Оперна музика и романтични мелодии възкресиха духа на музите на „Калето“ в Мездра /снимки/
За пръв път, откогато отвори порти преди 7 години, Археологически комплекс „ Калето “ в гр. Мездра беше огласен от оперна музика и известни сантиментални мелодии. Това стана по време на Празника на поезията и музиката, проведен от Община Мездра и от Литературен клуб „ Христо Ботев “ при НЧ „ Просвета 1925 “ във връзка 1 октомври - Ден на поезията в България и Международен ден на музиката.
„ Гвоздеят “ на културното събитие бяха театралните изяви на шармантната оперна певица Маргарита Дамянова, мецосопрано, която заслужи аплодисментите на публиката с въодушевените си осъществяванията „ Ария на Силва “ от оперетата „ Царицата на чардаша “ от Имре Калман, „ Ария на Джудита “ от едноименната оперета на Франц Лехар и на известни неаполитански, мексикански, аржентински и италиански песни - „ Santa Lucia “ от Теодоро Котрау, „ Mamma “ от Сезар Биксио, „ Bésame mucho “ от Консуело Веласкес, „ Con te partirò “ от Франческо Сартори, „ Parla più piano “ на Джани Моранди, „ Por una cabeza “ от Карлос Гардел и „ O sole mio “ от Едуардо ди Капуа.
За край родената във Враца възпитаничка на Държавната музикална академия „ Проф. Панчо Владигеров “ извърши на бис „ Наздравица “ от операта „ Травиата “ на Джузепе Верди, получи букет цветя от кмета на общината Иван Аспарухов и се снима за спомен със своите фенове.
На открита амфитеатрална сцена се изявиха също членове на Литературен клуб „ Христо Ботев “, които прочетоха поетични произведения, отдадени на вълшебството на любовта и най-пъстрия, осезателен и меланхолен сезон - есента. Светла Дамяновска показа „ Последният безоблачен ден “, „ Острите клинове на ятата… “ и „ Тишина “, Дора Василева - „ Блян “, Рени Митева - „ Компас “, Павлина Русева - “Чувал ли си по какъв начин шептят листата… “, „ Моето сърце “ и „ Послание “, Дарина Цветкова - „ Брезичките накичили жълтичките… “, „ Още очаквам “ и „ Ела, обичана “, Диана Иванова - „ Есента се спусна… “ и „ Добро утро “, Надежда Нинова - “Мелодия на тъжния акомпанимент “ и „ Звезди в косите, сълзи в очите “, Снежана Петрова - „ Ухание на роза “, „ Икона “ и „ Ражда се една звезда… “, а Калин Топалски - „ Есенни залези “, „ Обичта ми е единствено сълза гореща “ и „ Колко ли време към този момент измина “.
Така в хладната октомврийска по здрач музикално-поетичното соаре в античната и средновековна цитадела „ Калето “ сплоти двете изкуства и възкреси най-малко за час, надалеч от суетата на катадневието, духа на Ерато и на Евтерпа.
„ Гвоздеят “ на културното събитие бяха театралните изяви на шармантната оперна певица Маргарита Дамянова, мецосопрано, която заслужи аплодисментите на публиката с въодушевените си осъществяванията „ Ария на Силва “ от оперетата „ Царицата на чардаша “ от Имре Калман, „ Ария на Джудита “ от едноименната оперета на Франц Лехар и на известни неаполитански, мексикански, аржентински и италиански песни - „ Santa Lucia “ от Теодоро Котрау, „ Mamma “ от Сезар Биксио, „ Bésame mucho “ от Консуело Веласкес, „ Con te partirò “ от Франческо Сартори, „ Parla più piano “ на Джани Моранди, „ Por una cabeza “ от Карлос Гардел и „ O sole mio “ от Едуардо ди Капуа.
За край родената във Враца възпитаничка на Държавната музикална академия „ Проф. Панчо Владигеров “ извърши на бис „ Наздравица “ от операта „ Травиата “ на Джузепе Верди, получи букет цветя от кмета на общината Иван Аспарухов и се снима за спомен със своите фенове.
На открита амфитеатрална сцена се изявиха също членове на Литературен клуб „ Христо Ботев “, които прочетоха поетични произведения, отдадени на вълшебството на любовта и най-пъстрия, осезателен и меланхолен сезон - есента. Светла Дамяновска показа „ Последният безоблачен ден “, „ Острите клинове на ятата… “ и „ Тишина “, Дора Василева - „ Блян “, Рени Митева - „ Компас “, Павлина Русева - “Чувал ли си по какъв начин шептят листата… “, „ Моето сърце “ и „ Послание “, Дарина Цветкова - „ Брезичките накичили жълтичките… “, „ Още очаквам “ и „ Ела, обичана “, Диана Иванова - „ Есента се спусна… “ и „ Добро утро “, Надежда Нинова - “Мелодия на тъжния акомпанимент “ и „ Звезди в косите, сълзи в очите “, Снежана Петрова - „ Ухание на роза “, „ Икона “ и „ Ражда се една звезда… “, а Калин Топалски - „ Есенни залези “, „ Обичта ми е единствено сълза гореща “ и „ Колко ли време към този момент измина “.
Така в хладната октомврийска по здрач музикално-поетичното соаре в античната и средновековна цитадела „ Калето “ сплоти двете изкуства и възкреси най-малко за час, надалеч от суетата на катадневието, духа на Ерато и на Евтерпа.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ