Деница Сачева: 2 милиона души в България по неофициални данни са засегнати от темата осиновяване
За процеса на осиновяване у нас и по какъв начин той ще се промени с поправките в Семейния кодекс Tribune.bg беседва с народния представител от ГЕРБ-СДС и някогашен министър на труда и обществената политика Деница Сачева.
Г-жо Сачева, по какъв начин признатите на първо четене промени в Семейния кодекс ще трансформират процеса на осиновяване у нас?
Промените в Семейния кодекс са взаимно дело на ГЕРБ-СДС и Политическа партия като от наша страна участваме Екатерина Захариева, Илиана Жекова и аз, а от Политическа партия - Христо Петров и Искрен Арабаджиев. На първо място, подобряваме системата за осиновявания в България. Към днешна дата процедурата за осиновяване е извънредно тежка и тромава - всичко минава на хартия, разпокъсано в 28 разнообразни дирекции в страната. Голяма част от хората, които аплайват за осиновители, по време на процедурата нямат никаква визия какво се случва с техните документи с месеци, всичко е разпокъсано и на хартия. От друга страна, от 2013 година до 2022 година броят на осиновените е намалял съвсем двойно – от 705 на 372 деца годишно. Това щеше да е една доста добра вест, в случай че беше намалял и броя на децата, които са изоставени и живеят в институции за обществени услуги. За страдание, имаме над 960 такива деца и съвсем 1 800 претендент осиновители. Вместо да няма деца, които да живеят в обществени услуги, ние имаме блокиране на системата за осиновяване.
Заради сложни и тромави процедури?
Точно по този начин и поради това ние предлагаме да се направи национална осведомителна система, която да събере цялата информация на едно място. Това допуска огромна част от процедурите да се случват електронно, в това число кандидатстване, смяна на документи, регистри и всичко останало, тъй че да може да се избере най-подходящо семейство за детето. В момента всичко това се прави на хартия и си представете, когато пристигна директория с ново досие за дете, по какъв начин обществените служащи преравят тези 1 800 папки на евентуалните осиновители, с цел да решат кой от тях е най-подходящ. Със сигурност в доста от дирекциите това надали се прави. Едва ли всички папки влизат във всеки асортимент, само че когато всичко е електронно, доста по-бързо и по-лесно може да се отсее кръга от подобаващи фамилии, които към този момент да бъдат прегледани от Съвета за осиновяване и да се направи нужният асортимент.
Други промени?!
Една от тях касае разсиновяването. Моето мнение е, че разсиновяване въобще не би трябвало да се позволява. След диалози с хора от правосъдната система се запознахме със случаи, в които това може да е възможно. С измененията в Семейния кодекс ние ограничаваме опцията да се позволява разсиновяване, като това ще е допустимо едвам след навършване на 25 години на осиновения. Аз персонално бях потресена преди 10 години от случай, в който жена изиска да върне назад детето си в обществената система, тъй като мъчно можела да съчетава грижите за него с тези за кучето си. Още тогава желаех да работя в посока, че сходна процедура да не е допустима въобще. Малко са тези случаи. Имало е години, в които са били 4-5, а за последната година са два. Затова даваме явен сигнал към всички претендент осиновители, че би трябвало да са виновни. Осиновяването не е метод хора без деца да имат деца. Осиновяването е късмет за едно дете, сложено в уязвима обстановка, да откри своето семейство.
Друга смяна, която вършим, е обвързвана със случаите на корист с деца. Някои родители оставят детето си в обществена институция, не поставят никакви грижи за него, само че не се отхвърлят от него. Независимо от това, те взимат всички придобивки, които са в интерес на детето и които са обезпечени от нашата и от други европейски страни. Има хора, които работят в чужбина и получават детски, а децата им са в обществените институции у нас. Те се обаждат един път на шест месеца като декларират, че биха взели назад детето си у дома, само че след този телефонен диалог не се появяват. Като резултат децата стигат до по-голяма възраст в институциите, след което даже някой да реши да се откаже от наставнически права, тези деца съвсем нямат късмет да бъдат осиновени. Дете, което израсне в затвор от подправени очаквания, натрупа яд и меланхолия, а след това няма и житейски шансове. С измененията в закона споделяме, че в случай че има такива случаи, обществените институции могат да сезират съда и след правосъдно решение могат да се подхващат дейности по регистриране на такива деца в регистъра за осиновяване и да им се търси ново семейство.
С измененията давате опция на осиновени деца, навършили 18 години, да се извърнат към съда и да схванат кои са родителите им?
Това е идеята на сътрудниците от Политическа партия. Аз я поддържам, както и Екатерина Захариева, която беше и министър на правораздаването, макар че е по-позната като министър на външните работи. Правото на човек да знае своя генезис е обезпечено от редица интернационалните документи. В момента практиката е такава, че с цел да се започва правосъдно дело, в което да се разкрие информация по генезис лицата, би трябвало да се потвърждават значими условия. Обикновено това основава компликации и в огромна част от случаите даже не се започва правосъдното произвеждане. Затова ние предлагаме хората, които са осиновени и са навършили 18 години, да имат право да потърсят информация за себе си пред съда, без да е належащо да потвърждават тези значими условия. В хода на правосъдното произвеждане следва да се издирят биологичните родители. Ако те не са умряли и са на територията на страната, ще бъдат призовани на закрито правосъдно съвещание. Тяхното мнение също ще бъде взето под внимание и ще се излезе със правосъдно решение. Искам да подчертая, че тайната на осиновяването не пада, тя остава в Наказателния кодекс и всеки, който със злонамерени подбуди я разкрие, ще понесе отговорност. Но търсенето на произхода е право, което ние изискуем на тези хора. По неофициални данни 2 милиона души в България са наранени от тази тематика – освен като осиновени, а като близки, родственици, разширени фамилии и т.н.
Г-жо Сачева, по какъв начин признатите на първо четене промени в Семейния кодекс ще трансформират процеса на осиновяване у нас?
Промените в Семейния кодекс са взаимно дело на ГЕРБ-СДС и Политическа партия като от наша страна участваме Екатерина Захариева, Илиана Жекова и аз, а от Политическа партия - Христо Петров и Искрен Арабаджиев. На първо място, подобряваме системата за осиновявания в България. Към днешна дата процедурата за осиновяване е извънредно тежка и тромава - всичко минава на хартия, разпокъсано в 28 разнообразни дирекции в страната. Голяма част от хората, които аплайват за осиновители, по време на процедурата нямат никаква визия какво се случва с техните документи с месеци, всичко е разпокъсано и на хартия. От друга страна, от 2013 година до 2022 година броят на осиновените е намалял съвсем двойно – от 705 на 372 деца годишно. Това щеше да е една доста добра вест, в случай че беше намалял и броя на децата, които са изоставени и живеят в институции за обществени услуги. За страдание, имаме над 960 такива деца и съвсем 1 800 претендент осиновители. Вместо да няма деца, които да живеят в обществени услуги, ние имаме блокиране на системата за осиновяване.
Заради сложни и тромави процедури?
Точно по този начин и поради това ние предлагаме да се направи национална осведомителна система, която да събере цялата информация на едно място. Това допуска огромна част от процедурите да се случват електронно, в това число кандидатстване, смяна на документи, регистри и всичко останало, тъй че да може да се избере най-подходящо семейство за детето. В момента всичко това се прави на хартия и си представете, когато пристигна директория с ново досие за дете, по какъв начин обществените служащи преравят тези 1 800 папки на евентуалните осиновители, с цел да решат кой от тях е най-подходящ. Със сигурност в доста от дирекциите това надали се прави. Едва ли всички папки влизат във всеки асортимент, само че когато всичко е електронно, доста по-бързо и по-лесно може да се отсее кръга от подобаващи фамилии, които към този момент да бъдат прегледани от Съвета за осиновяване и да се направи нужният асортимент.
Други промени?!
Една от тях касае разсиновяването. Моето мнение е, че разсиновяване въобще не би трябвало да се позволява. След диалози с хора от правосъдната система се запознахме със случаи, в които това може да е възможно. С измененията в Семейния кодекс ние ограничаваме опцията да се позволява разсиновяване, като това ще е допустимо едвам след навършване на 25 години на осиновения. Аз персонално бях потресена преди 10 години от случай, в който жена изиска да върне назад детето си в обществената система, тъй като мъчно можела да съчетава грижите за него с тези за кучето си. Още тогава желаех да работя в посока, че сходна процедура да не е допустима въобще. Малко са тези случаи. Имало е години, в които са били 4-5, а за последната година са два. Затова даваме явен сигнал към всички претендент осиновители, че би трябвало да са виновни. Осиновяването не е метод хора без деца да имат деца. Осиновяването е късмет за едно дете, сложено в уязвима обстановка, да откри своето семейство.
Друга смяна, която вършим, е обвързвана със случаите на корист с деца. Някои родители оставят детето си в обществена институция, не поставят никакви грижи за него, само че не се отхвърлят от него. Независимо от това, те взимат всички придобивки, които са в интерес на детето и които са обезпечени от нашата и от други европейски страни. Има хора, които работят в чужбина и получават детски, а децата им са в обществените институции у нас. Те се обаждат един път на шест месеца като декларират, че биха взели назад детето си у дома, само че след този телефонен диалог не се появяват. Като резултат децата стигат до по-голяма възраст в институциите, след което даже някой да реши да се откаже от наставнически права, тези деца съвсем нямат късмет да бъдат осиновени. Дете, което израсне в затвор от подправени очаквания, натрупа яд и меланхолия, а след това няма и житейски шансове. С измененията в закона споделяме, че в случай че има такива случаи, обществените институции могат да сезират съда и след правосъдно решение могат да се подхващат дейности по регистриране на такива деца в регистъра за осиновяване и да им се търси ново семейство.
С измененията давате опция на осиновени деца, навършили 18 години, да се извърнат към съда и да схванат кои са родителите им?
Това е идеята на сътрудниците от Политическа партия. Аз я поддържам, както и Екатерина Захариева, която беше и министър на правораздаването, макар че е по-позната като министър на външните работи. Правото на човек да знае своя генезис е обезпечено от редица интернационалните документи. В момента практиката е такава, че с цел да се започва правосъдно дело, в което да се разкрие информация по генезис лицата, би трябвало да се потвърждават значими условия. Обикновено това основава компликации и в огромна част от случаите даже не се започва правосъдното произвеждане. Затова ние предлагаме хората, които са осиновени и са навършили 18 години, да имат право да потърсят информация за себе си пред съда, без да е належащо да потвърждават тези значими условия. В хода на правосъдното произвеждане следва да се издирят биологичните родители. Ако те не са умряли и са на територията на страната, ще бъдат призовани на закрито правосъдно съвещание. Тяхното мнение също ще бъде взето под внимание и ще се излезе със правосъдно решение. Искам да подчертая, че тайната на осиновяването не пада, тя остава в Наказателния кодекс и всеки, който със злонамерени подбуди я разкрие, ще понесе отговорност. Но търсенето на произхода е право, което ние изискуем на тези хора. По неофициални данни 2 милиона души в България са наранени от тази тематика – освен като осиновени, а като близки, родственици, разширени фамилии и т.н.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ