За протестите на работещите в системата на МВР и проблеми

За митингите на работещите в системата на Министерство на вътрешните работи и проблеми при работата на пожарникари и служители на реда взехме решение да се срещнем с ръководителя на Управителния съвет на Синдикалната федерация на чиновниците в Министерство на вътрешните работи Валентин Попов и неговия заместител Борис Прешелков .
В една от последните си позиции заявявате, че за следващ път в Министерството на вътрешните работи текат „ частични “ промени, които вредят на работата на чиновниците.
Валентин Попов : Това сме го заявявали неведнъж. До момента, макар изказванията на няколко някогашни министри, цялостна промяна в Министерство на вътрешните работи не е осъществена, а то се нуждае тъкмо от такава. До момента се вършат някакви промени, наричани промени, те са частични, на парче и на процедура се отразяват зле на системата.
Като образец – в навечерието на професионалния празник на пожарникарите в България, можем да посочим по какъв начин в България беше унищожена специалността избавител. Спасителите бяха преквалифицирани в пожарникари и това е част от така наречен промяна в Министерство на вътрешните работи.
От нея излиза наяве и че българският пожарникар съвместява няколко функционалности в едно – водач, избавител, огнеборец. Понякога му се постанова и да купува със лични пари даже защитното си облекло.
Борис Прешелков : Има такива в Главната дирекция за пожарна сигурност и отбрана на популацията – лидер на специфичен автомобил, само че той е и пожарникар или и избавител. На процедура един чиновник прави три функционалности. Това е доста комфортно за управлението на Главната дирекция, само че съвместяването на толкоз длъжности е невероятно. Това значи, че един лидер на специфичен автомобил, който е обучаван за това, му се постанова да смени колега-водач на специфичен автомобил, да влиза в пожара, да се качва на покриви. Такъв беше казусът в Бяла, където почина наш сътрудник, лидер на специфичен автомобил, на който се наложи да гаси покрива. Напълно се отхвърля специализацията на хората, т.е. тяхната подготовка става обширна като длъжности и те не могат да извършват тези длъжности качествено, едното постоянно се отразява на другото.
А по какъв начин се стигна до закриването на специалността „ избавител “ и сливането на длъжностите по този метод?
Борис Прешелков : Преди имаше във всяка една област избавителен отряд, като имаше и области с по 2 избавителни отряда – София-град, Благоевград. Но взеха решение, че ще ги понижат като брой и ще създадат единствено 8 отряда в цялата страна, като един отряд обслужва няколко. Целта беше спасителите, които си остават след намаляването на щата, да отидат да работят като пожарникари и да попълнят празните щатове там. Така като цяло се понижи броя на самите отряди, получават се проблеми и с администрирането на този отряд, има проблеми с времето за реакция. Така избавителните действия в страната се утежниха извънредно доста.
Един образец мога да дам – ТИР-ът, който висеше на „ Витиня “. За да отиде сътрудника да окаже помощ на водача, е трябвало, тъй като не е имало човек със съответната специализация на дежурство, трябваше да бъде взиман от у дома, да бъде оборудван и да бъде закаран на място.

А това може ли да се каже, че носи заплаха и за самите пожарникари?
Борис Прешелков : Разбира се, няма по какъв начин да не носи заплаха, откакто си дипломиран за една активност, а ти се постанова да изпълняваш и други действия. Малко или доста се усилва рискът за теб, тъй като можеш да попаднеш в непозната обстановка.
Да не приказваме за смесването и на хора, които са по-малко като численост. Вече не може да се окаже съответна помощ, всичко това усилва риска за чиновниците.
Вие негодувате и против разпоредба, която регламентира едвам трима чиновници на екипите, осъществяващи пожарогасителна и избавителна активност, която на процедура обаче не може да бъде приложена.
Валентин Попов : Ние недоволстваме не толкоз против самата разпоредба. Това че с разпоредба би трябвало да се регламентира минималния цифров състав на пожарникари в екип – стана със Закона за Министерство на вътрешните работи от 2014 година, основно по гледище на СФСМВР. Като трима души в екип пожарникари е санитарният най-малко. Оттам-надолу обстановката стартира да става рискова за живота и здравето на пожарникарите и води до неспособност да извършват отговорностите си.
Наредбата беше издадена през 2015 година, само че текстът в нея, който регламентира тези трима души, влезе в действие едвам от 1 август тази година. Въпреки това – Групово дело „ Пожарна сигурност и отбрана на популацията “ не е в положение да извърши условията на този текст от нея. Като образец – сега в България има към 40 участъкови служби за пожарна сигурност, като първо не всички щатове са заети, само че даже и при цялостно заети щатове – невероятно е да се извърши условието на тази разпоредба. Не може да се покрие условието за трима души в екип.
Подобна е и обстановката в някои районни служби за пожарна сигурност. Минимумът от трима идва от там, че при влизане в пламнал обект, обикновените условия за безвредни условия на труд изискват в него да влязат минимум двама души. Влизането на един пожарникар в пламнал обект го излага на огромна заплаха. Дори тези трима души също са малко. Както посочихме, даже този най-малко сега ГДПБЗН не е в положение да покрие. А Главната дирекция и Министерството имаха 2 години да създадат нещо по въпроса, което значи, че са създали или нищо, или нещо извънредно незадоволително.
А това значи ли, че има цели региони в страната, в които може да се каже, че няма пожарна сигурност? При състояние, че хората не доближават.
Валентин Попов : При това състояние се постанова в действителност на сътрудниците от ГДПБЗН да излизат на произшествие в състав на екипа, който директно заплашва живота и здравето им. Нещо повече – имаме съмнения, че е допустимо част от тези сектори, които са дребни обитаеми места, някои от тях да бъдат закрити, с цел да може да се попълни щата на друго място. Това към този момент ще значи, че има съществени региони в страната, в които няма да има ефикасна отбрана от пожари и бедствия, тъй като времето за реакция ще се усили доста.
Как ще коментирате информацията, че минималният цифров състав на екип пожарникари в цяла Европа, а и по целия свят, е четирима?
Борис Прешелков : Четирима индивида в екип – това е точно съставът, който се учи, който е разказан в учебниците. Оптималният състав е шестима индивида, само че четирима се приема за най-малък, с цел да могат да се извършват всички действия. Ние приказваме за хигиеничен най-малко от трима индивида в екип, който беше признат с тази разпоредба, само че този най-малко би трябвало да е четирима индивида, както е в цивилизованите страни.
Съставът на един екип е: лидер на специфичен автомобил, началник на екип и двама пожарникари. Това е минимумът. Така че те могат да извършват цялостен обсег от дейностите, които се постановат, т.е. – да бъдат независима единица, в това число при влизане в задимена среда, където освен водачът да остане извън, а и ръководителят на екипа, който да държи връзка с тях и да управлява дейностите на екипа.
Като образец за по-малко хора в екип мога да посоча дейностите, когато имаше приключване на газ в Дулово. Тогава отидоха двама сътрудници, с цел да могат да спрат това приключване. Наложи им се и на двамата да влязат в газовия облак и да спрат приключването на газ. В този случай в случай че беше станало нещо, да се беше запалил газовия облак, на процедура нямаше кой да им помогне на тези хора. Именно по тази причина са сложени тези минимални условия и би трябвало да бъдат четирима индивида.
Има дори по-голяма численост. Да кажем в Холандия – първата кола, която отива на обекта, би трябвало да е от шестима индивида, не от четирима. Така че това демонстрира, че четирима индивида могат да извършват работата си оптимално, за жалост от финансови или други аргументи – тук се стигна до трима индивида в екип.
Какво обаче е решението, с цел да се запълни съставът? Как можем да накараме хората да желаят да станат пожарникари?
Валентин Попов : Проблемът не е, че хората не желаят да стават пожарникари. Макар че към този момент и това ще ни се случи. Проблемът е първо дейности на управлението на ГДПБЗН в една извънредно неправилна посока. Споменахме унищожаването на специалността избавител.
Решението е едно само – увеличение на щата на тази работа. Няма различен вид, няма различен излаз. До какъв брой е привлекателна сега специалността пожарникар, както и служител на реда, откакто стартовата заплата е от порядъка на една сума, против която малко мъчно ще наемете в огромен български град общ служащ, смятайте за каква прелест можем да приказваме. Това, въпреки всичко, изключително пожарникарската специалност, е постоянно обвързвана с опасности за здравето и живота.
В писмата си до министъра вие настоявате и за нарастване на заплатите от 2018 година, като на няколко пъти имаше и митинги с тези претенции. Очаквате ли настояванията ви да бъдат изпълнени, откакто на няколко пъти министър Радев съобщи, че това няма по какъв начин да се случи скоро?
Валентин Попов : Корекция – не от 2018 година, а от 2016 година От тази година също, а със задна дата – от предходната година. Министър Радев приказва за нарастване на заплатите от 2018 година, ние настояваме за нарастване на заплатите със задна дата от 1 юли тази година. Тук въпросът би следвало да бъде разграничен на две елементи.
Първата – да се зададе въпросът има ли такава опция. Според министър Радев най-вероятно няма, съгласно нас - сигурно има. Финансовата опция я има, тъй като не приказваме за големи, на фона на бюджета на Министерство на вътрешните работи, суми.
Второ, непрестанно получаваме информация, посредством медиите за остатъци в бюджета, като огромна част от тях са насъбрани с помощта на битка с контрабандата, с откриване на стопански закононарушения, което е заслуга точно на Министерство на вътрешните работи.
Ние твърдим, че на процедура опцията съществува чисто финансово. Чисто механически може да стане минимум по два метода – единият със закона за изменение и допълнение на закона за държавния бюджет, като бъде повишен бюджета на Министерство на вътрешните работи – отново споделям, не приказваме за големи числа. Втората опция е част от този остатък, с разпореждане на Министерски съвет, да бъде ориентиран към нарастване на заплатите в Министерство на вътрешните работи.
Третият обособен въпрос е съществува ли политическа воля за това. До момента нашият извод е, че няма такава.
През цялото време говорихте за нарастване на бюджета на Министерство на вътрешните работи. Как мислите обаче, че това ще се одобри от обществото, в случай, че и лекари, и учители желаят нарастване на възнагражденията, а на фона на това бюджетът на Министерство на вътрешните работи в никакъв случай не доближава, макар че се усилва всяка година?
Валентин Попов : Това в действителност е доста забавно. Щатът в Министерство на вътрешните работи се свива през последните няколко години с повече от 25%. Бюджетът се усилва, а заплатите стоят замразени. При състояние, че голяма част от този бюджет, може би 80%-90% е в перото „ персонал”. Не желая да разясня заплатите на учители, лекари и други. Разбира се, хората са прави да желаят почтено възнаграждение на своя труд. Ще отбележа единствено, че в последните 8-9 години междинната заплата у нас се е нараснала с над 50%, минималната се е нараснала още повече, а заплатите в Министерство на вътрешните работи са се нараснали с 15-20%. Това основава нетърпима обстановка, а е една от аргументите за демотивацията на чиновниците в системата, и една от аргументите за сриващия се авторитет и прелест на специалностите служител на реда и пожарникар. Страхуваме се, че в случай че обстановката продължи да се утежнява с такова движение – претендентите за работа в системата ще демонстрират качества, които са неприемливи за чиновници в Министерство на вътрешните работи.
Преди малко споменахте, че не виждате политическа воля това да се промени. Протестите на служители на реда и пожарникари не стопират - какво следва? В един от предходните ни диалози заплашихте с митинги по време на Българското председателство на Съвета на Европейски Съюз?
Валентин Попов : Силно се надявам да не се стигне до там, а единственият метод това да не се случи е да се изпълнят нашите претенции. Надявам се да се промени обстановката точно с политическата воля. Да се покачат заплатите в системата, да се създадат няколко значими промени в настоящия закон за Министерство на вътрешните работи и да стартира работа по план за напълно нов закон, който да влезе в Народното събрание през идната година.
На 12-ти този месец ще се състои съвещание на Съвета за обществено партньорство, не знам какво ще чуем там, само че се надявам да има някакво доближаване на позициите на синдикати и министерство, само че в случай че това не се случи – митингите ще продължат по-нататък през годината и сигурно ще продължат по време на българското председателство.