Щастлива София. Хората от Градоскоп, които съживяват изоставената Сточна гара
За множеството софиянци Сточна гара е просто името на едно кръгово. Малко знаят, че гара в действителност има - това е последната царска гара в България, издигната преди края на монархията. Изключителната ѝ архитектура е непокътната, само че тъне в давност. Сега един млад екип желае да промени това.
Вероятно сте минавали оттова, само че в никакъв случай не сте го забелязвали. През множеството време това място съставлява изоставена пустота: ръждясващи жп релси, край тях големи празни халета, празна тогавашна гара с ронеща се мазилка.
Но когато го погледнат, Адрияна Михайлова и Неделя Сярова виждат нещо напълно друго: цветно пространство, цялостно с хора, изложения, концерти, зелен парк и площадки за детска игра. Става дума за изоставената Сточна гара в София, а Михайлова и Сярова са част от екип, който желае да я съживи.
Преобразуването, което те си показват, не е единствено във въображението им.
Заедно със съидейниците си от съдружие " Градоскоп " те към този момент четвърта година работят върху проектите за възкръсване на мястото. Като част от техните старания в петък, 6 юни, остарялата Сточна гара ще отвори порти и в границите на две седмици ще се трансформира във краткотраен културен център.
Събитието ще включва лекции, полемики, изкуство, музика, образования и работилници за дребни и огромни. Сред напълно безплатните събития има фотографска галерия, галерия с архивни материали, персонални истории и мемоари от времето, когато гарата към момента е била изпълнена с живот, както и занимания за деца като специфичната детска работилница по жп моделизъм.
Крайната цел на събитието обаче е доста повече от това да даде еднократно културно прекарване - в действителност на него уредниците ще показват другите хрумвания за дълготрайното развиване на пространството и ще ги слагат на необятно публично разискване, показва Адрияна Михайлова в изявление за Свободна Европа.
Михайлова е част от плана още от самото му начало - през есента на 2021 година Тогава от Столичната община канят " Градоскоп " да изготви разбор на опциите за промяна на мястото. Става дума за цялото пространство от Сточна гара до гара " Подуяне ".
Самото съдружие " Градоскоп " е основано към година по-рано точно за да работи върху планове за градски трансформации. В екипа му вземат участие десетина души с разнообразни специалности - архитекти, урбанисти, експерти по културно завещание, антрополози.
" Едва тогава през 2021 година, когато пристигна тази покана, разбрах за постройката на Сточна гара ", споделя Михайлова, която се занимава с информационната работа в екипа.
" Самата постройка е скрита зад един магазин. Не я знаехме, аз самата бях минавала доста пъти оттова, само че не я бях виждала ", прибавя тя.
Когато стъпват в нея, хората от " Градоскоп " са впечатлени. Смята се, че постройката е открита през 1931 година, което я прави последната гара, издигната преди края на монархията в България.
Проектирана е от арх. Панайот Калчев през 1928 година и в нея са преплитат детайли от националромантизма, арт деко, сецесион, с препратки към българската възрожденска архитектура.
Самата постройка в действителност е очевидец на замогването на София - издигната е в миг, когато в града има потребност от от ден на ден и повече артикули и влаковете стартират да изместват конските впрягове и каруците, с които търговците до неотдавна карат продукцията си.
До 1989 година Сточна гара се употребява на първо място точно като жп гара за товари, само че по-късно е занемарена.
Днес хората от " Градоскоп " желаят да трансфорат изоставеното пространство от място за продан на артикули в място за продан на хрумвания, място за диалози и изкуство.
" В София липсват задоволително пространства за просвета, това е нещо, за което от културния бранш от дълго време сигнализират ", споделя Адрияна Михайлова.
Освен това е значимо самата постройка, която е извънредно скъпа като културно завещание, да бъде опазена. Гарата би трябвало да бъде съживена и като място за памет, като една от концепциите е там да има и музей на железопътната история на България.
Но има и още нещо значимо - обществената страна на градското пространство.
" Тези територии са станали като разделители ", споделя Михайлова. Тя показва, че към днешна дата пространството от Сточна гара до " Подуяне " разделя три квартала - " Оборище ", " Хаджи Димитър " и " Драз махала ".
Идеята на " Градоскоп " е тези граници да бъдат отстранен и да се трансфорат в тъкмо противоположното - място за срещи.
За тази част от плана се грижи антроположката Неделя Сярова . Заедно със студенти от Новия български университет тя изготвя изследване със задълбочени изявленията измежду хората от трите квартала.
" Защото ние имаме хрумвания, само че би трябвало да забележим хората утвърждават ли ги, ще им правят ли работа ", споделя Сярова.
Освен към този момент направените изявленията екипът събира мненията на жителите на региона, както и на всички заинтересувани от плана, през онлайн анкета. Тя на уеб страницата на " Градоскоп ".
" Това, което хората споделят до момента, е: " липсват ни детски площадки, пространство за децата, липсва ни място, където да се събираме, където да се срещаме и да си приказваме ", споделя още Сярова.
Затова и по думите ѝ съществена част от концепцията им ще бъде развиването на площите към постройката на гарата - като пространства за социализация, игра, зелени градинки.
" Моята фантазия е това място да се съживи. Искам една жива Сточна гара и едно пространство, което да бъде за хората, а не да бъде застроено с жилищни здания и паркинги. Искам една обществена София, щастлива София ", споделя Сярова.
Вероятно сте минавали оттова, само че в никакъв случай не сте го забелязвали. През множеството време това място съставлява изоставена пустота: ръждясващи жп релси, край тях големи празни халета, празна тогавашна гара с ронеща се мазилка.
Но когато го погледнат, Адрияна Михайлова и Неделя Сярова виждат нещо напълно друго: цветно пространство, цялостно с хора, изложения, концерти, зелен парк и площадки за детска игра. Става дума за изоставената Сточна гара в София, а Михайлова и Сярова са част от екип, който желае да я съживи.
Преобразуването, което те си показват, не е единствено във въображението им.
Заедно със съидейниците си от съдружие " Градоскоп " те към този момент четвърта година работят върху проектите за възкръсване на мястото. Като част от техните старания в петък, 6 юни, остарялата Сточна гара ще отвори порти и в границите на две седмици ще се трансформира във краткотраен културен център.
Събитието ще включва лекции, полемики, изкуство, музика, образования и работилници за дребни и огромни. Сред напълно безплатните събития има фотографска галерия, галерия с архивни материали, персонални истории и мемоари от времето, когато гарата към момента е била изпълнена с живот, както и занимания за деца като специфичната детска работилница по жп моделизъм.
Крайната цел на събитието обаче е доста повече от това да даде еднократно културно прекарване - в действителност на него уредниците ще показват другите хрумвания за дълготрайното развиване на пространството и ще ги слагат на необятно публично разискване, показва Адрияна Михайлова в изявление за Свободна Европа.
Михайлова е част от плана още от самото му начало - през есента на 2021 година Тогава от Столичната община канят " Градоскоп " да изготви разбор на опциите за промяна на мястото. Става дума за цялото пространство от Сточна гара до гара " Подуяне ".
Самото съдружие " Градоскоп " е основано към година по-рано точно за да работи върху планове за градски трансформации. В екипа му вземат участие десетина души с разнообразни специалности - архитекти, урбанисти, експерти по културно завещание, антрополози.
" Едва тогава през 2021 година, когато пристигна тази покана, разбрах за постройката на Сточна гара ", споделя Михайлова, която се занимава с информационната работа в екипа.
" Самата постройка е скрита зад един магазин. Не я знаехме, аз самата бях минавала доста пъти оттова, само че не я бях виждала ", прибавя тя.
Когато стъпват в нея, хората от " Градоскоп " са впечатлени. Смята се, че постройката е открита през 1931 година, което я прави последната гара, издигната преди края на монархията в България.
Проектирана е от арх. Панайот Калчев през 1928 година и в нея са преплитат детайли от националромантизма, арт деко, сецесион, с препратки към българската възрожденска архитектура.
Самата постройка в действителност е очевидец на замогването на София - издигната е в миг, когато в града има потребност от от ден на ден и повече артикули и влаковете стартират да изместват конските впрягове и каруците, с които търговците до неотдавна карат продукцията си.
До 1989 година Сточна гара се употребява на първо място точно като жп гара за товари, само че по-късно е занемарена.
Днес хората от " Градоскоп " желаят да трансфорат изоставеното пространство от място за продан на артикули в място за продан на хрумвания, място за диалози и изкуство.
" В София липсват задоволително пространства за просвета, това е нещо, за което от културния бранш от дълго време сигнализират ", споделя Адрияна Михайлова.
Освен това е значимо самата постройка, която е извънредно скъпа като културно завещание, да бъде опазена. Гарата би трябвало да бъде съживена и като място за памет, като една от концепциите е там да има и музей на железопътната история на България.
Но има и още нещо значимо - обществената страна на градското пространство.
" Тези територии са станали като разделители ", споделя Михайлова. Тя показва, че към днешна дата пространството от Сточна гара до " Подуяне " разделя три квартала - " Оборище ", " Хаджи Димитър " и " Драз махала ".
Идеята на " Градоскоп " е тези граници да бъдат отстранен и да се трансфорат в тъкмо противоположното - място за срещи.
За тази част от плана се грижи антроположката Неделя Сярова . Заедно със студенти от Новия български университет тя изготвя изследване със задълбочени изявленията измежду хората от трите квартала.
" Защото ние имаме хрумвания, само че би трябвало да забележим хората утвърждават ли ги, ще им правят ли работа ", споделя Сярова.
Освен към този момент направените изявленията екипът събира мненията на жителите на региона, както и на всички заинтересувани от плана, през онлайн анкета. Тя на уеб страницата на " Градоскоп ".
" Това, което хората споделят до момента, е: " липсват ни детски площадки, пространство за децата, липсва ни място, където да се събираме, където да се срещаме и да си приказваме ", споделя още Сярова.
Затова и по думите ѝ съществена част от концепцията им ще бъде развиването на площите към постройката на гарата - като пространства за социализация, игра, зелени градинки.
" Моята фантазия е това място да се съживи. Искам една жива Сточна гара и едно пространство, което да бъде за хората, а не да бъде застроено с жилищни здания и паркинги. Искам една обществена София, щастлива София ", споделя Сярова.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ