Митрополит Николай Пловдивски през 2017г.: Извън каноничната Църква в Украйна няма спасение
За страдание, от доста години насам в Тялото Христово, тъй като Църквата Христова е Тялото Христово, има огромна рана, породена от разкола в Украйна. У нас Българската черква също претърпя тези сложни тествания на политическия ерес, беше ужасно. Знаем по-добре от всеки различен какво е разколът и какви са неговите последици, освен тъй като свети Иоан Златоуст е споделил, че даже мъченическата кръв е невероятно или мъчно да заличи последствията от разкола.
Каноните на Църквата не дават опция да се признае някакво формирование, което назовава себе си „ черква “. Нали разбирате, че каноните на Църквата са дело на Светия Дух в живота на Църквата, а ние знаем, че най-големият грях, който в никакъв случай и на никого няма да бъде простен, е хулата срещу Духа Светаго. А какво значи хулата срещу Духа Светаго? Означава неуважение към каноните, в това число към тази канонична процедура, с която искащите автокефалия би трябвало да се съобразят и изпълнят. Така че не ние, а свещените догми не регламентират такова неканонично обособяване.
Това сподели в изявление от февруари 2017 г. пловдивският митрополит Николай пред украинския Съюз на православните публицисти по тематиката за отношението на Българската православна черква към църковния ерес в Украйна.
– Какво е отношението на Църквата към разколите? Как бихте коментирали обстановката в Украйна, където има ерес в православната черква?
– Научаваме за протичащото се в православна Украйна. На първо място това, което се случва в страната. Най-страшното е кръвопролитието. Ние сме християни, нашият Господ Иисус Христос е Князът на мира, Той пристигна и стана човек, с цел да сдобри индивида с Бога, и в този заветен миг ангелите пеят „ сред индивидите снизхождение “ – богатства воля сред хората. Това е основата на нашата християнска религия.
Разбира се, ние насочваме особени молебствия, молим се на всяко Богослужение. В сърцата на нашия православен народ има прошение към Бога за мир в целия свят, Господ да подари всички хора с мир, благополучие, благополучие и душевно избавление. Молим се Господ да резервира в благоденствие украинския православен народ, да бъдат преодолени всички несъгласия, да се възцари плодородният Христов мир в украинското общество. Това е нашата гореща тъжба към Бога: Господи, помилуй украинския православен народ.
За страдание, от доста години насам в Тялото Христово, тъй като Църквата Христова е Тялото Христово, има огромна рана, породена от разкола в Украйна. У нас Българската черква също претърпя тези сложни тествания на политическия ерес, беше ужасно. Знаем по-добре от всеки различен какво е разколът и какви са неговите последици, освен тъй като свети Иоан Златоуст е споделил, че даже мъченическата кръв е невероятно или мъчно да заличи последствията от разкола.
Това, което претърпя каноничната българска черква по време на разкола, беше ужасно, по тази причина откровено ви съчувстваме. Съчувстваме на каноничната Украинска православна черква и на православния украински народ, тъй като съществуването на ерес се отразява освен на църковния живот. То е даже разделяне на обществото, което се явява детайл на сигурността на страната. Да се раздели Църквата на един народ значи да се раздели самият народ, това е ужасно.
Знаем какво е това разделяне освен от персонален опит, само че и от казаното в Свещеното Писание: в случай че една страна се раздели и се опълчи едната страна на другата, то тя ще се самоунищожи. Затова се молим и освен се молим, а и вършим като канонична автокефална православна българска черква каквото е по силите ни, с цел да се преодолее това прелъщение в Църквата.
В Свещеното Писание е казано, че изкушеният може и на изкушаваните да помогне. Ние преживяхме това време и знаем какъв брой е мъчно да се преодолее, несъмнено, не без Божията помощ, само че и със силата на вярата на народа, който стои твърдо върху основите на светото православие и живее в каноничната православна черква – там, където има избавление. Извън каноничната Църква няма избавление.
По молитвите на целия народ имаме вяра, че това тестване ще бъде преодоляно в Украйна и Църквата ще бъде Една, тъй като Един Господ е основал Една Църква. Дай Боже скоро това прелъщение, това тестване в църковния живот да бъде преодоляно. Това е и наша болежка, споделям го откровено, тъй като, както е казано, Църквата е Тялото Христово, там е добавено още, че в случай че страда един член, един уд от това Тяло, страда целият организъм. Знаем и усещаме страданието на каноничната Украинска православна черква, от това страда организмът на цялото Православие. Затова се молим Господ да излекува това страдалчество в църковния живот на светото православие.
– Разколниците настояват, че рано или късно вселенското православие ще ги признае. Тяхното духовенство поддържа връзка с Константинополския патриарх. Какво е Вашето отношение към това?
– Мисля, че не е неприятно, че те са отишли, може би поканени, при вселенския патриарх. Мисля, че той ще ги посъветва да се разкаят в точния момент, да се осъзнаят и да се извърнат към лоното на каноничната православна черква. У нас, както споделих, също имаше ерес, те си мислеха, че ще ги признае освен българската страна, тъй като тя ги призна тогава за държавна черква. Те също контактуваха с вселенския патриарх, само че по този начин и не бяха приети и Слава Богу. Може би и благодарение на вселенския патриарх и неговите молебствия някои се осъзнаха, разкаяха се, върнаха се и беше възобновен каноничният им статут в каноничната Българска православна черква. Затова мисля, че вселенският патриарх, който добре познава каноните на Църквата, няма да ги посъветва иначе.
– Благодаря за отговора. А могат ли украинските разколници в статута, в който са в този момент, да претендират за признание?
– Не, това е невероятно, не тъй като не желаеме, а тъй като каноните на Църквата не дават опция да се признае някакво формирование, което назовава себе си „ черква “. Нали разбирате, че каноните на Църквата са дело на Светия Дух в живота на Църквата, а ние знаем, че най-големият грях, който в никакъв случай и на никого няма да бъде простен, е хулата срещу Духа Светаго. А какво значи хулата срещу Духа Светаго? Означава неуважение към каноните, в това число към тази канонична процедура, с която искащите автокефалия би трябвало да се съобразят и изпълнят. Така че не ние, а свещените догми не регламентират такова неканонично обособяване.
– Трябва ли страната да се намесва в делата на Църквата и по какъв начин да се държи УПЦ в обстановката на сегашния напън от страна на управляващите?
– Разбира се, че никога не прилича страната да се намесва в делата на Църквата, само че тя постоянно се намесва. Даже когато няма ерес, когато всичко е обикновено, и тогава страната се пробва да направлява Църквата по някакъв метод. Сега страната, не тъкмо страната, а някои политически фактори, на нас, православните архиереи и свещеници, ни приказват какво е религиозна приемливост. Нима 2 000 години не сме имали поради, не сме пазили тази приемливост, че в този момент някакви хора, които изобщо не са вярващи, които отхвърлят Господа Бога в мислите си, да ни учат по какъв начин да бъдем толерантни към друговерците?
За Българската православна черква желая да Ви кажа, че по време на комунизма, тъй като желаеха да отделят Църквата от страната, от народа, преди всичко, от своя народ, одобриха в Конституцията подобен закон: Църквата е отделена от страната. И Слава Богу, тъй като в този момент ние имаме такава автономност в тази страна, която ни дава независимост, независимост да изпълняваме пастирския и църковния си дълг, в това число патриотичния, националния си дълг.
Винаги се отнасяме с почитание към нашата страна, тъй като осъзнаваме, че всяка власт е дадена от Бога. Съзнаваме освен това, само че и че държавната власт, че по принцип властта – и духовната, и светската – не е нищо повече от голяма отговорност. Не е елементарно да се носи кръстът на властта през днешния ден в този нерешителен, неустойчив свят, по тази причина се отнасяме с почитание към властта. Но знаем и словото Божие: Отдайте кесаревото кесарю, Божието Богу, знаем и какво са споделили светите отци: кесаревото кесарю, доколкото не опонира на Божието. Така че ние постоянно служим на Великия Цар на царете, Господ Иисус Христос, служим на Него, съблюдаваме Неговото управление в живота си и се стремим с страната и с всички, по апела на светия Апостол, да живеем в мир, доколкото това е допустимо.
– Как бихте характеризирали Блаженейшия митрополит Онуфрий?
– Когато в мислите ми, в сърцето ми се явява обликът на епископ Онуфрий, това постоянно ме подтиква към молитва към Бога: Слава Богу, че православният украински народ има подобен предстоятел – свят човек, с кротичък дух и огромен молитвеник. Този човек има доста мощна молитва, уверен съм в това.
Благодарим на Бога преди всичко за това, че украинският народ не е оставен самичък, той претърпява огромни тествания, само че това потвърждава, че Господ го обича. Когато Господ дава огромни тествания, това е грижа на Господа Бога за нашия безконечен живот. Този народ не е оставен самичък, има Божия берекет над Украйна, в нея има толкоз доста светии, свети плодородни мощи, в това число мощите на Светителя архиепископ Лука Симферополски, който посредством и на епископ Онуфрий освен пристигна в България, само че живее в България. Това е популярен жест на братолюбие, който прояви Руската Православна Църква, дарявайки ни парченце от мощите на Светителя Лука (Войно-Ясенецки), който тук, в България, доста мощно се уважава.
Владика Онуфрий е православен свещеник, каноничен свещеник, човек, който в своя живот и служение със боязън Божий върви по пътя на вярата и безконечното избавление, човек, който постоянно има в мозъка си Образа на Пастиреначалника Господ Иисус Христос и Му служи правилно. Това не е единствено мое мнение, това е мнението на цялата Българска православна черква и мнението на православния български народ.
Молим се Господ да подарява на епископ Онуфрий плодородно дългоденствие, мощ и неотстъпчивост, и благодатта на Светия Дух да го укрепява в нелекото служение. Господ е упълномощил върху него тежък кръст, само че съм уверен, че Господ ще му дарува и берекет, която ще му помогне да носи този кръст почтено и избавително.
– Като представител на братска православна черква, какво бихте могли да пожелаете на жителите на Украйна?
– Обръщам се към жителите на Украйна, призовавайки над тях Божията берекет, Христовият мир да пребъдва в тази Богоблагословена страна, страна, Православието да бъде живо в сърцата им, в живота им – отражение на тази чиста, избавителна религия, Господ подари украинския народ с мир, берекет, земно благополучие и Небесно избавление.
Източник:
Каноните на Църквата не дават опция да се признае някакво формирование, което назовава себе си „ черква “. Нали разбирате, че каноните на Църквата са дело на Светия Дух в живота на Църквата, а ние знаем, че най-големият грях, който в никакъв случай и на никого няма да бъде простен, е хулата срещу Духа Светаго. А какво значи хулата срещу Духа Светаго? Означава неуважение към каноните, в това число към тази канонична процедура, с която искащите автокефалия би трябвало да се съобразят и изпълнят. Така че не ние, а свещените догми не регламентират такова неканонично обособяване.
Това сподели в изявление от февруари 2017 г. пловдивският митрополит Николай пред украинския Съюз на православните публицисти по тематиката за отношението на Българската православна черква към църковния ерес в Украйна.
– Какво е отношението на Църквата към разколите? Как бихте коментирали обстановката в Украйна, където има ерес в православната черква?
– Научаваме за протичащото се в православна Украйна. На първо място това, което се случва в страната. Най-страшното е кръвопролитието. Ние сме християни, нашият Господ Иисус Христос е Князът на мира, Той пристигна и стана човек, с цел да сдобри индивида с Бога, и в този заветен миг ангелите пеят „ сред индивидите снизхождение “ – богатства воля сред хората. Това е основата на нашата християнска религия.
Разбира се, ние насочваме особени молебствия, молим се на всяко Богослужение. В сърцата на нашия православен народ има прошение към Бога за мир в целия свят, Господ да подари всички хора с мир, благополучие, благополучие и душевно избавление. Молим се Господ да резервира в благоденствие украинския православен народ, да бъдат преодолени всички несъгласия, да се възцари плодородният Христов мир в украинското общество. Това е нашата гореща тъжба към Бога: Господи, помилуй украинския православен народ.
За страдание, от доста години насам в Тялото Христово, тъй като Църквата Христова е Тялото Христово, има огромна рана, породена от разкола в Украйна. У нас Българската черква също претърпя тези сложни тествания на политическия ерес, беше ужасно. Знаем по-добре от всеки различен какво е разколът и какви са неговите последици, освен тъй като свети Иоан Златоуст е споделил, че даже мъченическата кръв е невероятно или мъчно да заличи последствията от разкола.
Това, което претърпя каноничната българска черква по време на разкола, беше ужасно, по тази причина откровено ви съчувстваме. Съчувстваме на каноничната Украинска православна черква и на православния украински народ, тъй като съществуването на ерес се отразява освен на църковния живот. То е даже разделяне на обществото, което се явява детайл на сигурността на страната. Да се раздели Църквата на един народ значи да се раздели самият народ, това е ужасно.
Знаем какво е това разделяне освен от персонален опит, само че и от казаното в Свещеното Писание: в случай че една страна се раздели и се опълчи едната страна на другата, то тя ще се самоунищожи. Затова се молим и освен се молим, а и вършим като канонична автокефална православна българска черква каквото е по силите ни, с цел да се преодолее това прелъщение в Църквата.
В Свещеното Писание е казано, че изкушеният може и на изкушаваните да помогне. Ние преживяхме това време и знаем какъв брой е мъчно да се преодолее, несъмнено, не без Божията помощ, само че и със силата на вярата на народа, който стои твърдо върху основите на светото православие и живее в каноничната православна черква – там, където има избавление. Извън каноничната Църква няма избавление.
По молитвите на целия народ имаме вяра, че това тестване ще бъде преодоляно в Украйна и Църквата ще бъде Една, тъй като Един Господ е основал Една Църква. Дай Боже скоро това прелъщение, това тестване в църковния живот да бъде преодоляно. Това е и наша болежка, споделям го откровено, тъй като, както е казано, Църквата е Тялото Христово, там е добавено още, че в случай че страда един член, един уд от това Тяло, страда целият организъм. Знаем и усещаме страданието на каноничната Украинска православна черква, от това страда организмът на цялото Православие. Затова се молим Господ да излекува това страдалчество в църковния живот на светото православие.
– Разколниците настояват, че рано или късно вселенското православие ще ги признае. Тяхното духовенство поддържа връзка с Константинополския патриарх. Какво е Вашето отношение към това?
– Мисля, че не е неприятно, че те са отишли, може би поканени, при вселенския патриарх. Мисля, че той ще ги посъветва да се разкаят в точния момент, да се осъзнаят и да се извърнат към лоното на каноничната православна черква. У нас, както споделих, също имаше ерес, те си мислеха, че ще ги признае освен българската страна, тъй като тя ги призна тогава за държавна черква. Те също контактуваха с вселенския патриарх, само че по този начин и не бяха приети и Слава Богу. Може би и благодарение на вселенския патриарх и неговите молебствия някои се осъзнаха, разкаяха се, върнаха се и беше възобновен каноничният им статут в каноничната Българска православна черква. Затова мисля, че вселенският патриарх, който добре познава каноните на Църквата, няма да ги посъветва иначе.
– Благодаря за отговора. А могат ли украинските разколници в статута, в който са в този момент, да претендират за признание?
– Не, това е невероятно, не тъй като не желаеме, а тъй като каноните на Църквата не дават опция да се признае някакво формирование, което назовава себе си „ черква “. Нали разбирате, че каноните на Църквата са дело на Светия Дух в живота на Църквата, а ние знаем, че най-големият грях, който в никакъв случай и на никого няма да бъде простен, е хулата срещу Духа Светаго. А какво значи хулата срещу Духа Светаго? Означава неуважение към каноните, в това число към тази канонична процедура, с която искащите автокефалия би трябвало да се съобразят и изпълнят. Така че не ние, а свещените догми не регламентират такова неканонично обособяване.
– Трябва ли страната да се намесва в делата на Църквата и по какъв начин да се държи УПЦ в обстановката на сегашния напън от страна на управляващите?
– Разбира се, че никога не прилича страната да се намесва в делата на Църквата, само че тя постоянно се намесва. Даже когато няма ерес, когато всичко е обикновено, и тогава страната се пробва да направлява Църквата по някакъв метод. Сега страната, не тъкмо страната, а някои политически фактори, на нас, православните архиереи и свещеници, ни приказват какво е религиозна приемливост. Нима 2 000 години не сме имали поради, не сме пазили тази приемливост, че в този момент някакви хора, които изобщо не са вярващи, които отхвърлят Господа Бога в мислите си, да ни учат по какъв начин да бъдем толерантни към друговерците?
За Българската православна черква желая да Ви кажа, че по време на комунизма, тъй като желаеха да отделят Църквата от страната, от народа, преди всичко, от своя народ, одобриха в Конституцията подобен закон: Църквата е отделена от страната. И Слава Богу, тъй като в този момент ние имаме такава автономност в тази страна, която ни дава независимост, независимост да изпълняваме пастирския и църковния си дълг, в това число патриотичния, националния си дълг.
Винаги се отнасяме с почитание към нашата страна, тъй като осъзнаваме, че всяка власт е дадена от Бога. Съзнаваме освен това, само че и че държавната власт, че по принцип властта – и духовната, и светската – не е нищо повече от голяма отговорност. Не е елементарно да се носи кръстът на властта през днешния ден в този нерешителен, неустойчив свят, по тази причина се отнасяме с почитание към властта. Но знаем и словото Божие: Отдайте кесаревото кесарю, Божието Богу, знаем и какво са споделили светите отци: кесаревото кесарю, доколкото не опонира на Божието. Така че ние постоянно служим на Великия Цар на царете, Господ Иисус Христос, служим на Него, съблюдаваме Неговото управление в живота си и се стремим с страната и с всички, по апела на светия Апостол, да живеем в мир, доколкото това е допустимо.
– Как бихте характеризирали Блаженейшия митрополит Онуфрий?
– Когато в мислите ми, в сърцето ми се явява обликът на епископ Онуфрий, това постоянно ме подтиква към молитва към Бога: Слава Богу, че православният украински народ има подобен предстоятел – свят човек, с кротичък дух и огромен молитвеник. Този човек има доста мощна молитва, уверен съм в това.
Благодарим на Бога преди всичко за това, че украинският народ не е оставен самичък, той претърпява огромни тествания, само че това потвърждава, че Господ го обича. Когато Господ дава огромни тествания, това е грижа на Господа Бога за нашия безконечен живот. Този народ не е оставен самичък, има Божия берекет над Украйна, в нея има толкоз доста светии, свети плодородни мощи, в това число мощите на Светителя архиепископ Лука Симферополски, който посредством и на епископ Онуфрий освен пристигна в България, само че живее в България. Това е популярен жест на братолюбие, който прояви Руската Православна Църква, дарявайки ни парченце от мощите на Светителя Лука (Войно-Ясенецки), който тук, в България, доста мощно се уважава.
Владика Онуфрий е православен свещеник, каноничен свещеник, човек, който в своя живот и служение със боязън Божий върви по пътя на вярата и безконечното избавление, човек, който постоянно има в мозъка си Образа на Пастиреначалника Господ Иисус Христос и Му служи правилно. Това не е единствено мое мнение, това е мнението на цялата Българска православна черква и мнението на православния български народ.
Молим се Господ да подарява на епископ Онуфрий плодородно дългоденствие, мощ и неотстъпчивост, и благодатта на Светия Дух да го укрепява в нелекото служение. Господ е упълномощил върху него тежък кръст, само че съм уверен, че Господ ще му дарува и берекет, която ще му помогне да носи този кръст почтено и избавително.
– Като представител на братска православна черква, какво бихте могли да пожелаете на жителите на Украйна?
– Обръщам се към жителите на Украйна, призовавайки над тях Божията берекет, Христовият мир да пребъдва в тази Богоблагословена страна, страна, Православието да бъде живо в сърцата им, в живота им – отражение на тази чиста, избавителна религия, Господ подари украинския народ с мир, берекет, земно благополучие и Небесно избавление.
Източник:
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ