Трима министри правят Бранд България
За основаването на обща тактика и обща платформа за одобряване на Бранд България се договориха министрите на туризма доктор Илин Димитров, на културата проф. Велислав Минеков и на земеделието Явор Гечев на работна среща, чийто хазаин бе министърът на културата. В диалога се включиха заместник-министрите на културата Пламен Славов и на земеделието Георги Събев.
Като част от непосредствената работа по обединените дейности на трите министерства е и основаването на обединен цифров справочник, който ще посреща всеки, влезнал в рамките на страната ни – електронна карта на България. Тя ще сплотява разнообразни детайли на туристическата услуга и артикул – като културни и винени направления, фермерски пазари, разрастващи локалните общности, значими естествени обекти и знакови забележителности от културно-историческото ни завещание, които съставляват интерес за всеки посетител на дестинацията.
В падащо меню на картата ще са интегрирани разнородни функционалности и благоприятни условия за достъп до повече информация, която да разреши елементарно обмисляне на къси визити – транспортна съгласуваност, правене на резервации, закупуване посредством QR код на билети за музеи, галерии, концерти и разнородни събития, виртуални видео-разходки, готови от екскурзоводи или блогъри, фотографи и пътешественици, както и още доста други благоприятни условия, които могат да бъдат надграждани във времето и в по-дългосрочен проект. Освен трите министерства, в плана ще се включат разнообразни институции и публичните медии.
Министрите на туризма, на културата и на земеделието Илин Димитров, проф. Минеков и Явор Гечев разискаха методите по какъв начин посредством картата дестинация България да бъде показана по най-хубавия, ефикасен и атрактивен метод. Министър Гечев предложи към картата да бъдат включени обичайни храни и български виновност със предпазени наименования за генезис, които постоянно съответстват с имената на обитаеми места. Към тях ще бъдат включени и артикули, които по концепция на Министерството на земеделието ще бъдат брандирани като манастирски и с идентификация на Българската православна черква. Това, от своя страна, може да се трансформира в голям магнит за привличане на туристи и развиване на районите, така по информация на Министерството на земеделието, търсенето на обичайна локална храна е извънредно постоянна наклонност в България.
В продължение на предходни диалози, министрите разискаха и уеднаквяването и брандирането на протоколните дарове – особено етикетирано, типично за България вино, реплики на антични тракийски съкровища и други скъпи артефакти от нашите земи, най-старото в света обработено злато – Варненското златно богатство и други, които ще показват богатото културно-историческо завещание на страната ни.
Реплики на тези забележителни предмети, както и изображения на обекти на културното материално и нематериално завещание под егидата на ЮНЕСКО, ще посрещат и гостите на интернационалните ни летища. Идея, която министър Димитров показа пред сътрудниците си, откакто по-рано тя беше разисквана с летищните оператори на летищата в София, Варна и Бургас.
Министерство на културата изготвя азбучник за 100-те национални обекта, който също ще бъде интегриран в концепцията за налагане на бранд България.
Министрите се споразумяха и за основаване на общ, богато илюстриран календар за 2023 година, който да показва разнообразни аспекти от благосъстоянията на България – най-посещавани дестинации, естествени и туристически забележителности, музеи и културно-исторически артефакти, национални паркове, гори, благоприятни условия за ловджийски туризъм, винени направления и кулинария. Идеята е календарът да е триезичен, с цел да покрие езиковото многообразие на всички страни – български, британски и испански.
Като част от непосредствената работа по обединените дейности на трите министерства е и основаването на обединен цифров справочник, който ще посреща всеки, влезнал в рамките на страната ни – електронна карта на България. Тя ще сплотява разнообразни детайли на туристическата услуга и артикул – като културни и винени направления, фермерски пазари, разрастващи локалните общности, значими естествени обекти и знакови забележителности от културно-историческото ни завещание, които съставляват интерес за всеки посетител на дестинацията.
В падащо меню на картата ще са интегрирани разнородни функционалности и благоприятни условия за достъп до повече информация, която да разреши елементарно обмисляне на къси визити – транспортна съгласуваност, правене на резервации, закупуване посредством QR код на билети за музеи, галерии, концерти и разнородни събития, виртуални видео-разходки, готови от екскурзоводи или блогъри, фотографи и пътешественици, както и още доста други благоприятни условия, които могат да бъдат надграждани във времето и в по-дългосрочен проект. Освен трите министерства, в плана ще се включат разнообразни институции и публичните медии.
Министрите на туризма, на културата и на земеделието Илин Димитров, проф. Минеков и Явор Гечев разискаха методите по какъв начин посредством картата дестинация България да бъде показана по най-хубавия, ефикасен и атрактивен метод. Министър Гечев предложи към картата да бъдат включени обичайни храни и български виновност със предпазени наименования за генезис, които постоянно съответстват с имената на обитаеми места. Към тях ще бъдат включени и артикули, които по концепция на Министерството на земеделието ще бъдат брандирани като манастирски и с идентификация на Българската православна черква. Това, от своя страна, може да се трансформира в голям магнит за привличане на туристи и развиване на районите, така по информация на Министерството на земеделието, търсенето на обичайна локална храна е извънредно постоянна наклонност в България.
В продължение на предходни диалози, министрите разискаха и уеднаквяването и брандирането на протоколните дарове – особено етикетирано, типично за България вино, реплики на антични тракийски съкровища и други скъпи артефакти от нашите земи, най-старото в света обработено злато – Варненското златно богатство и други, които ще показват богатото културно-историческо завещание на страната ни.
Реплики на тези забележителни предмети, както и изображения на обекти на културното материално и нематериално завещание под егидата на ЮНЕСКО, ще посрещат и гостите на интернационалните ни летища. Идея, която министър Димитров показа пред сътрудниците си, откакто по-рано тя беше разисквана с летищните оператори на летищата в София, Варна и Бургас.
Министерство на културата изготвя азбучник за 100-те национални обекта, който също ще бъде интегриран в концепцията за налагане на бранд България.
Министрите се споразумяха и за основаване на общ, богато илюстриран календар за 2023 година, който да показва разнообразни аспекти от благосъстоянията на България – най-посещавани дестинации, естествени и туристически забележителности, музеи и културно-исторически артефакти, национални паркове, гори, благоприятни условия за ловджийски туризъм, винени направления и кулинария. Идеята е календарът да е триезичен, с цел да покрие езиковото многообразие на всички страни – български, британски и испански.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ