След близо 30 години, Русия се завръща в Афганистан
За повече от десетилетие, Русия и Съединени американски щати имат относително идентични цели в Афганистан, написа Руслан Трад в разбор за Vesti.bg.
Възпирането на хаоса и повторното надигане на талибаните са измежду главните детайли на политиките им и точно това беше свързващото звено сред двете страни в региона. Но има и разлики, които се ускориха през последните две години. И Вашингтон, и Москва желаят непоклатимост, само че пътищата за постигането й са разнообразни. Докато Съединени американски щати поддържат централното държавно управление и силите за сигурност, Русия залага на военни обединения и политици, които от време на време са в очевиден спор с държавното управление.
През миналата година, руснаците даже задълбочиха договарянията с талибаните, почнали няколко години по-рано.
Пропастта сред съветската и американската тактика се усилва непрекъснато. Според Москва, решенията на Вашингтон повече не правят работа и не могат да доведат мира в Афганистан, който е извънредно значим за задачите на съветската политика.
За Русия е и опция също по този начин да направи това, което прави последните години в Либия, Египет, Сирия, Саудитска Арабия и Ирак, а точно да запълва пробойните, оставени от западащото въздействие на Съединени американски щати в Близкия Изток.
Променени цели
Когато Съединени американски щати нападнаха Афганистан през 2001 година, те имаха общи ползи с Русия. И двете страни желаеха да изкоренят Ал Кайда и техните съдружници талибаните и да спрат превръщането на Афганистан в наново леговище за терористи.
След изтеглянето на Съюз на съветските социалистически републики от войната в Афганистан през 1989 година, Москва постоянно гледа към Кабул със боязън, че политическият вакуум може да спомогне за надигането на екстремистките групи. Разбира се, че руснаците не утвърждават концепцията Съединени американски щати да имат свои сили толкоз покрай границата им, изключително в регион, който обичайно Москва смята за значим, само че толерират частите на НАТО с вярата, че това ще докара до нужната непоклатимост.
По време на администрацията на Барак Обама, общите интервенции сред двете сили доближиха своя връх, когато Москва разреши на американски елементи да транспортират съоръжение през съветска територия. В същото време бяха продадени съветски хеликоптери Ми-17 на афганистанската войска, която е непосредствено подкрепена и тренирана от американците.Общата политика докара и до групови дейности против опиума и наркотрафика.
Но с времето, нещата се трансформират. Русия губи доверие в триумфа на Съединени американски щати и изключително в способността на Вашингтон да приключи задачата си в Афганистан. По този метод, Путин стартира създаване на своя лична тактика, с цел да отбрани ползите си във времена, когато държавното управление в Кабул е пред колапс.
В подтекста на анексирането на Крим от Русия, връзките със Съединени американски щати се срутват още повече, само че все пак руснаците не дават сигнали, че желаят американците да се изтеглят изцяло от Афганистан. През януари предходната година Замир Кабулов, специфичният представител на Путин в Афганистан, съобщи, че „ в случай че Тръмп реши да се изтегли, всичко ще колабира “.
Решението на Съединени американски щати да спрат закупуването на Ми-17, а вместо това да ги заменят с американски „ Блекхоук “, провокира Сергей Лавров да съобщи, че това решение е повече политическо, в сравнение с практическо. Русия става все по-критична към тактиката на Тръмп да усили броя на въоръжените сили в Афганистан, като за руснаците всички тези старания няма да имат триумф и най-после ще се стигне до задънена улица.
През последните години Русия направи няколко значими стъпки, с цел да усили въздействието си в Близкия изток, възползвайки се от грешките на американската администрация. Руснаците поддържаха най-силния сега боен водач в Либия, Халифа Хафтар.
В същото време, се сближиха с режима на Абдел Фатах ел Сиси, който даде на Москва право на потребление на военновъздушните бази на Египет. Намесата на Москва в Афганистан е единствено част от цялостната тактика за „ връщане в играта “, която Путин построява от десетилетие.
Освен с военна тактика, Русия навлиза в Афганистан стопански и културно, възползвайки се от съюза си със прилежащ Иран, който има голямо въздействие в Афганистан.
През 2014 година беше отворен още веднъж съветският културен център в Кабул, а от 2016 година насам руснаците доставиха афганистанското държавно управление с десетки хиляди автомати „ Калашников “. На своя страна Русия има опита на ветераните от войната в Афганистан през 1980-те, а също и локални военни, които в огромната си част са приключили в Москва.
Руски договаряния с талибаните
Москва, също по този начин, дружно с ирански представители, влезе в договаряния с разнообразни военни и кланови водачи, в това число талибаните. Кремъл има вяра, че придвижването има упоритостите да смъкна държавното управление в Кабул и има опцията да го направи, само че не съставлява заплаха за страните отвън границите на Афганистан. Кабулов съобщи през 2015 година, че от позиция на Москва, талибаните имат за цел премахването на "Ислямска страна " от Афганистан, което се връзва с политиките на Русия.
Но най-важното от засилените договаряния сред Москва и талибаните е опцията да се въздейства на водачеството на придвижването и по този метод да се провеждат нови мирни договаряния. През предишния ноември Мохамад Атмар, основен консултант по национална сигурност в държавното управление на Афганистан, дефинира съветското присъединяване като извънредно значимо в принуждаването на талибаните да седнат на масата за договаряния.
Москва към този момент направи няколко значими дипломатически стъпки. Между декември 2016 и април 2017 година Русия провежда три кръга от диалози, включващи Китай, Иран и Пакистан. През октомври предходната година Русия възобнови контактите на Шанхайската организация за съдействие с Афганистан. Въпреки че не се стигна до съответни резултати, Кремъл направи най-важното за себе си: появи се като главен състезател в бъдещите договаряния.
Русия работи интензивно с Иран освен в Сирия, само че и в Централна Азия. През 2016 година пък продаде хеликоптери на различен основен съдружник на Съединени американски щати в района, Пакистан, който Тръмп съумя да отблъсне за няколко месеца.
И въпреки всичко Афганистан се намира в толкоз тежко състояние през днешния ден, че Русия и Съединени американски щати имат към момента опция да работят дружно там. Надигането на талибаните е изключително обезпокоително за целия район, въпреки да не се преглеждат като рискови за прилежащите страни. Въпреки това, бойци на придвижването направиха няколко пъти офанзиви в Туркменистан, Иран и Пакистан. Инфраструктурата и стопанската система на Афганистан са сринати, а филантропичната обстановка може да излезе отвън надзор, поради множеството бежанци.
И Съединени американски щати, и Русия би трябвало да гледат с изключително внимание все по-видимото наличие на "Ислямска страна " в Афганистан. Групировката към този момент понесе отговорност за едни от най-кървавите терористични офанзиви в модерната история на страната, в това число нахлуване върху болница в Кабул и гърмеж в дипломатическия квартал на столицата, погубил над 140 души. След Сирия и Ирак, за джихадистите Афганистан е една от най-хубавите благоприятни условия да се прегрупират и да открият подготвителни лагери.
Атака на "Ислямска страна " в Кабул умъртви шестима
Русия и Съединени американски щати могат да работят дружно и против производството на опиат. Според данни от 2014 година, близо половината от хероина минава от Афганистан през Централна Азия към Русия и Европа, а постъпленията от продажбата му влизат непосредствено в сметките на талибаните.
Въпреки множеството благоприятни условия, обаче, пропастта сред Москва и Вашингтон се усилва и най-вероятно скоро няма да реализират единодушие за обща работа.
Възпирането на хаоса и повторното надигане на талибаните са измежду главните детайли на политиките им и точно това беше свързващото звено сред двете страни в региона. Но има и разлики, които се ускориха през последните две години. И Вашингтон, и Москва желаят непоклатимост, само че пътищата за постигането й са разнообразни. Докато Съединени американски щати поддържат централното държавно управление и силите за сигурност, Русия залага на военни обединения и политици, които от време на време са в очевиден спор с държавното управление.
През миналата година, руснаците даже задълбочиха договарянията с талибаните, почнали няколко години по-рано.
Пропастта сред съветската и американската тактика се усилва непрекъснато. Според Москва, решенията на Вашингтон повече не правят работа и не могат да доведат мира в Афганистан, който е извънредно значим за задачите на съветската политика.
За Русия е и опция също по този начин да направи това, което прави последните години в Либия, Египет, Сирия, Саудитска Арабия и Ирак, а точно да запълва пробойните, оставени от западащото въздействие на Съединени американски щати в Близкия Изток.
Променени цели
Когато Съединени американски щати нападнаха Афганистан през 2001 година, те имаха общи ползи с Русия. И двете страни желаеха да изкоренят Ал Кайда и техните съдружници талибаните и да спрат превръщането на Афганистан в наново леговище за терористи.
След изтеглянето на Съюз на съветските социалистически републики от войната в Афганистан през 1989 година, Москва постоянно гледа към Кабул със боязън, че политическият вакуум може да спомогне за надигането на екстремистките групи. Разбира се, че руснаците не утвърждават концепцията Съединени американски щати да имат свои сили толкоз покрай границата им, изключително в регион, който обичайно Москва смята за значим, само че толерират частите на НАТО с вярата, че това ще докара до нужната непоклатимост.
По време на администрацията на Барак Обама, общите интервенции сред двете сили доближиха своя връх, когато Москва разреши на американски елементи да транспортират съоръжение през съветска територия. В същото време бяха продадени съветски хеликоптери Ми-17 на афганистанската войска, която е непосредствено подкрепена и тренирана от американците.Общата политика докара и до групови дейности против опиума и наркотрафика.
Но с времето, нещата се трансформират. Русия губи доверие в триумфа на Съединени американски щати и изключително в способността на Вашингтон да приключи задачата си в Афганистан. По този метод, Путин стартира създаване на своя лична тактика, с цел да отбрани ползите си във времена, когато държавното управление в Кабул е пред колапс.
В подтекста на анексирането на Крим от Русия, връзките със Съединени американски щати се срутват още повече, само че все пак руснаците не дават сигнали, че желаят американците да се изтеглят изцяло от Афганистан. През януари предходната година Замир Кабулов, специфичният представител на Путин в Афганистан, съобщи, че „ в случай че Тръмп реши да се изтегли, всичко ще колабира “.
Решението на Съединени американски щати да спрат закупуването на Ми-17, а вместо това да ги заменят с американски „ Блекхоук “, провокира Сергей Лавров да съобщи, че това решение е повече политическо, в сравнение с практическо. Русия става все по-критична към тактиката на Тръмп да усили броя на въоръжените сили в Афганистан, като за руснаците всички тези старания няма да имат триумф и най-после ще се стигне до задънена улица.
През последните години Русия направи няколко значими стъпки, с цел да усили въздействието си в Близкия изток, възползвайки се от грешките на американската администрация. Руснаците поддържаха най-силния сега боен водач в Либия, Халифа Хафтар.
В същото време, се сближиха с режима на Абдел Фатах ел Сиси, който даде на Москва право на потребление на военновъздушните бази на Египет. Намесата на Москва в Афганистан е единствено част от цялостната тактика за „ връщане в играта “, която Путин построява от десетилетие.
Освен с военна тактика, Русия навлиза в Афганистан стопански и културно, възползвайки се от съюза си със прилежащ Иран, който има голямо въздействие в Афганистан.
През 2014 година беше отворен още веднъж съветският културен център в Кабул, а от 2016 година насам руснаците доставиха афганистанското държавно управление с десетки хиляди автомати „ Калашников “. На своя страна Русия има опита на ветераните от войната в Афганистан през 1980-те, а също и локални военни, които в огромната си част са приключили в Москва.
Руски договаряния с талибаните
Москва, също по този начин, дружно с ирански представители, влезе в договаряния с разнообразни военни и кланови водачи, в това число талибаните. Кремъл има вяра, че придвижването има упоритостите да смъкна държавното управление в Кабул и има опцията да го направи, само че не съставлява заплаха за страните отвън границите на Афганистан. Кабулов съобщи през 2015 година, че от позиция на Москва, талибаните имат за цел премахването на "Ислямска страна " от Афганистан, което се връзва с политиките на Русия.
Но най-важното от засилените договаряния сред Москва и талибаните е опцията да се въздейства на водачеството на придвижването и по този метод да се провеждат нови мирни договаряния. През предишния ноември Мохамад Атмар, основен консултант по национална сигурност в държавното управление на Афганистан, дефинира съветското присъединяване като извънредно значимо в принуждаването на талибаните да седнат на масата за договаряния.
Москва към този момент направи няколко значими дипломатически стъпки. Между декември 2016 и април 2017 година Русия провежда три кръга от диалози, включващи Китай, Иран и Пакистан. През октомври предходната година Русия възобнови контактите на Шанхайската организация за съдействие с Афганистан. Въпреки че не се стигна до съответни резултати, Кремъл направи най-важното за себе си: появи се като главен състезател в бъдещите договаряния.
Русия работи интензивно с Иран освен в Сирия, само че и в Централна Азия. През 2016 година пък продаде хеликоптери на различен основен съдружник на Съединени американски щати в района, Пакистан, който Тръмп съумя да отблъсне за няколко месеца.
И въпреки всичко Афганистан се намира в толкоз тежко състояние през днешния ден, че Русия и Съединени американски щати имат към момента опция да работят дружно там. Надигането на талибаните е изключително обезпокоително за целия район, въпреки да не се преглеждат като рискови за прилежащите страни. Въпреки това, бойци на придвижването направиха няколко пъти офанзиви в Туркменистан, Иран и Пакистан. Инфраструктурата и стопанската система на Афганистан са сринати, а филантропичната обстановка може да излезе отвън надзор, поради множеството бежанци.
И Съединени американски щати, и Русия би трябвало да гледат с изключително внимание все по-видимото наличие на "Ислямска страна " в Афганистан. Групировката към този момент понесе отговорност за едни от най-кървавите терористични офанзиви в модерната история на страната, в това число нахлуване върху болница в Кабул и гърмеж в дипломатическия квартал на столицата, погубил над 140 души. След Сирия и Ирак, за джихадистите Афганистан е една от най-хубавите благоприятни условия да се прегрупират и да открият подготвителни лагери.
Атака на "Ислямска страна " в Кабул умъртви шестима
Русия и Съединени американски щати могат да работят дружно и против производството на опиат. Според данни от 2014 година, близо половината от хероина минава от Афганистан през Централна Азия към Русия и Европа, а постъпленията от продажбата му влизат непосредствено в сметките на талибаните.
Въпреки множеството благоприятни условия, обаче, пропастта сред Москва и Вашингтон се усилва и най-вероятно скоро няма да реализират единодушие за обща работа.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ