Да хълцаш 68 години: Невероятната история на мъжа, който го е преживял
За множеството от нас хълцането е много досадно, само че за благополучие кратковременно. В тежки случаи то може да продължи няколко дни, което звучи като доста.
Но идващия път, когато се мъчите да преодолеете симфонията от неволни задъхвания, помислете за един мъж на име Чарлз Озбърн, който е страдал от това обществено стеснение в продължение на зашеметяващите 68 години.
The Man Who Had Constant Hiccups For 68 Years Straight
— IFLScience (@IFLScience)
На 13 юни 1922 година, когато младият Озбърн работел във плантация в Небраска, той почнал да хълца по време на среща със свиня и не спрял до 1990 година
Повече за това по-късно. Но за какво получаваме хълцане и може ли нещо да го спре?
Смята се, че хълцането стартира по нервозен път, наименуван рефлексна дъга. Физическото прекарване включва несъзнателно стесняване на дихателните мускули и отворът сред гласните струни - глотисът - внезапно се затваря, което издава разпознаваемия тон " хълцане ".
Нещата, които провокират контракциите, могат да причинят хълцане, като пиянство на прекалено много алкохол, прекомерно доста храна или вдишване на въздух по време на дъвчене, някои медикаменти или даже неспокойствие и смях.
Хълцането може да се случи независимо или на групи със относително постоянен темп, произвеждайки от 4 до 60 хълцания в минута. Не се знае доста за аргументите за появяването му, само че даже в утробата на майката получаваме хълцане, което допуска, че това може да приготвя мускулите ни за дишане.
A man named Charles Osborne had the hiccups for 68 years.
— SERIOUSLY STRANGE (@SeriousStrange)
Медицинското название на явлението е сингълтус, от латинския термин singult, който почти значи да си поема мирис, до момента в който ридая, и това евентуално ви се коства доста уместно и подходящо, когато сте в разгара на припадък на сингълтус.
Някои постоянно срещани средства за отбрана са пиянство или гаргара със студена вода, дишане в хартиена торбичка, задържане на дъха и даже внушаемост или акупунктура. Няма доказателства, че някое от тези средства е дейно или безвредно. Да накарате някого да ви плаши или гъделичка може да ви разсее, само че евентуално няма да спре хълцането.
Обикновените случаи на хълцане нормално отшумяват без интервенция, единствено с самообладание, само че по-продължителното хълцане би трябвало да се приема по-сериозно.
Хроничното хълцане - терминът за упорити (повече от 48 часа) или неудържими (повече от месец) пристъпи - може освен да бъде притеснително и да аргументи безсилие и загуба на тегло, само че и да демонстрира сериозна съществена причина.
Това могат да бъдат нарушавания на централната нервна система, диабет, интервенция, рефлукс, инсулт или рак, и други
Важно е да се обърнете към доктор при хронично хълцане, защото подобаващите проучвания могат да разкрият повече за повода. Малко изследване откри, че 80 % от пациентите с хронично хълцане имат аномалии на хранопровода или стомаха, а 2/3 от тези случаи са лечими.
Прегледът на препоръчаните фармацевтични лекувания на хроничното хълцане не откри задоволително доказателства, с цел да поддържа едно от тях пред друго, което допуска, че става въпрос за самостоятелен случай. Най-полезно се оказва определянето и лекуването на главната здравна причина.
В един необичаен случай триседмичното хълцане е било единственият признак, който е предиздвикал пациента да се яви в незабавното поделение. Оказало се, че той е претърпял сърдечен удар, както и различен пациент с четиридневно хълцане.
Един музикант в Англия един път имал хълцане в продължение на към три години; най-после лекарите открили, че то се дължи на мозъчен израстък, и интервенцията решила казуса.
Бедният Озбърн обаче нямал подобен шанс.
Charles Osborne had the hiccups non-stop for approximately 68 years, from 1922 to 1990.
— Facts - Weird & Interesting (@info_tale)
Въпреки визитите при многочислени лекари, не е открит лек за хълцането му. Съобщава се, че един от лекарите се опитал да ги спре с въглероден оксид и О2, само че Озбърн не можел да диша безвредно. Съобщава се, че той е живял живота си с положително въодушевление и е научил техника на дишане, с цел да сведе до най-малко звука " ик ".
През февруари 1990 година хълцането на Озбърн ненадейно стопира по незнайна причина. Той умира през май 1991 година, откакто би трябвало да е изкарал една прелестна година без хълцане.
През живота си е имал към 430 милиона хълцания.
Но идващия път, когато се мъчите да преодолеете симфонията от неволни задъхвания, помислете за един мъж на име Чарлз Озбърн, който е страдал от това обществено стеснение в продължение на зашеметяващите 68 години.
The Man Who Had Constant Hiccups For 68 Years Straight
— IFLScience (@IFLScience)
На 13 юни 1922 година, когато младият Озбърн работел във плантация в Небраска, той почнал да хълца по време на среща със свиня и не спрял до 1990 година
Повече за това по-късно. Но за какво получаваме хълцане и може ли нещо да го спре?
Смята се, че хълцането стартира по нервозен път, наименуван рефлексна дъга. Физическото прекарване включва несъзнателно стесняване на дихателните мускули и отворът сред гласните струни - глотисът - внезапно се затваря, което издава разпознаваемия тон " хълцане ".
Нещата, които провокират контракциите, могат да причинят хълцане, като пиянство на прекалено много алкохол, прекомерно доста храна или вдишване на въздух по време на дъвчене, някои медикаменти или даже неспокойствие и смях.
Хълцането може да се случи независимо или на групи със относително постоянен темп, произвеждайки от 4 до 60 хълцания в минута. Не се знае доста за аргументите за появяването му, само че даже в утробата на майката получаваме хълцане, което допуска, че това може да приготвя мускулите ни за дишане.
A man named Charles Osborne had the hiccups for 68 years.
— SERIOUSLY STRANGE (@SeriousStrange)
Медицинското название на явлението е сингълтус, от латинския термин singult, който почти значи да си поема мирис, до момента в който ридая, и това евентуално ви се коства доста уместно и подходящо, когато сте в разгара на припадък на сингълтус.
Някои постоянно срещани средства за отбрана са пиянство или гаргара със студена вода, дишане в хартиена торбичка, задържане на дъха и даже внушаемост или акупунктура. Няма доказателства, че някое от тези средства е дейно или безвредно. Да накарате някого да ви плаши или гъделичка може да ви разсее, само че евентуално няма да спре хълцането.
Обикновените случаи на хълцане нормално отшумяват без интервенция, единствено с самообладание, само че по-продължителното хълцане би трябвало да се приема по-сериозно.
Хроничното хълцане - терминът за упорити (повече от 48 часа) или неудържими (повече от месец) пристъпи - може освен да бъде притеснително и да аргументи безсилие и загуба на тегло, само че и да демонстрира сериозна съществена причина.
Това могат да бъдат нарушавания на централната нервна система, диабет, интервенция, рефлукс, инсулт или рак, и други
Важно е да се обърнете към доктор при хронично хълцане, защото подобаващите проучвания могат да разкрият повече за повода. Малко изследване откри, че 80 % от пациентите с хронично хълцане имат аномалии на хранопровода или стомаха, а 2/3 от тези случаи са лечими.
Прегледът на препоръчаните фармацевтични лекувания на хроничното хълцане не откри задоволително доказателства, с цел да поддържа едно от тях пред друго, което допуска, че става въпрос за самостоятелен случай. Най-полезно се оказва определянето и лекуването на главната здравна причина.
В един необичаен случай триседмичното хълцане е било единственият признак, който е предиздвикал пациента да се яви в незабавното поделение. Оказало се, че той е претърпял сърдечен удар, както и различен пациент с четиридневно хълцане.
Един музикант в Англия един път имал хълцане в продължение на към три години; най-после лекарите открили, че то се дължи на мозъчен израстък, и интервенцията решила казуса.
Бедният Озбърн обаче нямал подобен шанс.
Charles Osborne had the hiccups non-stop for approximately 68 years, from 1922 to 1990.
— Facts - Weird & Interesting (@info_tale)
Въпреки визитите при многочислени лекари, не е открит лек за хълцането му. Съобщава се, че един от лекарите се опитал да ги спре с въглероден оксид и О2, само че Озбърн не можел да диша безвредно. Съобщава се, че той е живял живота си с положително въодушевление и е научил техника на дишане, с цел да сведе до най-малко звука " ик ".
През февруари 1990 година хълцането на Озбърн ненадейно стопира по незнайна причина. Той умира през май 1991 година, откакто би трябвало да е изкарал една прелестна година без хълцане.
През живота си е имал към 430 милиона хълцания.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ