За Русия, въпросът за не присъединяването на Украйна към НАТО

За Русия, въпросът за не присъединението на Украйна към НАТО е въпрос на живот и гибел. Това сподели в аудиокаста на " Фокус " " Това е България " специалистът по интернационалните връзки Мирослав Попов. " Имаше в миналото една такава любопитна фраза, че “Русия без Украйна е просто огромна страна, Русия с Украйна е към този момент велика мощ ", то е правилно това размишление, само че аз тук ще кажа и нещо още, даже и в малко по-друга посока. Русия, при изискване, че Украйна е в НАТО е нещо много по-редуцирано, лимитирано, районно и по тази причина разбираема е съпротивата на Русия ", сподели Попов.

Неговото персонално разбиране е, че Русия пропусна опцията да разгърне мощна информационно-пропагандна акция, да изясни на западната аудитория що е то Съветски съюз, що е то руска съюзна република, що е то суверенитет на руската съюзна република, едни неща, които ни връщат към края на 80-те години, когато тези въпроси изплуваха на повърхността и когато получиха едно озадачаващо мнозина хора решение.

" Ще направя едно съпоставяне, да си спомним по какъв начин се реализира Брекзит, свободно, демократично, имаше референдум, имаше две години готвене на референдума или три, даже, след което какъв брой време се договаряха под изискванията, какъв брой стотин страници документи се изписваха? Това е европейският цивилизован метод на един подобен огромен народен бракоразвод. Нищо сходно не се случи към Украйна или към Съветския съюз, примерно преди 30 и няколко години. Тази мисъл, тази визия, тази цивилизационна разлика, колосална разлика е явна и за всеки, който не го мързи да се замисли върху нея. Така не може да се разпарят национални страни.

" Хората бяха подценени, във всичките краища на някогашния Съветски съюз и оттук насетне действаше правилото на бруталното болшинство. Който е взел етнополитическата власт в съответната област, република, той се ръководи властническо и даже властническо брутално. Тази е истината, защото Русия не съумя да изясни казуса на света, нервира се от това, че не я схващат, счита, че хората би трябвало да я схващат някак си от единствено себе си, а то не се получава по този начин в нашия свят. Т.е. не може да обясниш на хората, вие за какво навлизате в Украйна. И от тук, у съветския шеф поражда откровено, надълбоко отвращение “Ама, каква Украйна, това са наши съветски земи ". Хубаво де, но за какво сте ги изоставили? Защо сте излезли от там? Защо като сте виждали какво върви, не сте подготвили някаква опция? Ето, това е в основата на руско-украйнския спор. Аз го третирам от позициите на тесния ми професионален интерес към етнополитическите връзки ", добави специалистът.

Според него, Запада е видял в увлечението на руснаците за това, че могат да завоюват една бърза война с Украйна, комфортен мотив да показват същинското си въздействие и мощ. Оказа се, че до момента в който вървят срещи за договаряния, през всичкото това време Запада интензивно е въоръжавал и е превъоръжавал Украйна, обучавал е, и е преобучавал украинските военнослужещи по какъв начин да водят война по съвременен, ефикасен метод.

" Русия несъмнено беше сюрпризирана от мощната опозиция. Тя не е единствено етнополитически стимулирана, тя има и други нива на мотивация. От тук нататък идва другият миг - какво мисли нашият цивилизован свят за тази война. Ами мисли две неща, те са взаимно изключващи се ненапълно. Едното мисли, че войната се води в прорез с някакви правила на Организация на обединените нации, с което съм значително податлив да се съглася, един път. И второ, признава някакво право на такова държание, на тези, които желаят да си съберат земите, в случай че употребяваме един съветски феодален израз, желаят да събере Русия, това желае да направи Путин. Трудно решим проблем ", разяснява още Мирослав Попов.



Цоня СЪБЧЕВА