Експерти: Има риск от кредитни балони с приемането на еврото
За риск от кредитни балони след приемането ни в еврозоната предизвести в разбор Фискалният съвет на България и рекомендацията е страната ни да резервира фискална дисциплинираност и след въвеждането на еврото, с цел да не влезем в сюжет на дългова серпантина, съобщи Труд.
Анализът съпоставя страните от Централна и Източна Европа, които са приели еврото (от Словения до Хърватия), с тези, които са останали отвън него (Полша, Унгария, Чехия, Румъния, България). Еврозоната вкарва обща парична политика и отстрани валутния риск, като теоретично подтиква конвергенцията.
Конвергенцията се отнася до това дали страните от Европейски Съюз с по-ниски приходи догонват междинния за Европейски Съюз Брутният вътрешен продукт на глава от популацията (по стандарти на покупателна дарба, СПС). И двете групи страни са постигнали огромен прогрес в конвергенцията. Данните са от Евростат (2025 г.) за Брутният вътрешен продукт на глава от популацията в стандарти на покупателната дарба (СПС).
Основният извод е, че и двете групи страни са постигнали огромен прогрес в конвергенцията. Отчетено е, че огромната финансова рецесия и Коронавирус забавиха цялата икономическа конвергенция след 2008 година
Страните, признати в еврозоната, са понижили разликата от 26 пункта, страните отвън нея - с 25 пункта.
Разликата е дребна, към половин процентен пункт годишно. Тази разлика обаче се натрупва за интервал от двадесет години, което води до забележителен прогрес за членовете на еврозоната, се споделя в сравнителното проучване на Фискалния съвет на България.
Достъпът до единния пазар и фондовете на Европейски Съюз усъвършенстваха редица стопански индикатори на страните-членки от Централна и Източна Европа, се показва още в документа.
Отчита се, че някои страни отвън еврозоната, по-специално Полша и Чехия, използваха гъвкавостта на валутния курс, с цел да останат конкурентоспособни.
Основните изводи в проучването са, че приемането на еврото предлага лек подтик на конвергенцията посредством усилване на доверието и достъпа до пазара. В същото време се отбелязва, че оставането отвън еврозоната не е спънка - индикаторите на Полша са се повишили от 50% до 79% от междинното за Европейски Съюз равнище без присъединение - само че с еластичен валутен режим. За страни като България приемането на еврото би могло да помогне, в случай че е обвързано с надеждни задължения за промени в областите на образованието, пенсиите и развиването на инфраструктурата.
