5 минути София – кварталите: Захарна фабрика
За множеството хора през днешния ден той е циганска махала, някъде в западната част на града. Историята, която се носи от уста на уста измежду възрастните му жителите, споделя, че в миналото в него функционирала фабрика, поради която кварталът приличал по-скоро на индустриално украшение. Тонове рафинирана захар се обработвали до железопътната гара, която към момента работи. За разлика от фабриката, тя тъне в съсипия. Останали са единствено спомените за славата на един работен квартал, в който човек можел да си купи даже това, което не му би трябвало. И най-много захар, споделя
Стари здания в него приказват за съществуването на бакалии, на кино, в което се прожектирали най-популярните филми, и за дом, в който успокоение и в този момент намират дейците на българската просвета. Малките блокчета, напомнящи сицилианска провинция, и зелените площи сред тях към момента пазят духа на остарялата Захарна фабрика – най-модерното за времето си индустриално дружество в България.
В дясно от бул. Сливница, тъкмо против централния вход на Западен парк, и в директна непосредственост до Суходолската река, на която е кацнала една от столичните ромски махали, се намира квартал Захарна фабрика. Съществуването му се дължи точно на фабриката, чието име носи. Тя е издигната през 1898 година от белгийската компания „ Ернест Солвей “ – на 2,5 километра отвън границите на тогавашната столица, край жп линията София – Кюстендил и пътя за Ниш, върху повърхност от 14 000 кв.м. Откриването й на 28 ноември същата година е празник за всички – софиянци и поданици на близките села. На него участва както цялата заводска администрация, по този начин и цялата страна. Дори цар Фердинанд I.
Фабриката дава самун на доста хора. В дейния ѝ интервал в нея са работели до 1200 души. Тя се явява едно от първите и най-големи предприятия в българската промишленост, с огромно значение както за просперитета на София, по този начин и за стопанството на страната. Капацитетът ѝ бил 7 хиляди тона рафинирана захар годишно. В нея се преработвали 100 вагона цвекло на денонощие. Пазарният ѝ дял достигал до 20%. По това време строителите ѝ – белгийските вложители, получават от българското държавно управление 10-годишна концесия за развъждане на захарно цвекло. А по самодейност на управлението на Захарната фабрика стартира и строителството на пътя за Банкя, който подкрепя развиването на курорта. Затова през 1922-а, четири години след най-кръвопролитния конфликт на Войнишкото въстание, очевидец на което е поетът Христо Смирненски, а и Захарната фабрика, Българските държавни железници стартират да строят и домове за своите чиновници – 12 двуетажни жилищни здания с по осем жилището. С годините градежът се усилва, като на 12 октомври 1941 година, върху 80 декара общинска земя, се поставя камъкът на 350 работен жилището в квартала. Отслужен е водосвет от тогавашния Софийски митрополит Стефан. Присъстват столичният кмет инж. Иван Иванов и министърът на търговията доктор Славчо Загоров.
Първоначално в квартала живеят единствено работещите във фабриката и техните фамилии. След влизането на България в Първата международна война през 1916 година, белгийските вложители се изтеглят от страната и славата и триумфът на фабриката затихват. Най-модерното дружество у нас продължава да работи още девет години, само че нищо към този момент не е същото. От 1989-а насам постройката не стопира да сменя притежателите си – няколко държавни предприятия, български и гръцки компании. Обновява жителите си, сменя и предназначението си. Започва да се употребява най-вече като складова база. В рамките на 34 години Захарната фабрика складира даже архива на Българска национална телевизия. Целия. По това време той е наброявал ленти с над 65 000 кино заглавия и 100 000 новинарски материала.
Кой е притежателят на фабриката и през днешния ден не е ясно, само че защо се употребява тя е повече от известно – развива се местна търговия с желязо, всява се боязън и безпокойствие у всеки, който мине около нея. На територията на Столична община са регистрирани над 1 500 недвижими културни полезности, от които 811 се намират в централната градска част, а 133 са с национално значение. Като един от тези монументи на културата, Захарна фабрика е предпазена от закона и не може да бъде съборена. Може единствено да се разрушава от самосебе си. И това се случва. Сградата постепенно остава единствено по тухли. Те към момента не са откраднатите. Някои считат, че това е и задачата на сегашния ѝ незнаен притежател – да я остави да потъне в земята и на нейно място да построи следващия мол или бизнесцентър, който най-вероятно още веднъж ще е запустял, само че единствено от вътрешната страна. Така ще се постави край и на фантазиите на жителите в квартала в него да заживее нов културен център за съвременни изкуства.
И въпреки всичко Захарна фабрика не е толкоз надалеч от културата. Сградата и жилищният комплекс постоянно са мечтана локация за доста рекламни, музикални и кинопродукции. Навярно поради приликата с фон от филм за бомбардировките над София.
Кварталът отдавана към този момент не е западният промишлен парадайс в столицата. На територията му обаче кипи живот, а от него се ражда и нов. Децата на Захарна фабрика все по този начин се вслушват в историята и се питат дали това славно минало може да се повтори, или най-малкото – може ли да се запази това, което културата е основала и което остава в ръцете и мозъците на живите през днешния ден.
Стари здания в него приказват за съществуването на бакалии, на кино, в което се прожектирали най-популярните филми, и за дом, в който успокоение и в този момент намират дейците на българската просвета. Малките блокчета, напомнящи сицилианска провинция, и зелените площи сред тях към момента пазят духа на остарялата Захарна фабрика – най-модерното за времето си индустриално дружество в България.
В дясно от бул. Сливница, тъкмо против централния вход на Западен парк, и в директна непосредственост до Суходолската река, на която е кацнала една от столичните ромски махали, се намира квартал Захарна фабрика. Съществуването му се дължи точно на фабриката, чието име носи. Тя е издигната през 1898 година от белгийската компания „ Ернест Солвей “ – на 2,5 километра отвън границите на тогавашната столица, край жп линията София – Кюстендил и пътя за Ниш, върху повърхност от 14 000 кв.м. Откриването й на 28 ноември същата година е празник за всички – софиянци и поданици на близките села. На него участва както цялата заводска администрация, по този начин и цялата страна. Дори цар Фердинанд I.
Фабриката дава самун на доста хора. В дейния ѝ интервал в нея са работели до 1200 души. Тя се явява едно от първите и най-големи предприятия в българската промишленост, с огромно значение както за просперитета на София, по този начин и за стопанството на страната. Капацитетът ѝ бил 7 хиляди тона рафинирана захар годишно. В нея се преработвали 100 вагона цвекло на денонощие. Пазарният ѝ дял достигал до 20%. По това време строителите ѝ – белгийските вложители, получават от българското държавно управление 10-годишна концесия за развъждане на захарно цвекло. А по самодейност на управлението на Захарната фабрика стартира и строителството на пътя за Банкя, който подкрепя развиването на курорта. Затова през 1922-а, четири години след най-кръвопролитния конфликт на Войнишкото въстание, очевидец на което е поетът Христо Смирненски, а и Захарната фабрика, Българските държавни железници стартират да строят и домове за своите чиновници – 12 двуетажни жилищни здания с по осем жилището. С годините градежът се усилва, като на 12 октомври 1941 година, върху 80 декара общинска земя, се поставя камъкът на 350 работен жилището в квартала. Отслужен е водосвет от тогавашния Софийски митрополит Стефан. Присъстват столичният кмет инж. Иван Иванов и министърът на търговията доктор Славчо Загоров.
Първоначално в квартала живеят единствено работещите във фабриката и техните фамилии. След влизането на България в Първата международна война през 1916 година, белгийските вложители се изтеглят от страната и славата и триумфът на фабриката затихват. Най-модерното дружество у нас продължава да работи още девет години, само че нищо към този момент не е същото. От 1989-а насам постройката не стопира да сменя притежателите си – няколко държавни предприятия, български и гръцки компании. Обновява жителите си, сменя и предназначението си. Започва да се употребява най-вече като складова база. В рамките на 34 години Захарната фабрика складира даже архива на Българска национална телевизия. Целия. По това време той е наброявал ленти с над 65 000 кино заглавия и 100 000 новинарски материала.
Кой е притежателят на фабриката и през днешния ден не е ясно, само че защо се употребява тя е повече от известно – развива се местна търговия с желязо, всява се боязън и безпокойствие у всеки, който мине около нея. На територията на Столична община са регистрирани над 1 500 недвижими културни полезности, от които 811 се намират в централната градска част, а 133 са с национално значение. Като един от тези монументи на културата, Захарна фабрика е предпазена от закона и не може да бъде съборена. Може единствено да се разрушава от самосебе си. И това се случва. Сградата постепенно остава единствено по тухли. Те към момента не са откраднатите. Някои считат, че това е и задачата на сегашния ѝ незнаен притежател – да я остави да потъне в земята и на нейно място да построи следващия мол или бизнесцентър, който най-вероятно още веднъж ще е запустял, само че единствено от вътрешната страна. Така ще се постави край и на фантазиите на жителите в квартала в него да заживее нов културен център за съвременни изкуства.
И въпреки всичко Захарна фабрика не е толкоз надалеч от културата. Сградата и жилищният комплекс постоянно са мечтана локация за доста рекламни, музикални и кинопродукции. Навярно поради приликата с фон от филм за бомбардировките над София.
Кварталът отдавана към този момент не е западният промишлен парадайс в столицата. На територията му обаче кипи живот, а от него се ражда и нов. Децата на Захарна фабрика все по този начин се вслушват в историята и се питат дали това славно минало може да се повтори, или най-малкото – може ли да се запази това, което културата е основала и което остава в ръцете и мозъците на живите през днешния ден.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ