Кристиян Станиславов и Славчо Славков от Bosch ECS: Адреналин и сигурност на пистата и в офиса
За програмирането, екипа и надпреварите...
Кристиян Станиславов и Славчо Славков споделят пристрастеността и към програмирането, и към моторите
(снимка: персонален архив)
Те обичат да си приказват „ през бюрата “, да си подмятат смешки с сътрудниците, да карат мотори дружно и със същия хъс да вземат участие в основаването на авто програмен продукт.
Кристиян Станиславов и Славчо Славков са част от екипа на Bosch ECS. Кристиян е Software Application Engineer, създава модел основани функционалности посредством Matlab и Simulink. Славчо е водач на екип в компанията, виновен за изработването на програмен продукт за Vehicle PowerNet functions.
Започваме диалога за пристрастеността към програмирането и моторите, и по какъв начин адреналинът и дисциплината си оказват помощ:
Кристиян: От тази година се състезавам като дилетант на писта. Както и при карането на мотор, по този начин и в работата, от време на време се постанова да реагираш бързо и да взимаш решения на мига. Моторите развиват самоконтрол и отговорност – това е най-важното при рискови спортове като този.
Славчо: Да, мотоциклетите са още едно нещо, което ни свързва. Аз съм почитател още от дете, само че по карането на писта ме възпламени Крис. Всичко там е друго и супер динамично. Всяка реакция, всяка стотна от секундата са от голяма важност.
Приемате ли работата като съревнование?
Кристиян: По-скоро е съревнование със себе си. Винаги желая да се оправям по-добре. И като софтуерен инженер, и с мотора, се стремя да усилвам уменията си, страстта, адреналина и удовлетворението. Но дисциплината е това, което най-много придвижвам от заниманието в специалността. А методът към ученето, който имам от ИТ сферата, доста ми оказва помощ и на пистата. От програмирането си взимам аналитичното мислене и разбирането на процеса „ до основи “. Моторите и програмирането несъмнено се допълват. А най-хубавото комбиниране на работата и заниманието е когато някои сътрудници идват на пистата да ме поддържат, като имам съревнование.
Славчо: Донякъде съм постигнал моята фантазия да работя заниманието си. А както в работата, по този начин и в обичаното занятие, едно от най-приятните за мен неща е връзката с хората. С другари на пистата и с сътрудници, които са и другари от офиса. Разбира се, постоянно има някаква конкуренция – всеки се бори за план и желае неговият артикул да изпъкне. В последна сметка, спортната просвета движи нововъведенията напред. А и с сътрудниците се състезаваме същински единствено, когато играем електронни игри дружно.
Как се насочихте към програмирането?
Кристиян: За мен всичко стартира с компютърните игри като дете. Оттам се замислих какво има в тази „ машинка “ и по какъв начин мога да ѝ дам указания. Гимназиалното ми обучение беше обвързвано с финанси, само че въобще не ми хареса.
Славчо: Аз учих Компютърни мрежи в ТУЕС. Още там се възпламених по технологиите и по-конкретно по мрежите, това приключих и в Технически университет в София. Но още в учебно заведение направих първи стъпки към програмирането.
Кристиян и Славчо са другари и сътрудници в екипа на Bosch Engineering Center Sofia
(снимка: персонален архив)
А по какъв начин стигнахте до автомобилната промишленост?
Кристиян: Случайно. Винаги съм имал интерес към колите и всичко обвързвано с тях. Това е главната ми персонална мотивация. Мой непосредствен другар, който работеше в тази сфера, ме притегли за идеята.
Професията е много динамична, непрекъснато се развиваш в крайник с промишлеността. При приключен план и когато знаеш, че твоята разработка към този момент се употребява от хората, възприятието на задоволство е доста прелестно и в допълнение те подтиква да продължаваш да се развиваш.
Славчо: Преди да се насоча към нея, към този момент имах прочут трудов стаж и усещах, че не съм толкоз стимулиран да работя по продуктите, които разработвахме в компанията, в която бях към оня миг. Преместването ми стана непринудено, посредством рекомендация на другари. Аз не знаех нищо за промишлеността и програмирането за нея, само че взех решение да опитам и в последна сметка ми хареса. Винаги има нещо ново, даже и в по-дългосрочни планове като нашия сега, който продължава 1-2 години.
Какви са компликациите, с които се справяте?
Кристиян: От техническа позиция, всяка една нова задача е предизвикателство. Но е и извънредно забавна. Един от най-предизвикателните планове, с който съм се занимавал, беше разработка на устройство за панел за автомобил, който се задейства с допиране. На същия принцип, на който са и функционалностите на смарт телефоните. Трябваше да създадем цялата логичност, обвързвана със датчиците, които да знаят и схващат къде се намират вашите пръсти. Тогава осъзнах какъв брой труд стои зад „ интуицията “ на тези технологии, които имаме за даденост.
В Bosch ECS съм работил по „ safety critical ” системи и тогава също много се притеснявах да не пропуснем или объркаме нещо. В продуктите, свързани с сигурността, всичко би трябвало да е изрядно и изпипано до последния подробност. Справяме се с помощта на опита и експертизата на екипа.
Славчо: За мен най-трудно беше да поема новата си служба като водач на екипа. И преди съм имал наставнически задания, само че не в този мащаб, а и екипът по никакъв начин не е дребен. Това е и най-трудното нещо в работата ми – да проследявам всичко, да бъда на всички места, да знам какво се случва с всеки и какъв е статусът на дилемите. Изисква се доста сила и баланс. Хем да съм в непрекъсната връзка с хората, само че и да не преча на ежедневната работа на екипа с изясняване на прекалено много елементи. Координационната част е по-голямо предизвикателство за мен от техническите задания.
Какви съгласно вас ще бъдат колите след 10 години?
Кристиян: По-безопасни. И бих съдействал с каквото мога, с цел да знам, че съм част от това.
Славчо: И по-екологични. Електрически. До 10 години мисля, че моторите с вътрешно горене ще са единствено за супер колите и колекционерските модели.
Bosch Engineering Center Sofia отваря порти в България през 2019 година и главната му цел е да поставя основите на идващото потомство самостоятелни коли. Мисията на екипа, част от който са Кристиян и Славчо, е да обезпечи безвредно шофиране с грижа към околната среда и обществото, да спре войната по пътищата и да проправи пътя на автоматизираната, безвредна и удобна подвижност на бъдещето. Към момента в центъра работят над 400 софтуерни експерти – те основават технологии, които се чака да влязат в колите в идващите години.
Кристиян Станиславов и Славчо Славков споделят пристрастеността и към програмирането, и към моторите
(снимка: персонален архив)
Те обичат да си приказват „ през бюрата “, да си подмятат смешки с сътрудниците, да карат мотори дружно и със същия хъс да вземат участие в основаването на авто програмен продукт.
Кристиян Станиславов и Славчо Славков са част от екипа на Bosch ECS. Кристиян е Software Application Engineer, създава модел основани функционалности посредством Matlab и Simulink. Славчо е водач на екип в компанията, виновен за изработването на програмен продукт за Vehicle PowerNet functions.
Започваме диалога за пристрастеността към програмирането и моторите, и по какъв начин адреналинът и дисциплината си оказват помощ:
Кристиян: От тази година се състезавам като дилетант на писта. Както и при карането на мотор, по този начин и в работата, от време на време се постанова да реагираш бързо и да взимаш решения на мига. Моторите развиват самоконтрол и отговорност – това е най-важното при рискови спортове като този.
Славчо: Да, мотоциклетите са още едно нещо, което ни свързва. Аз съм почитател още от дете, само че по карането на писта ме възпламени Крис. Всичко там е друго и супер динамично. Всяка реакция, всяка стотна от секундата са от голяма важност.
Приемате ли работата като съревнование?
Кристиян: По-скоро е съревнование със себе си. Винаги желая да се оправям по-добре. И като софтуерен инженер, и с мотора, се стремя да усилвам уменията си, страстта, адреналина и удовлетворението. Но дисциплината е това, което най-много придвижвам от заниманието в специалността. А методът към ученето, който имам от ИТ сферата, доста ми оказва помощ и на пистата. От програмирането си взимам аналитичното мислене и разбирането на процеса „ до основи “. Моторите и програмирането несъмнено се допълват. А най-хубавото комбиниране на работата и заниманието е когато някои сътрудници идват на пистата да ме поддържат, като имам съревнование.
Славчо: Донякъде съм постигнал моята фантазия да работя заниманието си. А както в работата, по този начин и в обичаното занятие, едно от най-приятните за мен неща е връзката с хората. С другари на пистата и с сътрудници, които са и другари от офиса. Разбира се, постоянно има някаква конкуренция – всеки се бори за план и желае неговият артикул да изпъкне. В последна сметка, спортната просвета движи нововъведенията напред. А и с сътрудниците се състезаваме същински единствено, когато играем електронни игри дружно.
Как се насочихте към програмирането?
Кристиян: За мен всичко стартира с компютърните игри като дете. Оттам се замислих какво има в тази „ машинка “ и по какъв начин мога да ѝ дам указания. Гимназиалното ми обучение беше обвързвано с финанси, само че въобще не ми хареса.
Славчо: Аз учих Компютърни мрежи в ТУЕС. Още там се възпламених по технологиите и по-конкретно по мрежите, това приключих и в Технически университет в София. Но още в учебно заведение направих първи стъпки към програмирането.
Кристиян и Славчо са другари и сътрудници в екипа на Bosch Engineering Center Sofia
(снимка: персонален архив)
А по какъв начин стигнахте до автомобилната промишленост?
Кристиян: Случайно. Винаги съм имал интерес към колите и всичко обвързвано с тях. Това е главната ми персонална мотивация. Мой непосредствен другар, който работеше в тази сфера, ме притегли за идеята.
Професията е много динамична, непрекъснато се развиваш в крайник с промишлеността. При приключен план и когато знаеш, че твоята разработка към този момент се употребява от хората, възприятието на задоволство е доста прелестно и в допълнение те подтиква да продължаваш да се развиваш.
Славчо: Преди да се насоча към нея, към този момент имах прочут трудов стаж и усещах, че не съм толкоз стимулиран да работя по продуктите, които разработвахме в компанията, в която бях към оня миг. Преместването ми стана непринудено, посредством рекомендация на другари. Аз не знаех нищо за промишлеността и програмирането за нея, само че взех решение да опитам и в последна сметка ми хареса. Винаги има нещо ново, даже и в по-дългосрочни планове като нашия сега, който продължава 1-2 години.
Какви са компликациите, с които се справяте?
Кристиян: От техническа позиция, всяка една нова задача е предизвикателство. Но е и извънредно забавна. Един от най-предизвикателните планове, с който съм се занимавал, беше разработка на устройство за панел за автомобил, който се задейства с допиране. На същия принцип, на който са и функционалностите на смарт телефоните. Трябваше да създадем цялата логичност, обвързвана със датчиците, които да знаят и схващат къде се намират вашите пръсти. Тогава осъзнах какъв брой труд стои зад „ интуицията “ на тези технологии, които имаме за даденост.
В Bosch ECS съм работил по „ safety critical ” системи и тогава също много се притеснявах да не пропуснем или объркаме нещо. В продуктите, свързани с сигурността, всичко би трябвало да е изрядно и изпипано до последния подробност. Справяме се с помощта на опита и експертизата на екипа.
Славчо: За мен най-трудно беше да поема новата си служба като водач на екипа. И преди съм имал наставнически задания, само че не в този мащаб, а и екипът по никакъв начин не е дребен. Това е и най-трудното нещо в работата ми – да проследявам всичко, да бъда на всички места, да знам какво се случва с всеки и какъв е статусът на дилемите. Изисква се доста сила и баланс. Хем да съм в непрекъсната връзка с хората, само че и да не преча на ежедневната работа на екипа с изясняване на прекалено много елементи. Координационната част е по-голямо предизвикателство за мен от техническите задания.
Какви съгласно вас ще бъдат колите след 10 години?
Кристиян: По-безопасни. И бих съдействал с каквото мога, с цел да знам, че съм част от това.
Славчо: И по-екологични. Електрически. До 10 години мисля, че моторите с вътрешно горене ще са единствено за супер колите и колекционерските модели.
Bosch Engineering Center Sofia отваря порти в България през 2019 година и главната му цел е да поставя основите на идващото потомство самостоятелни коли. Мисията на екипа, част от който са Кристиян и Славчо, е да обезпечи безвредно шофиране с грижа към околната среда и обществото, да спре войната по пътищата и да проправи пътя на автоматизираната, безвредна и удобна подвижност на бъдещето. Към момента в центъра работят над 400 софтуерни експерти – те основават технологии, които се чака да влязат в колите в идващите години.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ