Москва: Нищо добро не ни чака - САЩ сплотиха Запада, ние нямаме съюзници
За пръв път в историята страната не разполага със значими съдружници
Досегашният ход на войната в Украйна е основа за задълбочени старания на експертната общественост в Русия за осмисляне на резултатите и за набелязване на бъдещи проекти. По отношение на външнополитическите позиции на Русия се откроява създаването на Дмитри Тренин, оповестена в брой 6 на профилираното издание „ Русия в световната политика “, написа Offnews.bg.
В публицистичния съвет на списанието взе участие министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров.
Дмитри Тренин е влиятелен професор и откривател във Факултета за международна стопанска система и политика към Висшата школа по стопанска система, водещ теоретичен помощник на Центъра за интернационална сигурност към Руската академия на науките. Кадрови боен, дълготраен чиновник в системата на Главното разследващо ръководство на Генерален щаб на Въоръжените сили на Русия. Преди закриването му сътрудничи и заема управителни позиции в Московския център „ Карнеги “.
В създаването под заглавие „ Специалната военна интервенция в Украйна като преломна точка във външната политика на модерна Русия “ Тренин преглежда следните по-важни заключения:
„ Войната в Украйна бележи началото на качествено нов стадий във вътрешното развиване на Русия. Променят се границите, демографията, икономическата система, политическата среда, публичните връзки и настроения. Успоредно с тези промени Русия се оказа в значително неподходяща интернационална среда:
Русия се сблъсква с политически мобилизиран и обединен към Съединени американски щати Запад. За пръв път в историята Русия не разполага със значими съдружници.
Международните организации, в чието основаване и активност Москва играеше дейна роля се оказаха насочени срещу Русия. Правото ѝ на несъгласие в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации се заобикаля посредством прекачване на съответните решения на площадката на Генералната асамблея.
Русия повече не може да разчита на нуклеарното въздържане, като поръчител за надеждната отбрана на „ виталните “ ѝ ползи от външни похищения. Факторът „ боязън “, който присъстваше в интервала на Студената война в публичното схващане на западните страни към този момент не играе основна роля. Защото възможното потребление на тактическо нуклеарно оръжие в Украйна би имало лимитирани стратегически резултати и би трансформирало Русия „ във зложелател на цялото човечество “.
Икономическите връзки на Русия със Запада са изцяло разрушени като глобите прераснаха в тотална икономическа и финансова война. Напълно ненадейно бяха замразени и иззети забележителна част от запасите на централната банка. Разчетите, че както допреди войната, действайки в личен интерес, икономическите фактори на Запад ще смекчат следствията от геополитическия конфликт, не се оправдаха.
Особено мъчителен е крахът на енергийните връзки със Западна Европа, считани за „ поръчител “ на устойчивостта на връзките на Русия с Европа и през интервала на Студената война. Разчетите, че съветското „ енергийно оръжие “ – „ газовият кран “, ще повлияе да не се стигне до раздор на Европа с Русия, не се оправдаха.
Най-важното събитие в геополитическата среда в Европа стана радикалният ремонт на германо-руските връзки на „ партньорство “, основаващи се „ примирението “ на Русия и Германия след Втората международна война и на ролята на Съюз на съветските социалистически републики за обединяването на Германия. Деградацията на връзките сред двете страни способства за налагането на геополитическите ползи на Съединени американски щати в Европа.
Войната в Украйна подложи на тестване и формалните до момента съдружници на Русия. От всички страни, членки на Договора за групова сигурност само Беларус поддържа намерено Москва и ѝ оказва действителна поддръжка. Останалите страни употребяват фокусирането на Русия върху спора в Украйна за „ диверсификация “ на своята външна политика и за разграничаване от съветската външна политика, изключително в областта на защитата и сигурността.
Неспособността на Русия да реши в къси периоди дилемите на „ специфичната военна интервенция “ в Украйна внезапно намалява оценките за съветската военна мощност. Това, наред с освобождението от страха пред съветската нуклеарна опасност способства европейските страни да се „ отърсят “ от положението на „ вцепеняване “ пред съветския боен капацитет и ги насърчава за настъпателна политика по повод ползите на Русия.
Войната в Украйна осветли съществени проблеми в следваната от Русия политическа и военна тактика и тактика; в окомплектоването, подготовката и въоръжението на армията; в мобилизационната подготвеност на страната и на стопанската система, в идеологическата компонента на държавната политика; в отношението на обществото. Те крият опасности за стратегическо проваляне на Русия; за провокиране промяна на режима и следващо демилитаризиране на Русия (а не е изключено и слагане на нуклеарния й капацитет под интернационален контрол); за политическо и географско „ преформатиране “ на Русия; за промяна на елита и за превръщането й във вторичен фактор, освен в международен, само че и в районен мащаб.
На фона на геополитическите разломи положително въздействие върху интернационалното състояние на Русия може да се търси само измежду страните, които официално заемат „ неутрална позиция “ в спора на Русия със Запада (на първо място Китай, Индия, Турция, Иран, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Бразилия, ЮАР, Индонезия).
Като цяло вследствие на войната в Украйна интернационалното състояние на Русия внезапно се промени. Но път „ обратно “ не съществува. Отстъплението води към национална злополука, вътрешен безпорядък и загуба на суверенитет. Задължително изискване за недопускането на подобен сюжет е „ решаването на казуса Украйна “.
Загубата във войната крие рискови разтърсвания, сходни на нещастието вследствие на Първата международна война и на последвалата революция.
„ Замразяването “ на бойните дейности на фронта с Украйна на достигнатите сега рубежи би означавало некадърност за реализиране на набелязаните цели, т.е. морално проваляне и би осигурило единствено пауза, по повод неизбежното възобновяване на въоръжената битка, евентуално с още по-консолидиран съперник.
Вариантът за „ стратегически “ триумф включва цялостното преодоляване и удържането на „ присъединените “ територии в Източна Украйна и на „ сухопътния “ кулоар в Крим (руският суверенитет в Крим остава неоспорим). Останалите украински територии, изключително западната част по принцип не могат да бъдат интегрирани в съветското „ цивилизационно “ пространство. Този украински „ плацдарм “ не би имал сериозна маса съществено да заплашва ползите на Русия.
Общият триумф на съветската политика на украинското направление в решаваща степен ще зависи от закрепването на военните резултати посредством политическа, икономическа и идеологическа интеграция на следените територии с Русия. Това изисква големи запаси, целенасочени старания години наред и огромни жертви и ограничения “.
В умозаключение на създаването си Дмитри Тренин показва:
„ Каквато и да бъде развръзката на войната с Украйна не може да се чака установяването на устойчиво статукво в източната част на Европа. Натискът против Русия от страна на Запада в Европа ще продължи по няколко посоки. Освен украинското, което ще остане основна невралгична ос, съществени старания ще бъдат нужни за блокиране на натиска на Запада във връзка с беларуското, на приднестровското, на калининградското и на кавказкото посоки. За да устои, Москва би трябвало да укрепва всестранно своите позиции по целия западен геополитически фронт от Адриатика, до Черно море “.
Обоснованите в създаването възгледи за сериозните промени вследствие на войната в Украйна на интернационалните позиции на Русия и произлизащите цели и задания откриха израз в оповестените на 17-и януари от министъра на защитата на Русия Сергей Шойгу насоки за развиване на въоръжените сили на Руската Федерация през интервала 2023-2026 година
В сводка на Военното разузнаване на Англия от 22-и януари се показва, че промяната във въоръжените сили на Русия включва:
- Увеличаване на числеността на въоръжените сили от 1.35 милиона на 1.5 милиона;
- Промени в организационно-щатната конструкция на въоръжените сили посредством възобновяване на Московския и на Ленинградския военни окръзи;
- Създаването на независимо корпусно командване в Карелия;
- Всестранно увеличаване на групировката за водене на „ специфичната военна интервенция “ в Украйна;
- Преоценка и рационализиране на мобилизационната система и разширение на нейната база;
- Въвеждането на непрекъсната система за подготовка на мобилизационния запас;
- Разгръщането на две нови въздушно-десантни дивизии и на три нови мотострелкови дивизии;- Реорганизацията на четири въздушно-десантни бригади във въздушно-десантни дивизии;
- Реорганизацията на седем мотострелкови бригади в мотострелкови дивизии;
- Реорганизацията на три бригади морска пехота в три дивизии морска пехота.
В изводите на сводката се показва:
„ За Путин залог във войната в Украйна е освен бъдещето на съветската страна, нейното единение и териториална целокупност, имперско великолепие и интернационалния авторитет, само че и персоналното му оцеляване и място в историята. Затова за съветския президент е допустима само успеха Обявените насоки за развиването на въоръжените сили свидетелстват, че упованията са за опазване на висока степен на опасност с стандартни средства против Русия в нескончаем интервал и след довеждане докрай на войната в Украйна. Като решенията се търсят във връщането към руския модел на построяването на отбранителната система на страната “.
Досегашният ход на войната в Украйна е основа за задълбочени старания на експертната общественост в Русия за осмисляне на резултатите и за набелязване на бъдещи проекти. По отношение на външнополитическите позиции на Русия се откроява създаването на Дмитри Тренин, оповестена в брой 6 на профилираното издание „ Русия в световната политика “, написа Offnews.bg.
В публицистичния съвет на списанието взе участие министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров.
Дмитри Тренин е влиятелен професор и откривател във Факултета за международна стопанска система и политика към Висшата школа по стопанска система, водещ теоретичен помощник на Центъра за интернационална сигурност към Руската академия на науките. Кадрови боен, дълготраен чиновник в системата на Главното разследващо ръководство на Генерален щаб на Въоръжените сили на Русия. Преди закриването му сътрудничи и заема управителни позиции в Московския център „ Карнеги “.
В създаването под заглавие „ Специалната военна интервенция в Украйна като преломна точка във външната политика на модерна Русия “ Тренин преглежда следните по-важни заключения:
„ Войната в Украйна бележи началото на качествено нов стадий във вътрешното развиване на Русия. Променят се границите, демографията, икономическата система, политическата среда, публичните връзки и настроения. Успоредно с тези промени Русия се оказа в значително неподходяща интернационална среда:
Русия се сблъсква с политически мобилизиран и обединен към Съединени американски щати Запад. За пръв път в историята Русия не разполага със значими съдружници.
Международните организации, в чието основаване и активност Москва играеше дейна роля се оказаха насочени срещу Русия. Правото ѝ на несъгласие в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации се заобикаля посредством прекачване на съответните решения на площадката на Генералната асамблея.
Русия повече не може да разчита на нуклеарното въздържане, като поръчител за надеждната отбрана на „ виталните “ ѝ ползи от външни похищения. Факторът „ боязън “, който присъстваше в интервала на Студената война в публичното схващане на западните страни към този момент не играе основна роля. Защото възможното потребление на тактическо нуклеарно оръжие в Украйна би имало лимитирани стратегически резултати и би трансформирало Русия „ във зложелател на цялото човечество “.
Икономическите връзки на Русия със Запада са изцяло разрушени като глобите прераснаха в тотална икономическа и финансова война. Напълно ненадейно бяха замразени и иззети забележителна част от запасите на централната банка. Разчетите, че както допреди войната, действайки в личен интерес, икономическите фактори на Запад ще смекчат следствията от геополитическия конфликт, не се оправдаха.
Особено мъчителен е крахът на енергийните връзки със Западна Европа, считани за „ поръчител “ на устойчивостта на връзките на Русия с Европа и през интервала на Студената война. Разчетите, че съветското „ енергийно оръжие “ – „ газовият кран “, ще повлияе да не се стигне до раздор на Европа с Русия, не се оправдаха.
Най-важното събитие в геополитическата среда в Европа стана радикалният ремонт на германо-руските връзки на „ партньорство “, основаващи се „ примирението “ на Русия и Германия след Втората международна война и на ролята на Съюз на съветските социалистически републики за обединяването на Германия. Деградацията на връзките сред двете страни способства за налагането на геополитическите ползи на Съединени американски щати в Европа.
Войната в Украйна подложи на тестване и формалните до момента съдружници на Русия. От всички страни, членки на Договора за групова сигурност само Беларус поддържа намерено Москва и ѝ оказва действителна поддръжка. Останалите страни употребяват фокусирането на Русия върху спора в Украйна за „ диверсификация “ на своята външна политика и за разграничаване от съветската външна политика, изключително в областта на защитата и сигурността.
Неспособността на Русия да реши в къси периоди дилемите на „ специфичната военна интервенция “ в Украйна внезапно намалява оценките за съветската военна мощност. Това, наред с освобождението от страха пред съветската нуклеарна опасност способства европейските страни да се „ отърсят “ от положението на „ вцепеняване “ пред съветския боен капацитет и ги насърчава за настъпателна политика по повод ползите на Русия.
Войната в Украйна осветли съществени проблеми в следваната от Русия политическа и военна тактика и тактика; в окомплектоването, подготовката и въоръжението на армията; в мобилизационната подготвеност на страната и на стопанската система, в идеологическата компонента на държавната политика; в отношението на обществото. Те крият опасности за стратегическо проваляне на Русия; за провокиране промяна на режима и следващо демилитаризиране на Русия (а не е изключено и слагане на нуклеарния й капацитет под интернационален контрол); за политическо и географско „ преформатиране “ на Русия; за промяна на елита и за превръщането й във вторичен фактор, освен в международен, само че и в районен мащаб.
На фона на геополитическите разломи положително въздействие върху интернационалното състояние на Русия може да се търси само измежду страните, които официално заемат „ неутрална позиция “ в спора на Русия със Запада (на първо място Китай, Индия, Турция, Иран, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Бразилия, ЮАР, Индонезия).
Като цяло вследствие на войната в Украйна интернационалното състояние на Русия внезапно се промени. Но път „ обратно “ не съществува. Отстъплението води към национална злополука, вътрешен безпорядък и загуба на суверенитет. Задължително изискване за недопускането на подобен сюжет е „ решаването на казуса Украйна “.
Загубата във войната крие рискови разтърсвания, сходни на нещастието вследствие на Първата международна война и на последвалата революция.
„ Замразяването “ на бойните дейности на фронта с Украйна на достигнатите сега рубежи би означавало некадърност за реализиране на набелязаните цели, т.е. морално проваляне и би осигурило единствено пауза, по повод неизбежното възобновяване на въоръжената битка, евентуално с още по-консолидиран съперник.
Вариантът за „ стратегически “ триумф включва цялостното преодоляване и удържането на „ присъединените “ територии в Източна Украйна и на „ сухопътния “ кулоар в Крим (руският суверенитет в Крим остава неоспорим). Останалите украински територии, изключително западната част по принцип не могат да бъдат интегрирани в съветското „ цивилизационно “ пространство. Този украински „ плацдарм “ не би имал сериозна маса съществено да заплашва ползите на Русия.
Общият триумф на съветската политика на украинското направление в решаваща степен ще зависи от закрепването на военните резултати посредством политическа, икономическа и идеологическа интеграция на следените територии с Русия. Това изисква големи запаси, целенасочени старания години наред и огромни жертви и ограничения “.
В умозаключение на създаването си Дмитри Тренин показва:
„ Каквато и да бъде развръзката на войната с Украйна не може да се чака установяването на устойчиво статукво в източната част на Европа. Натискът против Русия от страна на Запада в Европа ще продължи по няколко посоки. Освен украинското, което ще остане основна невралгична ос, съществени старания ще бъдат нужни за блокиране на натиска на Запада във връзка с беларуското, на приднестровското, на калининградското и на кавказкото посоки. За да устои, Москва би трябвало да укрепва всестранно своите позиции по целия западен геополитически фронт от Адриатика, до Черно море “.
Обоснованите в създаването възгледи за сериозните промени вследствие на войната в Украйна на интернационалните позиции на Русия и произлизащите цели и задания откриха израз в оповестените на 17-и януари от министъра на защитата на Русия Сергей Шойгу насоки за развиване на въоръжените сили на Руската Федерация през интервала 2023-2026 година
В сводка на Военното разузнаване на Англия от 22-и януари се показва, че промяната във въоръжените сили на Русия включва:
- Увеличаване на числеността на въоръжените сили от 1.35 милиона на 1.5 милиона;
- Промени в организационно-щатната конструкция на въоръжените сили посредством възобновяване на Московския и на Ленинградския военни окръзи;
- Създаването на независимо корпусно командване в Карелия;
- Всестранно увеличаване на групировката за водене на „ специфичната военна интервенция “ в Украйна;
- Преоценка и рационализиране на мобилизационната система и разширение на нейната база;
- Въвеждането на непрекъсната система за подготовка на мобилизационния запас;
- Разгръщането на две нови въздушно-десантни дивизии и на три нови мотострелкови дивизии;- Реорганизацията на четири въздушно-десантни бригади във въздушно-десантни дивизии;
- Реорганизацията на седем мотострелкови бригади в мотострелкови дивизии;
- Реорганизацията на три бригади морска пехота в три дивизии морска пехота.
В изводите на сводката се показва:
„ За Путин залог във войната в Украйна е освен бъдещето на съветската страна, нейното единение и териториална целокупност, имперско великолепие и интернационалния авторитет, само че и персоналното му оцеляване и място в историята. Затова за съветския президент е допустима само успеха Обявените насоки за развиването на въоръжените сили свидетелстват, че упованията са за опазване на висока степен на опасност с стандартни средства против Русия в нескончаем интервал и след довеждане докрай на войната в Украйна. Като решенията се търсят във връщането към руския модел на построяването на отбранителната система на страната “.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ