Тровители на заплата - експерти по отровите работили за КГБ и ЦРУ
За множеството от нас елиминирането на политически съперници с токсини е нещо от Средновековието. Заедно с упадъка на Ренесанса отива в предишното и ерата на великите тровители. Отива си, с цел да се върне още веднъж през 20-ти век, когато специфичните служби от целия свят стартират интензивно да употребяват токсини. Кой и по какъв начин тровят чиновниците на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и Централно разузнавателно управление на САЩ в полза на държавната сигурност?
Руснаците са същински експерти
Повечето от най-хубавите специалисти по отровите и най-изкусните отровители работят в Комитет за Държавна сигурност (на СССР) на Съюз на съветските социалистически републики, а преди този момент в Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) и МГБ. В чужбина, където врагът не може да бъде уловен, малтретиран и убит се появява неосезаем мъж в сиво, след среща с който съперникът умира сполучливо, от време на време незабавно, а от време на време след малко боледуване.
Всички ефикасни руски токсини не са създавани от разузнавачите. През 1937 година е учредена загадка токсикологична лаборатория на професор Григорий Майрановски, принадлежаща към 12-и отдел на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР). Подобно на самия отдел, лабораторията се управлява от военачалник Павел Судоплатов, прочут шпионин и вредител. Когато през 1951 година Майрановски е задържан като „ космополит и конспиратор “, той споделя по време на разпитите, че токсини за специфични интервенции са тествани върху хора, наказани на гибел или до живот. През 1953 година задържаният Судоплатов удостоверява думите му.
От опозорения военачалник на държавна сигурност проверяващите научават за четири случая на унищожаване на нежелани врагове с токсини, осъществени в разнообразни страни по света. Във всички случаи е употребена кураре отрова, готова и опакована от Майрановски и неговите подчинени. Майрановски не има вяра на никого и персонално прави убийствата. Професорът напуща лагера едвам през 1962 година По подигравка на ориста, откакто е задържан при Берия, главният отровител на Съюз на съветските социалистически републики не е амнистиран след своите признания и продължава да седи зад решетките като „ съизвършител на Берия “. След освобождението му той не живее дълго и умира при доста странни условия, със признаци, сходни на отравяне.
В края на 50-те години не един път поражда нужда да се отстраняват членове на емигрантски организации, съветски и украински, които работят в тясно съдействие с Централно разузнавателно управление на САЩ. Но без прецизният Майрановски нещата не вървят добре. Николай Хохлов, назначен през 1954 година за водач на група убийци във Федерална република Германия, взема решение да не се връща в родината си и вместо да извърши плануваните убийства, описа всичко на американските разузнавачи.
Хохлов незабавно е притеглен от мюнхенския офис на Централно разузнавателно управление на САЩ. Агентът признава пред американците, че една от дилемите му е да убие Александър Керенски. На разположение на убийците от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) са малокалибрени безшумни револвери с отровени патрони, които работят безупречно.
Николай Хохлов е скъп кадър за Централно разузнавателно управление на САЩ и от боязън да не го изгубят той е трансфериран в Щатите. Но дългите ръце на съветските спецслужби стигат до предателя и оттатък океана. На една от по този начин наречените емигрантски вечери някой поръсва радиоактивен талий в смъртоносна доза в кафето на Николай.
Хохлов се разболява незабавно след празненството, само че, колкото и да е необичайно, не умира. Американски лекари му оказват помощ да се оправи с тежката форма на лъчева болест. Упорит и наскърбен, някогашният руски шпионин дълго време нервира някогашните си сътрудници.
Американците имат повече пари и благоприятни условия
Американското разузнаване не изостава по интензивност от руското и даже в известна степен го превъзхожда. Централно разузнавателно управление на САЩ има повече пари и затова благоприятни условия, а правилата, в случай че въобще ги има, са даже по-малко от тези на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Без да са обременени от условности и предубеждения, разследващите сътрудници си сътрудничат с най-отвратителните касапи на планетата, с цел да преследват задачите си с всички нужни средства.
Централно разузнавателно управление на САЩ не харесва отровите и работи жестоко и цинично.За американците е по-лесно да платят на главорези, с цел да осеят задачата с патрони, в сравнение с да забъркват токсини. Но в края на 50-те години на предишния век Централно разузнавателно управление на САЩ се постанова да обърне внимание на отровите. Малко на юг от Флорида се появява страната Куба, ръководена от Фидел Кастро, който не може да бъде отстранен просто по този начин. За Кастро американците създават десетки опити за нападение, някои от които са доста необикновени. Планират даже да подарят на кубинския водач екипировка, инфектирана с туберкулозен микроб.
Но заради шанса си или от липса на професионализъм на американските сътрудници, Фидел съумява да избегне гибелта. Един от опитите за ликвидиране се проваля заради обстоятелството, че сладоледът с отрова за Кастро е заледен крепко в леда на фризера, където е съхраняван от наемен палач.
Опитват се да отровят лидера на Куба и благодарение на обичаните му пури. Първоначално е решено да слагат бацили на ботулизъм в тютюна, само че по-късно се отхвърлят от тази концепция. Друг път е създаден още по-необичаен проект - да се добави халюциноген към пурите, тъй че Фидел, който обича многочасови речи пред хората, да стартира да приказва нелепости и да се дискредитира. И от този вид се отхвърлят.
Лабораториите на Централно разузнавателно управление на САЩ даже вършат специфична ръкохватка за револвер с патрон, пълнен със синтетична отрова Blackleaf 40. Един от неговите лейтенанти, който американците съумяват да вербуват, би трябвало да простреля кубинския водач. Но те още веднъж се провалят.
Ром с цианид, бананов къс със стрихнин, антипсихотични морски ракообразни в крем - написани са книги за несполучливите опити на Централно разузнавателно управление на САЩ да токсини Фидел Кастро. По професионализъм, руските убийци надалеч превъзхождат американските. Да, те биха могли да станат предатели, обещавайки им богат и спокоен живот на Запад, само че въпреки всичко си знаят работата.
Поради неуспехите с отравянето на Кастро ползата към отровите в Съюз на съветските социалистически републики понижава и през 70-те години в Съединени американски щати никой не прибягва до отровите. Стига се до там, че когато основният сътрудник на Централно разузнавателно управление на САЩ в Съюз на съветските социалистически републики " Трианон " желае от куратора отрова от кураре за себе си, при положение на крах, те не могат да намерят незабавно и имат усложнение. В последна сметка въпреки всичко я подготвят и я изпращат в Москва.
Агент Александър Огородник употребява първата доза, с цел да токсини жена си, която стартира да го подозира, че работи за задгранично разузнаване, а втората гълтам той, когато идват сътрудниците от Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Но най-голямата нелепост обвързвана с Централно разузнавателно управление на САЩ и отровите се случва във френския град Пон-Сент-Експри на Рона през 1951 година
Хиляди поданици на провинциалния град ненадейно губят разсъдъка си. Започват да ги преследват кошмари и халюцинации, а някои изцяло губят инстинкта си за самозапазване и вършат рискови неща. Едни скачат през прозорците, други гълтам препарати за разчистване на канализация – умират 7 индивида, а 50 губят мозъка си и се нуждаят от психиатрична помощ. Разследването демонстрира, че повода за всеобщата полуда е замърсяване на брашното с ергот, само че тази версия не е доказана.
Руснаците са същински експерти
Повечето от най-хубавите специалисти по отровите и най-изкусните отровители работят в Комитет за Държавна сигурност (на СССР) на Съюз на съветските социалистически републики, а преди този момент в Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) и МГБ. В чужбина, където врагът не може да бъде уловен, малтретиран и убит се появява неосезаем мъж в сиво, след среща с който съперникът умира сполучливо, от време на време незабавно, а от време на време след малко боледуване.
Всички ефикасни руски токсини не са създавани от разузнавачите. През 1937 година е учредена загадка токсикологична лаборатория на професор Григорий Майрановски, принадлежаща към 12-и отдел на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР). Подобно на самия отдел, лабораторията се управлява от военачалник Павел Судоплатов, прочут шпионин и вредител. Когато през 1951 година Майрановски е задържан като „ космополит и конспиратор “, той споделя по време на разпитите, че токсини за специфични интервенции са тествани върху хора, наказани на гибел или до живот. През 1953 година задържаният Судоплатов удостоверява думите му.
От опозорения военачалник на държавна сигурност проверяващите научават за четири случая на унищожаване на нежелани врагове с токсини, осъществени в разнообразни страни по света. Във всички случаи е употребена кураре отрова, готова и опакована от Майрановски и неговите подчинени. Майрановски не има вяра на никого и персонално прави убийствата. Професорът напуща лагера едвам през 1962 година По подигравка на ориста, откакто е задържан при Берия, главният отровител на Съюз на съветските социалистически републики не е амнистиран след своите признания и продължава да седи зад решетките като „ съизвършител на Берия “. След освобождението му той не живее дълго и умира при доста странни условия, със признаци, сходни на отравяне.
В края на 50-те години не един път поражда нужда да се отстраняват членове на емигрантски организации, съветски и украински, които работят в тясно съдействие с Централно разузнавателно управление на САЩ. Но без прецизният Майрановски нещата не вървят добре. Николай Хохлов, назначен през 1954 година за водач на група убийци във Федерална република Германия, взема решение да не се връща в родината си и вместо да извърши плануваните убийства, описа всичко на американските разузнавачи.
Хохлов незабавно е притеглен от мюнхенския офис на Централно разузнавателно управление на САЩ. Агентът признава пред американците, че една от дилемите му е да убие Александър Керенски. На разположение на убийците от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) са малокалибрени безшумни револвери с отровени патрони, които работят безупречно.
Николай Хохлов е скъп кадър за Централно разузнавателно управление на САЩ и от боязън да не го изгубят той е трансфериран в Щатите. Но дългите ръце на съветските спецслужби стигат до предателя и оттатък океана. На една от по този начин наречените емигрантски вечери някой поръсва радиоактивен талий в смъртоносна доза в кафето на Николай.
Хохлов се разболява незабавно след празненството, само че, колкото и да е необичайно, не умира. Американски лекари му оказват помощ да се оправи с тежката форма на лъчева болест. Упорит и наскърбен, някогашният руски шпионин дълго време нервира някогашните си сътрудници.
Американците имат повече пари и благоприятни условия
Американското разузнаване не изостава по интензивност от руското и даже в известна степен го превъзхожда. Централно разузнавателно управление на САЩ има повече пари и затова благоприятни условия, а правилата, в случай че въобще ги има, са даже по-малко от тези на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Без да са обременени от условности и предубеждения, разследващите сътрудници си сътрудничат с най-отвратителните касапи на планетата, с цел да преследват задачите си с всички нужни средства.
Централно разузнавателно управление на САЩ не харесва отровите и работи жестоко и цинично.За американците е по-лесно да платят на главорези, с цел да осеят задачата с патрони, в сравнение с да забъркват токсини. Но в края на 50-те години на предишния век Централно разузнавателно управление на САЩ се постанова да обърне внимание на отровите. Малко на юг от Флорида се появява страната Куба, ръководена от Фидел Кастро, който не може да бъде отстранен просто по този начин. За Кастро американците създават десетки опити за нападение, някои от които са доста необикновени. Планират даже да подарят на кубинския водач екипировка, инфектирана с туберкулозен микроб.
Но заради шанса си или от липса на професионализъм на американските сътрудници, Фидел съумява да избегне гибелта. Един от опитите за ликвидиране се проваля заради обстоятелството, че сладоледът с отрова за Кастро е заледен крепко в леда на фризера, където е съхраняван от наемен палач.
Опитват се да отровят лидера на Куба и благодарение на обичаните му пури. Първоначално е решено да слагат бацили на ботулизъм в тютюна, само че по-късно се отхвърлят от тази концепция. Друг път е създаден още по-необичаен проект - да се добави халюциноген към пурите, тъй че Фидел, който обича многочасови речи пред хората, да стартира да приказва нелепости и да се дискредитира. И от този вид се отхвърлят.
Лабораториите на Централно разузнавателно управление на САЩ даже вършат специфична ръкохватка за револвер с патрон, пълнен със синтетична отрова Blackleaf 40. Един от неговите лейтенанти, който американците съумяват да вербуват, би трябвало да простреля кубинския водач. Но те още веднъж се провалят.
Ром с цианид, бананов къс със стрихнин, антипсихотични морски ракообразни в крем - написани са книги за несполучливите опити на Централно разузнавателно управление на САЩ да токсини Фидел Кастро. По професионализъм, руските убийци надалеч превъзхождат американските. Да, те биха могли да станат предатели, обещавайки им богат и спокоен живот на Запад, само че въпреки всичко си знаят работата.
Поради неуспехите с отравянето на Кастро ползата към отровите в Съюз на съветските социалистически републики понижава и през 70-те години в Съединени американски щати никой не прибягва до отровите. Стига се до там, че когато основният сътрудник на Централно разузнавателно управление на САЩ в Съюз на съветските социалистически републики " Трианон " желае от куратора отрова от кураре за себе си, при положение на крах, те не могат да намерят незабавно и имат усложнение. В последна сметка въпреки всичко я подготвят и я изпращат в Москва.
Агент Александър Огородник употребява първата доза, с цел да токсини жена си, която стартира да го подозира, че работи за задгранично разузнаване, а втората гълтам той, когато идват сътрудниците от Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Но най-голямата нелепост обвързвана с Централно разузнавателно управление на САЩ и отровите се случва във френския град Пон-Сент-Експри на Рона през 1951 година
Хиляди поданици на провинциалния град ненадейно губят разсъдъка си. Започват да ги преследват кошмари и халюцинации, а някои изцяло губят инстинкта си за самозапазване и вършат рискови неща. Едни скачат през прозорците, други гълтам препарати за разчистване на канализация – умират 7 индивида, а 50 губят мозъка си и се нуждаят от психиатрична помощ. Разследването демонстрира, че повода за всеобщата полуда е замърсяване на брашното с ергот, само че тази версия не е доказана.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ