Учени проучват пет случая на канибализъм, но актът си остава загадка
За актуалните общества канибализмът е невъобразим акт на принуждение и е строго табу. Наскоро откриватели проучиха по какъв начин психологично заболяване в доста редки и крайни случаи може да докара човек до нарушение на тази тежка възбрана.
Учените неотдавна прегледаха пет медицински проучвания на пациенти от мъжки пол от 18 до 36 години, които са практикували патогенен канибализъм – или канибализъм вследствие на психологично заболяване. Всички пациенти са обитавали в психиатрично заведение във Франция, в интервал от 20 години, оповестяват откривателите.
Чрез проучване на историите на пациентите и детайлности за техните диагнози учените се надяват да открият модели на държание, които биха могли да обяснят какво е провокирало дейностите на канибализъм.
Доказателствата за канибализъм у хората са открити при античните ни прародители, които са живели преди 900 000 години; канибализъм е документиран и при нашите изчезнали братовчеди, неандерталците, преди към 100 000 години, а актът е непокътнат и в костите на хора от ледниковата ера, датиращи преди повече от 17 000 години. Практиката продължава в някои човешки общества, свързани с ритуали и обществени практики; като също е документирана и в съвремието при условия на тежък апетит и рискови положения. През 2013 година да вземем за пример, бяха докладвани няколко случая в бедните райони на Северна Корея.
Но патологичният канибализъм е извънредно необичаен и се счита, че се среща в два типа човеци: тези, които страдат от тежка психологична болест и тези, които изпитват крайни форми на парафилия – термин, употребен в психиатрията, сексологията и логиката на психиката, с цел да значи половата възбуденост, мечти и държание, постигани посредством включване на несъответстващи обекти, обстановки или човеци, както и полови стремежи, удовлетворявани посредством рискови действия, изясняват откривателите. Техните констатации са обявени в изследване, оповестено на 3 юни в списание Journal of Forensic Science.
Въз основа на съществуващи случаи, създателите на проучването разделят пациентите на две групи: такива с тежка шизофрения и такива, страдащи от смесено разстройство на личността „ със садистични и психопатични характерности, свързани с парафилия “. Всички пациенти са имали дисфункционално детство, като са били излагани на полово принуждение, принуждение вкъщи или прочувствено занемаряване, съгласно изследването.
Двама от пациентите са от групата на смесените разстройства на личността и те изрично не се интересуват от обществените табута; като признават, че имат канибалски мечти или проекти „ от доста години обратно “, пишат откривателите. Какво ги е предиздвикало да атакуван и да изядат елементи от жертвите си? „ Чувства на оскърбление наподобява са спусъкът, който отключва акта, като и двамата пациенти са нападнали жертвите си в миг, когато са претърпели загуба на самочувствие “, споделят учените. Канибализмът е бил съпроводен и от полови дейности, свързани с жертвите.
За съпоставяне, канибализмът при тримата пациенти, страдащи от шизофрения, идва след експлоадиране на ненадейно принуждение. Всички тези пациенти са атакували и изяждали елементи от телата на родителите си. Изследователите разкрили, че в тези взаимоотношения родител-дете има история на прочувствена непоносимост и неприязън.
Авторите стигат до заключението, че групата на шизофренията е направила канибализъм като извънредно последна реакция на самоотбрана при опасност от заличаване – физическо или психическо. За пациентите със смесено разстройство на личността канибализмът покачва самочувствието и облекчава напрежението; „ егото и нарцисизмът са централен въпрос, с готовност да се преодолеят надълбоко вкоренени фрустрации посредством изключително деяние “, е изводът на изследването.
Тъй като единствено пет случая са били прегледани и оценени, като всички участници са били мъже, констатациите не са предопределени да се ползват необятно при други случаи на канибализъм, пишат откривателите.
Нещо повече, всеки случай е клинично комплициран самичък по себе си и по тази причина изисква по-нататъшен разбор за разплитане на мрежата от самостоятелни фактори и заобикаляща среда, които могат да доведат до дейности на канибализъм.
„ Въпреки че биографията, диагнозата или релационният режим на тези пациенти могат да подчертаят някои аргументи за тяхното държание, естеството на акта си остава мистерия “, заключават създателите на проучването.
