За решението на Конституционният съд да отмени лимитите на болниците,

За решението на Конституционният съд да анулира лимитите на лечебните заведения, за случая с шефа на " Пирогов " и добавките към пенсиите за Великден Tribune.bg беседва с народния представител от Демократична България доктор Александър Симидчиев.

Д-р Симидчиев, през днешния ден ще гласувате ли за тези добавки към пенсиите за Великден?

Това персонално аз го одобрявам за предизборна мярка. Реално доста по-смислено е да има стабилно и непрекъснато нарастване на пенсиите, тъй като тези хора нямат потребност от еднократно подкрепяне един път годишно по Великден, а имат потребност от непрекъсната поддръжка. За мен сходни неща са повече прочувствено ПР-ски, в сравнение с решаващи казуса.

Служебният здравен министър анулира заповедта за уволняване на шефа на " Пирогов " доктор Валентин Димитров, по какъв начин оценявате това?

Доста от нещата, които се случват сега - в страната и в опазването на здравето, са много показателни за устойчивото въздействие на избрани политически сили върху редица системи, в това число и върху опазването на здравето. Въпросът е, когато пристигна идната дата за избори, хората да преценяват с вота си дали тези въздействия са позитивни или негативни за обществото. Това какво ще се случи с шефа зависи от неговия принципал, а в тази ситуация това е Министерски съвет и респективно Министерство на здравеопазването. Като член на Народно събрание не желая да вземам отношение по въпроси, които са отвън моята подготвеност.

Конституционният съд също се произнесе и анулира лимитите на лечебните заведения, които се дефинират от НЗОК, т.е. надлимитната активност също следва да се заплаща и това по какъв начин ще се отрази на Здравната каса?

Това ще усили непредвидимостта, тъй като въпреки всичко ние би трябвало да имаме концепция кой какъв брой ще харчи в границите на бюджета на Здравната каса, тъй като парите, които събираме за здраве, са доста лимитирани. Инетересното е, че се сещаме, че тези пари са лимитирани, когато ги внасяме, а не се сещаме за този факт, когато ги харчим. Това е риск, който би трябвало да бъде дейно ръководен. Факт е, че не трябва да се прави с противоконституционни ограничения. Но при всечки положения би трябвало да имаме една придвидимост, която да подсигурява, че средствата, които всеки един от нас отделя за здраве, ще стигнат до най-правилните хора.

Ще има ли затруднения за пациентите с електронните предписания, защото отпадна опцията за хартиена рецепта за антибиотиците, напремер?

Аз на няколко сътрудници инсталирах електронните приложения на телефоните и за персоналното досие и за издаване на електронните предписания. Всички виждат, че е супер елементарно да се работи с тях. Така че, в случай че има основни възражения по тази тематика, то нормално е обвързвано с различен вид интерес. Аз виждам голямо количество предписания, които всекидневно се издават електронно и се извършват.

Стига да има интернет!

В огромен брой от случаите, когато издаваме рецепта, това не е в условия на неотложност. Спешността в същинския смисъл е избавяне на живот сега. Тогава нормално медикаментите са налични в екипа за незабавна помощ, т.е. изписването на рецепта изисква минимум да се отиде до аптеката. Така че аргументът се употребява повече от прочувствена, а не от рационална позиция. Спирането на интернет се случва извънредно рядко. На мен за последните 10 години мобилният интернет ми е пропадал единствено един път - за половин час.

Удовлетворен ли сте от решението на Народното събрание за заплащането на лекуването за пациенти с редки болести и след 18 годишна възраст?

Това решение за мен бе извънредно положително, тъй като то стана доста бързо и експертно, освен това с безспорна поддръжка на цялата зала. Нямаше парламентарна група, която да гласоподава " срещу ". Това са генетични болести в огромен % от случаите. На процедура те пораждат с раждането на индивида. От тази позиция започнатото лекуване, което не свършва на 18 годишна възраст на пациента, е нелогично да спре след навършването й. Над 18г. всеки поема своята отговорност да се обезпечава, а в случай че е в университет го обезпечава страната. Но когато приказваме за редките болести, тогава това е отговорност на нас като общество индивидът да продължи лекуването си. Много се веселя, че постигнахме рядко виждан консенсус по въпроса вътре в зала.