„Един български век“, който обогатява, дисциплинира и натъжава
За пръв път прочетох книга, която ме тласна да виждам „ Рашомон “ - популярния филм на Куросова от 1950 година Той, несъмнено, сюжетно няма нищо общо с книгата, само че завещава на филмовата история „ резултата Рашомон “. Филмът е сплав от три разнообразни описа за една и съща преживелица. Разбирам след това, че със своя труд „ Един български век. 1923-2023 “ проф. Искра Баева, проф. Димитър Денков и проф. Боян Дуранкев са „ повлекли крайник “ - и други създатели у нас възприемат в последно време този метод.
Проф. Искра Баева ни споделя последния век от живота на България, като подрежда одобрени в съзнанието ни обстоятелства, уплътнява описа си с малко известни и любопитни детайлности, подрежда известното и слабоизвестното в границите на разнообразни идеологии - съсловна, комунистическа, фашистка, националсоциалистическа, социалистическа, неолиберална, и се опълчва деликатно, само че задоволително изрично на избуялите през последните 30 години политкоректни тълкования на историята.
Проф. Димитър Денков, като че ли зависещ на духовете на Платон и Хегел, извежда цялата история на този век от превъзходството на хрумвания, в нашия случай три - националистическа, обществена и интернационална, като трансформира всички обстоятелства в свои превъплъщения. И тук играта на нереално с съответно, което е по силите единствено на един метафизичен разум, зашеметява със способността да види духа на времето в най-конкретните, сякаш незначителни, битови явления. И противоположното - в своята върволяк баналните съответни обстоятелства стават закономерни представители на най-дълбоки обществени настройки. Така да вземем за пример банкнотата от 100 лв., емисия 1940, с карта на „ Санстефанска България “ на гърба; имената на градовете Велинград и Димитровград; Азис и съставът на футболния тим „ Лудогорец се трансформират в емблеми на цели столетия.
Проф. Боян Дуранкев пък ти дава лупа, с която виждаш цялото столетие през обстоятелства, които разказват България посредством логичност, напредък и падения. Авторът унищожава визията за статистиката като нещо едномерно и несъмнено, и посредством съпоставки на цифри споделя цялата материална история на страната ни през последния век. И таман си подредил в главата си емпирични „ листа и клончета “, схващаш като пробуден, че в действителност има цяла „ гора “, която е сята, обгрижвана и разрушавана с избрани планове, идеали, ползи, алтруизми и егоизми.
И по този начин, насъбраното в главите ни благосъстояние на разхвърляни движимости в историческия ни килер последователно, страница по страница, до момента в който стигнеш до 600-ната, дисциплинира всичко и подрежда разумно експонатите на три разнообразни рафта. С това „ Един български век “ престава да бъде просто книга, с цел да се трансформира в Енциклопедия за тези, които имат очи да гледат и уши да слушат.
Когато затворих книгата, в мозъка ми като холограми изскочиха три облика: на усмихнатия и излъчващ оптимизъм проф. Боян Дуранкев, който в края на своя роман обобщава с ужасното: „ Днес обществото е опустошено и атомизирано. Нито упованията, нито обещанията се сбъднаха или извършиха “; на строгата, само че по майчински приобщаваща проф. Искра Баева, с нейното по-скоро обръщение, в сравнение с извод: „ Оптимистичният извод от дългия път на България след Първата международна война е, че откакто минават през разнообразни социално-икономически модели, българите последователно схващат какъв брой значими са личните им старания за възстановяване на живота в страната “; на спокойния проф. Димитър Денков, с неговия про форма индиферентен изказ: „ Когато реализирането на водещите хрумвания наподобява най-близко, те угасват “. А през днешния ден? – „ Огромни районни и обществени диспропорции, водещи до поредна победа на идеологията на самостоятелното избавление “.
И по този начин, както започнах да чета книгата с концепцията още веднъж да виждам „ Рашомон “ на Куросова, завърших с четенето, извадих от библиотеката си албума на Врубел, с неговия по едно и също време благ и застрашителен Демон.
В тези три описа има демонски картини на преврати, убийства, измами, похищения, с техните катастрофични пъклен сривания. Има обаче и едно философско успокоение, което приема света подобен, какъвто е. И е мъчно да познаеш по кое време тази безметежност ще избухне във напредък или в проваляне. В очакване на книгата „ Следващият български век “. И с признателност, несъмнено, на издателство „ Изток - Запад “ за прелестната книга.
Пиршество за мозъка
Д-р Мариан Карагьозов
Пиршество за мозъка - по този начин мога да дефинира провелото се през вчерашния ден в СУ " Св. Климент Охридски " показване на книгата на икономиста проф. Боян Дуранкев, на философа проф. Димитър Денков и на историка проф. Искр Баева " Един български век. 1923 - 2023 година " (изд. " Изток-Запад " ).
Книгата показва три паралелни описа:
- резюме и нова интерпретация на добре откритите исторически обстоятелства (И. Баева);
- обзор на главните идеологии, властвали в страната ни в този интервал - от национализма през социалистическия блян за изграждане на общество, основано на обществената правдивост, до евроатлантическия стадий, практическа реализация на който става емигрирането на 2 млн. души и намаляването на популацията на България от 9 млн. души до 6,5 млн. души понастоящем (Д. Денков);
- икономическото развиване (Б. Дуранкев) - въз основа на данни за международната стопанска система и на българските статистически годишници могат да се създадат страшни заключения - османското господство довеждо до непоправимо забавяне на България по отношение на така наречен страни на класическата модерност. През 1920 година междинното равнище в България по Брутният вътрешен продукт на глава от популацията е равно на равнището от 1720 година в Съединени американски щати и 1620 година в Германия. Първата година, в която България надминава междинното международно равнище по този индикатор, е 1959 година
През 1939 година към 2/3 от популацията към момента е необразовано, без ток или канализация са 94% от семействата. Това са данните, в които се разрушават илюзиите за някакъв повсеместен разцвет, основани на прехвърлянето на мемоари от най-високия хайлайф върху всеобщото равнище.
Книгата съдържа още доста забавни данни и разбори, ще я чета с интерес!
Фейсбук
Проф. Искра Баева ни споделя последния век от живота на България, като подрежда одобрени в съзнанието ни обстоятелства, уплътнява описа си с малко известни и любопитни детайлности, подрежда известното и слабоизвестното в границите на разнообразни идеологии - съсловна, комунистическа, фашистка, националсоциалистическа, социалистическа, неолиберална, и се опълчва деликатно, само че задоволително изрично на избуялите през последните 30 години политкоректни тълкования на историята.
Проф. Димитър Денков, като че ли зависещ на духовете на Платон и Хегел, извежда цялата история на този век от превъзходството на хрумвания, в нашия случай три - националистическа, обществена и интернационална, като трансформира всички обстоятелства в свои превъплъщения. И тук играта на нереално с съответно, което е по силите единствено на един метафизичен разум, зашеметява със способността да види духа на времето в най-конкретните, сякаш незначителни, битови явления. И противоположното - в своята върволяк баналните съответни обстоятелства стават закономерни представители на най-дълбоки обществени настройки. Така да вземем за пример банкнотата от 100 лв., емисия 1940, с карта на „ Санстефанска България “ на гърба; имената на градовете Велинград и Димитровград; Азис и съставът на футболния тим „ Лудогорец се трансформират в емблеми на цели столетия.
Проф. Боян Дуранкев пък ти дава лупа, с която виждаш цялото столетие през обстоятелства, които разказват България посредством логичност, напредък и падения. Авторът унищожава визията за статистиката като нещо едномерно и несъмнено, и посредством съпоставки на цифри споделя цялата материална история на страната ни през последния век. И таман си подредил в главата си емпирични „ листа и клончета “, схващаш като пробуден, че в действителност има цяла „ гора “, която е сята, обгрижвана и разрушавана с избрани планове, идеали, ползи, алтруизми и егоизми.
И по този начин, насъбраното в главите ни благосъстояние на разхвърляни движимости в историческия ни килер последователно, страница по страница, до момента в който стигнеш до 600-ната, дисциплинира всичко и подрежда разумно експонатите на три разнообразни рафта. С това „ Един български век “ престава да бъде просто книга, с цел да се трансформира в Енциклопедия за тези, които имат очи да гледат и уши да слушат.
Когато затворих книгата, в мозъка ми като холограми изскочиха три облика: на усмихнатия и излъчващ оптимизъм проф. Боян Дуранкев, който в края на своя роман обобщава с ужасното: „ Днес обществото е опустошено и атомизирано. Нито упованията, нито обещанията се сбъднаха или извършиха “; на строгата, само че по майчински приобщаваща проф. Искра Баева, с нейното по-скоро обръщение, в сравнение с извод: „ Оптимистичният извод от дългия път на България след Първата международна война е, че откакто минават през разнообразни социално-икономически модели, българите последователно схващат какъв брой значими са личните им старания за възстановяване на живота в страната “; на спокойния проф. Димитър Денков, с неговия про форма индиферентен изказ: „ Когато реализирането на водещите хрумвания наподобява най-близко, те угасват “. А през днешния ден? – „ Огромни районни и обществени диспропорции, водещи до поредна победа на идеологията на самостоятелното избавление “.
И по този начин, както започнах да чета книгата с концепцията още веднъж да виждам „ Рашомон “ на Куросова, завърших с четенето, извадих от библиотеката си албума на Врубел, с неговия по едно и също време благ и застрашителен Демон.
В тези три описа има демонски картини на преврати, убийства, измами, похищения, с техните катастрофични пъклен сривания. Има обаче и едно философско успокоение, което приема света подобен, какъвто е. И е мъчно да познаеш по кое време тази безметежност ще избухне във напредък или в проваляне. В очакване на книгата „ Следващият български век “. И с признателност, несъмнено, на издателство „ Изток - Запад “ за прелестната книга.
Пиршество за мозъка
Д-р Мариан Карагьозов
Пиршество за мозъка - по този начин мога да дефинира провелото се през вчерашния ден в СУ " Св. Климент Охридски " показване на книгата на икономиста проф. Боян Дуранкев, на философа проф. Димитър Денков и на историка проф. Искр Баева " Един български век. 1923 - 2023 година " (изд. " Изток-Запад " ).
Книгата показва три паралелни описа:
- резюме и нова интерпретация на добре откритите исторически обстоятелства (И. Баева);
- обзор на главните идеологии, властвали в страната ни в този интервал - от национализма през социалистическия блян за изграждане на общество, основано на обществената правдивост, до евроатлантическия стадий, практическа реализация на който става емигрирането на 2 млн. души и намаляването на популацията на България от 9 млн. души до 6,5 млн. души понастоящем (Д. Денков);
- икономическото развиване (Б. Дуранкев) - въз основа на данни за международната стопанска система и на българските статистически годишници могат да се създадат страшни заключения - османското господство довеждо до непоправимо забавяне на България по отношение на така наречен страни на класическата модерност. През 1920 година междинното равнище в България по Брутният вътрешен продукт на глава от популацията е равно на равнището от 1720 година в Съединени американски щати и 1620 година в Германия. Първата година, в която България надминава междинното международно равнище по този индикатор, е 1959 година
През 1939 година към 2/3 от популацията към момента е необразовано, без ток или канализация са 94% от семействата. Това са данните, в които се разрушават илюзиите за някакъв повсеместен разцвет, основани на прехвърлянето на мемоари от най-високия хайлайф върху всеобщото равнище.
Книгата съдържа още доста забавни данни и разбори, ще я чета с интерес!
Фейсбук
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ