15 септември: Помним учителя, не учебника. Да пожелаем на децата ...
За родителите 15 септември е надписване на тетрадки. „ Как може да има тетрадка по четене? “, ме пита моя близка през днешния ден, когато звъня да благопожелавам първия образователен ден на детето ѝ. Друга позната е удовлетворена – дребният е на учебно заведение, ще си изразходва силата там. Трета се майтапи, че подготовката на петокласник за първия образователен ден коства колкото женитба – получила лист с безумно скъпи пособия и такъми.
А 15 септември не е единствено тичащи родители и изтъркани изречения. Това е ден, който припомня края на лятото и началото на отговорностите. Символичен край и алегорично начало, което се отразява на всяка душeвност.
Училището също не е единствено клишета и деца, които прекрачват някакъв предел – било за първи, било за финален път. Не е и скъпи пособия или нови обувки.
Училището е учителката ми по български, с която говорехме повече за политика, в сравнение с за пунктуация, когато ме готвеше за кандидатстване в университета (приеха ме „ Журналистика “). Училището е библиотекарката, която ми звънеше, когато пристигнеше нещо ново и забавно. То е учителката ми по британски, която не ме харесваше изключително, само че ме научи на езика. То е и място, където разбираш, че има доста повече оттатък, стига да осъзнаеш, че можеш и искаш, и място, където, в случай че имаш съществуване на някакво лично мнение, може би няма да бъдеш доста харесван от учителския състав.
Един млад преподавател един път ми сподели, че казусът на българското обучение не са учебниците. „ Не помните учебника, по който сте учили в осми клас, само че помните учителя, нали? “. Въпросът е риторичен.
Децата са деца – съзнанията им занапред се образуват. Наша отговорност е това да става мъдро и рационално, с разсъдък, премереност и смисъл. Някой беше написал в интернет, че на децата би трябвало да пожелаем рационални възрастни. В този дух, може би е редно да им пожелаем и рационални учители: такива, които не втълпяват, че еврото ще унищожи страната, руснаците ще я спасят, Европейският съюз е зложелател или 5G е опасност, а хора, които възпитават сериозно мислене и разумност – не по обвързване, а тъй като го усещат като предопределение и смисъл.
А 15 септември не е единствено тичащи родители и изтъркани изречения. Това е ден, който припомня края на лятото и началото на отговорностите. Символичен край и алегорично начало, което се отразява на всяка душeвност.
Училището също не е единствено клишета и деца, които прекрачват някакъв предел – било за първи, било за финален път. Не е и скъпи пособия или нови обувки.
Училището е учителката ми по български, с която говорехме повече за политика, в сравнение с за пунктуация, когато ме готвеше за кандидатстване в университета (приеха ме „ Журналистика “). Училището е библиотекарката, която ми звънеше, когато пристигнеше нещо ново и забавно. То е учителката ми по британски, която не ме харесваше изключително, само че ме научи на езика. То е и място, където разбираш, че има доста повече оттатък, стига да осъзнаеш, че можеш и искаш, и място, където, в случай че имаш съществуване на някакво лично мнение, може би няма да бъдеш доста харесван от учителския състав.
Един млад преподавател един път ми сподели, че казусът на българското обучение не са учебниците. „ Не помните учебника, по който сте учили в осми клас, само че помните учителя, нали? “. Въпросът е риторичен.
Децата са деца – съзнанията им занапред се образуват. Наша отговорност е това да става мъдро и рационално, с разсъдък, премереност и смисъл. Някой беше написал в интернет, че на децата би трябвало да пожелаем рационални възрастни. В този дух, може би е редно да им пожелаем и рационални учители: такива, които не втълпяват, че еврото ще унищожи страната, руснаците ще я спасят, Европейският съюз е зложелател или 5G е опасност, а хора, които възпитават сериозно мислене и разумност – не по обвързване, а тъй като го усещат като предопределение и смисъл.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ