дори да пиша за нея. И лекарите я посъветвали да се приготви за най-лошото, само че въпреки всичко провели лекуване – положителни лекари. Но към този момент заболяването била в подобен етап, че лекуването било съвсем неефикасно.
Минаха три години, отново срещнах тази жена. И се опасявах да я запитвам, само че тя сама стартира да споделя, че всичко е доста, доста неприятно. Просто извънредно. Защо й е подобен ужасяващ живот и тежки тествания?
Например, щерка си има на работа неприятен началник. И той й пречи да заеме по-висок пост, а да напусне тя не желае – заплатата е добра и има бонуси.
И внукът постоянно боледува – има сополи. И мъжът на щерка й не е учтив, може да се каже, че е кавгаджия. И кола си взели на заем, в този момент би трябвало да заплащат заема. Страшен живот.
Тоест, споделям аз, дъщерята е оздравяла! Милион пъти ура! Какво знамение, какво благополучие – тя е оздравяла! Така се надявах на това, по този начин я подкрепях при среща, само че се отнасям доста деликатно към чудеса и на се надявам на тях – само че ето ти знамение.
Жената се учуди на моя възторг и продължи описа си за тестванията и страданията. Има и ипотека. Дъщеря й най-сетне се оженила, родила дете, наложило се да ипотекират тристаен апартамент.
Дори дамата за малко не се разплака, разказвайки тъжната история. А аз боязливо си мислех по какъв начин мислим единствено за шапката…
