За последните две години петролът измина дълъг път – от

За последните две години петролът измина дълъг път – от 29,42 $ за барел на 15 януари 2016 година доближи до 57, 36 $ за барел в предходния петък. Това е растеж от 95 % за 23 месеца. (Тази седмица WTI приключи при 58,27 $ за барел, а Brent – 65,04 $ за барел ).

Значителна част от тази облага отразява решимостта на двата огромни експортьора на нефт Саудитска Арабия и Русия да лимитират производството за стабилизиране на цените. Съюзът сред Саудитска Арабия и Русия се оказа доста по-ефективен от опитите на ОПЕК за поддържане на дисциплинираност вътре в самият картел, нужна за контрола на цените на петрола, написа финансовият специалист и публицист Джеймс Рикардс, който предходната година сполучливо предвижда политиката на Федералния запас.

Членове на ОПЕК, такива като Ирак и Иран са известни с това, че не играят почтено във връзка с квотите на ОПЕК. Съюзът сред Саудитска Арабия и Русия ги дисциплинира.

Подобна операция обаче е нож с две остриета: Саудитска Арабия и Русия не са заинтригувани от това цените да порастват доста, по този начин както не се заинтригувани и от това да спадат мощно.

Сега цените на петрола са в горната граница на диапазона, който се счита за допустим за този съюз. Цените на петрола ще се намалят единствено в случай че Саудитска Арабия и Русия стартират нечестна игра.

Независимо от растежа и спада на доставките и търсенето на нефт, а също и от техническите аспекти на търговията, главната динамичност на международните енергийни пазари е задоволително елементарна. На всеки пазар има цени на производители и цени на получатели. Единствените, които дефинират цените на международните енергийни пазари са Саудитска Арабия и Русия, в случай че работят дружно.
На Саудитска Арабия и Русия се падат 25 % от международния износ на нефт. Това е повече от идващите шест огромни експортьора на нефт взети дружно.

Не по-малко значимо е, че в Саудитска Арабия себестойността на производството е най-ниска – към 4 $ за барел. Безусловно, Саудитска Арабия се стреми към по-високи цени на петрола, само че даже и да спадне до 10 $ за барел, тя ще печели, до момента в който другите огромни експортьори ще губят пари, или ще прекратят производството.

Съюзът се сблъсква с проблем, присъщ за всеки бизнес. От една страна на двете страни им харесват високите цени и приходите от тях. От друга, високите цени крият две рискове.

Първо – високите цени предизвикват развиването на конкуренцията, която може да получи пазарен дял. Второ – високите цени могат да доведат до спад в развитите страни, което ще понижи потреблението на нефт.

Очевидно е, че Саудитска Арабия и Русия биха желали да покачат цените, само че това ще тласъци производството на маргиналните производители, изключително на тези, които употребяват технологията на хидравличен раздор на пластовете в такива места като Пермския басейн в Тексас.
Решение на тази алтернатива е използването на проект за усъвършенстване с потребление на линейно програмиране. Този способ на моделиране се заключава в това да се зададе въпроса: каква е оптималната цена, която ще унищожи конкуренцията и по едно и също време ще усили приходите? Саудитска Арабия реализира тази стратегия от средата на 2014 година, стигайки до извода, че оптималната цена е 60 $ за барел.
Това, че компютърът показва цифрата от 60 $ още не значи, че тя може да се употребява в действителната обстановка. Съществуват голям брой фактори, влияещи върху ценообразуването на пазара на нефт, в това число геополитиката, инфлацията или дефлацията, а също по този начин техническите модели за търговия.

В частност, при радикалното придвижване на цените на макро пазара съществува наклонност за неправилност, превишаване, което е да вземем за пример особено за валутните пазари.

Въпреки това Саудитска Арабия в средата на 2014 година стартира да понижава цените на петрола, с цел да унищожи бранша на шистовия нефтодобив, който през 2011 година стана съществена конкурентна опасност. Независимо, че проектът на Саудитска Арабия се оказа ефикасен, промишлеността на шистовия рандеман не просто не изчезна. Фактически първичната позиция на производителите на шистов нефт се заключаваше в по-големият рандеман. Допълнителните количества плюс „ превишението “ изясняват спада на цените на петрола до равнището от 30 $ за барел при започване на 2016 година

Причината, заради която производителите на шистов нефт можеха да създават по-големи количества на по-ниски цени е обвързвана с финансовите ограничавания. Те започнаха да отдават чартърен оборудването и да употребяват работната мощ по в положителните времена, когато петролът бе 100 $ за барел, още преди 2014 година, като в този развой се използваше високия ливъридж, който натовари производителите с високите лихви по погасяване на заемите. Производителите на шистов нефт започнаха това, смятайки, че цените на петрола ще останат над 70 $ за барел. Някои от структурните разноски на шистовиците доближиха до 130 $ за барел, с цел да реализиран облага.

Много от тези разноски бяха закрепени най-малко в кратковременен проект. По-добре е да се добива нефт въпреки и на загуба, в сравнение с да не се добива нищо, защото това носи пари за заплащане на лихвата, до момента в който настанат по-добри времена за производителите на шистов нефт.
На фона на банкрута и преструктурирането на задълженията в играта влезе нова вълна от производители на шистов нефт. Тази нова вълна закупи активите от претърпелите провал шистови производители и продължи изследването и сондирането при възстановяване на структурата на разноските.
Някои от новите шистовици пристигнаха от първата вълна от 2011 година, само че те съумяха да се задържат, защото или имаха налични пари след първото финансиране, или понижиха задоволително разноските си, с цел да останат в играта за несъмнено време.
Саудитска Арабия възприе опасността от новата вълна о шистови производители и реши да продължи с ликвидирането им. За тази цел сътвори съюз с Русия. Сега е плануван нов рунд от намаляване на цените на петрола и още едно „ ново клане “ в находищата.

Какви са прогнозите във връзка с цените на петрола през 2018 година?

Сега всички споделят, че цените на енергоносителите ще стартират да спадат.
Неотдавнашното двустранно съглашение сред Саудитска Арабия и Русия дружно с многостранното съглашение с ОПЕК е ориентирано да ограничи производството и да стабилизира цените на равнището от 60 $ за барел. То е продължение на признатото такова съглашение при започване на годината.

Споразуменията изясняват растежа на цените на петрола от средата на 2017 година
Въпреки това обаче шистовите производители останаха. Някои от тях не престават с негативните финансови потоци, като се надяват на по-високи цени.

Съюзът сред Саудитска Арабия и Русия може да ги разочарова.

Сега, когато са избрани квотите за произвеждане сред страните от ОПЕК и отвън картела може да се чака машинация.
Многогодишните мошеници, такива като Иран и Ирак ще са първите, които ще стартират свръхпроизводство. Икономиката на Венецуела е в свободно рухване и тя абсолютно също ще се възползва от опцията за свръхпроизводство. След увеличение на предложенията съюзът сред Саудитска Арабия и ОПЕК, сред страните от петролния картел и отвън него ще се причисли към това нарастване, с цел да не загуби каузи си на пазара.

Производителите на шистов нефт разсъждават доста красиво за това по кое време ще доближат до облага, само че не работят.
На фона на увереността във връзка с това, че цените ще се запазят на равнището от 60 $ за барел, а те са близки до това ниво, на цените не им остава нищо друго, с изключение на да стартират да спадат. Цените, търгувани в горната част на диапазона ще провокират в допълнение произвеждане.
Но този път производителите на шистов нефт няма да получат отсрочване, защото техните банкери, акционери и притежатели на облигации няма да позволен това.

Загубата на пари не е резистентен бизнес модел.

По непознатия щемпел