На Балканите и у нас без омраза
За действителните обстоятелства към атентата в църквата „ Св. Неделя “
Ще стартира с нобеловия лауреат босненеца Иво Андрич създател на „ Мостът на Дрина “, който споделя за своите сънародници, че без ненавист не могат да съществуват. Историята обаче демонстрира, че това се отнася за множеството жители на Балканите, като ние не вършим изключение.
Поводът е предаването „ История БГ “ по националната телевизия от 14.04.2025 година В него най-подробно и професионално трима движимости историци описаха в най-големи детайлности по какъв начин е проведен и осъществен атентатът в църквата „ Св. Неделя “ на 16.04.1925 година Безспорно делото е чудовищно. В него умират 130 души и над 500 са ранени, като сред жертвите има и деца.
Бедата е, че в предаването не се обели и дума какво последва след атентата - зверското ликвидиране на над 1000 леви интелектуалци, нямащи нищо общо с него (цифрите за жертвите са от английския историк Робърт Гервард в „ Победените “). Между тях са Гео Милев, Христо Ясенов, Сергей Румянцев, Тодор Страшимиров и т. н. Нито дума, че в същото време за тези събития Анри Барбюс написа „ Палачите “. Нещо повече, цитира се кървавият професор министър-председател Александър Цанков, по този начин са избавили страната. И да напомня думите на един от тези „ спасители “, съгласно чийто роман са вкарвали нелегално арестувания в подземието на казармата, което се намира на мястото където в този момент е огромният шадраван на НДК и са го поканвали да седне на стола.
Следва въпрос „ От къде имате този пръстен? “ и в същия момент откъм гърба се мята въжето и двама души дърпат „ до момента в който му спре сърцето “. И по този начин стопира сърцето на създателя на „ Септември “, на изключителния публицист Йосиф Хербст и на още стотици, нямали нищо общо с атентата „ врагове “ на България съгласно Александър Цанков, военния министър Иван Вълков и началника на разследващия отдел кап. Кочо Стоянов.
Абсурдът е, че те са удушени не от полицията, а от офицери от армията, някои от които също герои от Първата международна война. Всички от останалите живи удушвачи са наказани през петдесетте години и остават живи заради отминалост на закононарушението. А вдовицата на Йосиф Хербст, дъщерята на Петко Каравелов - Виола, години след април 1925 година умопомрачена върви и стопира непознати с въпроса „ Не сте ли виждали господин Хербст? “. Защото всички удушени се водят публично за безследно изчезнали. Наистина безследно изчезват натъпканите им в чували трупове и единствено на някогашния Илиенски форт инцидентно бе открит черепът с изкуственото око на Гео Милев. Този зложелател на народа (по Ал. Цанков) го изгубва в боевете на Дойранската епопея.
Всичко това водещият и професорите историци от предаването го знаят доста по-добре от мен. А за какво го премълчават? Още повече, че нито една от упоменатите жертви не е член на Българска комунистическа партия и нямат нищо общо с Коминтерна, който е поръчал атентата.
Във вестник „ Труд news “ като че ли предусещайки това предаване (а и в други медии) предложих да се направи обща панихида и публично честване както на жертвите в атентата, по този начин и на избитата след него лява интелигенция, като първа крачка на помиряването. Срещу омразата, каквато и да е тя. Защото сме един народ.
Ще стартира с нобеловия лауреат босненеца Иво Андрич създател на „ Мостът на Дрина “, който споделя за своите сънародници, че без ненавист не могат да съществуват. Историята обаче демонстрира, че това се отнася за множеството жители на Балканите, като ние не вършим изключение.
Поводът е предаването „ История БГ “ по националната телевизия от 14.04.2025 година В него най-подробно и професионално трима движимости историци описаха в най-големи детайлности по какъв начин е проведен и осъществен атентатът в църквата „ Св. Неделя “ на 16.04.1925 година Безспорно делото е чудовищно. В него умират 130 души и над 500 са ранени, като сред жертвите има и деца.
Бедата е, че в предаването не се обели и дума какво последва след атентата - зверското ликвидиране на над 1000 леви интелектуалци, нямащи нищо общо с него (цифрите за жертвите са от английския историк Робърт Гервард в „ Победените “). Между тях са Гео Милев, Христо Ясенов, Сергей Румянцев, Тодор Страшимиров и т. н. Нито дума, че в същото време за тези събития Анри Барбюс написа „ Палачите “. Нещо повече, цитира се кървавият професор министър-председател Александър Цанков, по този начин са избавили страната. И да напомня думите на един от тези „ спасители “, съгласно чийто роман са вкарвали нелегално арестувания в подземието на казармата, което се намира на мястото където в този момент е огромният шадраван на НДК и са го поканвали да седне на стола.
Следва въпрос „ От къде имате този пръстен? “ и в същия момент откъм гърба се мята въжето и двама души дърпат „ до момента в който му спре сърцето “. И по този начин стопира сърцето на създателя на „ Септември “, на изключителния публицист Йосиф Хербст и на още стотици, нямали нищо общо с атентата „ врагове “ на България съгласно Александър Цанков, военния министър Иван Вълков и началника на разследващия отдел кап. Кочо Стоянов.
Абсурдът е, че те са удушени не от полицията, а от офицери от армията, някои от които също герои от Първата международна война. Всички от останалите живи удушвачи са наказани през петдесетте години и остават живи заради отминалост на закононарушението. А вдовицата на Йосиф Хербст, дъщерята на Петко Каравелов - Виола, години след април 1925 година умопомрачена върви и стопира непознати с въпроса „ Не сте ли виждали господин Хербст? “. Защото всички удушени се водят публично за безследно изчезнали. Наистина безследно изчезват натъпканите им в чували трупове и единствено на някогашния Илиенски форт инцидентно бе открит черепът с изкуственото око на Гео Милев. Този зложелател на народа (по Ал. Цанков) го изгубва в боевете на Дойранската епопея.
Всичко това водещият и професорите историци от предаването го знаят доста по-добре от мен. А за какво го премълчават? Още повече, че нито една от упоменатите жертви не е член на Българска комунистическа партия и нямат нищо общо с Коминтерна, който е поръчал атентата.
Във вестник „ Труд news “ като че ли предусещайки това предаване (а и в други медии) предложих да се направи обща панихида и публично честване както на жертвите в атентата, по този начин и на избитата след него лява интелигенция, като първа крачка на помиряването. Срещу омразата, каквато и да е тя. Защото сме един народ.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ