Всичко е в календара: от какво зависи датата на Великден
За разлика от Коледа, която се пада на 25 декември, датата на Великден се променя всяка година, което може да обърка доста хора. Всъщност Великден може да се падне в разнообразни месеци според от годината. Това е обвързвано с лунния календар.
Великден е християнски празник, отдаден на възкресението на Исус Христос. За разлика от Коледа, Великден се пада на друга дата всяка година. Това се дължи на обстоятелството, че Великден се чества съгласно лунния календар, който се основава на лунните цикли на етапите на луната, до момента в който Коледа се чества съгласно слънчевия календар.
Лунният календар е друг от слънчевия календар, употребен в всекидневието на Запад, пише IFLScience. Според слънчевия календар една година се мери с едно завъртане на Слънцето към Земята, което се равнява на 365,2422 дни. Лунният календар се основава на лунните цикли на етапите на луната, а лунният месец продължава почти 29,5 дни. Една цялостна година съгласно лунния календар е 354 дни и няколко часа, което е доста по-кратко от слънчевата година.
Датата на Великден за западните християни, за разлика от православните, се пада в първата неделя след първото пълнолуние след северното пролетно равноденствие. Последният нормално се пада в интервала от 19 до 22 март. Тази година равноденствието се падна на 20 март, а идната цялостна „ Розова луна “ се спусна на 6 април 2023 г. Следователно датата на Великден в Григорианския календар е първата неделя, която следва по-късно, а точно 9 април през 2023 г. Що се отнася до юлианския календар, датата на празника е 16 април 2023 година
Изместването на датата на Великден се случва, тъй като е значимо Великден фактически да се пада в неделя. Разпети петък, Разпета събота, Великденска неделя и Великденски понеделник би трябвало да се падат на избрани дни от седмицата. Велика събота е денят, в който тялото на Исус е положено в гроба, а Великден е денят, в който той възкръсна от мъртвите. Причината, заради която Великден следва лунния календар, за разлика от Коледа, евентуално се дължи на обстоятелството, че има своите корени в Песах, значим еврейски празник, празнуващ освобождението на еврейския народ от робството в Египет. Тъй като еврейският календар се основава на циклите на луната, Пасхата също следва тази наклонност.
За разлика от това, Коледа се чества на 25 декември, само че е малко евентуално Исус в действителност да е роден на този ден. Повечето учени считат, че това е доста малко евентуално. Църквата публично стартира да чества Коледа на 25 декември 336 г. д. по време на ръководството на римския император Константин, макар че става главен християнски празник едвам век по-късно. Причината за дейния избор на декември евентуално е връзката му с езическите празници, чествани в деня на зимното слънцестоене на 21 или 22 декември. Може би Коледа отдава респект на тези надълбоко вкоренени езически обичаи или най-вероятно император Константин желал да ги направи неактуални.
През последните епохи имаше доста оферти в името на простотата на празнуването на Великден да се изостави лунният календар и да се съблюдава слънчевият календар. Например Великденският закон от 1928 година в Обединеното кралство предлага пренасяне на Великденската неделя в неделята след втората събота на април. Този закон мина през английския парламент, само че по този начин и не влезе в действие. Въпреки тези оферти, някои обичаи са доста сложни за смяна и Великден продължава да се чества съгласно лунния календар.
Великден е християнски празник, отдаден на възкресението на Исус Христос. За разлика от Коледа, Великден се пада на друга дата всяка година. Това се дължи на обстоятелството, че Великден се чества съгласно лунния календар, който се основава на лунните цикли на етапите на луната, до момента в който Коледа се чества съгласно слънчевия календар.
Лунният календар е друг от слънчевия календар, употребен в всекидневието на Запад, пише IFLScience. Според слънчевия календар една година се мери с едно завъртане на Слънцето към Земята, което се равнява на 365,2422 дни. Лунният календар се основава на лунните цикли на етапите на луната, а лунният месец продължава почти 29,5 дни. Една цялостна година съгласно лунния календар е 354 дни и няколко часа, което е доста по-кратко от слънчевата година.
Датата на Великден за западните християни, за разлика от православните, се пада в първата неделя след първото пълнолуние след северното пролетно равноденствие. Последният нормално се пада в интервала от 19 до 22 март. Тази година равноденствието се падна на 20 март, а идната цялостна „ Розова луна “ се спусна на 6 април 2023 г. Следователно датата на Великден в Григорианския календар е първата неделя, която следва по-късно, а точно 9 април през 2023 г. Що се отнася до юлианския календар, датата на празника е 16 април 2023 година
Изместването на датата на Великден се случва, тъй като е значимо Великден фактически да се пада в неделя. Разпети петък, Разпета събота, Великденска неделя и Великденски понеделник би трябвало да се падат на избрани дни от седмицата. Велика събота е денят, в който тялото на Исус е положено в гроба, а Великден е денят, в който той възкръсна от мъртвите. Причината, заради която Великден следва лунния календар, за разлика от Коледа, евентуално се дължи на обстоятелството, че има своите корени в Песах, значим еврейски празник, празнуващ освобождението на еврейския народ от робството в Египет. Тъй като еврейският календар се основава на циклите на луната, Пасхата също следва тази наклонност.
За разлика от това, Коледа се чества на 25 декември, само че е малко евентуално Исус в действителност да е роден на този ден. Повечето учени считат, че това е доста малко евентуално. Църквата публично стартира да чества Коледа на 25 декември 336 г. д. по време на ръководството на римския император Константин, макар че става главен християнски празник едвам век по-късно. Причината за дейния избор на декември евентуално е връзката му с езическите празници, чествани в деня на зимното слънцестоене на 21 или 22 декември. Може би Коледа отдава респект на тези надълбоко вкоренени езически обичаи или най-вероятно император Константин желал да ги направи неактуални.
През последните епохи имаше доста оферти в името на простотата на празнуването на Великден да се изостави лунният календар и да се съблюдава слънчевият календар. Например Великденският закон от 1928 година в Обединеното кралство предлага пренасяне на Великденската неделя в неделята след втората събота на април. Този закон мина през английския парламент, само че по този начин и не влезе в действие. Въпреки тези оферти, някои обичаи са доста сложни за смяна и Великден продължава да се чества съгласно лунния календар.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ