За разлика от предишния парламент, в който промените в Изборния

За разлика от предходния парламент, в който измененията в Изборния кодекс бяха „ първа точка “ за оформилата се по тематиката „ хартиена коалиция “ – ГЕРБ, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия, в сегашния проекти за незабавни промени на изборното законодателство по-скоро няма. Нужда от такива обаче има, се разбра от мнения и на специалисти, и на представители на Централната изборна комисия (ЦИК), с които „ Дневник “ беседва. Защото изборните правила основават проблеми за гласуването и отчитането на резултатите, част от които си проличаха и на последния парламентарен избор през април, а други се чака да основат опасности на локалните избори на на 29 октомври.

До този миг в страната не са провеждани избори за кметове и общински съветници с всеобщо гласоподаване на машини, а при избора на последното Народно заседание по смесената система – с хартиени бюлетини и машини – се получиха хиляди неточности в протоколите и подозрения за регистрираните резултати.

Краткото време преди вота надали ще разреши по-сериозни промени в Изборния кодекс, сътрудниците в ръководството „ Продължаваме промяната – Демократична България “ и ГЕРБ имат и основни разлики какво би трябвало да се промени, а обществено от опозицията се разяснява повече каква ще е ролята на Министерство на вътрешните работи в противодействието против пазаруване и управление на вота.

 

Така най-вероятно всичко ще бъда оставено в ръцете на изборната комисия, чиито пълномощия обаче не са огромни. Оттам нееднократно са посочвали, че единствено извършват написаното по закон. ЦИК би могла да опрости типа на изборните протоколи и да обезпечи по-добро образование на членовете на секционните комисии.

Експерти предизвестиха и, че при локални избори, по-добре за организацията би било двата тура да са през две седмици, а не 7 дни, както е заложено сега, с цел да се улесни подготовката за балотажите.

 

Основният проблем: протоколите

ContentsКакви са останалите подводни камъниПолитическите поръчки досегаЧака се и решение на Конституционния съдПарламентарните избори на 2 април демонстрираха като максимален проблем попълването на изборните протоколи.

Изборната администрация утвърди един протокол, в който се сумират данните от хартиеното и машинното гласоподаване, като се показват и съответните преференции. Затрудненията пристигнаха най-много от сумирането на резултатите от хартия и машина, откакто ГЕРБ, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия вкараха ръчно преброяване на гласовете от машините, които преди този момент се взимаха от принтирания протокол, съдържащ сумарните данни от вота.

Анализ на несъответствията, оповестен на уеб страницата на ЦИК, демонстрира, че са позволени близо  15 хиляди неточности в 2757 протокола . А към 22% от протоколите (един от всеки пет) са сбъркани при първите стадии от отчитането на вота. Сходен брой бяха и грешките на смесените избори през април 2021 година

Стефан Манов, член на Обществения съвет към ЦИК, който определи изборите като „ най-безобразните в най-новата ни история “, заяви и за различен проблем – в софтуера за обработка на данните не е бил заложен „ фундаментален надзор “ на това сумата на действителни хартиени бюлетини и тези от машина да е равна на общата.

На вота през април изборните комисии попълняха два пъти протокола, като първият път е чернова, в която би трябвало да сработят всички контроли, които демонстрират тъкмо пресмятане, преди да се попълни формалният протокол. За локалния избор обаче защото за всеки обособен избор се попълня обособен протокол – доста ще бъде комплициран процеса по изчисляването и публикуването на резултатите, тъй като се гласоподава главно с три бюлетини за кмет на кметство, община и за състав на общинския съвет (за които има и преференции). Има обаче и изключения с четири гласувания – с гласуването за кмет за регион (в София, Варна и Пловдив).

Досега главният проблем при попълването е бил обвързван с обособеното отчитане на гласовете от хартиеното и машинното гласоподаване, вписването им на обособени редове и сборуването на тези резултати, както пресмятането на преференциите. Една от нормалните неточности е да се запишат всички преференции – от хартиеното и машинното гласоподаване, единствено в графата за хартиено гласоподаване.

Изборният специалист Стоил Стоилов съобщи пред „ Дневник “, че по най-бързия метод преди вота през есента би трябвало бъде проведена полемика сред самостоятелни специалисти, представители на ЦИК, партиите, „ Информационно обслужване “, на която да бъде разисквано по какъв начин да бъдат опростени протоколите на секционните изборни комисии.

През март пред БНР той  предложи да се сформират два протокола – от гласуването с хартиени бюлетини и от машинния избор, които да бъдат излъчени в „ Информационно обслужване “  и там по номера на секцията след въвеждане на двете цифри с формула да се получава общият резултат. „ Проблемът е, че там, където има брокери на гласове, те желаят да знаят оптимално бързо гласовете в съответната изборна секция. Това е повода да не се изчака едно такова събиране в „ Информационно обслужване “ на двата протокола и това е главната причина фамозните преброителни центрове да не бъдат въведени “, споделя Стоилов.

Още през април членът на ЦИК Цветозар Томов сигнализира, че „ при сегашната законова основа локалните избори биха били много проблематични, тъй като тогава ще има доста повече неточности заради събитието, че се гласоподава няколко пъти “. Добавя, че при мажоритарния избор на кметове даже незначителни разлики в резултата могат да бъдат от решаващо значение кой ще завоюва.

Протоколът на СИК е примитивен притежател и от неговото качество зависи по-нататъшния развой и доверието, че нашата воля е вярно пренесена посредством математиката във властта.

Цветозар Томов

В разбор на Обществения съвет към ЦИК по основни въпроси от изборите на 2 април, е посочено, че би трябвало да се разширят пълномощията на изборната комисия, и при подозрения за съществени нарушавания и обилни несъответствия в протоколите тя да постанова на съответните РИК и СИК в границите на денонощие да извършат наново преброяване на бюлетините.

По закон право на партиите от последното Народно заседание е да показват членовете на СИК, като единственото условие е да владеят български език. Традиционно изборната комисия издава за тях методически инструкции за секционните комисии по използване разпоредбите на Изборния кодекс.

След последните избори и многото неточности в протоколите специалистът по конституционно право Наталия Киселова съобщи пред БНР, че е подготвена да обикаля по общини, с цел да образова членове на СИК. Пред „ Дневник “ тя добави, че в самодейността е подготвен да се включи някогашният член на Обществения съвет към ЦИК Стоил Стоилов, а предлагането е отправено към комисията, само че реакция няма. Според техните калкулации разноските биха били по-малки спрямо изпращането на членовете на комисиите в обучителни центрове. Киселова и Стоилов са част от група специалисти, която неотдавна изпрати оферти (в прикачения файл) до управляващите за промени в изборния развой, основани и на отчет на Организацията за сигурност и съдействие в Европа (ОССЕ) от края на юли.

По думите на Киселова огромна част от грешките се позволяват както поради сложността на протокола, по този начин и поради бързане, поради което протоколът стартира да се попълня още в течение на изборния ден.

Тя акцентира, че в този момент няма единна система на образование на представителите на СИК.

Пред „ Дневник “ Симеон Стойчев, който е бил член на секционна комисия на последните избори очерта и други проблеми. Според него методическите инструкции не са написани задоволително ясно, тъкмо и структурирано, с цел да може човек, който не се занимава с административни действия, да се ориентира задоволително добре.

Стоил Стоилов предлага още видеонаблюдението на броенето на бюлетините, което не сработи в редица секции, да бъде оценено, с цел да се отразят най-честите неточности на представителите на комисиите и да бъде обърнато особено внимание, за правенето на улеснени методически инструкции. Той напомня, че от 2014 година до момента всички планове за обучително звено са останали неосъществени. Според него в СИК би трябвало да има най-малко по двама (председател и секретар) добре подготвени представители, които не са предлагани от партиите, а са селекция на ЦИК и РИК.

Подобна концепция има и членът на публичния съвет към ЦИК Стоил Цицелков. Според него методът за решаването на казуса със сбърканите протоколи е партиите да организират наложителни образования на представителите си в комисиите, като в коментар пред „ Дневник “ той предложи да употребяват част от дотациите си за задачата. „ Така, в случай че някой се разболее, да го размени различен представител от авариен лист, който също е подготвен “, споделя Цицелков.

В доклад до Народното събрание от юли 2023 година от ЦИК регистрират, че честата промяна в съставите на СИК е „ непрекъснато следен проблем “, само че съгласно тях проблем с образованията няма. Напротив, от изборната комисия оферират да се редуцира срокът от назначението на членовете на комисиите до произвеждането на избори като съгласно тях „ времето е задоволително за осъществяване на качествено образование на членовете на СИК “.

Какви са останалите подводни камъни

Традиционно на локални избори внезапно се усилват недействителните гласове, като по данни на Централната изборна комисия през 2015 и 2019 година при избор на общински съветници те са надлежно 14.09% и 15.09%. От 2009 година до момента най-вече недействителни гласове на другите типове избори – 6.4% има на втория тур на президентските през 2011 година

Този проблем би могъл да бъде отстранен при гласуването с машина, каквото до момента не е реализирано всеобщо на локален избор, макар че гласоподаване с машини в България има от 2014 година

За първи път резултати от него бяха зачетени през 2015 година на локалните избори, когато единствено в 50 секции имаше устройства. През юли 2019 година депутатите взеха решение машинното гласоподаване да отпадне единствено за локални избори, а при последните промени в Изборния кодекс през декември 2022 година гласуването на локалните избори породи спор. Първоначално бе решено на тях да се гласоподава единствено с хартия, само че след това бе въведено смесеното гласоподаване.

Изборната комисия обаче изпитва съществени терзания за реализирането на машинния избор. Бившият представител на комисията Димитър Димитров уточни пред „ Дневник “, че в случай че на парламентарни избори има 31 изборни региона, надлежно листите с претендентите са също 31 умножено по броя регистрирани партии и обединения, то локален избор се организира в 265 общини, което значи, че за всяка от тях би трябвало да се записват листи с претенденти за общински съветници и претенденти за кметове, които по-късно би трябвало да се вкарат в устройствата за машинно гласоподаване. По думите му става дума за към 40 – 50 хиляди имена.

„ Сертифицирането на бюлетините ще породи огромно напрежение, тъй като това е голяма техническа работа “, споделя Димитров.

Ролята на ЦИК е да ревизира дали всички имена са нанесени правилно в устройствата, с цел да не се повтори казусът от април 2021 г, когато във Великотърновско при машинно гласоподаване с преференция 101 излизаше името на седмия в листата, а имената на първите трима претенденти се изписваха на по-долни места. „ Освен това всяко име би трябвало да се ревизира дали е изписано правилно, тъй като всяка неточност може да послужи за учредения за оборване на резултатите “, споделя Димитров.

Отделно от комисията показват, че софтуерът за гласоподаване с машина, който е направен от „ Смартматик “, няма трансформация, позволяваща производство на избори за кмет на кметство/община, на регион и общински съветници, а когато е бил подписан договорът с компанията за изработването на програмен продукт, той не е предвиждал машинно гласоподаване в избори за общински съветници и за кметове.

„ За да се произведат такива избори, както и при всяко изменение на Изборния кодекс, обвързвано с бюлетината за машинно гласоподаване, е належащо да се извърши ново модифициране на софтуера. Практиката демонстрира, че при всяка трансформация на софтуера под друга форма се постанова присъединяване на представители на „ Смартматик “, което слага българските избори според от една непозната компания, което основава предпоставки за съмнение в машинното гласоподаване “, пишат членовете на комисията в отчета си до Народното събрание.

Ситуацията още повече се усложнява от обстоятелството, че устройствата ще би трябвало да бъдат препрограмирани сред първи и втори тур на местата, където ще има балотаж сред претендентите.

„ Срокът от 7 дни сред двата тура намираме за прекалено и голословно къс. Изборите за общински съветници и за кметове са най-сложните избори от организационна позиция, защото в множеството места с страната се гласоподава в три избора, а на някои места в четири. Затова ЦИК предлага на законодателя да удължи периодите сред първи и втори тур на локалните избори от 7 на 14 дни “, написа изборната комисия в отчета си до депутатите.

От „ Сиела “ не дадоха отговор на питане на „ Дневник “ дали биха могли да препрограмират машините за 7 дни сред първия и втори тур. В изявление за Българска национална телевизия изпълнителният шеф на компанията Веселин Тодоров уточни, че в случай че резултатите от първия тур бъдат оповестени до сряда, машините ще могат да се приготвят за втория тур.

Решението за това обаче зависи напълно от Народното събрание. В края на първата пленарна сесия на 49-я парламент настройките измежду по-голямата част от депутатите за промени в Изборния кодекс преди локалния избор бяха по-скоро негативни.

Политическите поръчки до момента

От „ Продължаваме промяната – Демократична България “ упорстват за незабавни ремонти, които биха върнали машинния протокол, тъй че най-малко отчитането на резултатите от устройствата да бъде по-точно и бързо, само че към този момент сътрудниците им в ръководството отхвърлят с мотив, че не трябва кодексът за следващ път да бъде отварян преди избори.

В края на юли съпредседателят на обединението Христо Иванов разгласи, че са почнали диалози за корекции в изборното законодателство. Според депутатите от парламентарната група, те не са довели до резултат, защото ГЕРБ и Движение за права и свободи не утвърждават една от концепциите на обединението за машинния протокол – резултатът от ръчното преброяване на машинните бюлетини да се вкарва в машината, с цел да се сверява дали преброяването е правилно. При неточност да се прави наново преброяване и в случай че още веднъж има разминаване в резултата, да се взима този от ръчното преброяване, само че в протокола да се отбелязва разминаването, гласи предлагането на групировката.

Според представители на ГЕРБ, с които „ Дневник “ беседва, в случай че има отваряне на кодекса, то би било в посока да се направи една единствена корекция, която да изключи машинното гласоподаване за идния локален избор, както бе направено през 2019 година Тази концепция пък не се утвърждава от „ Продължаваме промяната “.

На този стадий третата опция за решение на казуса с протоколите, невалидните бюлетини и преброяването им – въвеждането на сканиращи устройства, също наподобява малко евентуално.

Ако въпреки всичко измежду депутатите надделее волята за промени в Изборния кодекс, такива ще би трябвало да бъдат направени още в първите дни на новата пленарна сесия, т.е. при започване на септември.

Чака се и решение на Конституционния съд

Към усложнената обстановка се прибавя още едно събитие – чака се в скоро време Конституционният съд да се произнесе по жалбата на „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “ против измененията в Изборния кодекс в 48-то Народно заседание. В края на януари двете обединения сезираха конституционните съдии поради „ неравнопоставеното отнасяне “ на жителите, практическото изтриване на машинното гласоподаване и анулацията на избора на хората по какъв начин да гласоподават.

Макар че от обединението по-скоро допускат, че съдът няма да се произнесе преди локалния избор (той няма съответни периоди за това), в случай че въпреки всичко го направи преди изборите и решението е, че поправките са противоконституционни, това ще принуди Народното събрание да отвори Изборния кодекс. Причината е, че съгласно конституционалисти, с които „ Дневник “ беседва, анулацията на избрани разпореждания не връща автоматизирано предходните и по този начин отваря дупка в законодателството, която би трябвало да бъде бързо решена.

www.dnevnik.bg