Речта на Атила на Каталаунските полета
За фамозната борба на Каталаунските полета сред хуните, предвождани от Атила, и римската войска отпред с родения в Силистра „ финален римлянин “ Флавий Аеций, е писано доста. Общо взето, мненията се свеждат до това, че са се сблъскали „ цивилизацията “ и „ варварството “ – като пътем се подминава фактът, че самата римска войска в по-голямата си част също се състояла от безчовечен наемници („ федерати “) и е била подкрепена от съюзници-варвари, които били много по-многобройни от самата нея. От това факсимиле следва и другото: хуните и техните съдружници (сред които, апропо, били и прабългарите) се биели само за плячка и грабежи, без никакви понятия за чест и достолепие на бойното поле.
Но сходни шаблонни възгледи най-добре се опровергават от самите думи на хунския водач, които той произнася преди или по време на великото стълкновение на Каталаунските полета – и където няма даже споменаване на благоприятни условия за разграбване и разрушения, а всичките негови причини, с които пробва да въодушеви бойците си, са от региона на високата военна нравственос и морал.
Ето какво споделя той на воините си (все отново по-логично е да е произнесъл късата си тирада преди сражението, в сравнение с във вихъра на боя); думите му са стигнали до нас с помощта на историка на готите Йордан (?-551):
„ След победи над толкоз доста племена и нации, откакто целият свят – в случай че вие устоите през днешния ден!, е към този момент обуздан, смятам за неефикасно да ви подбутвам със слова, като че ли сте хора, които не знаят защо става дума. Нека тогава си търсите нов водач или аз да си диря неопитна войска. На мен не ми прилича да приказвам за неща, известни на всички – а вие нямате потребност да ги слушате.
С какво друго сте привикнали, с изключение на с войната? Кое е по-сладко за смелия човек от желанието да отмъсти на врага със личната си ръка? Да наситим духа си с възмездие – това е популярен подарък на природата!
И по този начин, дано ние, бързи и леки, да нападнем врага, тъй като този, който нанася удар, постоянно е самоуверен. Презирайте тези многоезични племена, събрани тук: симптом на боязън е човек да се пази със съюзнически сили. Гледайте! Още преди вашето нахлуване враговете са изумени от смут: те търсят височини, заемат могили и в късното си разкайване се молят за укрепления в степта. Знаете какъв брой са леки оръжията на римляните: за тях е мъчителна освен първата рана, само че и самият прахуляк, когато вървят в бойните си редици и затварят своя строй под „ костенурката “ от щитове. А вие се борите, въодушевени от непримиримост, както сте привикнали! Не обръщайте внимание на техния строй, нападайте аланите, връхлитайте вестготите! Трябва да търсим бърза победа там, където борбата е най-съсредоточена. Когато жилите са прерязани, крайниците скоро отпадат. Тялото не може да устои, в случай че костите се извадят от него. Нека духът ви се извиси, дано кипне яростта, с която сте закърмени! Сега, хуни, използвайте вашия разсъдък и насочете оръжието си! Ако някой е ранен – нека се стреми да убие зложелател, в случай че е незасегнат – дано се насити с кръвта на враговете. Никакви стрели не доближават тези, които вървят към успеха – а вървящите към гибелта самата орис ги убива и по време на мир.
И най-после, за какво ориста подари на хуните победи над толкоз племена, в случай че не, с цел да ги приготви за наслада след тази борба? Кой отвори пътя на нашите предшественици към Меотийските блата, които толкоз епохи бяха затворени и секрети? Кой тогава принуди въоръжените да правят отстъпка пред невъоръжените? Цялото това голям брой не могло да понесе гледката на лицата на хуните. Аз не се колебая в изхода от днешната борба – това е бойното поле, към което ни водеха всички наши триумфи! И аз пръв ще пусна стрела към врага.
Онзи, който може да си почива умерено, когато Атила се бие – той към този момент е заровен! “
–
