Бернската конвенция отхвърли исканията на зелените за спиране на АМ Струма
За седми следващ път представителите на 47-те страни, подписали Бернската спогодба, отхвърлиха настояванията на българските еколози за прекъсване построяването на Автомагистрала Струма през Кресненското дефиле.
Решението да не се отваря досие по проблема е взето през днешния ден на съвещанието на Конвенцията в Страсбург, оповестява Еко вести.
Делегацията на еколозите в Страсбург е водена от Андрей Ковачев, някогашен основен консултант на Борислав Сандов като екоминистър. Другите членове са Даниел Попов от казионната коалиция „ За да остане природа в България “ и брачен партньор на някогашния зам. министър на Борислав Сандов, Мария Ачкова, която е и деятел на Демократична България, както и екоактивистът от „ Зелени закони “ Андрей Ралев, член интернационалната организацията със противоречива известност Bankwatch. На Бернската спогодба са взели участие и други техни съидейници от Брюксел.
Въпреки натиска и лобиране на зелените за прекъсване на план, изключително на Борислав Сандов и неговия екип по време на ръководството му на Министерство на околната среда и водите, това не се случи.
По информация на медията през осемте месеца, в които Министерство на околната среда и водите беше в ръцете на еколозите, отпред със Сандов, са отправяни многократни и настоятелни претенции към Бернската спогодба да спре Автомагистрала Струма.
Представителите на страната, взели участие на Бернската спогодба, са защитили сполучливо публичния интерес. Техните претекстове и доводи, че всички екологични процедури са изпълнени, съгласно българското и европейско законодателство, и че плана би трябвало да продължи, са признати и утвърдени от Конвенцията.
Решението на Конвенцията да не се отваря досие за Автомагистрала Струма значи, че работата по реализацията на плана може да продължи.
Сега на ход е Министерството на районното развиване и министър Иван Шишков. След като екологичните процедури са към този момент приключени от Министерството на околната среда и водите и министър Карамфилова, в този момент Министерство на регионалното развитие би трябвало да довърши всички стартирани процедури, с цел да тръгне строителството на Автомагистрала Струма през Кресненското дефиле. Това би трябвало да се случи до май месец 2023 година, когато изтича Оценка на въздействието върху околната среда на плана.
Ако министър Шишков и ръководеното от него ведомство не придвижат процедурата, то България ще би трябвало да връща на Брюксел 1.6 млрд. лева за построените до момента трасета.
Другото решение за България, което е взето на Бернската спогодба, е че след 18 години е затворено досието за случая Калиакра.
Тогава, през 2004 година, по тъжби на еколози, Бернската спогодба стартира инспекция дали са спазете еко условията за построяването на ветрогенераторни паркове в този регион. Причината беше, че перките застрашавали местообитанията и популациите на червеногушата гъска.
Днешното решението на Конвенцията значи, че ограниченията, взети от държавната, подсигуряват опазването на червеногушата гъска и други застрашени типове.
Решението да не се отваря досие по проблема е взето през днешния ден на съвещанието на Конвенцията в Страсбург, оповестява Еко вести.
Делегацията на еколозите в Страсбург е водена от Андрей Ковачев, някогашен основен консултант на Борислав Сандов като екоминистър. Другите членове са Даниел Попов от казионната коалиция „ За да остане природа в България “ и брачен партньор на някогашния зам. министър на Борислав Сандов, Мария Ачкова, която е и деятел на Демократична България, както и екоактивистът от „ Зелени закони “ Андрей Ралев, член интернационалната организацията със противоречива известност Bankwatch. На Бернската спогодба са взели участие и други техни съидейници от Брюксел.
Въпреки натиска и лобиране на зелените за прекъсване на план, изключително на Борислав Сандов и неговия екип по време на ръководството му на Министерство на околната среда и водите, това не се случи.
По информация на медията през осемте месеца, в които Министерство на околната среда и водите беше в ръцете на еколозите, отпред със Сандов, са отправяни многократни и настоятелни претенции към Бернската спогодба да спре Автомагистрала Струма.
Представителите на страната, взели участие на Бернската спогодба, са защитили сполучливо публичния интерес. Техните претекстове и доводи, че всички екологични процедури са изпълнени, съгласно българското и европейско законодателство, и че плана би трябвало да продължи, са признати и утвърдени от Конвенцията.
Решението на Конвенцията да не се отваря досие за Автомагистрала Струма значи, че работата по реализацията на плана може да продължи.
Сега на ход е Министерството на районното развиване и министър Иван Шишков. След като екологичните процедури са към този момент приключени от Министерството на околната среда и водите и министър Карамфилова, в този момент Министерство на регионалното развитие би трябвало да довърши всички стартирани процедури, с цел да тръгне строителството на Автомагистрала Струма през Кресненското дефиле. Това би трябвало да се случи до май месец 2023 година, когато изтича Оценка на въздействието върху околната среда на плана.
Ако министър Шишков и ръководеното от него ведомство не придвижат процедурата, то България ще би трябвало да връща на Брюксел 1.6 млрд. лева за построените до момента трасета.
Другото решение за България, което е взето на Бернската спогодба, е че след 18 години е затворено досието за случая Калиакра.
Тогава, през 2004 година, по тъжби на еколози, Бернската спогодба стартира инспекция дали са спазете еко условията за построяването на ветрогенераторни паркове в този регион. Причината беше, че перките застрашавали местообитанията и популациите на червеногушата гъска.
Днешното решението на Конвенцията значи, че ограниченията, взети от държавната, подсигуряват опазването на червеногушата гъска и други застрашени типове.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ