Тъмнозелената красота на Трабзон, или колко малко знаем за отсрещния ъгъл на Черно море -
За множеството хора Трабзон не е първият избор при пътешестване в Турция. Казват, че е единствено за хора, които могат да виждат зеленото. Никъде по света няма подобен зелен цвят.
Склоновете на високия близо 4000 метра Северен Тавър се спускат стръмно към Черно море. Толкова стръмно, че за видиш града, би трябвало да гледаш нагоре, а не напред.
Заради тази съвсем отвесна стена климатът в Трабзон е необикновено мокър, даже в средата на август вълма мъгли се спускат по долините на планината и засядат сред блоковете.
В Трабзон равно място съвсем няма. На напълно тясната линия край брега е издигнато летището и главният бул., а жилищните блокове се изкачват нагоре по ската. Между тях няма доста улици, а дълги, дълги стълбища.
За човек, който не е проверявал особено, несъмнено е необичайно, че на отсрещния ъгъл на Черно море има съвсем милионен град. А още по-странно е какъв брой чист, организиран, комфортен за живот е този град, който повече припомня за френските градове по Ривиерата, в сравнение с за ориенталски град.
Някога и то не доста от дълго време Трабзон е бил центърът на света. Когато през 1204 година кръстоносците завладяват Константинопол, Византийската империя се разпада на 3 елементи: Епирското десподство, което Иван Асен II набива при Клокотница, Никейската империя с център днешния град Измит и Трапезундската империя, най-силната и най-развитата от трите византийски страни.
Някогашният Трапезунд е днешният Трабзон. Не е ясно по кое време е учреден, евентуално е един от най-старите градове в света. Бил е столицата на Понтийското царство, за което Черно море е било вътрешно езеро. Управлявал го е оня Митридат, за който може би сте чували, че още от бебе майка му му давала всевъзможни токсини в дребни дози, с цел да привикне към тях и да не може да бъде токсичен като множеството си прародители. Като пораснал, несъмнено пробвали да го отровят доста пъти, само че не съумели и се заговорило, че е вечен.
Когато Константинопол, Вторият Рим, паднал, било разумно точно Трапезунд да стане новият център на света. Спомен от това е непокътнат даже до през днешния ден - на доста езици има идиом " да загубиш Трапезунд ", което значи цялостно изгубване, шляене без посока и смисъл.
Както се поставя на правоприемник на Константинопол, в Трабзон локалните управници от династията на Комнините построили своя " Света София ". Да, доста по-малка от тази в Цариград, само че въпреки всичко по-голяма от тази на съперниците им в Никея. В Трабзонската " Света София " в прелестно състояни са непокътнати стенописи от XIV век и даже слой от XIII век, безценни примери от една доста по-различна от константинополската иконопис, доста по-мистична и мъченическа, с присъщи лица от антропологичен вид, който не сме виждали в нашенските икони и който към момента се среща, въпреки и доста рядко и онлайн по тези места.
Но по-впечатляващото даже от Агиа София е манастирът Кизляр. Черквата му е в пещера, а по влажните й стени са непокътнати икони от XIII и XIV век. Пещерната черква е наложително място за фотоси за локалните булки.
Тук религията няма значение, младоженците са мюсюлмани, само че няма женитба без фотоси в храма.
Още по-инстаграмъбълни са фотосите от руините на манастира, от които като на длан се открива морето и центърът на Трабзон.
А като казахме центъра, дай Боже на всеки град да има подобен център като Трабзон. По-голямата част от него е парк. С амфитеатър, доста детски площадки, река и водопад. Местните настояват, че в парка даже се разхождат сърни и лисици.
Чистотата е забележителна. Не единствено за балкански град, даже за швейцарски град би била забележителна. Както във всеки турски град улиците са доста оживени, само че не чак толкоз, че да ти стане байгън, като в Истанбул и Измир.
Номинално стандартът на живот в Трабзон не измежду е най-високите в Турция, в случай че се гледа като приходи и покупателна дарба. Но поради извънредно добре уредената градска среда и въобще жанр на живот, Трабзон е измежду най-предпочитаните за живот. Не е инцидентно, че градът е свръхпредставен в турската политика (самият Ердоган е от прилежащия град Ризе) - счита се, че политиците от Трабзон са се потвърдили, че могат да ръководят и те са несъразмерно доста на най-високите етажи на властта в Анкара и Истанбул.
Една от най-впечатляващите здания е Имението на Ататюрк. Всъщност Ататюрк е бил в него единствено една нощ. Казал, че доста му харесва, само че малко по-късно го подарил на общината на Трабзон.
Прави усещане какъв брой добре е плануван града. Повечето от блоковете са 14-етажни, подредени по този начин, че да не си пречат един различен на гледката, задоволително разнообразни, с цел да не е отегчителен града и задоволително идентични, с цел да не се получи безпринципна пъстрота.
Между тях, малко настрана от центъра, е кацнал остарелият квартал Ортакьой, спомен от времето преди 1922 година, когато в града е имало доста гърци. Техните къщи в този момент са най-хубавите кафената и заведения за хранене с трагичен аспект към спускащия се към морето град.
Въпреки че градът е пристанищен и надлежно - промишлен, три са стълбовете на локалната стопанска система - чай, лешници и произвеждане на футболисти.
Местните настояват, че в региона на Трабзон се произежда повече чай, в сравнение с в целия Китай. Това, несъмнено, не е правилно, само че самото безсрамие да сравниш един град с цялостен Китай е показателно. Заради влажния и топъл климат тук пораства толкоз доста и толкоз първокласен чай, че тази промишленост е сърцето на стопанската система на съвсем милионния град. Както по цялото черноморско крайбрежие на Турция, лешниците са на всички места и доста. Но най-впечатляващ е третият най-съществен бранш от стопанската система - производството на футболисти.
Местните настояват, че половината от положителните турски футболисти са от Трабзон. Не запознат съм футбол и няма по какъв начин да го ревизира, само че е явно, че тук футболът е вяра. Знамената на локалния клуб Трабзонспор са на всички места, най-малко половината деца, пък и даже възрастни мъже са облечени с фланелки на този тим. Трабзонспор е настоящият първенец на Турция и единственият тим отвън Истанбул, който влиза в " Голямата четворка ", имайки сили постоянно да спори с истанбулските грандове Галатасарай, Фенербахче и Бешикташ.
А спирките на градския превоз наподобяват по този начин:
Макар и надалеч от България, Трабзон е доста наличен за пътешестване. От Истанбул има доста полети, които вършат комфортна връзка с полетите от България, а цените са като за вътрешни линии. Пътуването от Истанбул до Трабзон трае малко повече, в сравнение с от София до Истанбул, а гледките на обрамченото с високи планиини турско тернорморско крайбрежие, са зашеметяващи.
Само, с цел да се види Трабзон си заслужава да се отиде, само че никой не отива там единствено за Трабзон. На 50 км от града, високо в планините е едно от най-големите съкровища, които човешкото око може да види.
Манастирът Сумела
До манастира Сумела се стига по долината на река Алтъндере, а в случай че тъмнозеленото в Трабзон ви е било малко, тук е същинското обилие. Средиземноморски борове с меки иглички се борят за светлина с папрати като от отминала геоложка ера по крайбрежията на кристално чиста пълноводна река, подхранвана от голям брой водопади. После пътят се отклонява в ляво и със серпантини почва да се се катери нагоре към скалите. Не върху, а във самите скали е манастирът, а първият въпрос, който ти идва е по какъв начин въобще са съумели да го построят на такова място.
А е издигнат още през 386 година, по времето на последния римски император Теодосий, който няколко години по-късно разделя империята на две част и дава на синовете си Аркадий и Хонорий и да ръководят по една половинка.
Манастирът е учреден от двама атински свещеници Варнава и Софроний. Те настрана един от различен сънували пещера, в която е скрита икона на Дева Мария, рисувана персонално от евгангелист Лука. Срещнали се покрай пещерата, разказали един на различен съня си, намерили иконата и решили към пещерата да изградят черква, а по-нататът към нея възникнагл и целия манастирски комплекс.
В тази пещера и по стените на църквата, която я затваря са едни от най-зашеметяващите икони в целия свят.
Когато тръгвах към Трабзон желаех да видя най-много нея. Но видях още доста неща, за които ще опиша в идващия текст.
Склоновете на високия близо 4000 метра Северен Тавър се спускат стръмно към Черно море. Толкова стръмно, че за видиш града, би трябвало да гледаш нагоре, а не напред.
Заради тази съвсем отвесна стена климатът в Трабзон е необикновено мокър, даже в средата на август вълма мъгли се спускат по долините на планината и засядат сред блоковете.
В Трабзон равно място съвсем няма. На напълно тясната линия край брега е издигнато летището и главният бул., а жилищните блокове се изкачват нагоре по ската. Между тях няма доста улици, а дълги, дълги стълбища.
За човек, който не е проверявал особено, несъмнено е необичайно, че на отсрещния ъгъл на Черно море има съвсем милионен град. А още по-странно е какъв брой чист, организиран, комфортен за живот е този град, който повече припомня за френските градове по Ривиерата, в сравнение с за ориенталски град.
Някога и то не доста от дълго време Трабзон е бил центърът на света. Когато през 1204 година кръстоносците завладяват Константинопол, Византийската империя се разпада на 3 елементи: Епирското десподство, което Иван Асен II набива при Клокотница, Никейската империя с център днешния град Измит и Трапезундската империя, най-силната и най-развитата от трите византийски страни.
Някогашният Трапезунд е днешният Трабзон. Не е ясно по кое време е учреден, евентуално е един от най-старите градове в света. Бил е столицата на Понтийското царство, за което Черно море е било вътрешно езеро. Управлявал го е оня Митридат, за който може би сте чували, че още от бебе майка му му давала всевъзможни токсини в дребни дози, с цел да привикне към тях и да не може да бъде токсичен като множеството си прародители. Като пораснал, несъмнено пробвали да го отровят доста пъти, само че не съумели и се заговорило, че е вечен.
Когато Константинопол, Вторият Рим, паднал, било разумно точно Трапезунд да стане новият център на света. Спомен от това е непокътнат даже до през днешния ден - на доста езици има идиом " да загубиш Трапезунд ", което значи цялостно изгубване, шляене без посока и смисъл.
Както се поставя на правоприемник на Константинопол, в Трабзон локалните управници от династията на Комнините построили своя " Света София ". Да, доста по-малка от тази в Цариград, само че въпреки всичко по-голяма от тази на съперниците им в Никея. В Трабзонската " Света София " в прелестно състояни са непокътнати стенописи от XIV век и даже слой от XIII век, безценни примери от една доста по-различна от константинополската иконопис, доста по-мистична и мъченическа, с присъщи лица от антропологичен вид, който не сме виждали в нашенските икони и който към момента се среща, въпреки и доста рядко и онлайн по тези места.
Но по-впечатляващото даже от Агиа София е манастирът Кизляр. Черквата му е в пещера, а по влажните й стени са непокътнати икони от XIII и XIV век. Пещерната черква е наложително място за фотоси за локалните булки.
Тук религията няма значение, младоженците са мюсюлмани, само че няма женитба без фотоси в храма.
Още по-инстаграмъбълни са фотосите от руините на манастира, от които като на длан се открива морето и центърът на Трабзон.
А като казахме центъра, дай Боже на всеки град да има подобен център като Трабзон. По-голямата част от него е парк. С амфитеатър, доста детски площадки, река и водопад. Местните настояват, че в парка даже се разхождат сърни и лисици.
Чистотата е забележителна. Не единствено за балкански град, даже за швейцарски град би била забележителна. Както във всеки турски град улиците са доста оживени, само че не чак толкоз, че да ти стане байгън, като в Истанбул и Измир.
Номинално стандартът на живот в Трабзон не измежду е най-високите в Турция, в случай че се гледа като приходи и покупателна дарба. Но поради извънредно добре уредената градска среда и въобще жанр на живот, Трабзон е измежду най-предпочитаните за живот. Не е инцидентно, че градът е свръхпредставен в турската политика (самият Ердоган е от прилежащия град Ризе) - счита се, че политиците от Трабзон са се потвърдили, че могат да ръководят и те са несъразмерно доста на най-високите етажи на властта в Анкара и Истанбул.
Една от най-впечатляващите здания е Имението на Ататюрк. Всъщност Ататюрк е бил в него единствено една нощ. Казал, че доста му харесва, само че малко по-късно го подарил на общината на Трабзон.
Прави усещане какъв брой добре е плануван града. Повечето от блоковете са 14-етажни, подредени по този начин, че да не си пречат един различен на гледката, задоволително разнообразни, с цел да не е отегчителен града и задоволително идентични, с цел да не се получи безпринципна пъстрота.
Между тях, малко настрана от центъра, е кацнал остарелият квартал Ортакьой, спомен от времето преди 1922 година, когато в града е имало доста гърци. Техните къщи в този момент са най-хубавите кафената и заведения за хранене с трагичен аспект към спускащия се към морето град.
Въпреки че градът е пристанищен и надлежно - промишлен, три са стълбовете на локалната стопанска система - чай, лешници и произвеждане на футболисти.
Местните настояват, че в региона на Трабзон се произежда повече чай, в сравнение с в целия Китай. Това, несъмнено, не е правилно, само че самото безсрамие да сравниш един град с цялостен Китай е показателно. Заради влажния и топъл климат тук пораства толкоз доста и толкоз първокласен чай, че тази промишленост е сърцето на стопанската система на съвсем милионния град. Както по цялото черноморско крайбрежие на Турция, лешниците са на всички места и доста. Но най-впечатляващ е третият най-съществен бранш от стопанската система - производството на футболисти.
Местните настояват, че половината от положителните турски футболисти са от Трабзон. Не запознат съм футбол и няма по какъв начин да го ревизира, само че е явно, че тук футболът е вяра. Знамената на локалния клуб Трабзонспор са на всички места, най-малко половината деца, пък и даже възрастни мъже са облечени с фланелки на този тим. Трабзонспор е настоящият първенец на Турция и единственият тим отвън Истанбул, който влиза в " Голямата четворка ", имайки сили постоянно да спори с истанбулските грандове Галатасарай, Фенербахче и Бешикташ.
А спирките на градския превоз наподобяват по този начин:
Макар и надалеч от България, Трабзон е доста наличен за пътешестване. От Истанбул има доста полети, които вършат комфортна връзка с полетите от България, а цените са като за вътрешни линии. Пътуването от Истанбул до Трабзон трае малко повече, в сравнение с от София до Истанбул, а гледките на обрамченото с високи планиини турско тернорморско крайбрежие, са зашеметяващи.
Само, с цел да се види Трабзон си заслужава да се отиде, само че никой не отива там единствено за Трабзон. На 50 км от града, високо в планините е едно от най-големите съкровища, които човешкото око може да види.
Манастирът Сумела
До манастира Сумела се стига по долината на река Алтъндере, а в случай че тъмнозеленото в Трабзон ви е било малко, тук е същинското обилие. Средиземноморски борове с меки иглички се борят за светлина с папрати като от отминала геоложка ера по крайбрежията на кристално чиста пълноводна река, подхранвана от голям брой водопади. После пътят се отклонява в ляво и със серпантини почва да се се катери нагоре към скалите. Не върху, а във самите скали е манастирът, а първият въпрос, който ти идва е по какъв начин въобще са съумели да го построят на такова място.
А е издигнат още през 386 година, по времето на последния римски император Теодосий, който няколко години по-късно разделя империята на две част и дава на синовете си Аркадий и Хонорий и да ръководят по една половинка.
Манастирът е учреден от двама атински свещеници Варнава и Софроний. Те настрана един от различен сънували пещера, в която е скрита икона на Дева Мария, рисувана персонално от евгангелист Лука. Срещнали се покрай пещерата, разказали един на различен съня си, намерили иконата и решили към пещерата да изградят черква, а по-нататът към нея възникнагл и целия манастирски комплекс.
В тази пещера и по стените на църквата, която я затваря са едни от най-зашеметяващите икони в целия свят.
Когато тръгвах към Трабзон желаех да видя най-много нея. Но видях още доста неща, за които ще опиша в идващия текст.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ