Държавните бюджети се превръщат в машини по обслужване на дълговете
За множеството страни дълговата тежест става все по-непоносима
През 21 век главният мотор на стопанските системи на доста страни по света стана държавния бюджет. При това един бюджет е липсващ, при който разноските надвишават приходите. Още през предишния век имаше „ предубеждения ”, че стопанската система би трябвало да се развива „ сама ”, без бюджетна поддръжка, по законите на „ свободния пазар ”. А също и други „ предубеждения ”, - че бюджетите би трябвало да са уравновесени. Неусетно множеството страни в света минаха към модел, при който главен мотор на икономическото развиване става все по-големият държавен дълг.
По оценки на Организация на обединените нации и МВФ за интервала 2000-2022г. Брутният вътрешен артикул (БВП) в света се е нараснал 3 пъти, а държавният дълг - 5 пъти. В безусловно изражение общият обществен дълг на всички страни в света през 2000 година е бил еднакъв на $17 трилиона, а през 2022 година е достигнал $92 трилиона.Това са данни от последния отчет на UNCTAD „ A World of Debt “. „ Нарастващо задължение за световния разцвет. “
В началото на предходната година водачи по държавен дълг (общо - външен и вътрешен) са следните страни (трилиона долара): Съединени американски щати - 30,99; Китай – 13,96; Япония – 11.06; Англия - 3,15; Франция – 3,09; Италия – 2,91; Индия - 2,82; Германия – 2,71; Бразилия – 1,65; Испания – 1,57. Както можете да видите, повече от една трета от международния държавен дълг беше в Съединените щати.
Трябва да се означи, че общественият дълг на разрастващите се страни нараства по-бързо от този на стопански развитите страни. За интервала 2010-2022г. дългът на първите нараства 3,2 пъти; за вторите - 1,5 пъти. Вярно е, че Китай е включен в групата на разрастващите се страни. Без да се взема поради Китай (чийто обществен дълг нараства доста бързо), размерът на обществения дълг в разрастващите се страни се е нараснал 2,1 пъти.
Приблизително 30% от целия държавен дълг в света през 2022 година се държи от групата на разрастващите се страни. В тази група страни 70% от общия държавен дълг се пада на три страни - Китай, Индия и Бразилия.
Според критериите на МВФ равнището на обществения дълг над 60% от Брутният вътрешен продукт се смята за високо. Ако през 2011 година в света е имало 22 страни с висок държавен дълг, то през 2022 година броят на тези страни се е нараснал до 59. За доста страни пиковите стойности на обществения дълг са през 2020 година, когато в изискванията на така наречен коронавирус пандемия, се наложи незабавно да се усилят бюджетните разноски посредством увеличение на държавния дълг.
През 2020 година броят на страните с високи равнища на обществен дълг беше рекордните 70. Общият обществен дълг на разрастващите се страни се усили от 35% от Брутният вътрешен продукт през 2010 година на 60% през 2021 година Оказва се, че като цяло разрастващите се страни са достигнали равнище на обществен дълг, което се назовава „ високо “.
Както вътрешният, по този начин и външният обществен дълг нараства с ускорени темпове в страните от третия свят. Ако през 2010 година външният обществен дълг на разрастващите се страни е бил еднакъв на 19% от Брутният вътрешен продукт, то през 2021 година тази цифра се е нараснала до 29% от Брутният вътрешен продукт.
Външните задължения на разрастващите се страни са съвсем извънредно в задгранична валута. Следователно те би трябвало да се обслужват и погасяват във валута. А разрастващите се страни печелят задгранична валута посредством експорт на артикули. Делът на външния обществен дълг в износа на разрастващите се страни се е нараснал от 71% през 2010 година на 112% през 2021 година
За същия интервал делът на обслужването на външния държавен дълг в износа нараства от 3,9% на 7,4%. Повечето разрастващи се страни се характеризират с финансова и валутна неустойчивост. Девалвациите на националните валути се случват постоянно. Съответно все по-малка част от приходите от експорт могат да бъдат ориентирани към някакви национални потребности.
Структурата на външните заеми и заеми, получени от разрастващите се страни, се трансформира. Нараства делът на частните кредитори, предоставящи средства на комерсиална основа (за разлика от заеми и заеми, предоставяни от други страни и интернационалните финансови организации). Ако през 2010 година частните кредитори съставляват 47% от външния обществен дълг на разрастващите се страни, то през 2021 година той се е нараснал до 62%. Вследствие на това цената на външните заеми се усили.
А ето и някои забавни числа, посочени в упоменатия документ „ A World of Debt “ /„ Свят на задължения “/. Средната рентабилност на 10-годишните облигации (средно за интервала от януари 2022 година до май 2023 година, изчислена от Световната банка) в обособените страни и райони е както следва (%): Германия - 1,5; Съединени американски щати – 3,1; Азия и Океания – 6,5; Латинска Америка – 7,7; Африка – 11,6.
Виждаме голямата разлика в цената на държавните заеми сред водещите западни страни и страните от третия свят. Разходите по заемите в Африка са 7,3 пъти по-високи от тези в Германия и 3,7 пъти по-високи от тези в Съединени американски щати!
Разходите за обслужване на държавния дълг нарастват както в групата на стопански развитите, по този начин и в групата на разрастващите се страни. За интервала 2010-2022г. разноските за заплащане на лихви по държавния дълг в първата група страни се усилват от 0,9% на 1,5% от Брутният вътрешен продукт. За втората група страни тези разноски нарастват от 4,2% на 6,9% от Брутният вътрешен продукт.
Днес разрастващите се страни харчат повече за обслужване на държавния дълг, в сравнение с за вложения в дълготрайни активи. За доста огромен брой страни разноските за лихви (т.е. разноските за обслужване на обществения дълг) са се трансформирали в съществена позиция в държавния бюджет. При някои от тях разноските за лихви гълтам 10 и повече на 100 от бюджетните доходи. Според оценки на Организация на обединените нации и МВФ през 2010 година в света има 29 разрастващи се страни, чиито разноски за лихви са погълнали над 10 % от бюджетните доходи. През 2022 година обаче към този момент има 50 такива страни.
През последното десетилетие бюджетните разноски за обслужване на обществения дълг за групата разрастващи се страни като цяло са се нараснали в номинално изражение с над 60 %. Но бюджетните разноски да вземем за пример за обучение са едвам с 41%.
В момента минимум 19 разрастващи се страни харчат повече за лихви, в сравнение с за обучение, а 45 харчат повече за лихви, в сравнение с за опазване на здравето. Докладът „ A World of Debt “ заключава: „ Общо 48 страни са дом на 3,3 милиарда души, чийто живот е директно обиден от незадоволително вложение в обучение или опазване на здравето заради високи тежести на лихвените заплащания. “
Бих желал да допълня цифрите в отчета „ A World of Debt “ с някои други, които взех от базата данни на Световната банка. Това са числа, показващи размера на разноските за лихви по държавния дълг като % от общите бюджетни разноски. Данните са главно към 2021 година В международен мащаб междинната стойност, съгласно оценки на Световната банка, е 5,56%.
По това време най-ниските индикатори са в стопански развитите страни, изключително в европейските. Ето страните с най-ниски стойности на знака (%):
Люксембург – 0,38
Норвегия – 0,44
Швейцария – 0,59
Швеция – 0,59
Германия – 0,97.
Но се оказва, че в групата на стопански развитите страни има и такива, чийто дял на разноските за лихви в общите бюджетни разноски надвишава 10 %. Това са на първо място Съединени американски щати - 13,32%. Също Япония - 10,95% (2018 г.). Сред останалите стопански развити страни с висок коефициент би трябвало да се открои Англия - 8,15%.
Но в групата на разрастващите се страни тези, в които делът на разноските за лихви е под 10%, могат да се смятат по-скоро за изключение, в сравнение с за норма. Има страни, в които цифрата даже надвишава 20%. Ще назова някои от тях (%):
Бразилия – 23.94
Индия – 23.01 (данни за 2018 г.)
Малави – 24.77
Замбия – 27.35
Гана - 44,61.
Но абсолютният рекордьор беше страна като Шри Ланка. През 2021 година 71,82% от общия бюджет на азиатската страна е изразходван за обслужване на обществения й дълг. Тази азиатска страна от време на време е наричана " антистандартният " паричен и финансов модел (за разлика от Германия, която до неотдавна се наричаше " златен стандарт " ).
Цифрите, които представям, към този момент не отразяват обстановката, която стартира да се развива в света и в обособените страни през 2022–2023 година Имам поради, че се появи фактор, който стартира внезапно да оскъпява обслужването на държавния дълг. И този фактор се демонстрира изцяло както в развитите, по този начин и в разрастващите се страни.
Говорим за повишение на главния % на множеството от централните банки, почнало предходната пролет. Осъществява се внезапно стесняване на политиката на „ количествени облекчения “, което продължи към дванадесет години – от 2008-2009 година, когато централните банки внезапно намалиха главните лихви. Освен това някои от тях бяха до нулево равнище и даже негативни стойности.
Ясно е, че дълговите скъпи бумаги на страните, пласирани през последното десетилетие, са със алегорични лихви. И обслужването на дълга не беше огромна работа. Особено за стопански развитите страни. Между другото, нещо докара до разпределяне на паричните управляващи, които смятаха, че стопанската система може да се развива посредством увеличение на бюджетните разноски, без да се опасяват от бюджетни дефицити и увеличение на държавния дълг.
Миналата пролет стартира внезапен преход към „ количествено стягане “, т.е. главните лихвени проценти започнаха бързо да се повишават. Централните банки обясняваха и не престават да изясняват този преход с нуждата от битка с инфлацията, която стартира да набира скорост предходната година.
Започнаха да се случват доста неприятни бюджетни метаморфози. По-горе означих, че Германия през 2021 година беше страна за образец, с лихвени разноски под равнището от 1 % от общите бюджетни разноски. Нищо чудно, че Германия беше наречена „ златен стандарт “ на Европейския съюз.
Какво виждаме през днешния ден? На 28 октомври авторитетното немско издание Handelsblatt разгласява публикацията „ Ruhe vor dem Sturm: Wann erfasst der Zinsschock die EU? “ („ Затишие преди стихия: по кое време лихвеният потрес ще удари Европейски Съюз? “). Статията цитира изказвания на немския финансов министър Кристиан Линднер.
Както отбелязва Handelsblatt, министърът „ заяви неприятна вест “ за ръководещата коалиция: през идната година не може да се чака нарастване на данъчните доходи заради рецесията. „ В същото време разноските за лихви по дълга нарастват – и федералният бюджет е под все по-голям напън. “
В публикацията се отбелязва, че свършва, „ златното време “ „ когато Германия можеше да заема пари за вложения и да не заплаща високи лихви по задълженията, оставяйки ги на бъдещи държавни управления “. „ Финансовите пазари разрушават фантазиите за разноски на ръководещата коалиция “, защото разноските за обслужване на обществения дълг се усилиха 10 пъти от 2021 година насам. Ако през 2021 година лихвите по всички немски задължения възлизаха на 4 милиарда евро, то през 2023 година тази сума доближи 40 милиарда евро.
Ако даже немският „ златен стандарт “ се срина, какво можем да кажем за другите страни? Ако приказваме за трендове, страните (с редки изключения) започнаха да се движат в посока на модела, създаден в Шри Ланка („ антистандарт “).
P.S. Каква е обстановката в Русия? Според базата данни на Световната банка делът на разноските за лихви в съветския бюджет през 2020 година е бил 2,36%. Индикаторът е доста непретенциозен, само че това беше казусът, преди Банката на Русия внезапно да усили главния лихвен %.
Наскоро Държавната дума на първо четене утвърди плана на федералния бюджет за 2024 година и за интервала до 2026 година в това число. Там разноските за лихви за 2024 година са избрани на 2,3 трилиона рубли. А това към този момент се равнява на 6,3% от всички бюджетни разноски и 6,9% от всички бюджетни доходи.
Между другото, проектобюджетът беше направен даже преди Банката на Русия да реши на 27 октомври да усили главния % от 13,0 на 15,0%. Не е изключено ново нарастване до края на годината. Неизбежно ще има в допълнение повишаване на обществения дълг, тъй че лихвените разноски на бюджета могат да се усилят както в безусловно, по този начин и в релативно изражение.
Превод: Европейски Съюз
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
През 21 век главният мотор на стопанските системи на доста страни по света стана държавния бюджет. При това един бюджет е липсващ, при който разноските надвишават приходите. Още през предишния век имаше „ предубеждения ”, че стопанската система би трябвало да се развива „ сама ”, без бюджетна поддръжка, по законите на „ свободния пазар ”. А също и други „ предубеждения ”, - че бюджетите би трябвало да са уравновесени. Неусетно множеството страни в света минаха към модел, при който главен мотор на икономическото развиване става все по-големият държавен дълг.
По оценки на Организация на обединените нации и МВФ за интервала 2000-2022г. Брутният вътрешен артикул (БВП) в света се е нараснал 3 пъти, а държавният дълг - 5 пъти. В безусловно изражение общият обществен дълг на всички страни в света през 2000 година е бил еднакъв на $17 трилиона, а през 2022 година е достигнал $92 трилиона.Това са данни от последния отчет на UNCTAD „ A World of Debt “. „ Нарастващо задължение за световния разцвет. “
В началото на предходната година водачи по държавен дълг (общо - външен и вътрешен) са следните страни (трилиона долара): Съединени американски щати - 30,99; Китай – 13,96; Япония – 11.06; Англия - 3,15; Франция – 3,09; Италия – 2,91; Индия - 2,82; Германия – 2,71; Бразилия – 1,65; Испания – 1,57. Както можете да видите, повече от една трета от международния държавен дълг беше в Съединените щати.
Трябва да се означи, че общественият дълг на разрастващите се страни нараства по-бързо от този на стопански развитите страни. За интервала 2010-2022г. дългът на първите нараства 3,2 пъти; за вторите - 1,5 пъти. Вярно е, че Китай е включен в групата на разрастващите се страни. Без да се взема поради Китай (чийто обществен дълг нараства доста бързо), размерът на обществения дълг в разрастващите се страни се е нараснал 2,1 пъти.
Приблизително 30% от целия държавен дълг в света през 2022 година се държи от групата на разрастващите се страни. В тази група страни 70% от общия държавен дълг се пада на три страни - Китай, Индия и Бразилия.
Според критериите на МВФ равнището на обществения дълг над 60% от Брутният вътрешен продукт се смята за високо. Ако през 2011 година в света е имало 22 страни с висок държавен дълг, то през 2022 година броят на тези страни се е нараснал до 59. За доста страни пиковите стойности на обществения дълг са през 2020 година, когато в изискванията на така наречен коронавирус пандемия, се наложи незабавно да се усилят бюджетните разноски посредством увеличение на държавния дълг.
През 2020 година броят на страните с високи равнища на обществен дълг беше рекордните 70. Общият обществен дълг на разрастващите се страни се усили от 35% от Брутният вътрешен продукт през 2010 година на 60% през 2021 година Оказва се, че като цяло разрастващите се страни са достигнали равнище на обществен дълг, което се назовава „ високо “.
Както вътрешният, по този начин и външният обществен дълг нараства с ускорени темпове в страните от третия свят. Ако през 2010 година външният обществен дълг на разрастващите се страни е бил еднакъв на 19% от Брутният вътрешен продукт, то през 2021 година тази цифра се е нараснала до 29% от Брутният вътрешен продукт.
Външните задължения на разрастващите се страни са съвсем извънредно в задгранична валута. Следователно те би трябвало да се обслужват и погасяват във валута. А разрастващите се страни печелят задгранична валута посредством експорт на артикули. Делът на външния обществен дълг в износа на разрастващите се страни се е нараснал от 71% през 2010 година на 112% през 2021 година
За същия интервал делът на обслужването на външния държавен дълг в износа нараства от 3,9% на 7,4%. Повечето разрастващи се страни се характеризират с финансова и валутна неустойчивост. Девалвациите на националните валути се случват постоянно. Съответно все по-малка част от приходите от експорт могат да бъдат ориентирани към някакви национални потребности.
Структурата на външните заеми и заеми, получени от разрастващите се страни, се трансформира. Нараства делът на частните кредитори, предоставящи средства на комерсиална основа (за разлика от заеми и заеми, предоставяни от други страни и интернационалните финансови организации). Ако през 2010 година частните кредитори съставляват 47% от външния обществен дълг на разрастващите се страни, то през 2021 година той се е нараснал до 62%. Вследствие на това цената на външните заеми се усили.
А ето и някои забавни числа, посочени в упоменатия документ „ A World of Debt “ /„ Свят на задължения “/. Средната рентабилност на 10-годишните облигации (средно за интервала от януари 2022 година до май 2023 година, изчислена от Световната банка) в обособените страни и райони е както следва (%): Германия - 1,5; Съединени американски щати – 3,1; Азия и Океания – 6,5; Латинска Америка – 7,7; Африка – 11,6.
Виждаме голямата разлика в цената на държавните заеми сред водещите западни страни и страните от третия свят. Разходите по заемите в Африка са 7,3 пъти по-високи от тези в Германия и 3,7 пъти по-високи от тези в Съединени американски щати!
Разходите за обслужване на държавния дълг нарастват както в групата на стопански развитите, по този начин и в групата на разрастващите се страни. За интервала 2010-2022г. разноските за заплащане на лихви по държавния дълг в първата група страни се усилват от 0,9% на 1,5% от Брутният вътрешен продукт. За втората група страни тези разноски нарастват от 4,2% на 6,9% от Брутният вътрешен продукт.
Днес разрастващите се страни харчат повече за обслужване на държавния дълг, в сравнение с за вложения в дълготрайни активи. За доста огромен брой страни разноските за лихви (т.е. разноските за обслужване на обществения дълг) са се трансформирали в съществена позиция в държавния бюджет. При някои от тях разноските за лихви гълтам 10 и повече на 100 от бюджетните доходи. Според оценки на Организация на обединените нации и МВФ през 2010 година в света има 29 разрастващи се страни, чиито разноски за лихви са погълнали над 10 % от бюджетните доходи. През 2022 година обаче към този момент има 50 такива страни.
През последното десетилетие бюджетните разноски за обслужване на обществения дълг за групата разрастващи се страни като цяло са се нараснали в номинално изражение с над 60 %. Но бюджетните разноски да вземем за пример за обучение са едвам с 41%.
В момента минимум 19 разрастващи се страни харчат повече за лихви, в сравнение с за обучение, а 45 харчат повече за лихви, в сравнение с за опазване на здравето. Докладът „ A World of Debt “ заключава: „ Общо 48 страни са дом на 3,3 милиарда души, чийто живот е директно обиден от незадоволително вложение в обучение или опазване на здравето заради високи тежести на лихвените заплащания. “
Бих желал да допълня цифрите в отчета „ A World of Debt “ с някои други, които взех от базата данни на Световната банка. Това са числа, показващи размера на разноските за лихви по държавния дълг като % от общите бюджетни разноски. Данните са главно към 2021 година В международен мащаб междинната стойност, съгласно оценки на Световната банка, е 5,56%.
По това време най-ниските индикатори са в стопански развитите страни, изключително в европейските. Ето страните с най-ниски стойности на знака (%):
Люксембург – 0,38
Норвегия – 0,44
Швейцария – 0,59
Швеция – 0,59
Германия – 0,97.
Но се оказва, че в групата на стопански развитите страни има и такива, чийто дял на разноските за лихви в общите бюджетни разноски надвишава 10 %. Това са на първо място Съединени американски щати - 13,32%. Също Япония - 10,95% (2018 г.). Сред останалите стопански развити страни с висок коефициент би трябвало да се открои Англия - 8,15%.
Но в групата на разрастващите се страни тези, в които делът на разноските за лихви е под 10%, могат да се смятат по-скоро за изключение, в сравнение с за норма. Има страни, в които цифрата даже надвишава 20%. Ще назова някои от тях (%):
Бразилия – 23.94
Индия – 23.01 (данни за 2018 г.)
Малави – 24.77
Замбия – 27.35
Гана - 44,61.
Но абсолютният рекордьор беше страна като Шри Ланка. През 2021 година 71,82% от общия бюджет на азиатската страна е изразходван за обслужване на обществения й дълг. Тази азиатска страна от време на време е наричана " антистандартният " паричен и финансов модел (за разлика от Германия, която до неотдавна се наричаше " златен стандарт " ).
Цифрите, които представям, към този момент не отразяват обстановката, която стартира да се развива в света и в обособените страни през 2022–2023 година Имам поради, че се появи фактор, който стартира внезапно да оскъпява обслужването на държавния дълг. И този фактор се демонстрира изцяло както в развитите, по този начин и в разрастващите се страни.
Говорим за повишение на главния % на множеството от централните банки, почнало предходната пролет. Осъществява се внезапно стесняване на политиката на „ количествени облекчения “, което продължи към дванадесет години – от 2008-2009 година, когато централните банки внезапно намалиха главните лихви. Освен това някои от тях бяха до нулево равнище и даже негативни стойности.
Ясно е, че дълговите скъпи бумаги на страните, пласирани през последното десетилетие, са със алегорични лихви. И обслужването на дълга не беше огромна работа. Особено за стопански развитите страни. Между другото, нещо докара до разпределяне на паричните управляващи, които смятаха, че стопанската система може да се развива посредством увеличение на бюджетните разноски, без да се опасяват от бюджетни дефицити и увеличение на държавния дълг.
Миналата пролет стартира внезапен преход към „ количествено стягане “, т.е. главните лихвени проценти започнаха бързо да се повишават. Централните банки обясняваха и не престават да изясняват този преход с нуждата от битка с инфлацията, която стартира да набира скорост предходната година.
Започнаха да се случват доста неприятни бюджетни метаморфози. По-горе означих, че Германия през 2021 година беше страна за образец, с лихвени разноски под равнището от 1 % от общите бюджетни разноски. Нищо чудно, че Германия беше наречена „ златен стандарт “ на Европейския съюз.
Какво виждаме през днешния ден? На 28 октомври авторитетното немско издание Handelsblatt разгласява публикацията „ Ruhe vor dem Sturm: Wann erfasst der Zinsschock die EU? “ („ Затишие преди стихия: по кое време лихвеният потрес ще удари Европейски Съюз? “). Статията цитира изказвания на немския финансов министър Кристиан Линднер.
Както отбелязва Handelsblatt, министърът „ заяви неприятна вест “ за ръководещата коалиция: през идната година не може да се чака нарастване на данъчните доходи заради рецесията. „ В същото време разноските за лихви по дълга нарастват – и федералният бюджет е под все по-голям напън. “
В публикацията се отбелязва, че свършва, „ златното време “ „ когато Германия можеше да заема пари за вложения и да не заплаща високи лихви по задълженията, оставяйки ги на бъдещи държавни управления “. „ Финансовите пазари разрушават фантазиите за разноски на ръководещата коалиция “, защото разноските за обслужване на обществения дълг се усилиха 10 пъти от 2021 година насам. Ако през 2021 година лихвите по всички немски задължения възлизаха на 4 милиарда евро, то през 2023 година тази сума доближи 40 милиарда евро.
Ако даже немският „ златен стандарт “ се срина, какво можем да кажем за другите страни? Ако приказваме за трендове, страните (с редки изключения) започнаха да се движат в посока на модела, създаден в Шри Ланка („ антистандарт “).
P.S. Каква е обстановката в Русия? Според базата данни на Световната банка делът на разноските за лихви в съветския бюджет през 2020 година е бил 2,36%. Индикаторът е доста непретенциозен, само че това беше казусът, преди Банката на Русия внезапно да усили главния лихвен %.
Наскоро Държавната дума на първо четене утвърди плана на федералния бюджет за 2024 година и за интервала до 2026 година в това число. Там разноските за лихви за 2024 година са избрани на 2,3 трилиона рубли. А това към този момент се равнява на 6,3% от всички бюджетни разноски и 6,9% от всички бюджетни доходи.
Между другото, проектобюджетът беше направен даже преди Банката на Русия да реши на 27 октомври да усили главния % от 13,0 на 15,0%. Не е изключено ново нарастване до края на годината. Неизбежно ще има в допълнение повишаване на обществения дълг, тъй че лихвените разноски на бюджета могат да се усилят както в безусловно, по този начин и в релативно изражение.
Превод: Европейски Съюз
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ