Нефт срещу суверенитет: как България замалко да стане съветска република
За приятелите на Москва е тъкмо толкоз мъчно да запазят суверенитета си по отношение на Русия, колкото и за нейните врагове. Украйна, Полша, балтийските, кавказките и централноазиатските страни знаят това може би най-добре. Но има и една страна, която е била подготвена непринудено да отстъпи държавния си суверенитет - Тодор Живков излиза цели три пъти с предлагането да сплоти България със Съветския съюз. Затова и страната бива наричана 16-а руска република. В продължение на десетилетия аспектите на концепцията са държавна загадка - само че в подтекста на спора сред Русия и Украйна наподобяват по-актуални от всеки път.
Да се обединим със Съюз на съветските социалистически републики!
През 1963-а година Тодор Живков, който е министър-председател и водач на Българската комунистическа партия Българска комунистическа партия, форсира концепцията за обединяване на България със Съветския съюз. На четвърти декември 1963 година на пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия Тодор Живков декларира: " В следваната от нас линия на оптимално доближаване последна цел е обединяването със Съветския съюз ". Само ден по-късно по напътствие на Живков Централен комитет се обръща документално към руския държавен и партиен началник Никита Хрушчов с предлагането за икономическо и политическо обединяване. В писмото се споделя: " Перспективата Народна република България да се сближи от ден на ден със Съветския съюз и двете национални стопанства последователно да се обединят е залегнала освен надълбоко в сърцата на българските комунисти, само че се споделя и от голяма част от нашия народ (…) Естествено не чакаме Народна република България да бъде призната незабавно в фамилията на руските нации. Присъединяването би трябвало да бъде предхождано от осъществяването на нужните стопански, политически и идеологически предпоставки ".
Това, че предлагането на Живков за " доближаване " и " обединяване " съдържа съответни елементи единствено във връзка с икономическото съдействие, има съответното съображение: България е във банкрут. Още през 1960 година България би трябвало да продаде всичките си златни запаси, с цел да избегне заплашващия я държавен фалит. Лошото икономическо обмисляне, неналичието на първични материали и пагубните последици от насилствената колективизация си споделят думата. Твърденията на българските приятели в писмото им до Хрушчов, че тяхното " предложение за по-нататъшно доближаване на двете стопански системи никога не произтича от национално лимитираните, егоистични ползи ", е чиста неистина. Което е изцяло ясно и на Хрушчов. Поради това единствената реакция от Москва е да даде на България нов заем от 300 милиона рубли. И апелите за " обединяване " на часа секват.
Нефт и пари против суверенитет
Газът и нефтът са съществени принадлежности на съветската външна политика, с които Москва заплашва суверенитета на другите страни. А комунистическа България под управлението на Тодор Живков е подготвена да употребява държавния суверенитет като разменна монета. Когато през 1973 - годината на петролната рецесия - българският външен дълг доближава един милиард щатски $, Живков още веднъж търси помощ от Москва. И още веднъж издига концепцията за обединяване със Съветския съюз, желае " нова фаза в българо-съветските връзки ". На 20 септември 1973 руският водач Леонид Брежнев прави обичайна си годишна аудиенция в България и Живков му показва дълъг лист с стопански претенции. Включително: апелирам за 18 тона спомагателен петрол под пазарните цени. Понеже Брежнев се бави с отговора, Живков отново вади предлагането за " доближаване ". И играта още веднъж заработва - България получава руска помощ, въпреки " доближаването " да не се трансформира в нищо повече от политическа изразителност.
Не е известно по какъв начин тъкмо е възприемал Брежнев игричките на Живков за вероятното присъединение на България към Съюз на съветските социалистически републики. Но когато през август 1978 година Живков идва на посещаване в Москва, всичко се потретва: Живков желае гаранция за приемането на евтини руски нефтени доставки в идващите 12 години, а когато и този път Брежнев се забавя с отговора, Живков му предава писмо, съдържащо концепцията за " всестранно политическо доближаване на двете страни ". То е трябвало да докара до такава степен, че двете " да действат като обединен организъм ". Брежнев обаче съвсем не реагира и споделя, че би трябвало да разиска въпроса в Москва.
Покерът с националния суверенитет
Разбирането на Живков за националния суверенитет е самобитно. На пленума на Централен комитет на 31 юли 1963 година той споделя: " Разбирането на народа за суверенитет е да има какво да яде и да оцелява. Това е суверенитетът: щастието и добруването на народа. Именно по тази причина работим ". В писмото до Хрушчов даже се споделя: " Близката съгласуваност сред България и Съветския съюз никога няма да е интервенция в развиването на нашата нация и нейния суверенитет, а тъкмо противоположното: тя ще е изискване за по-големия подем на нашата нация и за укрепването на нашия суверенитет ". Един от известните български пропагандни лозунги от 70-те и 80-те години на предишния век гласи: " Любовта към Съветския съюз е висша форма на национализъм ".
Тази агитация и до през днешния ден въздейства на мнозина българи, разяснява кореспондентът на Дъждовни води Георги Ангелов. По българската телевизия съветската посланичка Елеонора Митрофанова дефинира " общата история " като " един от най-важните фактори в нашите връзки ". Очевидно доста българи споделят това мнение. В допитване на " Нова телевизия " от 20 февруари 2022 година на въпроса " На кого вярвате в спора Русия - НАТО? " над 61 % от интервюираните са избрали Русия.
Само тактическа маневра на Живков?
Все отново до каква степен съществени са били игрите на Живков с българския суверенитет? В най-тесен кръг, както споделя неговият политически консултант Нико Яхиел през 1998 година, Живков се шегувал: " И какво в този момент, ще станем ли 16-а република на Съветския съюз? ". А и фактът, че предлагането за " обединяване " по този начин и не стига до средата, приказва за това, че става дума за тактическа маневра на Живков. За него суверенитетът на България е единствено един чип в играта на покер за още заеми и петрол от Съветския съюз.
Кристофер Неринг,
Да се обединим със Съюз на съветските социалистически републики!
През 1963-а година Тодор Живков, който е министър-председател и водач на Българската комунистическа партия Българска комунистическа партия, форсира концепцията за обединяване на България със Съветския съюз. На четвърти декември 1963 година на пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия Тодор Живков декларира: " В следваната от нас линия на оптимално доближаване последна цел е обединяването със Съветския съюз ". Само ден по-късно по напътствие на Живков Централен комитет се обръща документално към руския държавен и партиен началник Никита Хрушчов с предлагането за икономическо и политическо обединяване. В писмото се споделя: " Перспективата Народна република България да се сближи от ден на ден със Съветския съюз и двете национални стопанства последователно да се обединят е залегнала освен надълбоко в сърцата на българските комунисти, само че се споделя и от голяма част от нашия народ (…) Естествено не чакаме Народна република България да бъде призната незабавно в фамилията на руските нации. Присъединяването би трябвало да бъде предхождано от осъществяването на нужните стопански, политически и идеологически предпоставки ".
Това, че предлагането на Живков за " доближаване " и " обединяване " съдържа съответни елементи единствено във връзка с икономическото съдействие, има съответното съображение: България е във банкрут. Още през 1960 година България би трябвало да продаде всичките си златни запаси, с цел да избегне заплашващия я държавен фалит. Лошото икономическо обмисляне, неналичието на първични материали и пагубните последици от насилствената колективизация си споделят думата. Твърденията на българските приятели в писмото им до Хрушчов, че тяхното " предложение за по-нататъшно доближаване на двете стопански системи никога не произтича от национално лимитираните, егоистични ползи ", е чиста неистина. Което е изцяло ясно и на Хрушчов. Поради това единствената реакция от Москва е да даде на България нов заем от 300 милиона рубли. И апелите за " обединяване " на часа секват.
Нефт и пари против суверенитет
Газът и нефтът са съществени принадлежности на съветската външна политика, с които Москва заплашва суверенитета на другите страни. А комунистическа България под управлението на Тодор Живков е подготвена да употребява държавния суверенитет като разменна монета. Когато през 1973 - годината на петролната рецесия - българският външен дълг доближава един милиард щатски $, Живков още веднъж търси помощ от Москва. И още веднъж издига концепцията за обединяване със Съветския съюз, желае " нова фаза в българо-съветските връзки ". На 20 септември 1973 руският водач Леонид Брежнев прави обичайна си годишна аудиенция в България и Живков му показва дълъг лист с стопански претенции. Включително: апелирам за 18 тона спомагателен петрол под пазарните цени. Понеже Брежнев се бави с отговора, Живков отново вади предлагането за " доближаване ". И играта още веднъж заработва - България получава руска помощ, въпреки " доближаването " да не се трансформира в нищо повече от политическа изразителност.
Не е известно по какъв начин тъкмо е възприемал Брежнев игричките на Живков за вероятното присъединение на България към Съюз на съветските социалистически републики. Но когато през август 1978 година Живков идва на посещаване в Москва, всичко се потретва: Живков желае гаранция за приемането на евтини руски нефтени доставки в идващите 12 години, а когато и този път Брежнев се забавя с отговора, Живков му предава писмо, съдържащо концепцията за " всестранно политическо доближаване на двете страни ". То е трябвало да докара до такава степен, че двете " да действат като обединен организъм ". Брежнев обаче съвсем не реагира и споделя, че би трябвало да разиска въпроса в Москва.
Покерът с националния суверенитет
Разбирането на Живков за националния суверенитет е самобитно. На пленума на Централен комитет на 31 юли 1963 година той споделя: " Разбирането на народа за суверенитет е да има какво да яде и да оцелява. Това е суверенитетът: щастието и добруването на народа. Именно по тази причина работим ". В писмото до Хрушчов даже се споделя: " Близката съгласуваност сред България и Съветския съюз никога няма да е интервенция в развиването на нашата нация и нейния суверенитет, а тъкмо противоположното: тя ще е изискване за по-големия подем на нашата нация и за укрепването на нашия суверенитет ". Един от известните български пропагандни лозунги от 70-те и 80-те години на предишния век гласи: " Любовта към Съветския съюз е висша форма на национализъм ".
Тази агитация и до през днешния ден въздейства на мнозина българи, разяснява кореспондентът на Дъждовни води Георги Ангелов. По българската телевизия съветската посланичка Елеонора Митрофанова дефинира " общата история " като " един от най-важните фактори в нашите връзки ". Очевидно доста българи споделят това мнение. В допитване на " Нова телевизия " от 20 февруари 2022 година на въпроса " На кого вярвате в спора Русия - НАТО? " над 61 % от интервюираните са избрали Русия.
Само тактическа маневра на Живков?
Все отново до каква степен съществени са били игрите на Живков с българския суверенитет? В най-тесен кръг, както споделя неговият политически консултант Нико Яхиел през 1998 година, Живков се шегувал: " И какво в този момент, ще станем ли 16-а република на Съветския съюз? ". А и фактът, че предлагането за " обединяване " по този начин и не стига до средата, приказва за това, че става дума за тактическа маневра на Живков. За него суверенитетът на България е единствено един чип в играта на покер за още заеми и петрол от Съветския съюз.
Кристофер Неринг,
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ