За последните десет години областите Габрово, Монтана, Плевен, Ловеч и

За последните 10 години областите Габрово, Монтана, Плевен, Ловеч и Враца са изгубили съвсем една пета от популацията си. Само Варна съумява да регистрира повишение на броя на хората, които живеят там, като растежът е слаб и това е по-скоро опазване на паритет и задържане на човешкия запас. Това заяви икономистът от Института за пазарна стопанска система Адриан Николов по време на онлайн конгрес.

Експерти от ИПИ показаха разбор на икономическото и обществено развиване на областите в Северна България

Николов сподели, че във връзка с вътрешната миграцията Варна продължава да е магнит за хората с по-динамичния си пазар на труда, по-добрата обществена среда. В Северозапада, макар лекото усъвършенстване след последната рецесия и задържане на вътрешните миграционните процеси, в този момент те се утежняват, като съгласно икономиста има упования, че поради рецесията с ковид има възможност за задържане на тези процеси.

По отношение на естествения приръст Варна също съумява да балансира сред раждаемостта и смъртността, макар че този индикатор е с негативни стойности, както е на всички места в страната.

Застаряването на популацията е проблем за някои от по-развитите области в изследваната от ИПИ част на България. Най-бързо застарява популацията в област Габрово. С капацитет през идващото десетилетие за нахлуване на пазара на труда са Варна, Търговище и Силистра, като за тези области се регистрира по-бавно застаряване.

В проучването се регистрират разликите при заетостта и заплащането, което е обусловено от структурата на работната мощ. Например в Габрово, Русе и Търново близо 30 на 100 са висшисти, във Варна - към 25 на 100, което е причина за развиване на стопанска система, основана на услугите, изключително в областта на високите технологии.

От ИПИ регистрират, че във Видин, Монтана и Плевен има разминаване сред предлаганото в учебно заведение професионално обучение и потребностите на пазара на труда, за разлика от областите край Дунав. Областите Габрово и Велико Търново също се нуждаят от промени в професионалното обучение, с цел да стане то по-близко до потребностите на пазара на труда.

По данни на ИПИ в няколко области: Добрич, Търговище и Видин, в прогимназиалния клас, когато свършва наложителното учебно обучение, отпадат огромен брой възпитаници, до момента в който Габрово и Ловеч са много по-добре в това отношение.

Варна " тежи " най-вече на картата в Северна България, разяснява икономистът от ИПИ Петър Ганев. За 2019 година над половината от Брутният вътрешен продукт и от добавената стойност в Североизточния регион за обмисляне е във Варна, както в индустриално отношение, по този начин и в услугите. Но географско и като съгласуваност Варна мъчно може да окаже значително въздействие надалеч отвън рамките на Североизточния район, разяснява специалистът.

В Северния централен регион е много по уравновесено разпределението сред трите водещи центъра - Габрово, Русе и Велико Търново. Северозападният регион, който е най-бедният, наподобява относително уравновесен, само че там липсва на център, който да успее да промени средата, като Плевен би следвало да е подобен, съгласно броя на популацията, само че той не се отличава трагично като Брутният вътрешен продукт от Враца, чиято тежест идва от АЕЦ " Козлодуй ".

По отношение на динамичността на ИКТ бранша по брой наети в Северозападния регион те са към 1000 - 1100 души, с регистриран растеж във Враца. В бранша като цяло са заети над 100 000 души и 80 на 100 от тях са в София, подсети специалистът. В Североизточния регион броят на заетите към този момент е 4500, като Варна и Пловдив се борят за втората позиция по растеж на ИКТ бранша след София.

В Северния централен регион заетите в ИКТ бранша са към 2100. За растежа способстват и някои от вложенията в бранша - да вземем за пример в Габрово.