Умните сгради: и потенциал, и предизвикателства
За вярното им действие е сериозно събирането на данни за държанието на потребителите, само че това не трябва да идва с цената на компромис на персоналната им цялост
Концепцията за интелигентната постройка към момента е обект на най-различни опити
(снимка: CCO Public Domain)
Често чуваме думата „ интелигентен ” , прилагана към ежедневните цифрови технологии – у мни телефони, умни тв приемници, умни уреди, само че се приказва и за умни здания. Това обаче е една от сферите, в които ще следим най-силно развиване – показателно е , че големи бюджети на водещи софтуерни компании са ориентирани точно в тази посока.
Анализаторите предвиждат „ относително оптимистичен напредък ” за този бранш. Обемът на пазара се пресмята от 15 милиарда $ през 2014 година до 58,2 милиарда $ през 2018 година, като е чака в идващите няколко години размерът му да доближи много по-голяма сума. Според анализаторите, до 2023 година пазарът на системи и решения за умни здания ще възлезе на 140 милиарда $.
Млада концепция
За момента обаче концепцията за интелигентната постройка е към момента „ млада ”. Липсва общоприета формулировка какво тъкмо е умната постройка. Един от най-хубавите образци, който илюстрира концепцията, е контролът, насочен към жителите (КОО). Това включва потребление на данни, събрани за жителите, за вътрешната среда и за външния климат – за усъвършенстване на комфорта в пространствата и повишение на енергийната успеваемост.
Данните, които се събират, обгръщат всички „ сериозни ” функционалности на постройката – осветяване, отопление, ток, сенници, щори на прозорци, климатизация и други На база събраните данни тези функционалности следва да се ръководят от система за ръководство, която „ научава ” информация за тертипите на ползване, навиците и трендовете в потреблението на светлината, отоплението, климатизацията. При огромните здания с десетки или стотици жители това може да има голям резултат върху общите разноски за сила.
Информационна оскъдност
Въпреки че концепцията за интелигентната постройка е вълнуваща и предизвикателна, тя към момента е обект на най-различни опити в рeалността. В нов документ, оповестен в сп. „ Building and Environment ”, Мохамед Оуф преглежда въпросите в съществуващите проучвания на КОО. Неговият разбор е направен в съавторство с Джуни Йънг Парк от Тексаския университет в Остин и сътрудниците му от Университета Карлтон, ETH Zürich и Университета в Южна Дания.
„ Прегледахме литературата по тази тематика и анализирахме в детайли другите параметри в подробност ”, споделя Оуф, доцент в катедра „ Строителство, гражданско и екологично инженерство ” в Школата по инженерни и компютърни науки Gina Cody. „ Разбрахме, че доста малко откриватели са съумели да приложат фактически тези подходи за надзор в действителни здания по доста логистични аргументи ”.
Оуф и неговите сътрудници акцентират пред Techxplore, че проучванията в региона на КОО към момента са относително нищожни. Учените са разпознали 120 изявления по тематиката, от които обаче единствено 42 изследвания включват полеви измервания и разбор на добитите данни. Повечето са единствено концептуални изследвания или симулации.
Освен всичко е налице и известно „ деформиране ” на картината, тъй като всички изследвания са ориентирани към планове в северноамерикански или европейски райони и касаят единствено университетски или офис-сгради.
Ключови въпроси
Налице са няколко провокации, които промишлеността занапред би трябвало да реши. Единият е властта на потребителите в бъдещите умни здания. Дали вграждането на автоматизиран надзор би трябвало да даде приоритет на „ изкуствения разсъдък ” в системите за ръководство? Или би трябвало да се концентрира върху държанието на жителите и взаимоотношението им със сградните системи? Колко физически надзор би трябвало да има даден жител в една автоматизирана постройка? Кои индикатори са с приоритет – тези на комфорта или тези на енергийната успеваемост? Къде е верният баланс сред тях?
Второ, зависимостта на КОО от събирането на данни значи, че би трябвало да се разрешат съществени софтуерни проблеми и проблеми с поверителността. За вярното действие на умните здания ще е сериозно събирането на данни за държанието на потребителите, само че това не трябва да идва с цената на компромис на персоналната им цялост.
Специалистите са на мнение, че картината е предизвикателна, само че оптимистична. Развитието на умните здания е към момента „ в зората ” си и занапред ни чака огромен прогрес в региона.
Концепцията за интелигентната постройка към момента е обект на най-различни опити
(снимка: CCO Public Domain)
Често чуваме думата „ интелигентен ” , прилагана към ежедневните цифрови технологии – у мни телефони, умни тв приемници, умни уреди, само че се приказва и за умни здания. Това обаче е една от сферите, в които ще следим най-силно развиване – показателно е , че големи бюджети на водещи софтуерни компании са ориентирани точно в тази посока.
Анализаторите предвиждат „ относително оптимистичен напредък ” за този бранш. Обемът на пазара се пресмята от 15 милиарда $ през 2014 година до 58,2 милиарда $ през 2018 година, като е чака в идващите няколко години размерът му да доближи много по-голяма сума. Според анализаторите, до 2023 година пазарът на системи и решения за умни здания ще възлезе на 140 милиарда $.
Млада концепция
За момента обаче концепцията за интелигентната постройка е към момента „ млада ”. Липсва общоприета формулировка какво тъкмо е умната постройка. Един от най-хубавите образци, който илюстрира концепцията, е контролът, насочен към жителите (КОО). Това включва потребление на данни, събрани за жителите, за вътрешната среда и за външния климат – за усъвършенстване на комфорта в пространствата и повишение на енергийната успеваемост.
Данните, които се събират, обгръщат всички „ сериозни ” функционалности на постройката – осветяване, отопление, ток, сенници, щори на прозорци, климатизация и други На база събраните данни тези функционалности следва да се ръководят от система за ръководство, която „ научава ” информация за тертипите на ползване, навиците и трендовете в потреблението на светлината, отоплението, климатизацията. При огромните здания с десетки или стотици жители това може да има голям резултат върху общите разноски за сила.
Информационна оскъдност
Въпреки че концепцията за интелигентната постройка е вълнуваща и предизвикателна, тя към момента е обект на най-различни опити в рeалността. В нов документ, оповестен в сп. „ Building and Environment ”, Мохамед Оуф преглежда въпросите в съществуващите проучвания на КОО. Неговият разбор е направен в съавторство с Джуни Йънг Парк от Тексаския университет в Остин и сътрудниците му от Университета Карлтон, ETH Zürich и Университета в Южна Дания.
„ Прегледахме литературата по тази тематика и анализирахме в детайли другите параметри в подробност ”, споделя Оуф, доцент в катедра „ Строителство, гражданско и екологично инженерство ” в Школата по инженерни и компютърни науки Gina Cody. „ Разбрахме, че доста малко откриватели са съумели да приложат фактически тези подходи за надзор в действителни здания по доста логистични аргументи ”.
Оуф и неговите сътрудници акцентират пред Techxplore, че проучванията в региона на КОО към момента са относително нищожни. Учените са разпознали 120 изявления по тематиката, от които обаче единствено 42 изследвания включват полеви измервания и разбор на добитите данни. Повечето са единствено концептуални изследвания или симулации.
Освен всичко е налице и известно „ деформиране ” на картината, тъй като всички изследвания са ориентирани към планове в северноамерикански или европейски райони и касаят единствено университетски или офис-сгради.
Ключови въпроси
Налице са няколко провокации, които промишлеността занапред би трябвало да реши. Единият е властта на потребителите в бъдещите умни здания. Дали вграждането на автоматизиран надзор би трябвало да даде приоритет на „ изкуствения разсъдък ” в системите за ръководство? Или би трябвало да се концентрира върху държанието на жителите и взаимоотношението им със сградните системи? Колко физически надзор би трябвало да има даден жител в една автоматизирана постройка? Кои индикатори са с приоритет – тези на комфорта или тези на енергийната успеваемост? Къде е верният баланс сред тях?
Второ, зависимостта на КОО от събирането на данни значи, че би трябвало да се разрешат съществени софтуерни проблеми и проблеми с поверителността. За вярното действие на умните здания ще е сериозно събирането на данни за държанието на потребителите, само че това не трябва да идва с цената на компромис на персоналната им цялост.
Специалистите са на мнение, че картината е предизвикателна, само че оптимистична. Развитието на умните здания е към момента „ в зората ” си и занапред ни чака огромен прогрес в региона.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ